Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН. Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез юриск. Р. Б. срещу Решение № 11/27.02.2024 г., постановено по АНД № 117/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден срещу В. С. И..

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, като постановено при наличие на касационно основание чл. 348, ал. 1, т 1, във вр. с ал. 1 от НПК. Според обжалващия деянието не следва да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Твърди се в жалбата, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова жалбоподателят моли да се отмени решението на Районен съд – гр. [община], с което е отменен електронния фиш, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и вместо него да се постанови ново решение, с което да се потвърди обжалвания електронен фиш.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от упълномощения юрисконсулт Р. Б., с която заявява, че поддържа касационната жалба и моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационната жалба В. С. И., редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника му адв. Е. Р. са постъпили писмени бележки, чрез които се поддържа становище, че решението на въззивния съд е законосъобразно, не противоречи на закона и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал 2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] дава заключение, че касационната жалба е допустима, но не е основателна. Затова предлага жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

А. съд – [област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, съобрази становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, установи следното:

Електронният фиш на Агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден за това, че на 02.08.2020 г. в 10:36 часа, е установено нарушение с ППС лек автомобил „С. В.“ с рег. № [рег. номер], в община М. по път 86 км 120+806 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на ППС. За извършеното нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102 ал 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

Районният съд с оспореното съдебно решение приема, че формално В. И. е осъществил признаците на вмененото му административно нарушение, но прави извод, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН за маловажен случай. Според въззивния съд степента на обществена опасност на деянието е много по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при управление на МПС без собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса. Въззивният съд е приел за безспорно установено обстоятелството,че за В. И. са налице данни за право да бъде свободен от заплащане на винетна такса при ползване на платената пътна мрежа, макар да не се е снабдил с безплатна винетка за 2020г.

Изрично в оспореното съдебно решение въззивният съд е изложил съображения за неприложимост на чл.189з от ЗДвП, тъй като разпоредбата е в сила от 23.12.2021г., т.е. след извършване на нарушението на 02.08.2020г. Така районният съд е отменил оспорения пред него електронен фиш.

Касационната инстанция в настоящия състав приема,че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

Действително сега действащата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28

от ЗАНН. Но веднага следва да се отбележи,че разпоредбата е нова и е в сила от 23.12.2021г., а вмененото с електронния фиш нарушение на ЗДвП е извършено на 02.08.2020г., т.е. преди влизане в сила на въпросната разпоредба, непозволяваща приложението на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. С оглед промяната в законодателството, съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН приложение намира тази разпоредба, която е по-благоприятна за дееца/нарушителя. Затова, като е приел,че забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се прилага за процесното административно нарушение, въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на закона, съответно оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Законосъобразен е и извода на районния съд,че в конкретния случай степента на обществена опасност на деянието е много по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - управление на МПС без собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса. Основният аргумент в посока на този извод е безспорния по делото факт,че нарушителят В. И. е от кръга на лицата, които имат право да се снабдят с безплатна годишна електронна винетка за собствения си лек автомобил, по реда на Наредба №Н-19 от 02.12.2008г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетна такса.

Предвид изложеното, като е достигнал до същите изводи и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. При липсата на отменителни основания по чл.348 от НПК за оспореното решение, подадената касационна жалба е неоснователна.

При този изход на делото, основателно е своевременно направеното искане на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на В. И.. Адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400лв.

Водим от гореизложеното, А. съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В  решение №11/27.02.2024г., постановено по а.н.дело №117/2023г. по описа на Районен съд гр.[община].

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на адвокат Е. Д. Р. АК [област], сумата 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на лицето В. С. И. за касационната инстанция по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.