Р Е Ш Е Н И Е №…
……….2015 година
град София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение, І-16
състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и
петнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:.
. . .
Прокурор:.
. . .
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело № 3831 по описа за 2012 година, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
СГС
е сезиран с искова молба от Застрахователна компания „Л. И.“
АД срещу П.А.К. *** с която се твърди, че на 19 август 2007
г. в Кралство И., провинция В., Община О., в района на ул.”**********, ответникът- при управление на лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег.№ ******** , осъществено след
употреба на алкохол, виновно е причинил пътно транспортно произшествие с
насрещно движещия се лек автомобил
“Рено” с чуждестранен рег. № 5424 CWG, собственост на испанския гражданин Х.М.Г..
В следствие на това били причинени повреди по лекия автомобил и телесни
увреждания на пътниците в същото
превозно средство г-жа М.Н.М.А. и г-жа Х.А.С., испански граждани. Ответникът е
управлявал лек автомобил, като към
датата на ПТП е имал сключена застраховка „ГО” по застрахователна полица №
210-9-401/22306-7099853 със срок на валидност
от 30.12.2006 г. до 29.12.2007 г. за покритие в страните, членове на
Бюрото “Зелена карта”.
Поддържат, че във връЗ.а с настъпилите
щети, при ищцовото застрахователно дружество е
образувана ликвидационна преписка № 0000-1512-7405-107 заявена
посредством “К. И.” –посредник при уреждане на
застрахователните претенции по смисъла на чл.269 от КЗ, като то е изплатило за сметка на ищеца е посочените в
исковата молба суми за покритие на разходи за ремонт и за обезвреда на
телесните увреждания на пострадалите лица, както направени от тях медицински
разходи. Общата сума на изплатеното застрахователно обезщетение и на обичайните
разноски във връзка с претенцията на третите увредени лица, предявена
посредством кореспондента възлиза на 12 807, 15 евро или 25 048, 22
лв. и са изплатени с платежно нареждане на 04.08.2008 г., върху която сума се
дължи и мораторна лихва от датата на плащане.
Поддържа се, че на основание чл.274,
ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД ищецът
има право да получи платеното от застрахования водач, поради което
предявява настоящия иск.
ИСКАНЕТО е да се осъди ответника да заплати на сумата
представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение, посочена
по-горе и 10 418, 53 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
датата на плащане до предявяване на настоящия иск, както и законна лихва върху
сумата от 25048, 22 лв. от момента на завеждане на исковата молба до
предявяване на иска и направените разноски.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
не дава писмен отговор и не сочи доказателства. С писмено становище по делото,
чрез процесуалния си представител, адв.С., ответникът оспорва иска с доводи, че
не са налице действия на ответника, които да обосновават правото на регрес на
застрахователя – а именно:управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
на кръвта над допустимата от закон, и виновно отклонение от извършване на
проверка за наличие на алкохол, при които възниква правото да получи
заплатеното на пострадалите лица обезщетение. Оспорва, че е налице валидно
застрахователно правоотношение, както и че не е налице виновно отклонение от
извършване на проверка за употреба на алкохол, поради това че съгласно
законодателството на Кралство И. това се установява само с влязъл в сила акт на
наказателния съд, защото деянието съставлява престъпление.
Прави възражение за частично погасяване
на исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху изплатената сума за
обезщетение, поради изтичането на погасителния тригодишен давностен срок.
Съдът, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложените с исковата молба писмени доказателства, както и събраните по
реда на Регламент (ЕО) №1206/2001 г. доказателства, заключението на допуснатата
по делото САТЕ по делото се установи, че на 19 август
2007 г. в Кралство И., провинция В.,
Община О., в района на ул.”Магдалена” №3 е настъпило ПТП при следния
механизъм:водачът на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег.№ ********
– ответник по настоящето производство, се е движел в обратна посока спрямо
движещия се лек автомобил „Рено“, марка „Меган“ с номер 5224 CWG управляван от Х.Г., когато внезапно е
загубил управление над автомобила, пресякъл е непрекъснатата линия разделяща
пътното платно на две ленти за движение,
навлязъл в лентата на насрещно движещия се автомобил и го ударил челно. От
заключението на вещото лице по САТЕ се установиха настъпилите щети и причинно
следствената връзка с ПТП, описани във фактура 07003405 по вид и стойност.
По случая е било проведено производство
пред Първоинстанционен следствен съд №3 на О., като от изисканите и приложени
по делото писмени документи Постановление за завеждане на съкратено производство,
заключителен доклад на Генералната прокуратура от 27.06.2010 г., Постановелние
за започване на съдебен процес, Постановление
за разследване на местонахождението от 28.01.2010 г. и Постановление за
временно отлагане на делото от
03.10.2014 г , се установява, че същото е образувано по обвинение в
престъпление по чл.380 от Наказателния
кодекс на Кралство И., сериозно неподчинение на органите на реда - отказ от
извършване на проби за установяване на употреба на алкохолни напитки. Видно от
доказателствата, при извършената проверка на водача са установени външни
признаци за употреба на алкохол и че лицето се намира под влиянието му, за
което е съставен протокол 298479 /л.314
от делото/. С оглед на изложеното съдът намира за установен факта на управление
на МПС след употреба на алкохол, като и виновно отклонение от извършване на
проверка за наличие на алкохол.
