№ 101205
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20251110127406 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 162989/12.05.2025г. на СРС, заявителят „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу К. И. П. за суми,
сочени като дължими във връзка с Договор за бърз потребителски анюитетен кредит №
052885/17.08.2022г., сключен с „Инвестбанк“ АД, вземанията по който се твърди да са
цедирани на заявителя.
С разпореждане № 82655/25.05.2025г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на
договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 04.06.2025г. В отговор с Молба, вх. №
198899/06.06.2025г. на СРС, заявителят чрез юрк. Боряна Димова е изтъкнал, че в гл. V от
приложените общи условия е описана процедурата по кандидатстване и отпускане на
кредити по договори, сключени от разстояние. Процесният договор бил подписан от
разстояние и електронно, поради което нямало как да бъде продставен с мастилен подпис на
страните по него.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Няма каквито и да било
индикации договорът да е подписан с електронен подпис, както и липсват каквито и да било
доказателства, установяващи дадено по някакъв начин съгласие от страна на длъжника с
него. В подкрепа на изложеното е практиката на Софийския градски съд – Определение №
1
264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС, ГК, Определение №
266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по
ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение № 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г.
на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г,
Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. № 6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 162989/12.05.2025г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2