Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 6
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20213200200212
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. гр. Д. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и втори юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калиптен Ибр. Алид
СъдебниЖивко Стефанов Василев
заседатели:Светлана Ненчева
Попова
при участието на секретаря Сибел Бедел
и прокурора Свилена Иванова Костова (ОП-Д.)
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Наказателно дело от общ
характер № 20213200200212 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия Д.А. И. - роден на ********г. в град В., живущ в град В.,
български гражданин, със средно образование, разведен, складов работник в „ТС Краси“
ЕООД - В., неосъждан, ЕГН **********
за виновен в това, че:
На 14.07.2019г. по главен път I-9, на километър 46+980, на изхода на град К., при
управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег.№ *********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. Н. Н. от град В., поради което на основание чл.343, ал.1, б. «в» от
НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му налага наказание «лишаване от
свобода» за срок от три години.
Оправдава подсъдимия Д.А. И. по първоначално повдигнатото обвинение в частта
относно допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
На основание чл.58а, ал.1 от НК намалява наложеното наказание с една трета, като
подсъдимият Д.А. И. следва да изтърпи наказание «лишаване от свобода» за срок от две
години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 години.
1
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишава подсъдимия Д.А.
И. от право да управлява МПС за срок от две години.
На основание чл.111, ал.1 от НПК лек автомобил марка «Мерцедес 200 ТЕ» с рег.№
*********, намиращ се на съхранение в РУ на МВР – град К., след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, да се върне на собственика му – Д.А. И., ЕГН ********** или
упълномощено от него лице.
На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - 1 брой DVD-
R/л.227, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./, 1 брой DVD-R/л.230, том 2 от ДП №
108/2019г. на РУ на МВР – К./, 1 брой CD-R/л.232, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР
– К./, 1 брой DVD-R/л.234, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./, 1 брой CD-
R/л.236, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./, 1 брой USB - флаш памет Тoshiba – 8
GB /л.237-238, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./, 1 брой USB - флаш памет
Media Range – 16 GB /л.237-238, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./ и 1 брой CD-
R/л.315, том 3 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К./, след влизане на присъдата в сила,
следва да бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Д.А. И. да заплати сторените
по делото разноски в размер на: 4 298.17 лева по сметка на ОД на МВР – Д..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - В. в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по присъда № 6/22.07.2021г. по н.о.х.д.№ 212/2021г.
по описа на Д.ки окръжен съд
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия Д. АЛ. ИВ. за това, че на 14.07.2019г., по главен път I – 9, на километър 46+980
на изхода на град К.., при управление на моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес 200
ТЕ“ с рег. № ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.”
- чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 90 км
в час за пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място“ и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Н. от гр. В. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на
ДОП, като се пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
горевизираното престъпление, с налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години, което след съответно редуциране с една трета, да бъде определено в
законоустановения минимум, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му бъде
отложено за срок от четири години. Прави се искане и за постановяването на лишаване на
дееца от право да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител също пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, без да се ангажира с конкретно искане относно
размера на наказанието, като единствено пледира да бъде отложено изтърпяването му на
основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение на лишаването на подсъдимия от право да
управлява МПС също не прави искане относно размера на наказанието.
Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание
релевира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства или
изключително/ трагичната смърт, в резултат на деянието, на жената, с която живеел на
съпружески начала/, поради което пледира да му бъде наложено наказание, след съответната
редукция, под законоустановения минимум. Алтернативно, прави искане, в случай, че съдът
намира, че деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността, да му бъде
наложено наказание в законоустановения минимум, което да бъде съответно редуцирано с
една трета и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. По отношение на лишаването от право да управлява МПС,
същият счита, че наказанието следва да бъде наложено за срок от 1 година.
Подсъдимият се присъединява към искането на защитника си и при предоставената
последна дума заявява, че се признава за виновен и съжалява за извършеното.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
1
намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. към момента на настъпване на пътния инцидент бил правоспособен
водач и притежавал свидетелство за управление на МПС с категории „С“, „В“, „АМ“ и
„ТКТ“ с № *********, издадено на 03.11.2015г.
На 14.07.2019г., около 20:00 ч., по главен път I – 9, с. Д. – гр. В., по посока град В., се
движел л. а. „ Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********** управляван от подсъдимия Д.И.. На
задната седалка, вдясно от него, пътувала жената, с която той живеел на съпружески начала
– Г. Н., а вляво бил А.И. – техен син. Пътната настилка в района на произшествието била
асфалтова, суха, запазена, без повреди и неравности по нея, хоризонтална в района на
местопроизшествието. Пътното произшествие настъпило в края на светлата част на
денонощието, при облачно време и добра метеорологична видимост.
Наближавайки мястото на произшествието, което се намирало на километър 46+980,
в района на Т – образното кръстовище за град К.., управляваният от подсъдимия л. а. „
Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се движел със скорост от около 108.86 км в час. В
района на кръстовището подсъдимият И. загубил контрол над управление на автомобила, в
резултат на което той започнал да се отклонява в дясно, след което напуснал пътното
платно. Подсъдимият И. направил опит да върне автомобила върху платното за движение, в
резултат на което той започнал да се завърта около вертикалната си ос, по посока обратна на
часовниковата стрелка, като по този начин дясната странична част на купето на автомобила
започнала да се изнася напред. След това достигнал до крайпътно дърво, намиращо се върху
десния банкет и последвал удар между дясната странична част на купето на автомобила, в
областта на десните врати и стъблото на дървото. Последвало завъртане на автомобила
около дървото, по посока на часовниковата стрелка, в резултат на което той се придвижил
незначително напред, след което се установил в покой върху десния банкет, на мястото, на
което бил установен при извършения оглед на местопроизшествието.
На мястото на произшествието пристигнала следствено-оперативна група, състояща
се от полицейски служители, които извършили необходимите процесуално- следствени
действия и лекарски екип, който установил смъртта на Г. Н..
За настъпилото произшествие бил подаден сигнал на ЕЕН 112 от свидетеля В.Т.. По
това време той бил в района на произшествието заедно със свидетеля С.И. и помагали на
свой познат – свидетеля В.В., който стопанисвал крайпътен щанд за продажба на плодове и
зеленчуци. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
обективирана в протокол № 15/ 2020 г. /л. 179 – 196, том 2/, при която било извлечено
съдържанието на записа на разговорите, проведени с телефон 112, се установява, че сигнал
за настъпилото произшествие първоначално е бил подаден в 20:20 часа от свидетеля Т., а
впоследствие – в 20:27 часа, такъв сигнал бил подаден и от подсъдимия И..
От заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, обективирани в
Протокол № 744/ 16.07.2019 г. /л. 210, том 2/ се установява, че в изпратената за изследване
кръвна проба на подсъдимия И. се доказало наличие на етилов алкохол в количество от 0.20
промила в кръвта / не отговаря на критериите за пияно състояние/. Съгласно заключението
на вещите лица по изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза /л. 199 – 201, том
2/ в представените за изследване проби кръв и урина, взети от подсъдимия И., не било
установено наличие на наркотични вещества.
От изготвената съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп № 73/ 2019г. /л.
89 – 92, том 1/ е видно, че при аутопсията върху трупа на Г. Н. Н. била установена черепно-
мозъчна травма – фрактура на черепната основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; гръдна травма – счупване на всички ребра вляво по три линии,
разкъсване на плевралните листи и диафрагмата, контузия и разкъсване на двата бели дроба,
наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението,
2
ожулване на дясна лицева половина; коремна травма – разкъсване на черния дроб, слезката
и пикочния мехур, наличие на кръв в коремната кухина; травма на крайниците – счупване
на двете бедрени кости, счупване на тазови кости, счупване на костите на дясната
подбедрица и дясна раменна кост, разкъсно – контузна рана в долна трета на корема. Според
заключението на експерта причина за смъртта на Г. Н. били тежките, несъвместими с
живота, черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми. Травмите били резултат от много силен
удар с или върху твърд, тъп предмет, което отговаряло на данните по делото за починал при
транспортно произшествие пътник в автомобил.
Според заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, при
която е бил извършен оглед на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* /л. 106 – 108, том
1/, по кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на автомобила не са били установени повреди, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото
настъпване. Повредите в лявата част на задния мост и спадналото налягане в задните гуми
на автомобила били настъпили в резултат на транспортното произшествие, напускането на
пътното платно и удара му в крайпътното дърво, вдясно от пътя.
От заключението на вещите лица по изготвената тричленна автотехническа
експертиза /л. 113 – 130, том 2/ се установява, че непосредствено преди произшествието л. а.
„Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се е движил със скорост около 108.86 км/ч, т.е. в
момента на напускане на платното за движение л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № *********
се е движил със скорост около 108.86 км/ч. При тази скорост на движение опасната зона на
спиране на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* е имала дължина около 96.90 м. При
скорост на движение 90 км/ч опасната зона на спиране на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. №
********* е следвало да има дължина около 71.43 м. Вещите лица са дали заключение, че
мястото на удара на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* в крайпътното дърво се
намирало на около 64.90 м. след определения при огледа на местопроизшествието Ориентир
1 /Ор. 1/ – указателна табела с надпис „К..“, намираща се на 2 м вдясно от десния край на
асфалта и на около 5.40 м вдясно от определения при огледа на местопроизшествието
Ориентир 2 /Ор. 2/ – десен край на асфалта по приетата посока на огледа от град Ш. към
град Б.. Ударът на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се е осъществил с дясната му
странична част в крайпътното дърво. Вещите лица са определили механизъм на настъпване
на транспортното произшествие, изцяло съответстващ на описаната фактическа обстановка,
съобразно който на инкриминираната дата, около 20:00 часа лек автомобил „Мерцедес 200
ТЕ“ с рег. № ********* се е движел по главен път I – 9, с. Д. – гр. В., по посока град В..
Пътната настилка била суха, запазена, без повреди и неравности по нея, хоризонтална в
района на произшествието. Автомобилът бил управляван от подсъдимия И., като на задната
седалка, вдясно от него, пътувала жената, с която той живеел на съпружески начала – Г. Н.,
а вляво било детето им – А.И.. Произшествието настъпило в края на светлата част на
денонощието, при облачно време и добра метеорологична видимост. Наближавайки мястото
на произшествието, км 46+980, при преминаването през Т – образното кръстовище за град
К.., л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се е движел със скорост около 108.86 км/ч,
но не по-ниска от нея /в момента на напускане на платното за движение скоростта на
движението на автомобила е била 108.86 км/ч/. В района на кръстовището подсъдимият И.
загубил контрол над управлението на автомобила и той започнал да се отклонява вдясно, а
когато се намирал на разстояние около 44 м след определения при огледа на
местопроизшествието Ор. 1 е започнал да напуска платното за движение. Подсъдимият И.
направил опит да върне автомобила върху платното за движение, поради което л. а.
„Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* започнал да се завърта около вертикалната си ос, по
посока обратна на часовниковата стрелка, като по този начин започнал да изнася дясната
странична част на купето си напред. Така, разположен върху десния банкет, л. а. „Мерцедес
200 ТЕ“ с рег. № ********* достигнал до крайпътно дърво, намиращо се върху банкета, в
3
което е настъпил удар. Той се осъществил между дясната странична част на купето на
автомобила, в областта на десните врати и стъблото на дървото, като мястото на
първоначалното съприкосновение между тях се намирало на около 64.90 м след Ор. 1 и на
около 540 м вдясно от Ор. 2. Поради настъпването на удара зад центъра на тежестта на
автомобила последвало завъртането му около дървото, по посока на часовниковата стрелка,
при което л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се придвижил незначително напред
/на около 5.10 м/ и след това се установил в покой върху десния банкет, на мястото, на
което бил установен при огледа на местопроизшествието, като бил разположен почти
перпендикулярно спрямо надлъжната ос на платното за движение, насочен с предната част
на купето си вдясно от него.
Вещите лица са обследвали възможността за предотвратяване на удара, включително
и при пресичане траекторията на движение на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № *********
от друго МПС, в каквато насока са депозираните обяснения на подсъдимия И.. Имайки
предвид механизма на настъпване на произшествието, вещите лица са приели, че
подсъдимият И. е имал техническата възможност да предотврати удара в крайпътното дърво
и настъпването на произшествието, ако е упражнявал постоянен контрол над управлението
на автомобила си и не е напускал платното за движение. Експертите са дали заключение, че
при вариант, в който траекторията на движение на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. №
********* е била пресечена от друго МПС /товарен автомобил, тип бордови/, съобразно
първоначалните твърдения на подсъдимия И., ако той е реагирал своевременно и предприел
спиране, е имал техническата възможност да спре автомобила си преди мястото, където
товарният автомобил е пресичал платното за движение, и по този начин да предотврати
настъпването на произшествието. Вещите лица констатират, че при варианта, пресичане
траекторията на движение на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* от друго МПС
/товарен автомобил, тип бордови/, ако подсъдимият И. е продължил движението си в права
посока, без да напуска платното за движение и без да променя скоростта си на движение, е
нямало да настъпи съприкосновение между двата автомобила, тъй като когато л. а.
„Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* се е намирал на отстояние около 155.88 м. – 166.00 м
преди мястото, където товарният автомобил е пресичал лентата му за движение, товарният
автомобил вече е бил освободил напълно тази лента за движение /лентата за движение в
посока град В./. В допълнение вещите лица изтъкват, че при варианта пресичане на
траекторията на движение на л. а. „Мерцедес 200 ТЕ“ с рег. № ********* от друго МПС
/товарен автомобил, тип бордови/, ако подсъдимият И. е продължил движението си в права
посока, без да напуска платното за движение и без да променя скоростта си на движение, то
не би настъпило съприкосновение с товарния автомобил и настъпването на произшествието
е могло да бъде предотвратено. По изложените съображения експертите са приели, че
причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка, са действията на
подсъдимия И., с които той не е запазил, а е нарушил устойчивото движение на автомобила
си, загубил е контрол над управлението му, което е довело до напускане на платното за
движение и преминаването му върху десния банкет, където е настъпил удар в крайпътно
дърво, намиращо се върху банкета.
В хода на разследването е била изготвена допълнителна тричленна АТЕ /л. 144 – 165,
том 2/, при която вещите лица са обследвали възможността за предотвратимост на
произшествието предвид обясненията на подсъдимия И. за пресичане траекторията му на
движение от друго МПС при извършената от него маневра, при установената скорост на
движение на подсъдимия и при разрешената за този пътен участък, вкл. и вариантен
отговор, в случай, че траекторията на движение на подсъдимия И. е била пресечена от
товарен автомобил „Ситроен C25D“ с рег. № Т*********, отговарящ на описанието, дадено
от дееца и управляван от свидетеля К.И., който стопанисвал търговски обект за продажба на
дини и пъпеши именно в района на местопроизшествието. Вещите лица са приели, че
подсъдимият Д.И. е имал техническата възможност да възприеме своевременно товарния
4
автомобил, извършващ маневра „ляв завой/ обратен завой“ и да спре преди траекторията му
на движение от дясно наляво, тъй като зоната му на пряка видимост и отстоянието, на които
се е намирал преди това, са били 123.70 м, т.е. значително по – големи от дължините на
опасните зони на спиране – 96. 90 м. и 71.43 м, съответно при движение с определената
скорост и при движение с разрешената за участъка скорост. Ако подсъдимият И. го е
управлявал със скорост не по – висока от 104.61 км в момента на възприемането от него на
опасността и е реагирал адекватно от разстояние не по – малко от 92.37 м. с време на
реакция не по – голямо от 0.8 секунди, то той е можел технически да предотврати
настъпването на транспортното произшествие чрез аварийно спиране в дясната пътна лента
и да не навлиза в десен пътен банкет. При обследване варианта за пресичане траекторията
на движение на подсъдимия И. от т.а. „Ситроен C25D“ с рег. № Т*********, вещите лица
са дали заключение, че той е имал техническата възможност да възприеме своевременно т. а.
„Ситроен C25D“ с рег. № Т*********, извършващ маневра „ляв завой/ обратен завой“ и да
спре преди траекторията му на движение от дясно наляво, тъй като зоната му на пряка
видимост и отстоянието, на които се е намирал преди това, са били 111.00 м, т.е. значително
по – големи от дължините на опасните зони на спиране – 96, 90 м. и 71, 43 м., съответно при
движение с определената скорост, респективно и при движение с разрешената за участъка
скорост.
Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от
обясненията на подсъдимия Д.А. И.; свидетелските показания; протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, автотехническите
експертизи; съдебномедицинската експертиза и химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на на подсъдимия, както
и от другите приложени и приобщени на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по
делото писмени и веществени доказателства.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От обективна страна подсъдимият Д. АЛ. ИВ.: На 14.07.2019г. по главен път I-9, на
километър 46+980, на изхода на град К.., при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес 200 ТЕ“ с рег.№ ********** нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Н. от град В..
Фактът, че на пътното платно е имало друго МПС, извършващо маневра, не
изключва реализирането на отговорността, тъй като подсъдимият съгласно експертното
заключение е имал обективната възможност да го възприеме на разстояние по-голямо от
опасната му зона на спиране. Именно това е обусловило и задължението му да изпълни
предписаното поведение в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДв.П.
Визираното от представителя на обвинението нарушение и по чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П
(„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скорост от 90 км/ч за пътно превозно средство от категория „В“ извън населено
място“) не следва да се взема предвид при квалифицирането на процесното деяние, тъй като
същото не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия обещественоопасен резултат
(Подсъдимият дори със скорост, надвишаваща разрешената за движение в пътния участък,
каквато е била неговата, е могъл да предотврати произшествието). В тази част съгласно
доминиращата практика на съдилищата, деецът следва да бъде оправдан относно
посоченото нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДв.П.
От субективна страна подсъдимият И. при извършване на деянието е действал при
форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Макар да не е предвиждал реализирането на процесния престъпен резултат, деецът
безусловно е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Същият сам се е поставил
в състояние на управление на МПС в нарушение на законовата разпоредба на чл. 20, ал. 2,
5
изр. 2 и не би могъл да претендира, че е бил в невъзможност да предотврати вредоносния
резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са установени обективни
привходящи фактори, които да са възпрепятствали възможността на водача да наблюдава
пътната обстановка и да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре
превозното средство при възникналата опасност за движението.
Ето защо съдът приема, че с описаните по-горе действия, подсъдимият И. от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б.“в“ във
вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на
установения в държавата правов ред и липсата на самоконтрол.
По отношение на наказанието:
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с
предвидената в НК санкция, но и със степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните относно личността му, като констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимият Д. АЛ. ИВ. е роден на ********** в град В., живущ в град В.,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, складов работник в ТС-
Краси“ЕООД - В., ЕГН **********.
При определяне на наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че
процесното деяние е извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
И. обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – Д. в хода на съдебните прения.
Същият е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни и няма данни за други
висящи наказателни производства срещу него към момента на извършване на процесното
престъпно посегателство. Гореизложеното (наличието на превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства) обуславя наличието на предпоставки за налагане на наказание
към законоустановения минимален размер, при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а от НК. В тази връзка съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода
за срок от три години, което след редуциране с 1/3, води до изтърпяване на санкция
лишаване от свобода за срок от две години, би следвало в достатъчна степен да изпълни
предназначението на генералната и лична превенция, а именно: да бъде поправен и
превъзпитан деецът към спазване на законите и добрите нрави; да му се въздейства
предупредително, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото да се въздържат от подобен род престъпни прояви. Предвид
обстоятелството, че престъплението, извършено от подсъдимия не е рецидивно /същият е
неосъждан/, съдът преценява, че за поправянето му не е наложително да изтърпява
ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха
били постигнати с отлагане на изпълнението му за срок от три години съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Доколкото срокът на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не може да бъде
по-кратък от срока на определеното наказание лишаване от свобода /по аргумент от чл. 39,
ал. 3 от НК/, настоящият съдебен състав счита, че следва да постанови за срок от две години
лишаването на дееца от право да управлява МПС съгласно чл. 343г. във вр. с чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
На основание чл.111, ал.1 от НПК лек автомобил марка «Мерцедес 200 ТЕ» с рег.№
****** СН, намиращ се на съхранение в РУ на МВР – град К.., след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, следва да се върне на собственика му – Д. АЛ. ИВ., ЕГН **********
или упълномощено от него лице.
На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - 1 брой DVD-
6
R/л.227, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../, 1 брой DVD-R/л.230, том 2 от ДП №
108/2019г. на РУ на МВР – К../, 1 брой CD-R/л.232, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР
– К../,1 брой DVD-R/л.234, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../, 1 брой CD-
R/л.236, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../, 1 брой USB - флаш памет Тoshiba –
8 GB /л.237-238, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../, 1 брой USB - флаш памет
Media Range – 16 GB /л.237-238, том 2 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../ и 1 брой CD-
R/л.315, том 3 от ДП № 108/2019г. на РУ на МВР – К../, след влизане на присъдата в сила,
следва да бъдат унищожени.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. следва да заплати сторените по
делото разноски в размер на 4 298.17 лева по сметка на ОД на МВР – Д..



Председател:
7
Съобщи за изтекли лични данни