Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 181 Година 2021,19.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и шести април Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание
в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 1981
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н.Г.К. с посочен адрес ***,
чрез пълномощника адв. Велислава
Кирилова, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Бачо Киро“ №5, ет.1, ап.3 е
предявил обективно съединени главни искове против Р.Р.Д. с посочен постоянен
адрес *** за осъждане на ответницата да
му върне обща сума от 35000 лв., формирана като сбор от предадени в заем две
суми, а именно сумата от 15000 лв. дадена в заем на 22.03.2017 год. и сумата от
20000 лв. дадена в заем на 23.03.2017 год., ведно със законната лихва върху тях
от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски. Евентуално, претендира сумите
на извъндоговорно основание, като моли ответницата да бъде осъдена да му ги
върне, като дадени без основание, в случай, че тя възрази, че сумите не са ѝ дадени в заем. Твърди,
че предаването на паричните средства в заем е извършено посредством два банкови
превода от личната му банкова сметка към банковата сметка на ответницата в
друга банка, в документите за извършване на които е вписано основание заем. Сочи,
че устната им уговорка е била паричните средства да бъдат върнати при поискване
от негова страна. Заявява, че многократно е провеждал телефонни разговори с
ответницата за връщане на предадените парични средства, но до момента това
задължение не е изпълнено. Моли, тъй като не е отправял изрична писмена покана,
за такава да бъде считана подадената искова молба, с което е настъпил и падежът
на задължението. Евентуално, ако ответницата възрази, че сумата от 35000 лева
не ѝ е дадена в заем, съдът да му я присъди като обезщетение за
неоснователно обогатяване. Представя и ангажира доказателства.
Предявените главни искове са с
правно основание в чл.79, ал.1 във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а
евентуалните искове са с
правно основание в чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответницата не е подала писмен
отговор, не е взела становище, не е
направила възражения, не е оспорила истинността на представен документ, не е упражнила права по чл. 211,
ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като
обсъди доводите и исканията на ищеца, изложени както в исковата молба, така и в
проведеното открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество и
представените от него писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
В проведеното открито съдебно заседание по
настоящото дело ищецът е участвал чрез процесуален представител по преупълномощаване
адв. Иван Киселичков. С оглед изясняване фактическата обстановка по делото са
събрани всички приложени към исковата молба писмени доказателства, които не са
били оспорени. При проведените в това съдебно заседание устни състезания,
пълномощникът на ищеца е направил нарочно искане по отношение на ответницата да
бъде постановено неприсъствено решение, като е твърдял, че са налице както формалните
предпоставки на закона за произнасяне на
такъв акт, така и предпоставките по същество.
По отношение на формалните
предпоставки, съдът съобрази следното:
Видно от книжата по делото,
ответницата е била призовавана в производството по делото на посочения в
исковата молба от ищеца адрес, като съобщенията при предварителната размяна на
книжа и за насроченото открито съдебно заседание са били получени редовно при
приложение на чл.46 от ГПК от съпруга ѝ. Видно от книжата по делото
ответницата не е представила отговор на исковата молба, нито се е явила в
единственото открито съдебно заседание по делото и не е изпратила свой
представител. С връчването на препис от разпореждане № 261017 от 06.11.2020
год., ответницата е била предупредена за последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването си в съдебно заседание, без направено
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, включително и за
възможността да бъде поискано от ищеца и постановено от съда неприсъствено
решение. В първото по делото заседание ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Видно от книжата по делото, ответницата
формално не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Въпреки това обаче, с молбата си от 26.04.2021 год., подадена преди началото на
откритото съдебно заседание в същия ден, тя се е възпротивила изобщо срещу
даване ход на делото, счела е, че е
нередовно призована и е заявила желанието си за участие в делото от фазата на
повторно връчване на книжата. По тази молба съдът е взел отношение в открито
съдебно заседание, като е счел,че не са
