Р Е Ш Е Н И Е
№ 3103
гр. Варна, 27.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12409 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл.83, ал.3 ЗЗД на И.С.В., ЕГН**********, за солидарно осъждане на етажните
собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, а именно: Н.Р.Б., ЕГН**********;
„Б.*” ООД, ЕИК***; П.Ж.Я., ЕГН**********; Г.П.Б., ЕГН**********; В.И.Б., ЕГН**********;
Х.М.М., ЕГН**********; И.С.А., ЕГН**********; К.Й.А.,
ЕГН**********; О.Л.Н., ЕГН**********; М.Г.Г., ЕГН**********;
И.Л.В., ЕГН**********; Д.С.В., ЕГН**********; И.Н., родена на ***г. в У. и „М.*”
ООД, ЕИК***, сумата 4021.99лв. – мораторна
лихва за периода 05.01.2012г. –
17.04.2015г. върху
присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение
№772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница
от 12000лв. за
имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици
в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, извършени в периода
05.01.2012г. – 30.06.2012г., както и за сумата 335.16лв.
– мораторна лихва
за периода 05.01.2012г. –
17.04.2015г. върху
присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д.
№3374/2015г. на
ВОС, главница от 1000лв.
за морални
вреди от противоправни действия на етажните
собственици в
сграда в режим на ЕС, с адрес ***, извършени в периода 05.01.2012г. –
30.06.2012г.
Ищцата твърди, че е
собственик на самостоятелен обект в сграда в сграда в режим на ЕС, с адрес ***,
а именно – бистро – бар с идентификатор №*** по действаща КК на гр.В., въз
основа на влязло в сила на 04.11.2009г. постановление за възлагане по изп.д. №*** на ЧСИ Л. Т.. Ответниците
са собственици на други самостоятелни обекти в етажната собственост.
С влязло в законна
сила, в цялост, на 02.05.2017г., след недопускане до касационно обжалване, Решение
№772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, всички ответници били осъдени
солидарно да заплатят на ищцата сумите 12000лв. – обезщетение за имуществени
вреди от противоправни действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г.
– 30.06.2012г. и 1000лв. – обезщетение за морални вреди от противоправни
действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., на осн.
чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД.
Тъй като в това
производство лихва не била претендирана, а такава се следвала от датата на
деликта, приета с цитираното Решение за дата 05.01.2012г., от този момент на
ищцата се следва и обезщетение, в размер на законната лихва. Поради това и след
уточнение и изменение на петитумите в първото о.с.з.,
исковите обезщетения в размер на законните лихви върху деликтните
главници се претендират окончателно за периода от деликта – 05.01.2012г. до
предявяване на исковете за главниците във вече приключилото производство –
17.04.2015г.
По същество моли за уважаване на исковете и за разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците, с изключение на „Б.*” ООД, което не взема отношение по спора,
депозират писмен отговор, в който въвеждат възражения срещу исковете, обобщени
в следния смисъл: нередовност на исковата молба, поради неяснота на периода и твърдяния начален момент на вземанията; недопустимост на
делото поради неликвидност и неизискуемост на главните задължения;
неоснователност на исковете поради неликвидност на главните дългове, неизпадане
на ответниците в забава (липса на покана) и несолидарност на отговорността. В
първото ос.з. поддържат и развиват доводите си, като добавят и незаявено с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за
процесните акцесорни задължения.
По същество молят за отхвърляне на исковете и разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на доказателствата
по делото, при отчитане становищата
на страните и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните няма спор, а се потвърждава и от приложеното на л.6 постановление за
възлагане, че ищцата е собственик
на самостоятелен обект в сграда в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, а именно –
бистро – бар с идентификатор №*** по действаща КК на гр.В., въз основа на
влязло в сила на 04.11.2009г. постановление за възлагане по изп.д.
№*** на ЧСИ Л. Т..
Няма спор още, а се
потвърждава и от приложените протоколи от ОС на етажните собственици в сграда в
режим на ЕС адрес ***, че ответниците са собственици на други самостоятелни
обекти сградата.
Няма спор също, а
се потвърждава и от приобщените копия от съдебни актове, че с влязло в законна
сила, в цялост на 02.05.2017г., след недопускане до касационно обжалване, Решение
№772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, всички ответници били осъдени
солидарно да заплатят на ищцата сумите 12000лв. – обезщетение за имуществени
вреди от противоправни действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г.
– 30.06.2012г. и 1000лв. – обезщетение за морални вреди от противоправни
действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., на осн.
чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД.
Доколкото
с това съдебно решение лихва не била претендирана, то същата може да бъде обект
на допустимо самостоятелно производство, като настоящото.
Цитираното съдебно
решение формира сила на пресъдено нещо по обуславящия деликтен
фактически състав, която СПН обвързва неотменимо страните и настоящия съдебен
състав (чл.298 ГПК) и води до непререшаемост всички
въпроси, свързани с елементите на деликта. Ето защо съдът приема за доказано по
делото противоправното и вредоносно за имота на ищцата поведение на ответниците
в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г.
