№ 348
гр. Пазарджик , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА Д. ИВАНОВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА Д. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20215220200084 по описа за 2021
година
Производството по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Производството е по жалба на Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „*****"
№ **, с която се обжалва НП № 20-1006-002356 от 31.07.2020г, издаден от началник група
към ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и чл.137е
от ЗДВП установени на 21.07.2020г., за който му е наложено наказание "глоба" в размер на
10 лв. по първо о и 50лв. по второто, с молба същия да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразен и неправилен.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразсност на
издаденото НП, които са следните: Не извършил нарушенията за които е санкциониран, като
не управлявал описаното в НП превозно средства. При което и нямало как да бъде спрян за
проверка от контролните органи, а те да констатират че не носи свидетелство за управление,
контролен талон и защитна каска. Освен това от санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7 от
ЗДвП, така като била изписана не ставало ясно за какво е санкциониран, понеже
предложение първо било за неносене на колан.
Алтернативно се иска да се приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН паради
следното: Не бил извършил произшествие с мотопеда и не са настъпили вредни последици.
Не е системен нарушител на правилата за движение. Пенсионер е и тези глоби са непосилни
за него. Поради това и се иска да се приеме, че случая разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, а деянието е малозначително,
до колкото нарушението е извършено за първи път и следва да намери приложение чл.9, ал.2
от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
В о.с.з. жалбоподателя се представлява от пълномощник адв.Л.М., който поддържа
1
жалбата и претендира присъждането на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Постъпило е писмено становище от него, чрез
пълномощника гл.инспектор Асен Гешев – служител с юридическо образование, в което се
иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски и прави
възражение за намаляване на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност, до предвидения минимум.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С АУАН № 8/21.07.2020г. с бланков № 524481, съставен от А.А. Т. – мл.полицейски
инспектор в ПП при ОД на МВР-Пазарджик в присъствието но свидетеля А.Т. Ч. от
гр.Пазарджик е съставен такъв против Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„*****" № **, за това, че на 21.07.2020г. около 15,00 часа в гр.Пазарджик на ул.“Дойран“ Д.
управлява мотопед с рег.№ *****, марка „*****, собственост на М.З.Д., като извършва
следните нарушения: 1. не носи СУМПС и Контролен талон към него; 2. управлява МПС –
Мотопед без да постави защитна каска, с което е извършил нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и по чл.137е от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя Д. срещу подпис на
21.07.2020г., който е отбелязал да няма възражения.
С обжалваното НП № 20-1006-002356 от 31.07.2020г, издадено от началник група към
ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, на Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
ул.„*****" № ** са наложени две наказания глоба, а именно: на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2
от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. и на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – глоба в размер на
50лв. Посочено е, че на 21.07.2020г. около 15,00 часа в гр.Пазарджик на ул.“Дойран“ Д.
управлява мотопед с рег.№ *****, марка „*****, собственост на М.З.Д., като не носи
СУМПС и Контролен талон към него, с което е извършил нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, както и управлява МПС –Мотопед без да постави защитна каска , с което е извършил
нарушение по чл.137е от ЗДвП.
НП е връчено на жалбоподателя Д. срещу подпис на 16.12.2020г. Жалбата е подадена
в ОДМВР – Пазарджик на 23.12.2000г.
От показанията на свидетелите - актосъставителя А.А. Т. и свидетеля по акта А.Т. Ч.,
се установява следното: На 21.07.2020г. свидетелите, в качеството им на полицейски
служители към ОДМВР – Пазарджик, били на работа, като изпълнявали наряд обикаляике
улиците със служебните си мотоциклети. Движели се по ул.“Пловдивска“ в посока плувния
басеин и х-л „Елбрус“, като карали един след друг като отпред бил Т.. Около 15.00 часа те
минавали покрай ул.“Беласица“, където св.Ч. видял срещу тях на около 30-40м. да се движи
моторист, който е без каска. Тръгнал след него, дал му знак да спре и мотористът спрял.
След около 3-4 минути дошъл и св.Т., който видял в огледалото за обратно виждане, че
колегата му се отклонил в дясно по ул.“Дойран“. Когато отишъл осъществявали контрол по
ЗДвП, като му поискали документи за управление и го попитали дали има каска. Казал им
че има и я показал под седалката на мотопеда. Документи нямал и не представил такива.
Поискали и документи за мотопеда, но нямал документ за застраховка. Тогава Т. направил
справка чрез дежурния за установяване самоличността на водача и дали ма ЗЗГО. Написали
два акта – един за констатираните нарушенията по ЗДвП и втори за нарушенията по КЗ.
От правна страна съда приема следното: Настоящата жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН.
2
Налице е пълна идентичност на нарушенията описани в АУАН с тези описани в
обжалваното НП, което съдържа и всички изискуеми се реквизити посочени в чл. 57 от
ЗАНН.
Според настоящата инстанция жалбоподателя действително е извършил описаните в
акта и наказателното постановление административни нарушения по чл. 100, ал.1, т.1
предл.1 и 2 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП, а именно неносене на свидетелство за управление на
МПС и неносене на контролния талон към свидетелството за управление, както и
управление на мотопед без поставена защитна каска. Разпитаните по делото свидетели дават
показания за това, което са възприели на място - при проверката на посочената по-горе
нарушителят не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, обяснил, че не ги носи. Установили са също, че жалбоподателят не неосил предпазна
каска докато е управлявал посочения мотопед.
По първото нарушение: С разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП е
вменено задължение на всеки водач да носи визираните документи- СУМПС и контолен
талон. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, правилно е посочена нарушената материална разпоредба от ЗДвП. АНО за
това нарушение правилно е приложил санкционната норма по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. С
цитирана разпоредба по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП законодателят е предвидил
административнонаказателна отговорност за водач, който не носи определени документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Именно последната норма е била приложима в
случая, тъй като на датата визирана в наказателното постановление жалбоподателят
действително не е носил свидетелство за управление и контролен талон, но не е бил лишен
от право да управлява МПС. Административно наказателната разпоредба е правилно
приложена. Административното наказание е определено в законоустановения размер.
По второто нарушение: С разпоредбата на чл. 137 Е от ЗДвП е вменено задължение
на водачите на мотоциклети и мотопеди да използват защитна каска. В случая
жалбоподателя е управлявал мотомед без да използва защитна каска-задължение, вменено
му с разпоредбата на чл. 137 Е от ЗДвП. Осъществяване на състава на това административно
нарушение е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин. Св.Ч. непосредствено е
възприел този факт и именно той му е дал основание да спре водачът на мотопеда за
проверка. Административно наказателната разпоредба по чл.183, ал.4, т.4, пр.1 от ЗДвП е
правилно приложена. Административното наказание е определено в законоустановения
размер.
Неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че неправилно е
приложена санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Точно обратното, норма
на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Използваното от законодателя „или“ само сочи, че разпоредбата се прилага и в двете
хипотези – неносени на колан и неносенето на предпазна каска.
Неоснователно съдът намира и искането на жалбоподателя да бъде отменено НП,
като се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН и се приеме, че се касае за маловажен случай,
поради следното: На първо място невярно е твърдението, че е жалбоподателя не е системен
нарушител на правилата за движение, тъй като видно от представената справка за нарушите
са му били издадени освен настоящото още 5 бр. наказателни постановления, от които през
2018г . за нарушение по чл.137е от ЗДвП и през 2020г. за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП. Тоест не се касае за единствен случай, а за повторно извършване на същите
нарушения, за които е наказан с настоящото НП. Твърдяното обстоятелство, че
3
жалбоподателят е пенсионер най вероятно отговаря не действителността след като е роден
през 1950г., но доказателства за това да няма възможност да заплати наложените му глоби
не са ангажирани. На следващо място дори е да е така, то той сам би следвало да съобразява
поведението си с материалното си състояние, като спазва установените правила за
движение, което в случая не направил. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали е
предизвикано ПТП и дали има настъпили вреди, тъй като се касае за нарушения на просто
извършване, а вредите нямат отношение към тях. Съдът намира, че законодателят е
съобразил обществената опасност на нарушенията по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.137е от
ЗДвП, при определяне на размерите на санкцията за тях.
Ето защо и в двете си части наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски по дело. Основателно се явява искането на административно
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В
конкретното производство е осъществено процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание от юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-002356 от 31.07.2020г, издаден от началник група
към ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което на Н. Г. Д., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „*****" № **, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание "глоба" в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.137е от ЗДвП е наложено
наказание "глоба" в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „*****" № **, да заплати
на ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административно-процесуалиня кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото, че е изготвено, а копие от него да им се
изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4