налице основания за ревизиране на становището му по редовността на призоваването и по
редовността на предварителната размяна на книжа. Изявлението на Р.Д. в молбата
й депозирана на 26.04.2021 год. , обаче, недвусмислено сочи факта, че тя не се е дезинтересирала от делото, явно е
изразено желание процесът да се развие по обичайния си ход и делото да бъде
разгледано, макар изрично да не е посочено „искане за разглеждане в нейно
отсъствие“. Освен това по отношение на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД не
е налице и втората предпоставка по чл. 239 от ГПК– искът да е вероятно
основателен. Предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
Установява се от представените по
делото доказателства, че ищецът е превел
по банковата сметка на ответницата сумата от 15000 лв. на 22.03.2017 год. и
сумата от 20000 лв. на 23.03.2017 год., като и в двете преводни нареждания е
вписано основание заем. Договорът за заем е реален и се счита сключен с
предаването на заемната сума, като законът не предвижда форма за неговата
действителност. Не са събрани по делото
доказателства,оборващи сключването на
двама договора за заем,нито
оборващи истинността на представените писмени доказателства за тези два факта. Предвид
това, съдът счита за доказан факта на предаване на посочените суми на твърдяното основание, с което са възникнали и
заемните правоотношения. По делото не се твърди, нито се събраха доказателства страните
да са уговорили конкретен падеж за връщането на заемните суми. Недоказани
останаха и твърденията на ищеца за наличието на уговорка за плащане при
поискване от страна на заемодателя. При това положение приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите,
която предвижда когато не е уговорено друго, заемателят да върне заетите пари
или вещи в течение на един месец от поканата. Недоказани останаха и твърденията
на ищеца, че е канил ответницата по телефона да върне посочените суми. Предвид
съдържащото се в исковата молба изрично изявление за това и съобразно
константната практика на ВКС, същата следва да се счита за покана за връщане на
сумата от общо 35000 лв. Видно от книжата по делото исковата молба е била
връчена на ответницата на 08.12.2020 год., предвид което едномесечният срок по
чл. 240, ал. 4 от ЗЗД за връщане на заетата сума е изтекъл на 08.01.2021 год. в
течение на процеса и считано от следващия ден 09.01.2021 год. ответницата е
изпаднала в забава и дължи връщане на заемната сума, ведно със законната лихва за забава от същата дата.
Предвид гореизложеното
претенцията на ищеца за връщане на сума от общо 35000 лв., представляваща сбор
от дадени в заем суми от 15000 лв. и 20000 лв., се явява основателна и следва
да се уважи изцяло. Акцесорната претенция за обезщетение за забава се явява
основателна, но считано от 09.01.2021 год. до окончателното изплащане на
сумите, и следва да се отхвърли за
периода от завеждане на иска – 07.08.2020 год. до 08.01.2021 год.
Тъй като претенциите по главните
искове съдът намира за основателни,то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалните искове и произнасяне по тях не се
следва.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното в тази насока искане ще следва на ищеца да се присъдят направените
от него разноски по делото в размер на 1400 лв. за държавна такса. Разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не са представени
доказателства за реалното заплащане на такива.Видно от договора за правна
защита и съдействие т.III,сумата от 1580 лв.
е платима по банкова сметка,***о плащане не е
приложено.
По изложените съображения и на
основание чл. 240, ал.4 във вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Р.Д., с посочен
постоянен адрес *** да върне на Н.Г.К., с
посочен адрес ***, чрез пълномощника адв. Велислава Кирилова, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Бачо Киро“ №5, ет.1, ап.3, сумата от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, формирана
като сбор от предадени в заем две суми, а именно сумата от 15000 лв. дадена в
заем на 22.03.2017 год. и сумата от 20000 лв. дадена в заем на 23.03.2017 год.,
ведно обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху
общата сума от 35000 лв., считано от 09.01.2021 год. до окончателното им
изплащане, както и направените в настоящото първоинстанционно производство
съдебно-деловодни разноски в размер от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.Г.К. против Р.Р.Д. за осъждането й да му заплати обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците от 15000 лв. и 20000 лв. за периода от завеждане на
исковата молба в съда – 07.08.2020 год. до 08.01.2021 год.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните пред Бургаски апелативен съд.
СЪДИЯ: