Р Е Ш Е Н И Е
№268/9.2.2023г.
гр. Пловдив, 9 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело №3112 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) и Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба №1/14.02.2007г.).
“ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Алцеко“ №16, ет.2, ЕИК *********, представлявано от адвокати Д.И. и М.Р.- пълномощници, обжалва отказ на директор на Дирекция “Длъжностни лица по регистрацията“ (Д“ДЛР“) в Агенцията по вписванията (АВ) към Министъра на правосъдието, обективиран в писмо с Изх.№66-00-1164 от 25.11.2022г., да бъде върната сумата от 1 500,00 лв., представляваща заплатена държавна такса, по заявление с Вх.№66-00-1164 от 15.11.2022г. на жалбоподателя.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, постановяване възстановяване на претендираната сума, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските лист (132). Изрично в жалбата се твърди липсата на компетентност на издателя на оспорения акт, представляващо индиция за заявено искане за обявяване нищожността на акта.
Ответникът- Директор на Дирекция “Длъжностни лица по регистрацията“ в Агенцията по вписванията- не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт И.Д.И.- пълномощник (лист 5), по делото постъпва отговор по жалбата с Вх.№23338 от 08.12.2022г. (листи 2-4), за правилност и законосъобразност на постановения отказ за възстановяване на процесната държавна такса.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Процесното писмо (листи 11-14, 22-25) е изпратено по електронна поща до адвокат Д.И. на 25.11.2022г., според приетата по делото нарочна разпечатка (лист 26), като не може да бъде направен несъмнен извод за датата, на която писмото е получено от адвокат И.. От своя страна, жалбата (листи 6-8) е подадена чрез АВ на 02.12.2022г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда на-мира за установено от фактическа страна следното:
Подадено е искане за назначаване на вещи лица с Вх.№20210113170117 от жалбоподателя (листи 45-46), посредством единен портал за заявяване на електронни административни услуги на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), достъпен в интернет на адрес: ЕПЗЕУ (registryagency.bg).
Според искането (листи 47-49), от АВ следва да бъдат назначени три вещи лица, на основание чл.72, ал.2 от Търговския закон ТЗ), които да извършат оценка и дадат заключение относно стойността на вземането на акционера “АЛБИС РИТЕЙЛ ХОЛДИНГС БВ“, Нидерландия, както и стойността на вземането на акционера “ЕКУИТИ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, спрямо жалбоподателя, произтичащи от общо 17 броя договори, подробно описани в искането.
Издаден е Акт за назначаване на вещи лица (АНВЛ) №20210113170117 от 14.01.2021г. на основание чл.72, ал.2 от ТЗ (листи 50-51) от длъжностно лице в АВ, с който за вещи лица са назначени И.К.Д., К.С.Н.и Р.Г.Т.. Определен е депозит за възнагражденията на вещите лица от 1 500,00 лева, вносим от жалбоподателя в 5-дневен срок от уведомяването му. Оценката следва да се извърши в 14-дневен срок от внасянето на депозита и представяне от вещите лица на декларации, че не са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ със съдружник/акционер в дружеството.
Според нарочна разпечатка от ТРРЮЛНЦ (лист 52), депозитът е приет (внесен) на 18.01.2021г., като по делото е прието заверено копие на нарочна разписка №0200012338337507 от 18.01.2021г. (лист 20), удостоверяваща направен превод на сумата от 1 500,00 лв. от “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД по сметка на АВ.
Подадено е уведомление от назначените вещи лица (лист 55) за удължаване на срока за изготвяне на оценката и замяна на вещото лице К.С.Н.с друго вещо лице.
Издаден е АНВЛ №20210113170117-4 от 02.02.2021г. (листи 56-57), на основание чл.123, ал.6 и чл.125 от Наредба №1/14.02.2007г., с който се изменя АНВЛ №20210113170117 от 14.01.2021г., с който се определя допълнителен 14-дневен срок за извършване на оценката.
Издаден е АНВЛ №20210113170117-5 от 03.02.2021г. (листи 53-54), на основание чл.122, ал.5 от Наредба №1/14.02.2007г., с който се изменя АНВЛ №20210113170117-4 от 02.02.2021г., като вещото лице К.С.Н.се заменя с вещото лице А.П.А..
Изготвен е доклад (листи 59-67) от трите назначени вещи лица, публикуван в ТРРЮЛНЦ на 15.02.2021г. (лист 58).
Подадено е “искане за корекция на назначенията“ на 16.02.2021г. (лист 68), към което вероятно е приложена молба-възражение (лист 69), според която доклада (експертизата) не отговаря на изискванията на чл.72, ал.2, изр.2 от ТЗ и на основание чл.126, ал.2 от Наредба №1/14.02.2007г. следва недостатъците н експертизата да бъдат отстранени.
На 17.02.2021г. в ТРРЮЛНЦ е публикуван “преглед на заявление“ (лист 70) от Р.Г.Т.- назначена за вещо лице, към който вероятно е приложен доклад на трите вещи лица (листи 71-79) и който доклад е идентичен с публикувания на 15.02.2021г.
Подадено е “искане за корекция на назначенията“ на 18.02.2021г. (лист 80), към което вероятно е приложена молба-възражение (лист 81), идентична с молба-възражение от 16.02.2021г. и според която доклада (експертизата) не отговаря на изискванията на чл.72, ал.2, изр.2 от ТЗ и на основание чл.126, ал.2 от Наредба №1/14.02.2007г. следва недостатъците на експертизата да бъдат отстранени.
На 20.02.2021г. в ТРРЮЛНЦ е публикуван “преглед на заявление“ (лист 82) от А.П.А.- назначен за вещо лице, към който вероятно е приложен доклад на трите вещи лица (листи 83-91) и който доклад представлява публикувания на 15.02.2021г., допълнен със страница 18-та (лист 91а).
На 23.02.2021г. в ТРРЮЛНЦ е публикуван “преглед на заявление“ (лист 92) от А.П.А.- назначен за вещо лице, към който вероятно е приложен доклад на трите вещи лица (листи 93-103), представляващ допълнение на публикувания на 15.02.2021г.
На 15.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ е публикуван “преглед на заявление“ (лист 104) от А.П.А.- назначен за вещо лице, към който вероятно е приложен доклад на трите вещи лица (листи 105-114), идентичен с публикувания на 23.02.2021г. доклад.
На 16.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ е публикуван “преглед на заявление“ (лист 115) от А.П.А.- назначен за вещо лице, към който вероятно е приложен доклад на трите вещи лица (листи 116-126), идентичен с публикувания на 23.02.2021г. доклад, но с посочен период на изготвянето му “Март, 2021 г.“ (лист 116).
Подадено е “искане за корекция на назначенията“ на 18.03.2021г. (лист 127), към което вероятно е приложена молба-възражение (лист 128), според която в определения в Наредба №1/14.02.2007г. срок няма изготвено и прието заключение на вещите лица, което да отговаря на изискванията на ТЗ и наредбата, поради което и на основание чл.125, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007г. следва вещите лица И.Д., А.А. и Р.Т. да бъдат отстранени и на тяхно място да бъдат назначени други такива, на основание чл.125, ал.5 от Наредба №1/14.02.2007г., които да изготвят заключение, отговарящо на изискванията на закона.
Подадено е “искане за корекция на назначенията“ на 25.03.2021г. (листи 129-130), към което вероятно е приложено искане по чл.125, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007г. (лист 131), според което производството по приемане на заключението е прекратено, като писмото за това е изпратено с Изх.№20210113170117-23 от 17.03.2021г. (неприложено по делото). В дадения на вещите лица 7-дневен срок за коригиране на заключението и подаването му в ТР (търговски регистър) за приемане, не е постъпило ново заключение. Срокът за корекция на заключението и представянето му в ТРРЮЛНЦ е до 24.03.2021г.
На основание чл.125, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007г. е заявено искане вещите лица И.Д., А.А. и Р.Т. да бъдат отстранени и на тяхно място да бъдат назначени други вещи лица. Направено е особено искане за вещи лица да бъдат назначени Й.Д.А., Т.С.Б.и Д.Ж.Д..
Според приетата по делото нарочна разпечатка от ТРРЮЛНЦ (листи 41-44), по Искане за назначаване на вещи лица с Вх.№20210113170117, считано от 18.02.2021г. е отразен Резултат “Прекратяване на производство“.
На 15.11.2022г. е подадено Заявление за връщане на недължимо платена такса (1 500,00 ЛВ.) по сметка на Агенция по вписванията с Вх.№66-00-1164 (листи 9-10, 18-19), съгласно приложение 1 към Вътрешни правила за връщане на недължимо платени държавни такси, постъпили по сметки на Агенция по вписванията, утвърдени на 19.07.2022г. от изпълнителния директор на АВ (ВПВНПДТПСАВ, неприложени по делото, но достъпни на страницата на АВ в интернет на адрес: https://www.registryagency.bg/bg/registri/imoten-registar/vazstanovyavane-na-nadvneseni-ili-nedalzhimo-plateni-taksi-ir/).
Вероятно заявлението на жалбоподателя е насочено към директора на Д“ДЛР“, съгласно чл.4, ал.1 от ВПВНПДТПСАВ, тъй като заявлението е за връщане на недължимо платена държавна такса по ТРРЮЛНЦ.
От приетите по делото доказателства не може да се направи категоричен извод дали е спазена процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл.чл.4 – 6 от ВПВНПДТПСАВ, след което е издадено процесното (уведомително) писмо.
Съгласно чл.4б от ЗДТ, Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Съгласно чл.1,
ал.1, т.2 от ВПВНПДТПСАВ, настоящите правила се издават
на основание чл.4б от ЗДТ и уреждат реда за връщане на недължимо платени
държавни такси, събирани за действия и услуги по Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ);
Съгласно чл.6, ал.4 от ВПВНПДТПСАВ, уведомителното писмо (с което заявител за връщане на недължимо платена
държавна такса се уведомява, че посочената в заявлението сума не подлежи на
връщане или на връщане подлежи само част от нея) се подписва от изпълнителния
директор на АВ или оправомощено от него лице и в него се указва възможността за
оспорване по реда на АПК.
Правомощията на изпълнителния
директор на АВ са изброени в разпоредбите на чл.2, ал.6 от Устройствения
правилник на Агенцията по вписванията (УПАВ), като в същите попадат и други
такива, произтичащи от разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ и нормативни актове по
прилагането му, както и възложени му с друг закон или подзаконов нормативен акт
(чл.2, ал.6, т.22 от УПАВ).
Според чл.6, ал.6 от УПАВ, изпълнителният директор определя функциите на заместник изпълнителния директор и може със заповед да делегира правомощия на него или на директорите на регионалните дирекции.
Съгласно §4 от ПЗР на Наредба №1/14.02.2007г., наредбата се издава на основание чл.31 от ЗТРРЮЛНЦ.
С нарочно разпореждане от 09.01.2023г., обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание на 31.01.2023г. (лист 37), ответникът бе задължен да представи доказателства, че е компетентен да издава актове от вида на оспорения по делото, но такива не са представени. Респективно, по делото няма ангажирани доказателства, че директорът на Д“ДЛР“ в АВ е “оправомощено“ лице от изпълнителния директор на АВ по смисъла на чл.6, ал.4 от ВПВНПДТПСАВ.
На следващо място, според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов, “Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму“.
Пак според посоченото тълкувателно решение, “Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган”.
В случая, нормата на чл.6, ал.6 от УПАВ изрично посочва лицата, на които изпълнителният директор на АВ може да делегира свои правомощия и това са заместник изпълнителния директор (на АВ) и директорите на регионалните дирекции (на АВ), но не и директорът на Д“ДЛР“.
Освен това, по делото не са ангажирани доказателства, че писмо с Изх.№66-00-1164 от 25.11.2022г. е издадено от директора на Д“ДЛР“ в АВ в хипотезата на “заместване“ на изпълнителния директор на АВ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото акт е издаден от лице, което не притежава нужната за целта компетентност. От своя страна, липсата на компетентност обуславя нищожността на акта, която следва да бъде обявена, като изследването на въпроса за законосъобразността на акта, съгласно критериите по чл.146, т.т.2 – 5 от АПК, е безпредметно.
С оглед очерталия се изход на делото, преписката по заявление с Вх.№66-00-1164 от 15.11.2022г. на жалбоподателя следва да бъде изпратена на изпълнителния директор на АВ по компетентност, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно списък с разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на отказ на директор на Дирекция “Длъжностни лица по регистрацията“ в Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието, обективиран в писмо с Изх.№66-00-1164 от 25.11.2022г., да бъде върната сумата от 1 500,00 лв., представляваща заплатена държавна такса, по заявление с Вх.№66-00-1164 от 15.11.2022г. на “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД.
ИЗПРАЩА преписката по заявление с Вх.№66-00-1164 от 15.11.2022г. на “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по компетентност.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, ЕИК (БУЛСТАТ) *********, да заплати на “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Алцеко“ №16, ет.2, ЕИК *********, сумата от общо 1 010,00 (хиляда и десет), лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/