Р Е Ш Е Н И Е
№ 502 / 17.08.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански състав
на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Кристина Стоева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№3069 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ /чл.288, ал.1, т.2 от КЗ-отм./ – за заплащане на
дължими суми по регресен иск за изплатено застрахователно обезщетение.
Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ изплатил щета №110138/27.01.2011г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1694,00 лева за увредения при ПТП,
настъпило на 19.12.2009г., т. Автомобил, собствен на дружество в РТурция Р.
Т.А.Ш. Произшествието настъпило на Главен път І-5 Русе-В.Търново, в района на паркинг Фокс. Виновен бил
ответникът А.А., който управлявайки т.а. *** **.*** с рег.№***, при движение на
заден ход без да се увери, че пътят зад него е свободен удря правомерно
паркирано МПС, като причинява процесното ПТП. В нарушение на чл.249 във вр с
чл.259 от КЗ – отм., сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка ГО. С регресна
покана поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но до предявяване на
иска лицето не погасило задължението си. В допълнително становище уточнява, че
процесното ПТП е настъпило на паркинг Фокс, както и преводното нареждане за
презграничен превод е от 27.12.2017г. Искат на основание чл.45 от ЗЗД и във вр.
с чл.288, ал.1 от КЗ-отм., чл.558, ал.7 от КЗ, ответникът
да бъде осъден да плати сумата от 1694 лева, представляваща платено от ГФ
обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно
изплащане, ведно и с разноските по делото.
Ответникът депозира отговор в срока
по чл.131 от ГПК чрез назначения представител. Оспорва иска по основание и
размер. В ИМ се съдържали изключващи се твърдения за мястото на ПТП. Нямало
яснота относно мястото на ПТП. Оспорва съдържанието на протокол за ПТП от
19.12.2009г., като счита, че има несъответствие със схемата на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС.
Оспорва истинността на справка от База данни на ИЦ към ГФ, тъй като в протокола
имало описана застраховка ГО. В срока на действие на полската застраховка не
било направено постъпка за изплащане на обезщетението от застрахователя на
товарния автомобил в Полша – Полски застрахователен институт. В тази насока
били указанията на чл.6 от Директива 2000/26/ЕО на ЕП и на Съвета от
16.05.2000г. Нямало отговор на въпроса как товарния автомобил е бил на териоторията на РБ при осъществен контрол на ГПолиция без доказателство за сключена и действаща
задължителна застраховка ГО. В протокола бил отразен акт на контролните органи
№589645, които не бил представен по делото. От писмо на ОД МВР Русе от
15.02.2011г. до ГФ било видно, че спрямо ответника било наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Нито
установеното, нито приложеното наказание било свързано със застраховка ГО.
Липсвал валиден платежен документ относно плащане на обезщетението в полза на
увредения. Иска да се изключи от доказателствения материал представен документ
от Пиреос банк на чужд език
и без превод. Прави възражение за погасяване на задължението по давност на
основание чл.197 от КЗ – отм. и чл.378, ал.1 от КЗ, тъй като съществувала
тригодишна давност Алтернативно счита, че основанието за възражението било
чл.114, ал.3 от ЗЗД. Оспорва начина на формиране на обезщетението. Определянето
на обезщетението било от страната, където настъпило ПТП, а в случая
обезщетението било определено в Турция – по регистрация на увреденото МПС. При
оценка на щетите били включени части, които не били свързани с ПТП и не били в причинноследствена връзка. Оспорва съдържанието на
експертизата по процесната щета относно начина на
формиране на стойността на увредените части. Не бил посочен способа, по който
се определят цените. Иска на основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ищеца да
представи посочено и не приложено заключение на вещо лице, както и да представи
оригиналните документи по преписката за щета с цветни снимки.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.12.2009г.
е съставен Протокол за ПТП, видно от който участници са ответникът – с превозно
средство ***-*** с ремарке ***-***, и трето лице – с *** *** ****. За ответника
е отбелязано наличие на застраховка ГО в PZU SA №4952133 със срок на валидност от
05.09.2009г. - до 04.09.2010г. Извършено е отбелязване, че притежава
свидетелство за правоуправление, както и че не е установено наличие на алкохол
в кръвта на ответника. За причини и условия за ПТП актосъставителят
посочва, че ответникът започва движение назад без да се е убедил, че пътят зад
МПС е свободен и причинява ПТП с материални щети, като блъска паркираният зад
него участник. Описани са щетите, както и актосъставителят
е изготвил схема на ПТП, която е с отбелязване, че има посещение на място. ОУ
МВР Русе уведомява ГФ, че за ответника има издадено влязло в сила наказателно
постановление за нарушение по чл.186 от ЗДвП. Видно от приложената справка от 27.01.2011г.
автомобилът, управляван от ответника, с посочени контролен номер и рама, няма
застраховка ГО, както и такъв автомобил не фигурира в регистъра на
регистрационните номера към информационния център към ГФ.
С
искане за обезщетение от 19.01.2011г. Турско бюро на автомобилните
застрахователи иска от ГФ да се заплати обезщетение за процесното
ПТП. Сочат, че дружеството – собственик на пострадалия автомобил било заплатило
разходи за ремонт на стойност 9013,43 евро. Представен е формуляр за
уведомление от 11.02.2010г., както и изготвен Експертен доклад относно
пострадалото ПС., ведно с документ Резултата и доказателства – фактура от
22.01.2010г., талон за регистрация от Истанбул-шиле. С писмо от 17.03.2011г.
ТБАЗ посочват сметка, по която да се преведе обезщетението.
По
делото е представен документ на полски език, ведно с превод на български,
относно автомобила, управляван от ответника. Видно от документа ПС е снето от
отчет, като продадено зад граница – 01.12.2009г., и разполагащо със
застрахователна полица ГО в PZU S.A. №4952133 със срок на валидност от 05.09.2009г. - до 04.09.2010г.,
сключена на 01.09.2009г.
С
преводно нареждане за презграничен превод ГФ превежда
сума от 866,13 евро на 27.12.2012г.
Съгласно
доклада по щетата №110138/27.01.2011г.
обезщетението за нанесените вреди било на стойност 1708,50 лева, а
според мнението на юрисконсулт: случаят се обхваща от разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, б.А от КЗ. Приложена е техническа експертиза по щетата /с
отбелязване за изплатено обезщетение/, както и заключителна техническа
експертиза за сума от 1694,00 лева, ведно с албум от снимки.
Ищецът
е изпратил регресна покана от 14.01.2013г. за
доброволно изплащане на сумата за обезщетение, поручена
от ответника съгласно известието на 17.01.2013г..
Представените
по делото Протокол №02/26.06.2014г., Протокол 18/26.06.2014г и Решение №669 ГФ
от 18.07.2014г. удостоверяват представителната власт на изп.директор
и председател на УС на ищеца.
По
делото е назначена съдебнотехническа експертиза
относно механизма на ПТП, причинноследствената връзка
между механизма и настъпилите вреди, както и относно стойността на
уврежданията. Вещото лице изготвя заключение, което съдът възприема напълно
като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението при описания
в исковата молба и протокола за ПТП механизъм е възможно да бъдат увредени
частите и детайлите, за които ГФ е заплатил обезщетение. Стойността за
възстановяване на увредения автомобил била в размер на 1694,00 лева.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът направи следните правни изводи:
По делото се установи, че на 19.12.2009г. ответникът при управление на МПС – с полска регистрация, при нарушаване на правилата
за движение е причинил ПТП на
територията на РБългария – гр.Русе, при което на трето
лице /дружество с
регистрация в РТурция/ са нанесени имуществени вреди. Тези факти се
установяват от съставения Протокол за ПТП, както
и приложеното писмо от Началник Сектор ПП Русе, касаещо нарушение на ЗДвП /по
чл.185 от ЗДвП - За нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева/. При извършената проверка от полицейските органи след ПТП-то са установени фактите, възприети непосредствено от длъжностното лице –
разположение и увреждане на участвалите автомобили, както и наличието на
застраховка ГО и за двамата участника и липса на алкохол в кръвта на водачите,
като следва да се отчете, че ответникът не ангажира доказателства при
оспорването на съдържанието на протокола. От увреденото лице е постъпило искане
за обезщетение и ищецът е заплатил на 27.12.2012г. на пострадалия при ПТП-то обезщетение в размер на 866,13 евро. Няма
спор между страните относно заключението на експертизата относно действителния
размер на вредите, претърпени от третите лица.
Основните
спорни въпроси по делото са дали управляваното от ответника превозно средство
има сключена задължителна застраховка ГО, която да е валидна към момента на
произшествието.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ /чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ – отм, действаща към момента на произшествието/ ГФ изплаща на увредения обезщетение за имуществени вреди, причинени на територията на БР от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и за което няма сключена застраховка ГО. За успешното провеждане на иск с посоченото правно основание и във връзка с чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването и причиняването на застрахователно събитие от лице, което управлява МПС и няма сключена задължителната застраховка ГО. Именно в тази посока представляващият ответника сочи конкретни съображения за отхвърляне на иска – представени са доказателства от ищеца, че автомобилът, управляван от ответника има валидна застраховка ГО в Полски застрахователен институт; при съставянето на Протокола за ПТП е отразено наличие на застраховка ГО, както и не търсена отговорност от виновния водач с оглед липса на задължителна застраховка. В случая следва да се има предвид и че правоотношенията във връзка с настъпилото ПТП, се уреждат от КЗ, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право – КМЧП, Директиви на ЕС и Международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните - членки на ЕС - Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките ГО по отношение употребата на МПС. Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧЛ
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по мястото на настъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Компенсационният орган, поел обслужването на иска, обаче не е взел под внимание в действията си предоставената му информация във връзка със случая и не е приложил разпоредбите на приложимото право. По делото се установи, че към момента на ПТП – 19.12.2009г., ответникът е управлявал МПС с валидна задължителна застраховка ГО – при застраховател PZU S.A., №4952133 от 01.09.2009г., със срок на валидност от 05.09.2009г. - до 04.09.2010г., като същото е установено освен в Протокола за ПТП, а и в отговор от 15.07.2010г. на официално запитване от 17.06.2010г. Представената справка от база данни на ИЦ към ГО следва да бъде обсъдена при съвкупност на вече посочените доказателства и като се има предвид, че тази база данни съдържа данни от застрахователните компания на територията на РБългария.
Като приема, че е не доказано от ищеца наличието
на основание за плащане от страна на ГФ по чл.557 от КЗ, съдът счита, че за ответника – водач на МПС, застраховано по
застраховка ГО, не е възникнало задължение по предявения регресен
иск и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно направеното възражение за
погасяване на исковата претенция по давност, съдът намира, че е неоснователно,
тъй като за регресният иск важи общата петгодишна
давност по ЗЗД, а настоящият иск е преден преди да е изтекъл този срок.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, иск с
правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ /чл.288, ал.1, т.2 от КЗ-отм./ срещу А.В.А., ЕГН **********,***, да заплати сумата 1694
лева, представляваща платено от ГФ обезщетение, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателно изплащане, като недоказан и неоснователен.
Решението може да бъде
обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.