Дори и да не се приеме доказаност на
факта за управление на МПС след употреба на алкохол, то налице е другото
основание за реализиране на регресната отговорност на водача на лекия
автомобил, защото при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил
отказвайки да изпълни разпореждания на властови орган на реда, то визираната от
закона предпоставка е налице /арг. от съдебната практика Решение № 16 от
2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК/ В този смисъл, по
делото се събраха категорични данни от които може да се направи извод за
виновното отклонение от такава проверка, поради което налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 предл.последно от КЗ за
реализиране на регресната му отговорност.
По делото бе изслушана СМЕ и се установи, че в следствие на произшествието били причинени повреди по
лекия автомобил и телесни увреждания на пътниците в същото превозно средство г-жа М.Н.М.А. и
г-жа Х.А.С., испански граждани.
По делото е представена справка, както и
е допусната и изслушана на ССчЕ, от чието заключение което се установява
размера на моратората лихва върху изплатената по банкова сметка ***48, 22 лв.,
за периода от 04.08.2008 г. до предявяването на исковата молба – 09.03.12 г. и
по периоди.
Установи се, че към датата на ПТП е била
налице валидно застрахователна правоотношение по застраховка „ГО“ по полица №
216-9-401 22306-7099853 при застрахователя – ищец със срок на валидност от 30.12.2006 г. до 29.12.2007 г. за покритие
в страните, членове на Бюрото “Зелена карта”, образувана е щета №
0000-1512-7405-107 и е изплатено обезщетение на пострадалите лица, чрез
посредника за уреждане на застрахователни претенции.
При
така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, освен в случаите по чл.227 от КЗ
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил
застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск
срещу застрахования, в случай че е последният е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съгласно същата разпоредба,
за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните положителни предпоставки: да е бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците,
ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, по силата на
който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното
обезщетение за вреди, в резултат на осъществен деликт от застрахованото лице,
при управление на моторното превозно средство при настъпване на
пътно-транспортното произшествие в хипотезите на т.1, предл.1 или предл.2.
В
настоящето производство несъмнено се установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца ЗК „Л.И.” АД и ответника. Установи се и, че по време на
действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие - процесното ПТП, по повод на което застрахователят е изплатил изцяло
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите на
04.08.2008 г. Съдът намира за установено и наличието на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия, като в тази връзка
са доказателствата от воденото наказателно производство и съдебните експертизи.
На следващо място от тези доказателства
се установи и че ответникът е управлявал
лекия автомобил след употреба на алкохол, както и че се е отклонил виновно от
извършването на проверка чрез техническо средство, за което спрямо него е било
отпочнато производство за неизпълнение на разпореждания на органите на реда. В
този смисъл неоснователно ответникът поддържа, че до установяването му това обстоятелство
с влязъл в сила съдебен акт то не е доказано, защото съставените в хода на
делото протоколи относно действията на участниците в ПТП и органите на реда,
съставляват надлежно доказателство за действията им.
По
делото е доказано несъмнено и наличието на плащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца ЗД „Б.И.” АД на пострадалия. С оглед изложеното, съдът приема, че е възникнало
регресно право в полза на застрахователя, тъй като са налице всички елементи от
правопораждащия го фактически състав, което обуславя извод за доказаност на
иска по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен.
Регресното право възниква от момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице и по отношение на регресния му иск за плащане на вече платеното от застрахователя на виновния водач е от значение петгодишната обща давност с начален момент плащането, с което възниква и самото регресно право.С оглед на това
вземането на застрахователя е възникнало на 04.08.2008
г. - с плащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, като
ответникът е в забава относно плащането му от датата на получаване на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД -22.10.2008 г. и дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на 6104, 80 лв.
С оглед изхода на делото и направеното
искане на страната, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 1418, 80 лв. и 1238,60
лв. за разноски по водене на делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1464, 68 лв. Следва да се осъди ищеца
да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, а именно: 182, 79 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.А.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на ЗД „Л.И.” АД с ЕИК **********,
сумата от 25 048, 22 лв., - главница, съставляваща платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
причинени неимуществени и имуществени вреди, в резултат на пътно транспортно
произшествие настъпило на 19.08.2007 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от 09.03.2012 г. до окончателното й
погасяване, както и мораторна лихва в размер на 6104, 80 лв. върху главницата
за периода от 22.10.208 г. до 09.03.2012 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска ПО ЧЛ.86, АЛ.1
ОТ Закона за задълженият а и договорите в останалата му част – до размера от
10418, 53 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Л.И.” АД с ЕИК **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 1418, 80 лв. и 1238,60 лв. за
разноски по водене на делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1464, 68 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД с ЕИК ********** да заплати на П.А.К. с ЕГН **********
*** , на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, сумата от 182, 79 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: