№ 6
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000459 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производстото е образувано по въззивна жалба от Д. СВ. ИЛ. –ищец па
т.д.№ 114/2020год. на ДОС, чрез процесуален представител, срещу
постановеното решение по делото с № 2/05.04.21год., с което искът на ищцата
с правно основание чл.405 КЗ вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ЗК „Лев
инс“АД гр.София за сумата от 90 000лв.- имуществени вреди, вследствие на
ПТП от 03.11.2019год. е отхвърлен. Счита решението за неправилно-
поради необоснованост на същото, по изложени съображения. Твърди, че
крайните изводи на съда относно неизпълнение на задължение по
застрахователния договор са неправилни и не кореспондират с разпоредбите
на чл.408 ал.1 т.3 КЗ, както и на установената фактическа обстановка.
Излага, че с оглед на събрания доказателствен материал, т.27.3 от
Общите условия към застр.договор според която застрахователят не
обезщетява щети, възникнали по причина или следствие на употреба на
алкохол, е неприложима в конкретния случай-понеже не са установени
1
предпоставките по същата. Това е така, понеже не е доказано управление на
застрахования лек автомобил от водача М. С. да е било след употреба на
алкохол, или други упойващи вещества: не е налице отказ на водача да му
бъде извършена проба за алкохол. От показанията на разпитаните свидетели
се е установило, че на място са правени опити за изследване с техническо
средство на водача С., но поради получените увреждания същият не е успял
да издуха необходимото количество въздух за изследването. От събраните
доказателства-писмени и гласни безспорно е установено, че в нарушение на
чл.6 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017год., наказващият орган не е издал талон
за медицинско изследване. Не на последно място твърди, че с Решение №191
от 24.06.2020год. по АНД № 1580 /2019год. РС гр.Добрич е отменил
издаденото наказателно постановление срещу водача на л.а. За това се прави
извод, че съдът е извел своите правни изводи в разрез с доказателствата по
делото, като неправилно е приел, че водачът на л.а. е отказал да му бъде
извършено изследване чрез техническо средство, както и чрез кръвна проба,
което е в противоречие с постановеното от РС-Добрич Решение. С решението
въпросът за отговорността на водача М.С. е решен окончателно.
С жалбата на ищцата се иска решението да бъде отменено и
постановено ново, с което искът да бъде уважен, ведно с лихва върху
главницата, считано от предяваването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
С писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна,
жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима. Насрещната страна чрез писмено становище на процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваното решение:
Производството е образувано по искова молба от Д. СВ. ИЛ. ЕГН
********** с адрес-гр.Добрич, срещу Застрахователна компания“ЛЕВ
2
ИНС“АД, гр.София, с цена на иска сумата от 90 000 лв. и правно основание
чл.405 ал.1 от КЗ във и чл.86 от ЗЗД. Излага, че като собственик на л.а. марка
и модел „БМВ Х6 М50Д“ с ДКН Тх 5636 ХТ, с ответното дружество е
сключила договор за застраховка „Каско“,съгласно ЗП №93001910008931 с
дата на сключване 04.02.2019г., със срок на застраховката 12 месеца.
Автомобилът е застрахован за сумата от 112 500 лв., като застрахователната
премия е в размер на 5 989,95лв., дължима на една вноска. Към
застрахователната полица е сключен Анекс №1.
На 03.11.2019г.в гр.Добрич възниква ПТП и от удара на л.а. са нанесени
щети, съдържащи се в Опис-заключение по щета №2401-1201-19- 412557,
съставен на 07.11.2019г. В съответствие с разпоредбата на чл.403 ал.1 от КЗ в
седмодневен срок от настъпване на ПТП ответното дружество е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие. Извършен е оглед на автомобила,
образувана е преписка по щета №№2401-1201-19-412557/07.11.2019г. След
направения оглед ответното застрахователно дружество с писмо изх.
№8887/30.07.2020г. е уведомило ищцата,че липсва основание за заплащане на
претендираното застрахователно обезщетение. Съгласно чл.35.1 от Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, застрахователят е предвидил,че при тотална щета/пълна
загуба/ застрахователят възстановява пълния размер на щетата в размер не
надвишаващ 80% от застрахователната сума. Понеже застрахователят е
отказал заплащане на обезщетение, е налице правен интерес от предявяване
на иска.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя
по имуществена застраховка „Каско“. Налице са били предпоставките на
чл.408 ал.1 т.3 от КЗ и т.27.3 от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на ЗК“Лев Инс“АД, които представляват
неразделна част от сключения с ищцата застрахователен договор. Според
разпоредбата, застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение,
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интересите на застрахователя и е
предвидено в застрахователния договор. Според т.27.3 от ОУ, застрахователя
не обезщетява щети, при изброени хипотези, между които и отказ на водача
за извършване на проба за алкохол.
В настоящия случай, видно от Протокола за ПТП №1740305/03.11.2019г., с
който е документирано процесното произшествие, застрахованият автомобил
е бил управляван от М. Д. С. ЕГН **********, който е отказал да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“.
По тази причина му е издаден и талон за медицинско изследване №
0003970, но водачът е отказал да приеме и него. С така описаното
3
неправомерно поведение водачът М. С. е извършил нарушение на чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП, за което на последния е издаден акт за административно
нарушение Серия GA АКТ № 96391/03.11.2019г.
На основание чл.395 ал.4 от КЗ, в този случай застрахователят може за
откаже да изплати обезщетение.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното, относно обжалваното решение:
Установява се от приетия по делото препис от Свидетелство за
регистрация на МПС-I част, че ищцата е собственик на лек автомобил марка и
модел „БМВ Х6 М50Д“ с ДКН Тх 56 36 ХТ.
Не се оспорва пред настоящата инстанция, а това се установява и от
приетия препис от Полица, че относно процесния автомобил има сключен
договор по застраховка за сухопътни, безрелсови превозни средства“КАСКО“
№93001910008931 с дата на сключване 04.02.2019г.,със срок на застраховката
12 месеца и с валидност до 06.02.2020г. и със застрахователна сума 112 500
лв.
Към претенцията по щетата е представен Протокола за ПТП
№1740305/03.11.2019г.,/стр.50/, според който л.а. „БМВ Х6 М50Д“ с ДКН Тх
56 36 ХТ, собственост на Д.И. е управляван от М. Д. С.. В протокола са
описани настъпилите видимите щети от ПТП. Относно наличието на алкохол
в протокола за ПТП е записано, че водачът отказва да бъде тестван.
Протоколът е подписан от водача на л.ае. М.С. без възражения.
По приложеното АД№1580/2019г.по описа на РС гр.Добрич се установява,
че е приложен Талон за изследване №0003970. От талона за изследване се
установява, че на водача е вменено задължение до 0,45мин. от връчването на
талона, че следва да се яви в лечебно заведение - ЦСМЛ-Добрич за
извършване на химическо изследване. От съдържанието на талона се
установява, че водачът С. отказва да бъде тестван и е отказал да му бъде
връчен талона за извършване на химическо изследване в болнично заведение.
Талонът за изследване е подписан от един свидетел.
Издаден е АУАН №96391/03.11.2019г., в който отново е отразено, че поради
движение с несъобразена скорост водачът е изгубил контрол върху
автомобила, като същият отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест 7510 Дрегер.Въз основа на акта е издадено НП
№19-0851-002128/28.11.2019г.,който е отменен от ДРС с Решение
№191/24.06.2020г.по адм.д.№1580/2019г.по описа на РС Добрич, поради
допуснати процесуални нарушения при неговото издаване.
В мотивите на решението е записано,че актът е съставен в нарушение на
4
процесуални правила- не е конкретизирано МПС, установено на мястото на
произшествието. В решението се коментира, че по делото са събрани
категорични доказателства,че нарушителят е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол.
По делото са събрани гласни доказателства, относно проверката за
алкохол. Според показанията на св.М. Д. С., който е управлявал превозното
средство при настъпване на произшествието. в момента на инцидента той не е
бил употребил алкохол.От удара му се виело свят, не можел да диша, аербека
го ударил в гърдите и си ударил главата горе в огледалото. Нямал спомени за
произшествието.Не бил отказвал да духа, три пъти духнал на дрегера, но му
ставало лошо. На следващия ден постъпил в болница. Не му е бил даван
талон за медицинско изследване, даден му бил акта и той се разписал.
Според показанията на св.Б. Б., който е съставил констативния протокол и
АУАН, на него са съобщили за самокатастрофирал автомобил. Когато
отишли на място, водачът бил там и стоял извън автомобила. След като
пристъпили към служебните си задължения и действия да го изпробват за
алкохол, водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол, бил неадекватен,
говорел завалено и миришел на алкохол. Водачът нямал видими наранявания
и отказал да бъде повикана линейка. При извършване на пробата за алкохол,
когато му дали техническото средство- дрегер, той духал в страни от апарата
и се дърпал, тъй като не искал да бъде изпробван.За това му издали веднага
талон за медицинско изследване, но според свидетеля, водачът не е дал кръв.
Според представената епикриза на М. Д. С., издадена от неврохирургично
отделение на МБАЛ Добрич на 04.11.2019г. Смиеонов е постъпил в
болницата,с окончателна диагноза мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. При произшествието С. е получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядане и ожулвания по дясната половина на
главата и драскотини по дясната ръка-съдебно медицинска консултация
№242/2019г.
Изслушано е заключение на съдебно техническа експертиза, неоспорено от
страните, което е прието от съда като обективно и компетентно. Според
заключението към момента на настъпване на произшествието действителната
стойност на автомобила е била 100 644 лв. Размерът на 80 % от
действителната стойност на автомобила, съгласно условията на
застрахователя към датата на настъпване на ПТП е била 80 515 лв, при
съобразяване на разпоредбата на чл.35.1 от ОУ към договора.
Възстановяването на автомобила и привеждането му във вида му от преди
произшествието и бъдещата му експлоатация са невъзможни. Пазарната
стойност на автомобила към момента на настъпване на щетата е 78 364 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
5
Претенцията на ищцата е по чл.405 КЗ, спорес който при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение.
Следователно, съобразно цитираната разпоредба, при настъпване на
застрахователно събитие, възниква правото на застрахования да получи,
респективно и задължението на застрахователя, да заплати застрахователно
обезщетение, ако не се установят предвидените в закона –чл.408 КЗ
предпоставки, даващи право на застрахователя да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение.
Между страните по делото съществува валидно облигационно
отношение по договор за застраховка „КАСКО“, в срока на покритие на който
е настъпил пътния инцидент и са причинени щетите по застрахования
автомобил.
Събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ,
установяват механизма на настъпването на процесното ПТП, респективно
увреждането на застрахования автомобил. От същите еднозначно се
установява, че констатираните и описани от застрахователя увреждания по
автомобила са причинени при отклонение на л.а. на пътното платно вдясно и
сблъсък с бетонна ограда на околовръстен път в гр.Балчик.
Относно възражението на ответника, за наличие на предпоставките за
освобождаване на отговорността на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“: Ответникът основава възражението си на твърдението
че са налице предпоставките на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ и т.27.3 от Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК“Лев Инс“АД,
които представляват неразделна част от сключения с ищцата застрахователен
договор.
Според Чл.408 ал.1 т.3 КЗ, застрахователят може да откаже изплащане
на обезщетение, при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интересите на
застрахователя и е предвидено в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователноот събитие.
Според т.27.3 от ОУ, застрахователя не обезщетява щети, при изброени
хипотези, между които и отказ на водача за извършване на проба за алкохол.
Следователно, отказът на водача да бъде изследван за наличие на алкохол в
6
кръвта е предвиден в застрахователния договор като основание да бъде
откаезано заплащане на застрахователно обезщетение по чл.408 ал.1 т.3 КЗ.
Следва да се отбележи, че в процеса единственото спорно обстоятелство е
именно наличието на това обстоятелство-дали водачът на застрахования
автомобил е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта.
Видно от представения по делото Протокол за ПТП№ 1740305 от
03.11.2019 г., същият е съставен от служител на МВР, в кръга на неговите
пълномощия на посочената дата в 1:30 ч. в гр.Добрич,по околовръстен път
Добрич-Албена- Добрич е констатирано ПТП с един участник ,а именно М. Д.
С., който шофирайки л.а. с ДК№ ТХ 56 36 ХТ, собственост на Д. СВ. ИЛ. е
изгубил контрол над автомобила, поради движение с несъобразена скорост,
при което е напуснал пътното платно в дясно по посока на движението си и се
е блъснал в оградата на Градски Зоопарк. В протокола е отразено, че водачът
не е тестван за алкохол, тъй като отказва да бъде тестван. Следва да се
отбележи, че изготвения в рамките на компетентността на служителя от МВР
Протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, който съгласно
чл.179 ал.1 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
отбелязванията в него и до тяхното оборване факти. Следователно, в тежест
на ищеца е, да обори като неистинско така отразеното в протокола
обстоятелство-а имено, че водачът на процесния катастрофирал л.а. М. Д. С.
е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта. За установяване на
това обстоятелство в процеса са допуснати и събрани гласни доказателства-
показанията на св. М. Д. С., който е управлявал превозното средство при
настъпване на произшествието. Според показанията му в момента на
инцидента той не бил употребил алкохол. От удара му се виело свят, не
можел да диша, аербека го ударил в гърдите и си ударил главата горе в
огледалото. Нямал спомени за произшествието. Не бил отказвал да духа,три
пъти духнал на дрегера, но не бил способен, ставало лошо, .На следващия ден
постъпил в болница.
Съдът счита, че посочените показаиня не оборват отразеното в протокола
за ПТП. Твърдението за физическа невъзможност да издуха необходимото
количество въздух в техническото средство Дрегер, не се подкрепя от
доказателствата по делото, а и от неговите показания. В тях той изрично сочи,
че след ПТП констатирал, че нямал наранявания /стр.144/. В представените
медицински документи:-Епикриза –в същата е посочено, че пострадалият е
посетил болничното заведение с оплаквания за главоболие и световъртеж.
Изрично е записано, че дихателната система функционира нормално. В
представената Съдебно-медицнска консултация, като нараняавне е посочено-
кръвонасядане и ожулвания на дясната част на главата. Следователно, не се
установява причина, свързана с физическото състояние на водача на л.а.,
която да води до невъзможност същия да участва в тестването с техническо
средство –дрегер. В допълнение, следва да се отбележи, че дадените
7
показания от водача са дадени от лице, който е заинтересовано от
обстоятелството, за което дава показания и следва да се ценят и в такава
светлина. Освен това, показанията са в противоречие с останалите
доказателснва по делото. Следва да се отбележи също, че Протоколът за
ПТП, с направените констатации, е подписан без възражения от водача на
л.а. М. С..
Показанията на М.С. са в противоречие и с показанията на св.Б. Б., който
е съставил констативния протокол и АУАН. Показанията му са в насока, че
водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол, бил неадекватен ,миришел на
алкохол. Водачът нямал видими наранявания и отказал да бъде повикана
линейка. Когато му дали дрегер, той духал в страни от апарата и се
дърпал,тъй като не искал да бъде изпробван.
За това съдът счита, че направената в Протокола за ПТП констатация, че
водачът на л.а. е отказал да му бъде направена проба за алкохол не е оборена с
дадените свидетелски показания от водача М.С.. В допълнение следва да се
отбележи и следното:
Както се посочи, по АД№1580/2019г.по описа на РС гр.Добрич е приложен
талон за изследване №0003970, върху който е записано,че водачът отказва да
бъде тестван за употреба на алкохол, както и да му бъде връчен издадения
талон за изследване в медицинско заведение, което е удостоверено с подписа
на един свидетел. Следователно, водачът М.С. е отказал да бъде проверен за
алкохол и чрез извършването на кръвна проба в медицинско заведение.
Във връзка с ПТП е издаден АУАН №96391/03.11.2019г., в който отново е
отразено, че водачът на автомобила отказва да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест 7510 Дрегер, в който е отразено, че е
допуснато нарушеине на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП. АУАН е
подписан от водача М. Д. С., като след запознавана с акто същият изрично е
отбелязал, че няма възражение по същия /стр.51/ Въз основа на акта е
издадено НП №19-0851-002128/28.11.2019г., което е отменено от ДРС с
Решение №191/24.06.2020г. по адм.д.№1580/2019г.по описа на РС Добрич.
Следва да се отбележи, че това решение има административен характер-т.е.
неприложима е разпоредбата на чл.30 ГПК и няма отношение към
настоящето производство. Освен това, в това решението като причина за
отмяна е посочено- че актът е съставен в нарушение на процесуални правила-
не е конкретизирано МПС, установено на мястото на произшествието. В
решението е посочено, че по делото са събрани категорични доказателства, че
нарушителят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол. Следователно, направените
фактически констатации в Протокола за ПТП, са възпроизведени и в
посоченото решение.
Следователно, установи се една от предпоставките на разпоредбата на чл.408
ал.1 т.3 от КЗ- застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение:1-
когато е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
8
което по изложените по-горе съображения, следва да се приеме за
установено.Останаллите предпоставки са:-2.-неизпълнението да е значително
с оглед интереса на застрахователя и 3 задължението да е било предвидено в
закон, или в застрахователия договор. Установеното неизпълнение на
задължението по застрахователиня договор е предвидено в законна –чл.174
ал.3 ЗДвП, според която водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, или
не изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2 000лв.
Неизпълнението на задължението по застрахователния договор е предвидено
и в застрахователния договор – т.27.3 от ОУ - които са неразделна част от
застрахователния договор и са приети от застрахованото лице. С тази клауза е
изключена отговорността на застрахователя в случаите, когато щетите са
настъпили в следствие на управление на МПС под въздействието на алкохол
и/или други упойващи вещества, както и когато водачът е отказал съдействие
за установяване на алкохолната концентрация в кръвта му, като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство, или чрез провеждане на изследване за
наличие на алкохол в кръвта му. Освен посочената предпоставка, за
освобождаване на застрахователя от отговорност, според разпоредбата на
чл.408 ал.1 т.3 КЗ-е необходимо неизпълнението на задължение да е
значително с оглед интересите на застрахователя.
Следователно, въпреки установеното нарушение на разпоредбата от ОУ
на договора, следва да се прецени, дали това нарушение е значително, с оглед
на интереса на застрахователя.
Както се посочи, от разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 КЗ е видно, че
правно релевантно за правото да се откаже плащане на застраховатено
обезщетение е единствено неизпълнение на това задължение, което е
значително за интереса на застрахователя. Такова е само неизпълнение на
задължение на застрахования, което по своето естество би могло да обуслови
като закономерна своя последица настъпването на застрахователно събитие,
респективно увеличаване на размера или разширяване на обхвата на вредите
или се явява препятстващо доказването им. Следователно, нарушение което
отговаря на посочените критерии следва да може да се постави в основата на
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Изложените
съображения са съобразени и с съдебната практика-напр. Р-е № 140 от
01.08.2018год. на ВКС по т.д.№ 2278/2017год.-І т.о., Р-е № 49 от
29.07.2013год. на ВКС по т.д. № 840/2012год., І т.о., Р-е № 185 от
5.03.2014год. на ВКС по т.д. № 350/2012год., І т.о., Р-е № 15 от 12.04.12год.
9
по т.д. № 454/11год. на ВКС, ІІ т.о., № 2 от 20.05.2013год. на ВКС по т.д. №
1031/2011год., І т.о./.–Следователно, това е критерият по който следва да се
прецени извършеното нарушение на договорни задължения по договора с
отказа да бъде тестван за алкохол от водача на застрахования л.а. дали е
значително за интереса на застрахователя.
Съдът намира, че това нарушение на водача на МПС е значително, за
интереса на застрахователя, по см. на чл.308 ал.1 т.3 КЗ, поради следните
съображения:
В интерес на застрахователя е, водачът на МПС, да бъде тестван за
наличие на алкохол. Това е необходимо, за да се констатират по надлежен
начин обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП, едно от които е
именно употребил ли е водачът алкохол. Съдебният състав намира, че
посоченото обстоятелство, чието установяване е осуетено с отказа на водача
да бъде тестван за алкохол, е значимо с оглед на интереса на Застрахователя.
Това е така, понеже при установяване на наличието на посоченото
обстоятелство-управление на л.а. след употреба на алкохол, би могло да се
направи извод, че същите са способствали за настъпването на ПТП, за това са
значими за интереса на застрахователя. Това обстоятелство-управление на
МПС след употреба на алкохол, е значимо с оглед на интереса на
застрахователя и с това, че освен че евентуално е способствало за
настъпването на вредите, същото е част от освобождаващите от отговорност
за плащане обстоятества, предвидени в сключения застрахователен
договор-т.27.3 от ОУ.
За това, възражението на ответното дружество по чл.408 ал.1 т.3 КЗ за
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на
предвидените за това предпоставки, визирани в т.27.3 от представените по
делото ОУ, при наличиено на които е изключена отговорността на
застрахователя, а именно: в случаите, когато водачът е отказал съдействие за
установяване на алкохолната концентрация в кръвта му, като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство или чрез провеждане на изследване за
наличие на алкохол в кръвта му е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид направения извод, не може да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя за обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие на процесното ПТП, настъпило на 03.11.2019год. и претенцията на
ищцата следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното, обжалваното решение, поради съвпадане на
10
крайния извод следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
По направеното искане от застрахователното дружество за присъждане
на разноски:- няма представени доказателства за извършени разноски и
такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 05.04.2021г. постановено по
търг.дело № 114/2020год. по описа на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11