Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 27.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 1518 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 124 ГПК.
Ищецът „В и К” ООД -
гр. Монтана посочва, че ответникът – П.Б.,
е потребител на „В и К“ ООД - гр. Монтана, съгласно Закона за водите. Съобразно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на услугите „В и К“ се осъществява при
публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
До
07.07.2020 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на
318.43 лв. за имот, находящ се в с. Долно Церовене, ****, като в сумата са
включени главница и законна лихва, представляващи неизплатената стойност на
консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на
дружеството. Главницата е за периода от 20.03.2017 г. до 25.09.2018 г., като
претендираната законна лихва е за периода от 21.04.2017 г. до 07.07.2020 г.
Лихвата се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от посочената Наредба № 4/2004
г., съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 882/2020 год. на ЛРС била издадена заповед по чл.
410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящият иск.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
- 268.60 лв. – главница,
представляваща неизплатената стойност на консумираната вода;
-
49.83 лв. – лихва към 07.07.2020 г.
- ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и
направените разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Надя Владимирова,
която поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост, като
основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и исковото
производство.
Ответникът се представлява от особен представител - адв.
П.Г., МАК, който счита, че заключението на вещото лице е точно и дава пълна
представа за задълженията на представлявания от него. Моли
да бъде постановено решение, съобразно заключението на вещото лице.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 882/2020 год. на ЛРС е
издадена Заповед № 510 от 13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение, в
полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – П.Б., за сумата от 318,43 лв., представляваща: 268,60 лв. –
главница – ползвана вода за периода 20.03.2017 – 25.09.2018 г., както и 49,83
лв. – лихва върху главницата за периода 21.04.2017 – 07.07.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.07.2020 год. /датата на подаване на
заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25,00 лв., направени
по заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 14.09.2020 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
В с. з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
Ответникът П.Б. е ползвател на В и К услуги без изричен писмен договор, т.е. същият е абонат,
спрямо когото важат Общите условия на дружеството за предоставянето на ВиК
услуги (представени като доказателства по делото). Следователно налице е
облигационно отношение между страните – П.Б. ***. „В и К“ ООД е изпълнило
задължението си да доставя вода до имота на Б. ***. Предоставените услуги обаче
не са плащани от Б.. Видно от разпита на св. А.Т. /чиито показания съдът кредитира
изцяло/, живеещите на адреса други лица са отказвали да се подписват на отчета.
Към настоящия момент Б. живее в чужбина, но е имало период, в който лично е
ходил при инспектора в гр. Вълчедръм и е уведомен, че дължи сума за изразходвана вода на този
адрес.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението
на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че
размерът на дължимата сума за консумирана вода за периода от м. март 2017 г. до м. септември 2018
г. е 268,60 лв. Размерът на дължимата законна
лихва е 56,99 лв., или общо дължимата сума е 325,59 лв.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че то е изготвено
въз основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на
ищеца. Вещото лице не е установило доказателства за извършени плащания за
посочения период. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ГПК и има за предмет да
се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си – че не дължи плащане.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на облигационно отношение между тях и изпълнението
на задължението за предоставяне на В и К услуги от страна на ищеца за посочения
по делото период. По делото също така не се спори, че ответникът не е изпълнил
задълженията си и съответно - дължи посочените в исковата молба суми.
Ищецът е предявил искане: да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумите от: 268,60 лв. – главница и 49,83 лв. – лихва.
От заключението на вещото лице, прието като обективно
и пълно, се установява, че по издадените общо 11 бр. данъчни фактури за
консумирана вода общото задължение на ответника Б. е 268,60 лв., а законната
лихва върху главниците за периода 21.04.2017 – 07.07.2020 год. е 56,99 лв.
Доказателства за извършени плащания по описаните
фактури не са представени от ответната страна. Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца е основателна. Същата следва да бъде уважена в размер на 268,60
лв. по отношение на главницата и тъй като ищецът претендира по-нисък размер на
лихвата за забава, а именно 49,83 лв. (а не както е посочено от
вещото лице – 56,99 лв.), претенцията му следва да се уважи в пълен размер.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ
исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в
заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция са в общ размер на 550,00 лв. за заплатени държавни такси по заповедното
и по исковото производство, както и за депозити за вещо лице и за особен
представител.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца всички направени
разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.Б., ЕГН
**********, адрес ***, обл. Монтана,
****, че същият дължи на „В и К” ООД - гр. Монтана,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Ал. Стамболийски” № 11, Булстат *********, представлявано
от управителя инж. В.И., сумата
от общо 318,43
лв., от
които:
1. 268,60 лв. – главница, представляваща неизплатената стойност на консумираната
вода
2. 49,83 лв. – законна лихва за
забава към 07.07.2020 г.
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /09.07.2020 год./
до окончателното плащане на главницата, за които по ч. гр. д. № 882/2020 г. по описа на Ломският районен съд е
издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 13.07.2020 год., за изпълнение на
парично задължение, като
ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „В и К” ООД - гр. Монтана, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Александър Стамболийски” № 11, Булстат *********, представлявано от управителя
инж. В.И., деловодни разноски за заповедното и исковото
производство, общо в размер на 550,00
лв. /петстотин и петдесет лева и 00 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Районен
съдия: