№ 108
гр. Плевен, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430105940 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.128 вр. чл.242 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. Ц. Т., ЕГН
**********, Със съд. адрес: ***, чрез адв. А. Д. против ***, с ЕИК ***, адрес: ***, в която
се твърди следното : през периода от 07.06.2021г. до 01.10.2022г. ищцата работила в
ответното дружество на длъжност „Сътрудник офис организатор с материална отговорност“
с място на работа - офис гр.Плевен. На 01.10.2022г. й била връчена Заповед
№017/01.10.2022г., с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.6 от КТ.
Счита, че издадената заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна поради
следното : нормата на чл. 328 ал.1 т.6 от КТ регламентира прекратяване на трудово
правоотношение при две хипотези: „когато работникът или служителя не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“.В
настоящият случай относно първата хипотеза : притежава висше икономическо образование,
което безспорно изключва първата хипотеза и този факт е известен на работодателя още при
постъпването й на работа. Посоченият факт се установява от Заповед за назначаване от
07.06.2021 г., в която е отразено от работодателя, че притежава висше образование със
1
специалност „Мениджмънт“.
Относно втората хипотеза - притежаваната от нея „професионална квалификация“
категорично е по-висока от изискуемата за длъжността „Сътрудник офис организатор с
материална отговорност“ и това също е известно на работодателя. Особено важно в този
случай е, че работодателят никога не е изисквал образование или професионална
квалификация, различни от притежаваните от нея.
Работодателят, на когото са представени всички изискуеми документи, вкл. диплома за
завършено висше образование, безспорно е бил наясно за вида на образованието и
специалността й, както и с професионалната й квалификация при постъпване на работа, и в
нито един момент не е предприел действия, с който да промени изискванията за заеманата от
нея длъжност. Съгласно практиката на ВКС, когато работодателят е назначил служителя на
дадена длъжност, съобразявайки притежаваните от него образование и професионална
квалификация, а в последствие, без да промени изискванията за длъжността, уволни
служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КГ, уволнението следва да бъде признато за
незаконно
Счита, че нормата на чл. 328,ал.1, т.6 от КТ е изцяло неприложима като основание за
прекратяване на трудовото й правоотношение.
Липсва каквото и да било словесно изписване на „причините за прекратяване на
трудовото правоотношение“, а това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна. С оглед факта, че нормата на чл. 328,ал.1, т.6 от КТ има
две самостоятелни хипотези - липса на образование или липса на професионална
квалификация, както и липсата на мотиви в заповедта - и до момента не се наясно кое в
случая е имал предвид работодателят. Счита, че този порок не може да бъде отстранен „в
съдебната зала“.
Считам, че всички посочени по-горе обстоятелства дават категорично основание да
счита, че е на лице злоупотреба с право от страна на работодателя /явяваща се нарушение на
чл. 8 от КТ/ при прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328,ал.1, т.6
от КТ с единствената цел - прекратяване на трудовото й правоотношение чрез превратно
интерпретиране на законовите норми, което безспорно се явява самостоятелно основание,
обуславящо незаконосъобразността на уволнението
Относно дължимите от работодателя и неизплатени суми:
1. При прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят не й е изплатил
последното БТВ за м.09.2022г. - в размер на 900лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ да признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със Заповед
№017/01.10.2022г.; на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност; на основание чл.344,ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ
да й бъде присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнението й за срок от 6
месеца, считано от 02.10.2022г. до 02.04.2023г., общо в размер на 5400лв.; на основание
2
чл.128 от КТ вр. с чл.242 от КТ да осъди ответника да й изплати БТВ за м.09.2022г - в
размер на 900лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от „***, ЕИК ***, ***, представлявано от ***, чрез
адв.Е. Д. - ***, в който се твърди следното: исковете се оспорват като неоснователни.
В обжалваната заповед №017/01.10.2021 г. е посочено, че се прекратява трудовото
правоотношение на ищцата от длъжност „ръководител търговски екип", считано от
2.10.2022 г. Така издадената заповед не отговаря на фактическите обстоятелства, в нея са
допуснати грешки по отношение на заеманата от ищцата длъжност, както и по отношение
датата на прекратяване на трудовия й договор. Независимо от това, издаването й е без
правно значение и не обуславя незаконосъобразносг на уволнението.
Твърди се, че ищцата никога не е заемала посочената в обжалваната заповед длъжност,
нито прекратяването на трудовия й договор е станало със заповед №017/01.10.2022 г.,
считано от 2.10.2022 г. Допуснатите грешки при издаването на посочената заповед не
променят същността на уволнението. Тя е работила като „сътрудник офис организатор", за
която длъжност е сключила трудов договор на 7.06.2021 г. Освен това трудовият й договор
не е прекратен с обжалваната заповед. Това е така, тъй като с подробно мотивирана заповед
от 30.06.2022 г. на ищцата е дадено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на „капацитет и професионализъм за
изпълнение на възложените й задачи". В т.4 на същата заповед е посочено, че даденото
тримесечно предизвестие следва да бъде отработено, което е и направено от нея. Същото е
изтекло на 30.09.2022 г. Следва да се приеме, че трудовият договор е прекратен автоматично
с изтичане на отработеното предизвестие. Дори работодателят да е издал уволнителна
заповед след изтичане срока на предизвестието /което е направил/, този му акт има само
декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон - това е
датата, на която изтича срокът на предизвестието, а именно 30.09.2022 г. Срокът не зависи
от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към
момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за
законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл.335, ал.2, т.1
от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде
издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на срока на
предизвестието. Следователно в случая меродавен е моментът на предизвестяване на
работника за прекратяване на трудовото правоотношение. Издадената допълнително
заповед, която е обжалвана от ищцата има само декларативен характер, без правно значение
е и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Наведените в исковата молба
основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед №
017/01.10.2022 г. са неотносими към настоящия спор.
На основание изложеното предявените главен и акцесорни искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
3
Претендират се разноски.
Излага се и следното : в обстоятелствената част на исковата молба ищцата навежда
твърдения, отнасящи се до двете хипотези на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и по-конкретно касаещи
единствено нейното образование. Тези твърдения нямат отношение към нейното уволнение,
тъй като ответникът не обосновава освобождаването й с липса на съответното образование.
Мотивите за уволнението са подробно описани в издадената и връчена заповед от 30.06.2022
г. и касаят „абсолютна липса на капацитет и професионализъм за изпълнение на
възложените й задачи", т.е. налице е втората хипотеза на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
В исковата молба се твърди и липса на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Ищцата коментира обжалваната от нея заповед № 017/01.10.2022 г., която е
неотносима към повдигнатия спор за незаконно уволнение и е без всякакво правно значение
дали е отменена или съществува. Уволнението е извършено с подробно мотивирана и
надлежно връчена заповед от 30.06.2022 г., която не е обжалвана в законния срок.
Претенцията с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.242 от КТ също е неоснователна.
Последното трудово възнаграждение е удържано поради осъществяване на ограничена
имуществена отговорност. В заповед от 30.06.2022г. ответникът, в качеството си на
работодател, е уведомил ищцата, че е извършила груби нарушения на финансово
счетоводната дейност като материално отговорно лице. Съгласно разпоредбата на чл.207
ал.1 т.1 от КТ ищцата отговаря в размер на нанесената вреда, но не повече от трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. За да осъществи имуществената
отговорност работодателят е удържал едно брутно трудово възнаграждение, спазвайки
разпоредбите на чл.210 от КТ.
На основание изложеното се заявява, че претенцията по чл.128 от КТ е неоснователна.
В о.с.з. ищцата не се явява лично, представлява се от адв.А.Д., която поддържа
исковете и навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответната страна не се представлява, редовно призована, но е депозирана
писмена защита от адв.Е.Димитрова.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е допустим, като подаден в
регламентирания от закона срок, а по същество се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Трудовото правоотношение /ТПО/ на ищцата е прекратено със Заповед от
30.06.2022год ./приложена на л.24 от делото/, с която на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ й е
дадено 3-месечно предизвестие, с отработване. Заповедта, видно от положения подпис на
ищцата, е връчена на същата на 30.06.2022год. Предизвестието е изтекло на 30.09.2022год.,
а исковата молба е подадена в 2-месечния срок, регламентиран в чл.358 ал.1 т.2 от КТ -
подадена на 15.11.2022год. В случая в исковата молба се посочва, че се обжалва Заповед
4
№017/01.10.2022год., с която, считано от 02.10.2022год. е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на
01.10.2022год.
Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.1 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326, ал.2 в случаи, отразени с 12 точки. В конкретния случай
цифровото изписване на основанието за прекратяването на ТПО на ищцата е чл.328
ал.1т.6 от КТ. Съдът приема, че във вр. с прекратяване действието на трудовия
договор на ищцата следва да съобрази както тази заповед, така и посочената по-горе
заповед от 30.06.2022год. /л.24 от делото/, като е необходимо да съобрази дали към
момента на издаването й, на първата заповед, са били налице основанията,
послужили на работодателя да прекрати ТПО. В този смисъл действително
работодателят не е бил длъжен да издава последващата заповед от 01.10.2022год., но
е сторил това и същата е обжалвана от ищцата. Нейното обжалване е неразривно
свързано с обжалването на преди това издадената заповед от 30.06.2022год. и срокът
за това не е изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл.335 ал.1 от КТ трудовият договор
се прекратява писмено, а съгласно ал.2 - при прекратяване с предизвестие - с
изтичането на срока на предизвестието. Или относимата за делото е заповедта от
30.06.2022год., поради което допуснатите в последващата издадена заповед грешки
по отношение конкретната длъжност, заемана от ищцата, не са от съществено
значение и не опорочават извършеното прекратяване на ТПО, още повече, че
длъжността в тази заповед е грешно посочена, но е посочен правилният код по
НКПД. Не се спори, а това се установява от приетите доказателства по делото, че
ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „сътрудник офис организатор
с материална отговорност“, с шифър по класификатора на длъжностите – 24215030. В
заповедта от 30.06.2022год. е отразено, че се издава на основание информация,
подадена на 29.06.2022год. от офис Плевен, подписана от Р.Т., за наличността и
статута на материалните ресурси в офис Плевен. Такъв документ не е представен по
делото. В заповедта е отразено, че са извършени груби нарушения на финансово –
счетоводната дейност, правилата за нейното извършване относно срокове и
задължения на фирмата към ангажименти спрямо клиенти, в пълен разрез с
указанията и заповедите на управителя за организация за предмета на дейност.
Допуснато е от МОЛ Р.Т. да бъдат събрани от крайни потребители с посочени
адреси, суми за подмяна на УДР в размер „около 2000лв.“ преди „около десет
месеца“ и да не бъдат извършени никакви организационно технически действия за
изпълнение на упоменатите платени или капарирани заявки. В заповедта е отразено,
че това е недопустимо нарушение на правилата за работа във фирмата и
обслужването на клиенти, грубо нарушение на финансовата дисциплина от страна на
ищцата. Посочено е, че с тези си действия същата е доказала абсолютна липса на
капацитет и професионализъм за изпълнение на възложените й задачи. В отговора
ответната страна заявява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание
5
чл.328 ал.1 т.6, пр. 2-ро от КТ – „не притежава професионална квалификация за
изпълняваната работа“. В случая фактическите основания, послужили на
работодателя да прекрати ТПО на ищцата, не могат да бъдат подведени под
фактическия състав на нито една от хипотезите на чл.328 ал.1 т.6 от КТ – нито по
отношение липсата на образование, нито по отношение липсата на професионална
квалификация за изпълняваната работа. По-скоро е налице хипотезата на т.5 - при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата
или е било налице условието за ангажиране на дисциплинарна отговорност на
ищцата, предвид отразеното в заповедта. Ответната страна нито твърди да е
ангажирана дисциплинарна отговорност спрямо ищцата, нито в делото се съдържат
такива доказателства – за реално проведена процедура. Що се отнася до установяване
на обстоятелството налице ли са били предпоставките за прекратяване действието на
трудовия договор на ищцата на основание т.5 - та, посочена по-горе, следва да се
съобрази, че : в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
констатираните нарушения и неизпълнение на трудовите задължения на ищцата са
посочени общо, схематично, без да е отразено нито точно в какво се изразяват, нито
кога са извършени или открити, нито от какво се доказват. Ето защо прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата е незаконно извършено и следва да бъде
отменено.
С оглед изложеното искът на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед акцесорния характер на исковете по чл.344 ал.2 и ал.3 от КТ, същите се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „сътрудник офис организатор с
материална отговорност“, с шифър по класификатора на длъжностите – 24215030 в
ответното дружество.
Следва да й се присъди обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер
2626,52лв. и за периода от 02.10.2022год. до 12.01.2023год., а за разликата до
претендираните 4643,40лв. и за периода от 13.01.2023год. до 02.04.2023год., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направено е надлежно изменение на
размер на исковата претенция съобразното приетото заключение на ВЛ Т.И. - неоспорено от
страните и отговорило обективно на поставените задачи. Представена е декларация за липса
на започната работа по трудово правоотношение.
По отношение иска с пр. основание чл.128 вр. чл.242 от КТ : искът е изцяло
основателен и доказан, предвид направеното изменение на размера му с оглед приетото
заключение на ВЛ Т.И. и следва да се уважи за сумата от 773,90лв.- неизплатено трудово
възнаграждение за м.септември 2022год., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба в съда. Обстоятелството, че спрямо ищцата е започнала процедура по
ангажиране на ограничената й имуществена отговорност и то през период от време,
следващ месеца, за който й се дължи претендираното трудово възнаграждение в настоящия
6
процес, не обосновава неизплащането на същото от страна на работодателя.
По отношение разноските по делото: същите следва да се присъдят съобразно изхода
на делото, броя на предявените искове и изхода им на уважаване, а именно – в размер
1347,98лв.
На основание чл.71 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху размера на уважените искове –
255,06лв. и разноски за вещо лице - 190лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО
уволнението на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. А. Д.,
извършено със Заповед изх.№ 130/30.06.2022год. на управителя на ***, с ЕИК
***, адрес: ***, респ. със Заповед №017/01.10.2022год. на управителя на ***,
с ЕИК *** и ОТМЕНЯВА същите заповеди Заповед като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Р. Ц. Т., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, адв. А. Д. на заеманата от нея длъжност в
***, с ЕИК *** – сътрудник офис организатор с материална отговорност, с
шифър по класификатора на длъжностите *********, в отдел /място на
работа/ офис гр.Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ ***, с
ЕИК ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, адв. А. Д., сумата 2626,52лв. - обезщетение за периода от
02.10.2022год. до 12.01.2023год., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба - 15.11.2022год. - до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до претендираните 4643,40лв. и за периода от
13.01.2023год. до 02.04.2023год., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ ***, ЕИК ***, адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. А.
Д., сумата 773,90лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.септември
2022год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба - 15.11.2022год. - до окончателното изплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ***, с ЕИК ***, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер
255,06лв., както и разноски за вещо лице в размер 190лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. А. Д.,
направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете в
размер 1347,98лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано от
26.01.2023год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на
съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8