№ 11320
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110156231 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от кмета, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане
на сумата 4849,20 лв., представляваща престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил ****, рег. № ***** от настъпило на 28.07.2019 г. в гр.
София, на ***** ПТП поради преминаването му в несигнализирана и необезопасена
неравност - дупка на общински път, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба –12.10.2023 г. до окончателното й погасяване и с правно
основание чл. 86 ЗЗД сумата 1549,65 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.10.2020 г. до 11.10.2023 г.
Ищецът ЗАД „Армеец” извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че при настъпило на 28.07.2019 г. в гр. София, на *****, пътно транспортно
произшествие бил лек автомобил ****, рег. № *****, по отношение на който била
сключена имуществена застраховка „Каско”, по силата на която застрахователят-ищец
заплатил застрахователно обезщетение за щетите на увредения лек автомобил, в размер
на 4839,20 лв. и сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди се, че вина
за настъпилото ПТП има ответникът Столична община в качеството му на стопанин на
пътя, поради неизпълнение на задължение за поддръжка и пътя и наличието на
1
необозначената и необезопасена неравност - дупка на пътното платното, през която
водачът на лек автомобил ****, рег. № ***** е преминал, вследствие на което на лекия
автомобил са нанесени материални щети по отношение на предна дясна и задна дясна
джанти. Твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахованото лице срещу виновното лице и след
изпращането на регресна покана до ответника последният не е заплатил изплатената
от ищеца застрахователно обезщетение, поради което я претендира.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че не е налице
застрахователно правоотношение, доколкото не се представени доказателства за
платени премии. Оспорва се механизмът на твърдяното ПТП, наличието на дупка на
пътното платно от конкретен вид и размери, както и характерът е размера на вредите.
Счита, че не е било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение с
оглед липсата на документ от компетентните органи, удостоверяващи настъпилото
ПТП. Счита, че водачът на процесния лек автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП като
не е съобрази скоростта на движение с атмосферните условия, релефа, състоянието на
пътя, във връзка с което прави възражение за съпричиняване.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0462002
от 24.03.2019 г., от която се установява, че на същата дата ищецът и собственикът Б. С.
Г. са сключили договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ за лек
автомобил „Мерцедес ГЛС 250“, с рег. № *****, с период на покритие на
застраховката от 00:00 часа на 26.03.2019 г. до 23:59 часа на 05.03.2020 г., с покрити
рискове – „Пълно каско“ и „Асистънс“.
Видно от приложената на л. 74 от делото квитанция, дължимата премия по
имуществената застраховка е платена изцяло на 24.03.2019 г.
Представени са и общи условия за автомобилна застраховка „Каско“ на ищеца.
Собственикът на лек автомобил „Мерцедес ГЛС 250“, с рег. № ***** е подал
към ищеца уведомление за настъпили щети по отношение на процесния лек автомобил
от ПТП, реализирано на 28.07.2019 г. в гр. София, при движение в посока от кв.
„Филиповци“ към „Банско шосе“, поради преминаване на автомобила през дупка на
пътното платно, в резултат на което е отчупено парче от десни гума и джанта и е
одрана задна дясна джанта.
От представените по делото доклад по *****, опис на щетите по претенция №
10019030119888, декларация на водача, опис-заключение по *****, фактура от дата
19.09.2019 г., приемо-предавателен протокол, калкулация – ремонт, възлагателно
писмо, опис на претенцията и преводно нареждане от дата 11.11.2019 г. се установява,
2
че във връзка с процесното събитие при ищеца е образувана преписка, в рамките на
която са констатирали щети по процесния автомобил – увредени предна дясна гума и
джанта и задна дясна джанта, които са за подмяна, както и тежести за подмяна, за
които щети същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 4839,20 лв.
По делото е представена регресна покана за заплащане на платеното от ищеца
застрахователно обезщетени, която видно от положения вх. № е получена от ответника
на 02.12.2019 г. От заключението на съдебна компютърно-техническа експертиза,
допусната и прието поради направено от ответника оспорване получаването на
регресната покана, и което съдът възприема изцяло като компетентно и професионално
изготвено се установява, че действително под вх. № СОА19-ТД-26-15816/02.12.2019 г.
е входирана при ответника регресна покана, приложена на л. 14 от делото.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.
С. Г. и Й. Ав К..
От показанията на свидетелката Г. се установява, че през лятото на 2019 г.
управлявала лек автомобил „Мерцедес ГЛС 250“ с рег. № *****, се движила в посока
гр. Банкя и на детелината по пътя за гр. Банкя преминала през две огромни дупки, в
резултата на което автомобила бил много увреден – предна дясна гума и джанта и
задна джанта, а от едната гума било отчупено парче. Успяла да придвижи автомобила
на собствен ход до сервиза. Пред дупките нямало обозначителни табели. Дупката се
намирала от дясната страна и била огромна. Свидетелката се движила с ниска скорост.
Обадила се на застрахователя „Армеец“ за извършване на опис на щетите.
От показанията на свидетеля К. се установява, че същият по време на
процесното ПТП работил в „Армеец“ в мобилните групи и ходил на застрахователни
събития. Процесното ПТП станало на детелината преди пътя за Банкя, Калотина и
Кулата, където имало дупки. Свидетелят е посетил мястото, лично направил снимки,
видял, че гумата е скъсана и джантите са увредени. Дупките били повече от една и
големи – около метър на диаметър. На място съставил протокол за оглед на увредените
детайли. Едната голяма неравност била в дясната лента, а другите две почти по средата
между двете ленти.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по което е установило механизма на настъпване на
процесното ПТП въз основа на представените от ищеца документи, а именно: на
28.07.2019 г. в гр. София, водачът на МПС „Мерцедес GLC 250“, рег. № *****, се
движил в посока от кв. Филиповци към Банско шосе и по време на движение
преминава през несигнализирани и необезопасени дупки, находящи на пътното платно,
вследствие на което автомобилът е увреден. Настъпилите щети са по отношение на
предна дясна гума и джанта и задна дясна джанта, които са констатирани от
застрахователя за подмяна. Вещото лице е заключило, че описаните щети по
3
автомобила е възможно да са настъпили вследствие на посочения механизъм. Вещото
лице е определило и пазарната стойност на щетите по лек автомобил МПС „Мерцедес
GLC 250“, рег. № ***** към датата на настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени,
а именно 4657,58 лв. Изчислило е също така средната пазарна цена за ликвидационни
разноски между 10 и 25 лв. Ремонтът на автомобила в официален сервиз би струвал
4838,38 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов
стопанин.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че процесното ПТП е реализирано на
пътя от кв. Филиповци (*****) на детелината за Банско шосе, т..е преди водачът да се
отклони на Банско шосе, респективно касае се за улица в пределите на гр. София,
поради което може да се направи извод, че въпросният пътен участник е собственост на
Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Извод за
горното съдът прави и от обстоятелството, че път /II-18/-ок.п.София-кв.Филиповци-
Иваняне-Банкя-/III-802/, е в списъка на общинските пътища. Общината съгласно чл.
11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1
ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. По делото, както и събраните гласни
доказателства, така и от писмените такива, беше установено наличието на неравност
на стопанисвания от ответника пътен участък, който освен това не е бил сигнализиран
с пътен знак или обезопасен. Следователно ответникът не е изпълнил задължението да
поддържа общинската пътна мрежа, поради което и в случай на настъпили вреди,
вследствие на това бездействие, същият отговаря за репарирането им.
По делото беше доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил - договор за
имуществено застраховане „Каско”, в изпълнение на задълженията си по който ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер на застрахованото
4
лице. Във връзка с направеното от ответника оспорване ищецът представи по делото
квитанция за платена застрахователна премия, поради което застрахователния договор
е валидно обвързал страните по него.
По делото беше доказан и твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както от представените по делото писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните свидетели, единият от които очевидец, както на
настъпилото ПТП, така и на състоянието на пътната настилка, а другият лично
възприел състоянието на пътя към момента на настъпване на процесното ПТП. Така с
показанията на свидетелите бе доказано по безспорен начин, че на процесното място е
имало големи необезопасени дупки, през които е преминало увреденото МПС. Пак с
показанията на свидетелите, а и с представените от ищеца документи по образуваната
щета беше доказано, че в резултат на преминаването на автомобила през процесната
дупка, на последния са нанесени материални щети по отношение на предна дясна гума
и джанта и задна джанта, които са били за подмяна. Възприетият от съда механизъм на
настъпване на процесното ПТП изцяло се подкрепя от установения такъв със
заключението на САТЕ.
Причинната връзка между механизма, възприет от съда въз основа на събраните
писмени доказателства, възпроизведен и от свидетеля и щетите се потвърждава от
експертното заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите,
установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
средства.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от прякото
поведението на водача на увредения автомобил с доводи, че същият се е движил с
несъобразена с пътната обстановка скорост, остана недоказано. Тъкмо противно на
твърденията на ответника, със събраните гласни доказателства се установи, че водачът
на увредения автомобил се е движил с ниска скорост и доколкото не са събрани данни
за скоростта на движението, не може са приеме, че водачът се е движил с несъобразена
скорост. Освен това нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на
увреденото МПС не обуславя само по себе си съпричиняване на вредоносния
резултата, а следва да бъдат събрани доказателства за пряката причинна връзка между
поведението на водача и настъпването на вредоносния резултат, каквито в случая не са
налице.
По отношение на въпроса за размера на вредите, според съда същият следва да
се определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния
5
интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към
момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят по
гражданска отговорност, или делинквента, респективно възложителят на работа и
стопанин на пътя, в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие -
без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО).
При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде
купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната
стойност на вредата по смисъла на чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г.
по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
6
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая ответникът не е оспорил размера на
вредите, а и от представените писмени доказателства (талон на автомобила) и от
неоспореното заключение на САТЕ се установи, че увреденият автомобил е
произведен през 2018 г., и първа регистрация на дата 26.03.2018 г., т.е. към датата на
настъпване на процесното ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година и 4 месеца.
Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация под 3
години от датата на производство, може да се заключи, че същият е подлежал на
гаранционно обслужване. Следователно дължимото обезщетение е това, което
застрахователят е заплатил при наличието на издадена фактура. По делото е
представена фактура №**********/19.09.20219 г., която е била заплатена от ищеца за
отстраняване на щетите по процесното ПТП на стойност 4839,20 лв., поради което
именно тази стойност е относима при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. Към така определеното застрахователно обезщетение следва да се
прибавят и ликвидационните разходи в размер на 10 лв., за които липсва спор между
страните. Следователно предявеният се иск се явява основателен в пълен размер –
4849,20 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато не е определен срок за изпълнение на
задължението, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От
представената регресна покана и отразения входящ номер беше установено, че
ответникът е поканен на 02.12.2019 г. и доколкото в поканата е даден 7-двенев срок за
изпълнение, то същият е изпаднал в забава на 8-ия ден от датата на получаване на
поканата. Следователно по отношение на регресното вземане ответникът е изпаднал в
забава на 10.12.2019 г., която дата е по-ранна от началната дата на периода, за който се
претендира обезщетение за забава. Обезщетението за забава за периода от 12.10.2020 г.
до 11.10.2023 г. върху дължимата главница, изчислена от съда по реда на чл. 161 ГПК е
в размер на 1552,89 лева. Доколкото претенцията на ищеца е в по-малък размер, то
7
предявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, като е направил
своевременно искане за присъждането им, съгласно представения списък по чл. 80
ГПК, а именно: 255,96 лв. платена държавна такса, 400 лв. платен депозит за САТЕ, 60
лв. платен депозит за двама свидетели и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 4849,20 лв., представляваща престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“
за вредите, причинени на лек автомобил ****, рег. № ***** от настъпило на 28.07.2019
г. в гр. София, на ***** ПТП поради преминаването му в несигнализирана и
необезопасена неравност - дупка на общински път, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба –12.10.2023 г. до окончателното й
погасяване и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1549,65 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 12.10.2020 г. до 11.10.2023 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 815,96 лв. – разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8