Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Варна,_______2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, II-ри състав, в публичното заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N 2753 по описа на Административен
съд Варна за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.118,ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване.
Производството е образувано по жалба на И.И.А., ЕГН ********** с адрес ***
против Решение № 2153-03-135/17.11.2021 г. издадено от директора на ТП на НОИ Варна,
с което е отхвърлена жалбата й с вх.№ 1012-03-364/25.10.2021 г. срещу
Разпореждане № 031-00-4170-3/11.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.54ж,ал.1 и във връзка с
чл.54а, ал.1,т.2 от КСО й и отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица. Решението се оспорва с основанията на чл.146,т.3 и т.5 от АПК-
допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Сочи се, че не са налице отрицателните предпоставки обуславящи постановения
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Сочи се, че размерът
на отпуснатата й пенсия в Руската Федерация от 233,65 лв. е символичен и не й
осигурява минимални доходи. Позовава се на съдебна практика по идентични
случаи. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата- Директора на ТП на НОИ Варна , чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност. Моли
оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено, съобразно мотивите в него. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок за оспорване по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от надлежна страна, срещу ИАА за който е налице
правен интерес от оспорването му и следва да се разгледа по същество.
По
основателността на жалбата:
След преценка на събраните по делото доказателства и
при извършване на съдебната проверка по чл.168,ал.1 и ал.2 от АПК ,на всички
основания за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.146 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед № 1121/02.09.2021 г. е прекратено
трудовото правоотношение на жалбоподателката на основание чл.71,ал.1 от Кодекса
на труда при работодателя „Сетекоса“ ЕООД, считано от 02.09.2021 г./л.13 от
адм. преписка/. Със Заявление вх.№ 7759/09.09.2021 г. жалбоподателката е
поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО / л.11-12 от адм. преписка/.В заявлението е посочила, че е придобила право
на пенсия в друга държава и че получава такава / без посочване на размера на
зачетения осигурителен стаж, размера на пенсията , датата на придобиване на
право на пенсия/. Към заявлението е приложила всички изискуеми документи
съгласно чл.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица. Издадено е Разпореждане №
031-00-4170-1/24.09.2021 г. от ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на И.И.А. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на
24,37 лв., считано от 02.09.2021 г. до 01.09.2022 г. / л.9/. Посоченото
разпореждане е отменено с Разпореждане № 031-00-4170-2/11.10.2021 г. от
ръководителя на осигуряването за безработица с мотивите, че лицето декларира,
че е придобило право на пенсия за старост от Русия и получава такава / л.8 от
адм. преписка/. С Разпореждане № 031-00-4170-3/11.10.2021 г. издадено от
ръководител на осигуряването за безработица е отказано на жалбоподателката
отпускането на парично обезщетение за безработица. Изложените в акта мотиви са,
че лицето е придобило право на пенсия за старост в друга държава. И.А. е подала
жалба срещу посоченото разпореждане с вх.№ 1012-03-364/25.10.2021 г. /л.3-4/.
Към жалбата е приложила справка от 20.10.2021 г. от клиентска служба в Кировски
район на Пенсионния фонд на Русия. С оспореното решение на директора на ТП на
НОИ Варна е отхвърлена жалбата на И.А., с мотивите, че не изпълнено едно от
кумулативно дадените изисквания на чл.54а,ал.1 от КСО – да не е придобила право
на пенсия за старост в друга държава.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "а" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал.
3 от КСО писмена форма.
Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен
като издаден при допуснати нарушения на
административно производствени правила и целта на закона , по следните
съображения:
Не е спорно по делото , че на жалбоподателката е
отпусната пенсия за старост от Руската федерация, съгласно декларираното в Заявление
вх.№ 7759/09.09.2021 г. Спорно по делото е дали така отпусната пенсия
представлява пречка по чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО за придобиване на правото на парично обезщетение за
безработица. Видно от разпоредбата, в същата е посочено единствено придобито
право на пенсия за старост в друга държава без да се въвежда каквато и да е
допълнителна конкретизация, вкл. дали същата следва да бъде съпоставима с
пенсията за осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в
България, както и с осигурителния статус на лицата според българското
законодателство.
Съгласно чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО / в актуалната й редакция към момента на издаване на
оспорвания акт/, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение
на лицата по чл. 114а, ал.
1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Разпоредбата на чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО, най-общо визира придобито право на пенсия за старост
в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на пенсията,
нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст, съответно
пенсията за ранно пенсиониране в Република България, както и осигурителния
статус на лицата според българското законодателство. Когато разпоредбите са
неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби,
на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република Б. (чл. 46, ал. 1
от Закона за нормативните актове). В този смисъл разпоредбата на чл. 5 от
Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите на непълна
или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата
според общия им разум.
Както старостта, така и безработицата, представляват
предвидени от чл. 2, ал. 1
от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им
причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане
на труд. Предвиденото в чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати
едновременното получаване на две осигурителни плащания на две различни
основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от
трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради
старост или поради уволнение. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че алтернативно
предвидените права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по
отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на
закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга
държава да се отпуска при условия, приложими с тези при отпускането на пенсия
за осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне
съразмерност на пенсиите.
Изводите на административният орган за наличието на
отрицателната предпоставка на чл.54а,ал.1,т.2 от КСО за отпускане на парични
помощ за безработица на жалбоподателката поради отпуснатата пенсия в Руската
Федерация, са направени при допуснати съществени процесуална нарушения , липса
на мотиви и непълнота на доказателствата досежно релевантните за спора факти.
Получаваната от жалбоподателката пенсия формално е от
вида на регламентираните в чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО, но само фактът, че жалбоподателката е придобила
правото на пенсия за старост в другата държава, не може да обоснове
съществуването на отрицателната предпоставка за отпускане на обезщетение за
безработица. В този смисъл в тежест на административния орган е да събере
допълнителни доказателства по линия на международното сътрудничество или да
укаже на жалбоподателката да представи документи установяващи релевантните за преценката
относно правото на парично обезщетение при безработица факти.
В хода на производството по издаване на разпореждането
на ръководителя на осигуряването за безработица, както и в това по издаване на
оспореното решение , не е изследван размера на зачетения осигурителен стаж и
дали съответства на пълния размер на пенсия от такъв вид, съгласно
законодателството на Руската Федерация. Не е преценено дали придобитата от
жалбоподателката пенсия за старост в Руската Федерация е отпусната при условия, приложими с тези при отпускането
на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по българското законодателство, така че да се постигне съразмерност на
пенсиите. Не е изследвано обстоятелството дали получаваната пенсия за старост в
другата държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и
доход. Не е коментиран изобщо размера на отпуснатата пенсия в Руската
Федерация и дали този размер може да
бъде приет за изместващ правото на обезщетение за безработица в Република
България.
С оглед горното съдът счита, че ответникът е
постановил оспорения административен акт без да е изяснил фактите, каквото е
задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл. 35 от АПК,
по който начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правата на жалбоподателката. Жалбата се явява основателна,
макар и не по изложените в нея доводи, и като такава следва да се уважи, като
се отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
Варна и преписката се върне обратно на
длъжностното лице по чл. 54ж КСО,
което следва да разгледа и да се произнесе по същество по Заявление вх.№
7759/09.09.2021 г. , като прецени дали
са налице условията на закона за отпускане на поисканото парично обезщетение за
безработица, в рамките на законоустановения за това срок за произнасяне. При
произнасянето си следва да събере доказателства , чрез които да установи дали
отпуснатата пенсия за старост в Руската Федерация, може да бъде приета за изместваща правото на обезщетение за
безработица в Република България.
Според чл. 143, ал.
1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая жалбоподателката е
представила доказателство- договор за правна защита и съдействие за плащане в
брой на 80,00 лв. за оказване на правна защита за изготвяне на жалба до
Административен съд-Варна. Сторените разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат поети от НОИ на основание §. 1, т. 6 от
ДР на АПК-ЮЛ към което е административния орган.
Предвид изложеното и на основание чл.173,ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-135/17.11.2021 г. издадено от
директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба вх.№
1012-03-364/25.10.2021 г. на И.И.А., ЕГН
********** срещу Разпореждане №
031-00-4170-3/11.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Варна , с което на основание
чл.54ж,ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1,т.2 от КСО й и отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на
НОИ Варна , за ново произнасяне по Заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица с вх. № 7759/09.09.2021 г. по описа на ТП на НОИ Варна
подадено от И.И.А., ЕГН **********, при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт-гр. София, да
заплати на И.И.А., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: