Определение по дело №801/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2339
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20227170700801
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 2339

 

гр. Плевен, 17.11.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:   ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        НЕДЯЛКО ИВАНОВ

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 801/2022 г.

         Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63г от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба /по същество частна жалба/ от „Г. ***, представлявано от С.Г., чрез адв. К.А. от Адвокатска колегия – Хасково срещу решение № 454/03.08.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 25/2022 г. по описа на съда, имащо характер на определение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.  Счита, че при постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение, изразяващо се в тоталната неглижираност на императивната норма на чл. 224 от АПК, установяваща задължителност на указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, които указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тази връзка посочва, че Районен съд - Плевен не се е съобразил с отменителното Определение № 1089 от 02.06.2022 год. на Административен съд - Плевен, постановено от II касационен състав по ЧКАД № 433/2021 г. и с всички изрични указания в същото по тълкуването и приложението на закона, като отново не е обсъдил доказателствата по делото, нито е изпълнил указанието да събере и попълни, включително служебно, делото с допълнителни и годни писмени доказателства. Навежда доводи, че въпреки конкретните указания, дадени от касационния съд по събиране на доказателства за установяване на точно описани факти и обстоятелства и въпреки изричното им искане същите да бъдат събрани - служебно или като се задължи наказващият орган да ги представи, Районен съд - Плевен е обявил делото за изяснено от фактическа страна, макар при това повторно негово разглеждане да се откроява липсата на годни доказателства, установяващи спорни по делото факти и обстоятелства. Счита, че подобни груби нарушения на съдопроизводствените правила и на императивни разпоредби на АПК са толкова съществени, че приравняват крайния съдебен акт на нищожен такъв. Посочва, че при разглеждане на делото изобщо не е извършена преценка на доказателствата, както и не са събрани изрично указаните доказателства в мотивите на касационното определение, липсва анализ на установените обстоятелства, отново не е даден отговор на нито едно от оплакванията в жалбата, като по този начин в крайна сметка не са изпълнени указанията на Административен съд - Плевен, дадени с отменителното определение на касационната инстанция. Счита, че при това положение и при наличие на касационните основания на чл. 209. т. 1. т. 2 и т. 3 от АПК и при положение, че се касае за повторно касационно производство, са налице предпоставките да се приложи чл. 227. ал. 1 и ал. 2 от АПК, като след отмяна на обжалваното решение делото да се разгледа по същество от касационната инстанция.  Релевира основания, че Районен съд - Плевен не е изследвал всички санкционни правни норми, записани в правораздавателния акт, дали същите са приложими към настоящия случай и дали соченият за нарушител действително е извършил тези нарушения. Счита, че въззивният съд е допуснал многобройни и все съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и постановяване на съдебния акт. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменен ЕФ за налагане на имуществена санкция. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски във всички съдебни инстанции, за което представя доказателства.

В съдебно заседание касаторът – „Г. ***, не се представлява и не изразява становище. Представена е молба от процесуалният представител на касатора адв. К. А., с която не възразява да се даде ход на делото, заявява се че се поддържа жалбата и няма да се сочат нови доказателства, отново се повтарят аргументите изложени в касационната жалба.

По делото е депозиран писмен отговор по жалбата от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – Специализирано звено към АПИ, представлявано от юрисконсулти Х.К. и Д.М., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Посочват, че електронният фиш е издаден от орган със санкционни правомощия в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на административно-наказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Сочи, че електронния фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като точно и ясно е посочено мястото на извършване на нарушението, пътят, точният километър, посоката на движение, както и подробно е описано и извършеното нарушение. Навеждат доводи, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика на пътното превозно средство, тъй като същия не се е ползвал от възможността да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението. Твърдят, че в конкретния случай е заплатена компенсаторна такса по смисъла на чл. 10. ал. 2 от ЗП в размер на 750.00 лв., за което към преписката е приложено копие от документ за заплатената сума и вследствие на заплатената компенсаторна такса процесният електронен фиш е анулиран на основание чл. 189ж. ал. 3. т. 1 от ЗДвП, за което е представена справка от Електронната система за събиране на пътни такси. Поради това считат, че съдът правилно е приел, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, се представлява юрисконсулт Д.М., който оспорва касационната жалба и моли съда да остави касационната жалба без уважение. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба /по същество частна жалба/, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си, имащо характер на определение съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП №**********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а ал.2, т.3 от ЗДвП, вр.чл.179 ал. 3б от ЗДвП на „Г. Спед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Хан Тервел“ №2, ЕИК203301217, представлявано от управителя С.Х.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП и е прекратил административно наказателното производство по НАХД № 25/2022 година по описа на Районен съд Плевен, като е приел, че не е налице акта за обжалване, тъй като е налице плащане на  компенсаторна такса на 13.11.2021 г. в размер на 750 лева и това е механизъм за освобождаване от административно-наказателна отговорност и ел. фиш е анулиран.

Електронният фиш е издаден затова, че на 26.04.2021г. в 15:16 ч. „Г. *** е допуснало движението на ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 440 ЛА 4X2 МНА с регистрационен номер ******, собственост на дружеството и с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси 4 оси, обща технически допустима максимална маса на състава 40000 да се движи по път 1-3 км 100+471 - община Долни Дъбник, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за същото ППС да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Със същото решение, с характер на определение, „Г. спед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Хан Тервел“ № 2, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Х.Г. е осъдено да заплати в полза на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението с характер на определение следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса, се дължи за пътни превозни средства по чл. 106, ал.3. Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

На 26.04.2021г. в 15:16 ч. „Г. *** е допуснало движението на ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 440 ЛА 4X2 МНА с регистрационен номер ******, собственост на дружеството да се движи по път 1-3 км 100+471 - община Долни Дъбник, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за същото ППС да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, поради което на „Г. спед“ ЕООД е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП №**********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“.

По повод на издадения електронен фиш е била заплатена компенсаторна такса по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750лв. /л.56 от делото пред РС/. Компенсаторната такса представлява механизъм за освобождаване от административно наказателна отговорност при нарушения, свързани с ползването на платената пътна мрежа. Вследствие заплащане на компенсаторната такса електронният фиш е бил анулиран на основание чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, както се посочва от процесуален представител на ответника без да се издава нарочен документ, а в информационната система се променя статус на ел. фиш в „платена компенсаторна такса“ и се анулира по силата на плащане.

В случая  съгласно  чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП ЕФ електронният фиш се анулира, когато  таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена, то ЕФ е анулиран с плащането на 13.11.2022 г. на компенсаторната такса и правилно РС Плевен е преценил, че жалбата срещу ЕФ, подадена на 06.01.2022 година следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост, тъй като не налице годен акт за обжалване.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, „Г. спед“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

Воден от горното и на основание чл. 63г от ЗАНН вр. чл. 229 и сл. от АПК съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила Решение № 454/03.08.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, имащо характер на определение, постановено по а.н.д. № 25/2022 г. по описа на съда.

Осъжда „Г. спед“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Хан Тервел“ № 2, представлявано от управителя С.Х.Г., да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                            2./п/