Решение по дело №252/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.П.С. против Решение № 1947/07.12.2023 г. по АНД № 6210 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 7397959 от 01.08.2022 г., издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат оплаквания, че въпреки направените доказателствени искания от жалбоподателя, по делото не са събрани доказателства за преминато обучение на полицейските служители за работа с АТСС. В тази връзка се позовава на нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

Ответникът – ОДМВР – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Районният съд е приел за установена фактическата обстановка, изложена в електронния фиш, че на 01.08.2022 г. в 11:38 ч., в село Песнопой, ***, в посока на движение от гр. Баня към с. Песнопой, при максимално разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч., Р.П.С. е управлявал товарен автомобил марка „Скания П320“, с рег. ***, със скорост на движение от 73 км/ч., като превишението е 23 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост е било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с фабр. № 511.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОДМВ - Пловдив обжалваният електронен фиш серия К№ 7397959 от 01.08.2022 г. , издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Р.П.С. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът е приел, че процесното техническо средство тип TFR1-M е одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства. Същото е преминало техническа проверка със заключение, че отговоря на одобрения тип.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при издаване на ЕФ са спазени изискванията за компетентност и процесуалните правила. Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана отговорността за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочил е, че не е изтекла погасителната давност за търсене на административнонаказателна отговорност.

Решението е правилно.

Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържание, разписани в разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП, настоящият касационен състав приема, че са правилни изводите на въззивния съд относно съответствието му с процесуалните правила за негово издаване. В посочената разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, оспореният електронен фиш отговаря на посочените изисквания, като в него се съдържа посочената информация. В електронния фиш ясно е посочено, че установената стойност на скоростта на лекия автомобил на касатора е 73 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч, описано е колко е превишението, както и е отчетена допустимата грешка от +- 3 км/ч видно от представения снимков материал.

В съставеният ЕФ, както се посочи по-горе, нарушението е описано по начин, който дава възможност на лицето да разбере повдигнатото му административно наказателно обвинение. Във фиша е отразена посоката на движение на МПС, както и е конкретизирано населеното място, в което е извършено нарушението, улицата, по която се е движело МПС-то, посоката на движение, датата и часа на преминаване през участъка, в който е засечена превишената скорост. В направеното заснемане на нарушението, мястото на извършване на нарушението е установено с координати. Съставеният електронен фиш съответства на одобрения от министъра на вътрешните работи образец, представен като такъв по административната преписка, както и е представена заповедта, с която е одобрен образеца. Предвид на това, не са налице нарушения относно съдържанието на оспорения фиш, водещо до неговата отмяна.

Използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и по-конкретно, същото да е от одобрен тип и е преминало през последваща метрологична проверка. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка, от които е видно, че системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания, т. е., нарушението е установено с годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и метрологична проверка.

Неоснователни са възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., според която при използването на АТСС началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение в ОДМВР, организират и контролират: 1. обучението на състава за работа с АТСС и тяхното ефективно и законосъобразно използване; 2. правилната техническа експлоатация на автоматизираните технически средства и системи; 3. отчета и архивирането на информацията от средствата за измерване на хартиен и магнитен носител; 4. насочеността на контролната дейност в часове на база настъпили ПТП по вид, място и време; 5. съответствието между установените нарушения и наложените административни наказания и изготвят месечна справка, която съдържа: а) броя и номерата на АТСС от всеки вид, както и тяхната изправност; б) броя на часовете за контрол, установените нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените административни документи.

Обучение по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. има задача единствено да повиши квалификацията на съответните служители при използване на АТСС, за да е налице ефективно и законосъобразно използване. В случая не се касае за обучение за придобиване на определена правоспособност, схващана като задължителен обем от професионални компетенции, което дава право за упражняване на конкретна дейност. По тези съображения в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. липсва норма въвеждаща задължение използването на АТСС да се извършва само от лица, преминали определено обучение за използване на техническото средство. Правилната работа с АТСС не се извежда от това дали е проведено обучение, а е свързано с конкретни факти при използването на техническото средство. В случай, че е налице неефективно и незаконосъобразно използване на АТСС, то жалбоподателят е имал възможност да посочи в какво се изразява, но не е го е направил, а само е подържал общи възражения за липсата на преминато обучение.

С разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. В конкретния случай максималната допустима скорост за движение в населено място е 50 км./ч., а в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е предвидено, че за превишаване от 21 до 30 км/ч, нарушителя се наказва с глоба 100 лева. Скоростта, с която е засечен жалбоподателят е 73 км/ч, като е отчетена допустимата грешка в полеви условия от 3%., поради което правилно е установено превишението на скоростта от 23 км/ч.

В конкретния случай собственик на процесния автомобил е трето лице – В.Й.Я., който по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е подал декларация, с която е посочил, че жалбоподателят Р.П.С. е управлявал автомобила, за което е приложил копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази връзка на жалбоподателя (посочен в декларацията) се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна.

Ответникът по касацията не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1947/07.12.2023 г. по АНД № 6210 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: