№ 1289
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100900701 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
С исковата молба на „И.,В. и Ко.“ ООД, представлявано от управителя Р.Т. В. против
„С.Р.“ ЕООД се предявява иск за признаване за установено несъществуването и невярно
вписано обстоятелство по партидата на „С.Р.“, ЕИК ******* за седалището и адреса на
управление, а именно: гр. София 1000, р-н „Триадица“, бул. „******* и заличаването му след
постановяване на съдебното решение.
Твърди се, че ищецът е собственик на недвижими имоти – апартаменти, но
управлението на търговското дружество не се осъществява на този адрес, поради което това
заявено и вписано в търговския регистър обстоятелство е неистинско. Обстоятелството, че
трети лица изпращат на същия адрес пратки или го посещават лично, нарушава правото им
на собственост и поражда правен интерес от исковата защита.
Ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
свое убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От извършената служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ по
партидата на ответното дружество се установява, че то е вписано в търговския регистър на
16.12.2009 г. въз основа на заявление образец А4 с номер *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1000, р-н Триадица, бул. „*******. Дружеството е с вписан
предмет на дейност: „Изграждане и експлоатация на алтернативни източници на енергия.
Дружеството може да извършва и всички други дейности, разрешени от действащото
българско законодателство, при спазване на всички действащи лицензионни,
регистрационни или други законови изисквания.“ Дружеството няма вписан управител, а
едноличен собственик на капитала е дружеството „Е.В.“ ООД, ЕИК *******.
От представените с исковата молба писмени доказателства нот. акт № 93, том I, рег.
№ 6243, дело № 83/2007 г. на Нотариус с рег. № 267 на НК и район на действие СРС и
справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца, се установява, че той е собственик на
1
самостоятелни обекти в сградата, находяща се в гр. София, бул. „*******, както и че
вписания в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на ищцовото дружество са на същия
адрес. Този адрес е вписан и като седалище и адрес на управление на ответното дружество
на 16.12.2009 г. и същият е посочен и в Учредителния акт от 16.11.2009 г. От страна на
ответника не се представиха доказателства на този адрес фактически да е била
осъществявана дейност от дружеството. Същото има различен предмет от осъществяваната
от ищцовото дружество дейност, не е налице и друга връзка от каквото и да е естество
помежду им.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява още, че едноличният собственик на капитала
на ответното дружество „Е.В.“ ООД, ЕИК *******, също е посочил този адрес като
седалище и адрес на управление.
При тези данни съдът намира предявеният иск, с който се цели установяване
вписването на несъществуващо обстоятелство – че вписаното в регистъра обстоятелство
седалище и адрес на управление е неистинско за основателен. Действително в Тълкувателно
решение на ОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС са разгледани
само две хипотези на несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на
орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай
е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство,
което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като и в
двата случая последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването с
действие занапред (ex nunc). С това обаче не изчерпват хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл.
трето от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на
вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния
дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от
опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на
закона, или пък - от приемането на решението извън пределите на компетентност на
дружествения орган, от когото изхожда. В този смисъл е и Решение №579/17.09.2021 г. на
САС, ТК, 9 състав по в.търг. дело № 311 по описа за 2021 г. и др.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е
адресът на управление. В Търговския закон няма дадена дефиниция на понятието „адрес“,
поради което и същото следва да се извлече от Закона за гражданска регистрация – чл. 89,
ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗГрР. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на
търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот,
представляват задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава)
и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като
търговецът е длъжен ги посочва в търговската си кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). По
отношение на тези обстоятелства е приложим принципът за истинност на заявеното за
вписване обстоятелство, която заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4
от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на
търговското дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като
проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този реквизит
в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче
следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно
действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца
(което е изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ).
Управлението на едно търговско дружество от своя страна предполага наличие на
канцелария, офис, където то осъществява дейност. Следователно седалището и адресът на
управление на търговеца са населеното място и конкретния адрес в него, на който
2
търговецът поддържа офис, в който осъществява управлението на търговската си дейност. С
оглед на това и за да се приеме, че обстоятелството, което е вписано партидата на „С.Р.“
ЕООД, че седалището и адресът му на управление се намират в гр. София, п. к. 1000, р-н
Триадица, бул. „*******, не е валидно възникнало към 16.12.2009 г., трябва да се установи
по делото, че към тази дата на посочения адрес търговското дружество не е имало
канцелария, в която да се извършва управлението на неговата търговска дейност. Този факт е
отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в
тежест на ответника по делото е да установи положителния факт, който го ползва в процеса,
че към 16.12.2009 г. е имал офис на адреса гр. София, п. к. 1000, р-н Триадица, бул.
„*******. По делото обаче от „С.Р.“ ЕООД не са представени абсолютно никакви
доказателства, от които да се установява, че то е поддържало канцелария, офис на този адрес
нито към 16.12.2009 г., нито в който и да е момент след това. Ето защо, за тази страна са и
неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че
към 16.12.2009 г. то не е имало канцелария, в която да е извършвало управлението на
дейността си на адреса в гр. София, п. к. 1000, р-н Триадица, бул. „*******, като то няма
такава и към настоящия момент на този адрес.
След като още към датата на заявлението търговецът не е имал действително
намерение да извършва управлението на дейността си от този адрес или макар и при
наличието на такова намерение не е могъл да осигури действителното му ползване за тази
цел в разумен срок, с договор с вещноправно транслативно или конститутивно действие или
на облигационно основание (наем, заем за послужване) следва да се приеме, че вписаното
обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение. Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява
управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е налице
несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това
обстоятелство и от установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския
регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за
истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за
установяване на неговото несъществуване, като въз основа на решението същото да бъде
заличено от търговския регистър по партидата на търговеца.
С оглед на горното, предявеният иск следва да се уважи, като се постанови
заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство – адреса на управление, по
партидата на „С.Р.“ ЕООД в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание, чл. 29, ал. 1, предл. 3-
то от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от „И.,В. И КО.“ ООД с ЕИК ******* срещу „С.Р.“ ЕООД с
ЕИК *******, че с вписване № 20091216154008 по партидата на „С.Р.“ ЕООД с ЕИК
******* е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1000, р-н Триадица, бул. „*******.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на това обстоятелство по партидата „С.Р.“ ЕООД с ЕИК
******* в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписване на заличаването по партидата на „С.Р.“ ЕООД с ЕИК *******.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4