Както се посочи, с
цитираното решение е прието, че началният момент, от който са започнали
увреждащите действия на ответниците е 05.01.2012г. От този момент, съобразно
чл.84, ал.3 ЗЗД, по силата на закона настъпва и забавата на деликвентите,
за която съгласно чл.86 ЗЗД те дължат обезщетение в размер на законната лихва.
Тук следва да се посочи, че нормата на чл.86 ЗЗД не урежда акцесорно
притезание само на договорно, а и на извъндоговорно основание, като разликата е в условията и
началния момент на двете, по правилата на чл.84, ал.1 – ал.3 ЗЗД. От това
следва, че при редакцията на чл.84, ал.1 ЗЗД, при вреди от деликт
покана не е нужна за да се ангажира отговорността на деликвента
и за да изпадне в забава той, ако е известен, както в случая (така и трайната
практика на ВКС по чл.290 ГПК, например Решение
№737/30.04.2010г. по гр.д.
№865/2009г., 3-то
ГО; Решение №95/29.09.2009г. по
т.д. №355/2009г., 1-во
ТО и много други). Ето защо съдът приема, че началният момент на вземанията за
мораторна лихва върху присъдените със съдебно решение обезщетения за вреди от деликт, е именно 05.01.2012г., т.е. окончателно претендираният
от ищеца такъв.
Въпросът за
характера на деликтната отговорност за вреди,
причинени от повече от едно лица, е императивно уреден с нормата на чл.53 ЗЗД и
трайната пракитка по приложението му (например Решение
№123/19.06.2012г. по гр.д.
№171/2011г., 4-то
ГО, постановено по чл.290 ГПК по този въпрос, и много други), с които е приет
солидарният характер на отговорността. Именно така е разрешен въпросът и с обуславящото съдебно
решение, формиращо СПН по деликтния състав в случая.
Така не може да възникне съмнение, че ответниците отговарят солидарно и за
мораторните си задължения.
Относно периода на акцесорните мораторни вземания на
ищцата следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата те имат
периодичен характер и се погасяват с тригодишна давност (Решение
№100/13.02.2009г. по гр.д.
№2621/2007 г., 3-то ГО и други). Същевременно обаче ВКС на РБ е формирал и трайна
практика за това, че възражението за изтекла погасителна давност се преклудира с отговора на исковата
молба (чл.133 ГПК, Решение №53/19.02.2014г. по гр.д. №4041/2013г. на ВКС, 1-во ГО по чл.290 ГПК по въпроса, и други). В настоящия случай, видно от цялото
съдържание на отговора, в него такова
възражение не е инкорпорирано,
поради което направеното едва в първото о.с.з. такова не следва да се съобразява.
По горните съображения съдът приема предявените
акцесорни искове за доказани
по основание, изцяло в заявените
им периоди. Относно размера
им, след служебно изчисление
чрез специализирания софтуер
„Апис – финанси” се
констатира, че за разглеждания период лихвата върху главницата от
12 000лв. възлиза на 4022.53лв., а върху главницата от 1000лв. – на 335.21лв., които суми са в рамките на претендираните
такива. Ето защо в заключение съдът приема, че предявените искове следва да се
уважат изцяло в окончателно заявените им размери и периоди.
Предвид изхода по
спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски от общо 610.87лв.
за дължими държавни такси и адв. хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА етажните
собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, а именно: Н.Р.Б., ЕГН**********;
„Б.*” ООД, ЕИК***; П.Ж.Я., ЕГН**********; Г.П.Б., ЕГН**********; В.И.Б., ЕГН**********;
Х.М.М., ЕГН**********; И.С.А., ЕГН**********; К.Й.А.,
ЕГН**********; О.Л.Н., ЕГН**********; М.Г.Г., ЕГН**********;
И.Л.В., ЕГН**********; Д.С.В., ЕГН**********; И.Н., родена на ***г. в У. и „М.*”
ООД, ЕИК***, да заплатят солидарно на И.С.В.,
ЕГН**********, сумата 4021.99лв.
– мораторна
лихва за периода 05.01.2012г. –
17.04.2015г. върху
присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение
№772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница
от 12000лв. за
имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици
в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, извършени в периода
05.01.2012г. – 30.06.2012г., както и за сумата 335.16лв.
– мораторна лихва
за периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху
присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д.
№3374/2015г. на
ВОС, главница от 1000лв.
за морални
вреди от противоправни действия на етажните
собственици в
сграда в режим на ЕС, с адрес ***, извършени в периода 05.01.2012г. –
30.06.2012г., на осн. чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА етажните
собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес ***, а именно: Н.Р.Б., ЕГН**********;
„Б.*” ООД, ЕИК***; П.Ж.Я., ЕГН**********; Г.П.Б., ЕГН**********; В.И.Б., ЕГН**********;
Х.М.М., ЕГН**********; И.С.А., ЕГН**********; К.Й.А.,
ЕГН**********; О.Л.Н., ЕГН**********; М.Г.Г., ЕГН**********;
И.Л.В., ЕГН**********; Д.С.В., ЕГН**********; И.Н., родена на ***г. в У. и „М.*”
ООД, ЕИК***, да заплатят на И.С.В.,
ЕГН**********, сумата 610.87лв. –
разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………