О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260120 21.01.2021 година гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
21.01……………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като
разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ч.гр.д.
№ 1001 по описа за 2021 година,за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.1
т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ .
Производството по делото е било
образувано по частна жалба от ,,А.К.П.З.“- ЕООД, гр.С. против Разпореждане № 262240 от 05.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 3939/2020г. по описа на РС- С.З., с което е отхвърлена молбата на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. **********, п.к. **, срещу длъжника Д.П.Д.,
ЕГН **********,***, за издаване заповед за изпълнение по договор за паричен
заем № 5499211/14.01.2019г.
Частният жалбоподател „А.К.П.З.” ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град С. излага доводи за
неправилност на разпореждането и моли въззивният съд да отмени същото изцяло, като
бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Счита, че същото противоречи на практиката на съдилищата, в
която се приемало принципното положение, че доказването на факта на прехвърляне
на вземането, факта на уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането не
следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на
исковото производство, доколкото целта на заповедното производство е единствено
да се провери дали вземането е спорно. Жалбоподателят счита, че идеята на
законодателя с въвеждането на ал. 3 на чл. 410 от ГПК се изразява в това
заповедния съд да извърши и проверка на договорите за потребителски кредит за
наличието на равноправни клаузи. Всички останали факти /прехвърляне на
вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила
предсрочна изискуемост, размера на дължимите суми/ щели да подлежат на
доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на
постъпило възражение от страна на длъжника срещу заповедта за изпълнение. В
тази насока било например Определение № 1350/13.08.2020г. на ОС Пловдив по
в.ч.гр.д. № 1026/2020г. Твърди, че идеята на законодателя е, че ако длъжникът
твърди, че заявителят не е негов кредитор, т.е. оспорва договора за цесия, той
може да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и след това да се
стигне да исков процес, в който всяка една от страните ще трябва да докаже
твърденията, на които основава своите права. За да е възможно това обаче, било
необходимо да е издадена заповед изпълнение, а с атакуваното разпореждане съдът
е преградил пътя към това. Затова актът на районния съд бил незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Моли на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено
Разпореждане №262240/5.11.2020г на Районен съд - С.З.по ЧГД № 3939/2020 г.,
като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде издадена Заповед за
изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди
изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на атакуваното
първоинстанционно разпореждане и данните по първоинстанционното ч.гр.дело,
намери за установено следното :
Първоинстанционното производство е образувано
по заявление по чл.410 от ГПК от
„Агенция за контрол на просрочените задължения“- ЕООД, гр.С. срещу Д.П.Д., ЕГН **********,***.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението на
„А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., УЛ. **********,
п.к. **, срещу длъжника Д.П.Д., ЕГН **********,***, за издаване заповед за
изпълнение по договор за паричен заем № 5499211/14.01.2019г. В мотивите си РС е
приел, че в случая, в заявлението се сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя, по
силата на договор за цесия. Съдът с разпореждане от 07.10.2020г. е указал на
заявителя да представи доказателства относно извършената цесия, с цел
извършване преценка легитимността на кредитора. Указано е също, да се
представят доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане. В предоставения срок, заявителят не е представя исканите документи.
Предвид неизпълнение указанията на съда, относно представянето на исканите
документи, с оглед на които съдът да проследи валидно правоотношение по
извършената цесия в полза на заявителя, съдът счел, че не са налице
предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо
заявлението е отхвърлено.
Съгласно специалната императивната
разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127,
ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията на Република България.
Освен това според нормата чл. 411, ал.2, т.1
от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед
за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията по чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към заявлението
и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива - съгл. чл. 410,
ал.3 от ГПК.
В конкретния случай, в заявлението се
сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя, по силата на
договор за цесия. Първоинстанционният съд с разпореждането си от датата 07.10.2020г.
е указал на заявителя да представи доказателствата относно извършената цесия на
парични задължения, спрямо сочения длъжник-договор за цесия, и доказателства за
надлежното уведомяване на длъжника. В предоставения срок заявителят не е
представил исканите документи. Предвид неизпълнение указанията на съда, относно
представянето на исканите документи, с оглед на които съдът да проследи валидно
правоотношение по извършената цесия в полза на заявителя, съдът счел, че не са
налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
поради което е постановил отхвърлителното си разпореждане.
Договор за цесия не е бил представен нито
пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. Нещо повече
жалбоподателя развива съображения, че не е длъжен да представя изисканите от
първоинстанционния съд доказателства в
настоящото производство.
Въззивният съд намира, че предвид неизпълнение указанията на съда, относно представянето на искания документ, с
оглед на който съдът да проследи валидното правоотношение по извършената цесия
в полза на заявителя, не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение. Нещо повече на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът
следва да бъде и надлежно уведомен за извършената цесия от цесионера, което по
принцип се извършва от цедента посредством уведомително писмо, което следва да
бъде получено надлежно и от длъжника, за каквито доказателства също не са
налице по делата и пред двете съдебни инстанции. В тази насока въззивната инстанция приема за
неоснователни оплакванията в частната жалба относно указанията на съда за
представяне на Договор за цесия, както и доказателства за надлежно уведомяване
на длъжника за цесията. Заповедното производство, макар и след измененията,
действително цели ускоряване на съдебния процес и разтоварване на
правораздавателната система, но при строгото спазване на специалните изисквания
на заповедното производство. Ето защо и настоящият съд приема, че заявлението
следва да бъде изцяло отхвърлено, ведно с всички законни последици от това. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2,
т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като към искането не са представени
всички приложения и документи съобразно последната императивна разпоредба и
съгласно ясните и точни указания на първостепенния съд за оставянето на
заявлението без движение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните
изводи на първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане. В заключение следва да се посочи, че в рамките
на своята компетентност правилно заповедният съд е оставил заявлението на
жалбоподателя без движение за представянето на процесния договор за цесия, и
тъй като такъв не е бил представен, същият съд законосъобразно е отхвърлил
изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №262240 от 05.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 3939/2020г.
по описа на РС- С.З., като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :