РЕШЕНИЕ
№ 4500
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Д. С. Д. против Наказателно постановление № 11-
01-474/05.09.2022г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция
/АДФИ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 247, ал. 1 ЗОП му е наложена глоба в
размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Жалбоподателят счита издаденото НП за незаконосъобразно, като постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон и поради явна несправедливост на
наложената санкция. Моли НП да бъде отменено. При условията на евентуалност моли
наложената глоба да бъде намалена до предвидения в закона минимум. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От адв. К. – повереник на жалбоподателя, са постъпили писмени бележки, в
които са изложени доводи по съществото на спора в посочения в жалбата смисъл.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Във връзка с възраженията, направени от жалбоподателя, се
позовава и на множество предходно наложени санкция за нарушения на разпоредбите на
ЗОП, за което представя влезли в сила НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
От приобщените по делото заповеди на Директора на АДФИ, а именно: Заповед №
ФК-10-172 от 14.02.2022г. /т. 4 от заповедта/, Заповед № ФК-10-312 от 01.04.2022г., Заповед
№ ФК-10-332 от 11.04.2022г., Заповед № ФК-10-427 от 13.05.2022г., Заповед № 10-10-474 от
1
01.06.2022г., се установява, че с тях била възложена финансова инспекция за
законосъобразност относно спазването на нормативната уредба при възлагането на
обществени поръчки от „Български пощи” ЕАД и изпълнение на сключените договори за
периода от 01.01.2020г. – 31.12.2021г. Видно от заповедите, проверката била възложена
първоначално на старши финансов инспектор към АДФИ В М, а впоследствие в екипа били
включени и следните лица: А. С и М К и двамата държавни финансови инспектори в АДФИ
и В Р – главен финансов инспектор в АДФИ. Видно от заповедите, проверката започнала на
15.02.2022г. и конкретно относно законосъобразното провеждане на обществени поръчки по
т. 4, продължила до 14.06.2022г.
От показанията на свидетеля А. А., както и от доказателствата, съдържащи се
административнонаказателната преписка се установява, че по време на поверката била
представена справка за отговорните лица при „Български пощи” ЕАД за периода от
01.01.2019г. до 23.05.2022г. От справката се установява, че едно от отговорните лица бил
жалбоподателят Д. С. Д. – главен изпълнителен директор, включително в проверявания
период. Видно от справката, жалбоподателят заемал длъжността въз основа на
допълнителни споразумения към трудовия си договор от 19.10.2017г. и 06.11.2020г. и
Договор за управление и контрол от 10.02.2021г. Жалбоподателят бил освободен от
заеманата длъжност с Протокол за освобождаване от 03.05.2022г.
С оглед на заеманата от него длъжност в процесния период, същият се явявал и
представляващ „Български пощи” ЕАД, а от тук и възложител на обществени поръчки, по
смисъла чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП.
По време на проверката било установено, а и видно от приобщеното Решение за
откриване на процедура № ОП-22-1 от 30.10.2019г., със същото Д. Д. - главен изпълнителен
директор на „Български пощи“ ЕАД, в качеството си на секторен възложител по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от ЗОП открил процедура, с предмет: „Ремонт и сервизно обслужване на товарни
автомобили над 3,5 тона и автобуси”, с уникален номер на поръчката 00276-2019-0014, с
обща прогнозна стойност 600 000,00 лв. без ДДС. В съответствие с чл. 22, ал. 2 от ЗОП, с
решение № ОП-22-1 от 30.10.2019 г. Д. Д. - главен изпълнителен директор одобрил
обявлението за обществената поръчка и документацията за участие.
Видно от обявлението за поръчка, приложено към преписката – в поле III. 1.3)
„Технически и професионални възможности“ /част от критериите за подбор/, като
минимално изискване към участниците, във връзка с техническите и професионалните им
възможности, в т. 2, възложителят е поставил следното изискване: „Участникът следва да
разполага с инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение
на поръчката, както следва: сервизна база (собствена, наета или ще използва капацитета на
подизпълнители или трети лица), най-малко в следните населени места; София, Велико
Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и Бургас. “
Съгласно обявлението – т. III.1.3 – т. – „За доказване съответствие с този критерий за
подбор участниците представят: списък на сервизната/ите база/и за обслужване и ремонт на
автомобилите с посочване на адреси, телефони и лица за контакт в сервизната/ите база/и за
изпълнение на поръчката. “
Видно от документацията за участие - същите условия са посочени и на стр. 9 от нея,
раздел VI - „Критерии за подбор“,, т. 15 - „Технически и професионални изисквания към
участниците“, т. 3.
Видно от описа на представените документи, съдържащи се в офертата на ДДЗД „Бус
енд трък сервиз”, и от списък на наличните сервизи - за съответствие с поставеното
изискване, участникът е представил „Списък на наличните сервизи“, който, видно от
отбелязаната дата, е подписан на 02.12.2019 г. преди подаване на офертата. Списъкът
съдържал: град, име на сервиза, адрес, лице за контакт, телефон и електронна поща, и
основание за ползване.
