Решение по дело №204/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			17.05.2021
					Дупница

 

Номер                                             Година                                          Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30 март		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		204		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В.И. Цанков, с ЕГН: **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0332-000901/10.02.2020 г., издадено от Началник Група в РУ Рила към ОДМВР -гр. Кюстендил, с което за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на осонование чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. и з нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и 6 (шест) месеца „Лишаване от право да управлява МПС“. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,  като се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като след прекратяване на прокурорската преписка е следвало да бъде издаден АУАН по общия ред, тъй като НП е издадено при условията на чл. 36 от ЗАНН. Счита, че не е описано пълно, ясно и точно извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна, както и, че не е налице умисъл Посочва се, че лицето не е знаело, че  МПС-то е било със служебно прекратена от Гаранционния фонд регистрация, като е посочено, че същото е собствено на трето лице. Жалбоподателят посочва, че е смятал към момента на проверката, че управлява МПС, което има всички необходими документи и е изрядно. Счита, че по отношение на нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, нарушението представлява „маловажен случай“. Моли за отмяна на атакуваното НП. Не претндира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, надлежно призована, не се представлява. В придружителното писмо се сочи, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като такова. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 25.12.2020г., актосъставителят – И.Ц., на длъжност мл. автоконтрольор в ОД на МВР Кюстендил, РУ Рила, в присъствието на свидетеля на констатиране на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – К.К.   съставил АУАН на жалбоподателя, за това, че на 25.12.2020г. около 14.05 часа, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, в община Кочериново, на ПП  1, Е-79, км 353+700,  управлявала лек автомобил –„ Хонда Сивик” с рег. № ДК № Е 8986 ВМ,  собственост на  И. *** като по време на движение не използва дневни светлини или къси светлини. Водачът управлява посоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 08.10.2020 г., след получена информация от „Гаранционен фонд“ към Пътна полиция. Като нарушена е бил вписана разпоредбата на чл. 70, ал. 3 и  чл.140, ал.1 ЗДвП. Видно от разпита на актосъставител И.Ц., в с.з., то същият посочва, че  действително на процесната дата и в посочения участък е спрял автомобила при рутинна проверка, докато бил на работа с колегата си, впоследствие посочен като свидетел по акта- К.К.. Като водач в автомобила бил установен жалбоподателят, който обяснил, че е управлявал автомобила с убеждението, че е платена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но при извършена  проверка с таблета  от актосъставителя се установило, че няма сключена актуална застраховка „ГО” към датата на проверката, като не се отчитало да има такава в Гаранционния фонд. МПС  е било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Същевременно при справката на автомобила и при талона на автомобила се установило,  че е собственост на трето лице И. ***. Полицата, която носел водачът, му била изискана от полицейския служител. При справка в дежурния на ОД на МВР - Кюстендил същият установил, че регистрацията е била служебно прекратена от 08.10.2020 г. от Гаранционния фонд, на основание посоченото писмо в акта. По делото е представено и Постановление за отказ да се образува ДП, като в същото е посочено, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а за административно нарушение (стр.12).

В  издадения АУАН за нарушена била посочена разпоредбата  на чл. 140, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Не били вписани изрични възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и при тази фактическа обстановка,  на 10.02.2021 г., АНО е  издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, ПРЕДЛ. 1,  от ЗДвП  на жалбоподателя е било наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева и 6 (шест) месеца лишаване от право право да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. По същество между страните липсва спор по отношение на фактическата обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – издадено от Началник Група в РУ Рила към ОДМВР -гр. Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. В случая е налице заповед на директора на ОД на Министъра на вътрешните работи, от която се установява, че издателят на процесното НП е притежавал съответната материална и териториална компетентност за издаване на административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл.140,  ал.1 от ЗДвП:

Съдът намира обаче, че неправилно е определена, както нормата, която е посочена за нарушена, така и вследствие на това и санкционната норма. Така в акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като тази норма гласи- Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Съгласно санкционната норма пък която АНО е приложил, то чл.175, ал.3, предл.I –во гласи- (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Тези общи разпоредби на ЗДВП, макар и частично да кореспондират с описаното като факти от актосъставителя, пренесено впоследствие и в НП, се явяват несъответни на вмененото нарушение, което покрива друг правопораждащ фактически състав, който се явява специален спрямо общия приложен и който би бил коректния такъв в случая, а именно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,  и санкциониране  на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел ІІ буква „А“, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. Тя би била конкретната приложима разпоредба в случая. От своя страна съгласно даденото §1, т.33 от КЗ легално определение за понятието „автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на  чл. 638, ал.1 от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.- за физически лица. Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“ съответства напълно на описанието на нарушение на тази норма, а не на посочената от АНО в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Оттам видно от изложеното грешно е била определена и санкционната разпоредба, която да намери приложение. Следователно е налице нарушение на материалния закон и акта и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е достатъчно и самостоятелно основание за тяхната отмяна без да се навлиза в обсъждане на доводи по същество на спора.

От друга страна по преписката не е приложена справка от „Гаранционен фонд“, от която да е видно, че на 08.10.2020г. регистрацията на лек автомобил –„ Хонда Сивик” с рег. № ДК № Е 8986 ВМ,  собственост на  И. ***, е прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, нито пък е приложено като доказателство уведомление от ГФ, че водача, към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС без застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“

Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства и не е посочил такива вкл. и пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че полицата, с която е управлявал автомобила, е била невалидна, т.е. в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е спрян от движение. Напротив! Същият е заявил пред контролния орган, че автомобилът, му е бил даден със заплатена застраховка. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва вина от страна на жалбоподателя Ц., т.е. деянието не е осъществено от субективна страна.  Напротив, както сочи и актосъставителят в с.з., водачът, макар и несобственик на автомобила му е представил заплатена полица и същият не е знаел, че е налице служебно прекратяване на регистрацията от фонда. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила“/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.

Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу Ц. не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и че незаконосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

По отношение на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП:

На жалбоподателя  е наложено административно наказание по пункт 1 от НП за извършено  от него административно нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня / т.нар.“дневни светлини“/ или с къси светлини. Дневните светлини са монтирани фабрично при производство на новите автомобили и се включват още със завъртането на контактния ключ. Ако автомобилът не притежава фабрично монтирани дневни светлини, то водачът на същия следва да се движи през деня на къси светлини. Разпитаните по делото свидетели заявяват, че управлявания от жалбоподателя автомобил се е движел без включени  светлини.

Настоящият съдебен състав счита, че дори и да е налице допуснато от Ц. нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, въвеждащ изискване през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи прилагането на чл.28 от ЗАНН при квалифициране на нарушението като „маловажен случай”. Степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. Ето защо съдът прие, че в случая, с оглед цялостната характеристика на дееца, на деянието и на обстоятелствата, относими към неговото извършване, е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

 Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0332-000901/10.02.2020 г., издадено от Началник Група в РУ Рила към ОДМВР -гр. Кюстендил, с което на В.И. Цанков, с ЕГН: **********,*** за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на осонование чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. и з нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и 6 (шест) месеца „Лишаване от право да управлява МПС“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: