О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
Гр.
Варна, 10.04.2019 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и шести състав, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18896/2018г.
по описа на ВРС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по съединени за общо
разглеждане искови молби на Д.Д.Д. срещу „М.” АД по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника следните суми: сумата от 9356,99 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит, сключен между Д.Д.Д. и „Алфа Банк“ АД и сумата
от 438,13 лева, представляваща
просрочена лихва от 01.10.2009г. до 14.03.2010г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.05.2010г., въз основа на Заповед за изпълнение от
14.05.2010г., издадена по ч.гр.д. № 20355/2010г. по описа на СРС.
В депозирания от ответника писмен отговор е направено
възражение за местна подсъдност на делото, като ответникът счита, че приложима
е общата подсъдност по седалището на ответника.
След дадената на ищеца възможност да обоснове
подсъдността на ВРС, същият се е позовал на качеството си на потребител, като
счита, че приложима е изборната подсъдност по чл.113 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Настоящият състав
намира, че особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е установена в полза на потребителя и се прилага
във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата уредени в Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), осигуряващи специална защита на потребителите.
В процесния случай
предявеният иск няма за предмет вземания, произтичащи от правоотношения, в
които ищецът е участвал в потребителско качество. Предмет на производството е
не имуществено право на ищеца, а правото на ответника на принудително
изпълнение. Правата на ищеца, произтичащи
от потребителската защита, стоят извън обхвата на стоящото производство. Същевременно в процесуалният закон не е
уреден случай, при който качеството, въз основа на което страната може да се
ползва от изборна подсъдност, да е от значение
само по въпроса за определяне на местно компетентен съд, но да няма никакво
отношение към главния предмет на делото. Уредените в закона хипотези на изборна
местна подсъдност - чл. 112, чл. 114,
чл. 115 от ГПК сочат именно на този извод.
По идентични казуси в горния смисъл са постановени определения по ч.т.д. № №
1378/2018
г., 77 /2018 г., 1807/2018 г. на ОС-гр.Варна, съгласно мотивите на които в производството по чл.
439 от ГПК като настоящото „ищецът не търси защита на свои права срещу
ответника въз основа на специалния закон ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо
срещу негово право, черпейки доводи от общия закон ЗЗД.“
В заключение,
доколкото не се касае за иск на потребител, ищецът не може да се ползва от
подсъдността по чл.113 от ГПК и приложима е
общата подсъдност по чл.108 от ГПК – по седалището
на ответника.
С оглед на което
съдът намира, че производството пред Районен съд – Варна следва да бъде
прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
Воден от горното и на осн. чл. 118,
ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 18896/2018г. по описа
на ВРС, ХХVІ-ти състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд гр. София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Районен съдия: