Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260169 Година 05.12.2023
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3316
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове
с правно основание член 59 от ЗЗД и член 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.В.Д. ЕГН **********,***, в
исковата си молба против Г.И.Д. ЕГН **********,*** и трето лице помагач А.Г.Д.
ЕГН **********,***, иска да бъде осъден ответника Г.И.Д. ЕГН **********,***: да му заплати 6000 лева, представляващи
половината от 12 000 лева по договор за покупко – продажба и 19 000
лева, представляващи половината от 38 000 лева по договор за покупко
подажба на недвижим имот, или общо 25 000
лева представляващи половината от 50 000 лева, ведно със законна
мораторна лихва за забава в общ размер на 11 550
лева за периода от 05.09.2013 г. до 01.03.2018 г., както и ведно със законна лихва считано от 01.03.2018 г.
до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Твърди, че ответницата била негова с… с която от около
петнадесет години били във фактическа раздяла и се събирали само на някои
празници.
Твърди, че с изключителен негов
принос по време на брака, но формално в режим на СИО, придобили недвижим имот
находящ се в гр. П…., ул. „Б….. ш………. описан подробно по-долу, който
прехвърлили на тяхната д…. А.Г.Д., с нотариален акт за покупко-продажба № ………..,
а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.504.622, находящ се в гр. П….,
общ. П…… обл. П…….. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със ………. последно изменение със Заповед ……… на Началника на СГКК - Пловдив,
адрес на поземления имот: гр.П………. ул. „Б…. ш…….. с площ по кадастрална скица
от 266 кв. м., а по документ за собственост от около 250 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, номер по предходен план: имот ……. по документ за собственост:
по плана на гр.П….. С…. и…. з…….. при граници на имота: имоти с идентификатори:
56784.504.802, 56784.504.620, 56784.504.621, 56784.504.623, ведно с намиращата
се в описания имот СГРАДА с идентификатор 56784.504.622.4, със застроена площ
от 125 кв.м., брой етажи - 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, в
обема на която сграда са разположени следните самостоятелни обекти в сграда: 1/САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 56784.504.622.4.1, находящ се в гр.П…. общ. П…..
обл. П……..по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
…….. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед ………на
Началника на СГКК - Пловдив, адрес: гр.П….. …. ул. „Б…. ш…….. разположена в
гореописания поземлен имот с идентификатор 56784.504.622, предназначение:
жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 92, 94 кв.м., ведно с прилежащи части:
две избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта -самостоятелен обект с
идентификатор 56784.504.622.4.3 и самостоятелен обект с идентификатор
56784.504.622.4.2, над обекта - няма, 2/САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 56784.504.622.4.2 находящ се в гр. П…. общ. П….обл. П…. по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед …………на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед ………..на Началника на СГКК -
Пловдив, адрес: гр.П…….. ул. „Б…. етаж …..намиращ се в сграда № …. разположена
в гореописания поземлен имот с идентификатор 56784.504.622, предназначение: За
склад, брой нива 1, площ 42 кв.м., ведно с прилежащи части: съответните идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху
поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор56784.504.622.4.1 и 3/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 56784.504.622.4.3 находящ се в гр.П…. общ. П…. обл. П… по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед …….. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед ……… на Началника
на СГКК - Пловдив, адрес: гр.П……… ул. „Б… ш…………разположена в гореописания
поземлен имот с идентификатор 56784.504.622, предназначение: Гараж в сграда,
брой нива: 1, площ: 25 кв.м., ведно с прилежащи части: съответните идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху
поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор
56784.504.622.4.1, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, при
условията че си запазвали за себе си пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно правото на ползване върху самостоятелните обекти в сградата с
идентификатор 56784.504.622.4.2 и друг сабостоятелен обект с идентификатор
56784.504.622.4.3, подробно описани по-горе в Исковата молба.
Твърди,
че описаният по-горе недвижим имот бил продаден при условията на пункт II от
нотариалния акт за сумата от 50 000 лв., която сума продавачите, той и ответницата по настоящото
дело, заявили, че са получили от купувача А.Г.Д. по банков път по банковата
сметка на ответницата в „Уникредит Булбанк" АД, за сумата от 12 000 лв.
преди подписване на Договора за покупко-продажба и остатъка от цената в размер
на 38 000 лв. се съгласили да получат по банков път пак по банковата сметка на Г.И.Д.
в „У…. Б…. в срок до ……..
Твърди,
че сумата от 12 000 лв. била преведена по банковата сметка на ответницата
в „У…. Б…….. което било отразена в платежно нареждане за превод от …. и вносна
бележка от ………
Твърди, че до този момент не бил
получил никакви пари от с…. - ответница по настоящото дело във връзка с
описаната по-горе сделка нито тя му била дала отчет за тяхното движение,
разходване и изобщо дали сумата от 38 000 лв. е изплатена от купувачката А.Г.Д.
до …., съгласно условията на цитирания по-горе от него нотариален акт.
Неколкократно
искал от ответницата да му престира неговата част от 25 000 лв, от продажната цена
- 50 000 лв., но тя или отбягвала такъв разговор, или категорично му отказвала.
Твърди,
че искал обяснение и от д…. А.Г. във връзка със сумите, които е заплатила и е
следвало да заплати по сделката, но тя също отказвала да разговаря с него по
този проблем.
ОТВЕТНИКЪТ
Г.И.Д., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди, че заявеното от ищеца, че от 15 години са във
фактическа раздяла не отговаряло на действителността. Не оспорва
обстоятелството, че по време на брака си са придобили имущество, включително и
недвижим имот, който продали на дъщеря си, както и че всички въпроси касаещи
брака им, включително и
имуществените такива ги решавали съвместно съе съпруга й.
Твърди, че с ищеца били
сключили граждански брак на …. съгласно Удостоверение на граждански брак № …… издаден от Община П…
Съгласно уредбата на СК в онзи период всичко придобито по време на брака било
СИО. След влизането в сила на действащия СК не били предприемали действия по
промяна режима на имуществените отношения различен от законовия режим на
общност т.е. всичко придобито от тях било в режим на общност съгласно глава
2-ра, раздел ІІ-ри на СК – 2009 г. Съгласно уредбата на Семейния кодекс СИО била обща, бездялова, неделима съсобственост, която съществувала до
прекратяването на брака. Едва след прекратяването на брака се превръщала в
обикновена съсобственост и подлежала на делба т.е. към настоящия момент иска
бил изцяло неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
Твърди,
че СК допускал СИО да бъде прекратена по време на брака, но само по съдебен ред и когато важни причини налагат
това.
Твърди,
че ищецът не е изтъкнал такива вероятно защото към настоящия момент нямало
такива причини. Именно поради липсата на такива причини СИО не била прекратена
към настоящия момент.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Искът е допустим, поради липса на
друг ред за защита на засегнатите в случая права на ищеца. Съгласно Решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/81
г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД, е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на
единия от двамата съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал
друг правен способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. С
Решение по уеднаквяване на съдебната практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. №
387/2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС, се приема, че искове с правно
основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за
икономическо изравняване на придобитото през време на брака имущество. С цитираното
решение се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви срещу
другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по
време на брака неравенство, стига твърденията в исковата молба за неоснователно
обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото
имущество, или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.
С уреждане на института
на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана
определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект
в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без
да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно на него правно задължение за това имуществено разместване.
Обогатяването на един субект за сметка на друг при липса на годен юридически
факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно
имуществено разместване, имущественият баланс следва да бъде възстановен.
За да бъде уважен така
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че е намалял активът на имуществото му, пропуснала е
да го увеличи и/или се е увеличил пасива му. Той следва да докаже, че ответникът се е обогатил без основание, че
обогатяването и обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка
между тях. По отношение на размера ищецът следва да
докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е стойността на
обогатяването на ответника.
Съдът намира за
безспорно установено по делото, че по време на сключения между страните брак,
ответникът е получил
в резултат на прехвърлителна сделка на съсобствения между страните недвижим
имот сумата от 50 000,00 лева по банков път, от които 12 000 лева преди подписване
на договора и 38 000 лева след подписване на договора.
Ищецът основава претенцията си на твърдението, че от заплатената по банков път сума в размер на 50 000 лв., 25 000 лв. следва
да му бъдат изплатени, тъй като след сделката не е получил никакви пари от
съпругата си.
Съдът взема предвид, че
бракът между страните е сключен при действието на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите
през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити и служат за задоволяване нуждите на
семейството
– чл.13 от СК/отм./
Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и
такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или
по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от
единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично
ползуване или за упражняване на занятие. Съпрузите се
разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единия от тях - със
съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи
може да извършва и всеки от съпрузите.
Всеки от съпрузите се разпорежда със своите спестовни
влогове без съгласието на другия съпруг. Когато семейното жилище е индивидуална
собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със
съгласието на другия съпруг. При липса на такова съгласие разпореждането може
да се извърши с разрешение на районния съд, ако се установи, че е в интерес на
децата и семейството.
Разпореждането с общи движими вещи чрез възмездна сделка, извършена от единия
съпруг без съгласието на другия, няма сила за другия съпруг, ако третото лице е
знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия
съпруг.
Към момента на извършване на
процесната сделка по покупко-продажба на недвижимия имот е в сила Семейния
кодекс от 2009 г. С разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от същия, придобиванията, които съставляват парични влогове, са изключени от
общото имущество, а такива са само вещните права. С § 4, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на СК /2009 г./ е предвидено, че правилата
на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
По делото е
представено писмено доказателство от ищеца, затова че страните по делото са във
фактическа раздяла от 15 години към 21.12.2016 г./л. 109 и 110 от делото/.
Същевременно в
събраните по делото гласни доказателства – показанията на с… Г…. В… В…, с… на д…
на страните по делото - А.Г.Д., която е
трето лице помагач, се твърди, че страните живеели в отделни съседни къщи.
Твърди се, че ищецът Г.Д. имал ранчо и
гледал много животни. Същевременно обаче свидетелят твърди, че съпрузите не
били разделени и Г. казвал кога да се изтеглят пари от общата сметка със
съпругата му.
Съдът намира тези показания за
противоречиви и съобразявайки, че същите се дават от заинтересовано лице по
делото, счита че не следва да ги кредитира.
Не са представени други надлежни
доказателства, които да опровергаят твърдението на ищеца за продължителна фактическа
раздяла предхождаща момента прехвърлителната сделка и продължаваща и към
момента завеждане на иска.
Същевременно съдът намира, че се
доказа твърдението за действително заплатена сума за прехвърлителната сделка в
общ размер на 50 000 лева, посредством представените писмени доказателства
и заключението на вещото лице М.М.. Установи се, че тази сума е постъпила по
сметка на ответника Г.Д. за периода 28.02.2013 г. до 05.09.2013 г.
На се установява, не са и
представени доказателства, за това суми от сметката на Г.Д.
да са преведени на Г.Д., или да са му давани на ръка.
Ето защо съдът намира, че е налице приложното поле на разпоредбата
на чл.59 ал.1 от ЗЗД, както и, че е основателен иска, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща половината от
50 000 лева, за която е продаден описания в исковата молба недвижим имот,
ведно със законна лихва върху нея от завеждане на исковата молба – 01.03.2018
г. до окончателното изплащане.
С оглед уважаване на искът
за главница и след като беше установена забава, съдът намира, че следва да
уважи и претенцията за мораторна лихва върху главницата съответно в общ размер
11 550,00 лева/ищецът не измени исковата си претенция съгласно установения
размер от вещото лице - 11 695,58 лева/ за периода 05.09.2013 г. до
01.03.2018 г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да
заплати държавна такса върху предявените искове, тъй като такава не е била
внесена от ищеца поради освобождаването му от съда, в размер на 1 462,00 лева.
Следва да бъдат заплатени от ответника и направените по делото разноски от
ищеца в общ размер на 950,00 лева, от които 150,00 лева за възнаграждение на
вещо лице и 800,00 лева за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ал. 1
от ЗЗД, Г.И.Д. ЕГН **********,***,
да заплати на Г.В.Д. ЕГН **********,***, сумата от 25 000,00(двадесет и пет хиляди) лева, представляваща половината от сумата 50 000 лева, представляваща сбор от сумите
6000 лева, или половината от 12 000 лева и 19 000
лева, представляващи половината от 38 000 лева по договор за покупко –
продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № ………, ведно със законна мораторна лихва за забава в общ размер на 11 550,00(единадесет
хиляди петстотин и пететдесет) лева за периода от ……….. както и ведно със законна
лихва считано от 01.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.И.Д. ЕГН **********,***, да
заплати на Г.В.Д. ЕГН **********,***, сумата от 950,00(деветстотин и петдесет)лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.И.Д. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за двата обективно съединени иска в размер на 1 462,00(хиляда
четиристотин шестдесет и два) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач А.Г.Д. ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с
оригинала.
М.Х.