2
По време на проверката било установено, че в определения краен срок за получаване
на оферти от възложителя, е получена една оферта за участие в процедурата от ДЗЗД „Бус
енд трък сървис”, гр. София, с вх. № ОП-22-2/04.12.2019г.
Видно от Решение № ОП-22-4/10.01.2020г. Д. Д. в качеството си на главен
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, на 10.01.2020г. обявил класирането на
участниците и определил изпълнител на обществената поръчка, класираният на първо място
участник ДЗЗД „Бус енд трък сървис”.
Видно от представения към преписката Договор за възлагане на обществена поръчка
№ 26/10.02.2020г., същият бил подписан на посочената дата между „Български пощи“ ЕАД“
и ДЗЗД „Бус енд трък сървис” и имал следния предмет: „Съгласно предмета на договора,
възложителят възлага, а изпълнителя приема да предостави срещу възнаграждение и при
условията на договора услуги по ремонт и сервизно обслужване на товарни автомобили над
3,5 тона и автобуси, собственост на „Български пощи” ЕАД, наричани за краткост
„Услугите”. Автомобилният парк на Възложителя е съставен от следните марки и модели
автомобили: Детайлен списък на МПС на Възложителя е наличен в Приложение № 1 към
Техническата спецификация. Възложителят си запазва правото да променя списъка с
автомобилната техника в срока на действие на договора - при придобиване, продажба,
бракуване на МПС и други. Съгласно чл. 2, изпълнителят се задължава да предостави
Услугите в съответствие с Техническата спецификация, Техническото и Ценовото си
предложение, съставляващи съответно Приложения № 1, Приложение № 2 и Приложение №
3 към договора („Приложенията”) и представляващи неразделна част от него. Срокът на
договора, съгласно чл. 4, ал. 1 от него, бил от датата на подписването му до изпълнение на
всички поети от Страните задължения по Договора, но не по-късно от 24 (двадесет и
четири) месеца, или до изчерпване на финансовия ресурс предвиден за настоящата
обществена.
Видно от справка с писмо с изх. № 06-03-2-1/05.04.2022г., по така сключения договор,
през периода от 02.04.2020 г. до 09.02.2022г. били начислени средства в размер на 599
990,69 лв. без ДДС /719 988,83 лв. с ДДС/, въз основа на издадени фактури, като
изплатените средства са в общ размер на 719 988,83 лева.
Горната фактическа обстановка се установява, както от приобщените по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира, като неоспорени от страните, така и от
показанията на свидетеля А. Стойчев, който е участник в извършената инспекция.
Показанията на свидетеля изцяло се подкрепят от приобщените и коментирани по-горе
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и следните представени от „Български пощи” ЕАД документи:
докладна записка за необходимостта от възлагане на процесната обществена поръчка,
докладна записка от Съвета на директорите, решение на съвета на директорите, свързани с
обществената поръчка, предмет на проверка от страна на АДФИ. Същите се намират в
корелация с представените от страна на АДФИ по преписката документи, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Що се отнася до представените Вътрешни правила за управление
на цикъла на обществените поръчки и изпълнението на сключените договори, действащи до
3.05.2021г., както и заповедите на МТИТС, същите не съдържат информация, която да е
пряко относима към конкретната обществена поръчка, поради което съдът не ги кредитира.
Що се отнася до представените от АДФИ решения, същите касаят наложени на
„Български пощи” ЕАД имуществени санкции за различни нарушения на ЗОП, а не касаят
наложени глоби на жалбоподателя, поради което не следва да бъдат вземани предвид в
настоящото производство.
От показанията на свидетеля А. С., а и видно от приобщения по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-474/07.06.2022г., се
установява, че актът е съставен от свидетеля след приключване на проверката, доколкото,
3
при така установеното във връзка с процесната обществена поръчка, било прието от страна
на контролния орган, че поставеното от възложителя изискване - „Участникът следва да
разполага с инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение
на поръчката, както следва: сервизна база (собствена, наета или ще използва капацитета на
подизпълнители или трети лица), най-малко в следните населени места: София, Велико
Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и Бургас”, е ограничително и
дискриминационно, тъй като е ограничена възможността на потенциални участници в
процедурата да представят оферта. Било прието, че изискването - участникът да разполага
със сервизна база, най-малко в населени места - София, Велико Търново или Горна
Оряховица, Стара Загора и Бургас, ограничавало участието на стопански субекти, които
разполагат със сервизни центрове в градове различни от посочените.
Видно от АУАН и разписката към него, същият бил съставен в присъствие на
нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще подаде възражения.
Въз основа на АУАН, на 05.09.2022г. било издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 10 000 лева, на основание чл. 247, ал. 1
ЗОП за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от правна
страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,
съгласно изискванията на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 ЗОП /АУАН е издаден от държавен финансов
инспектор към АДФИ, а НП от директора на АДФИ/. Заеманите от тези лица длъжности се
установяват от приобщените по делото: Заповед № 323 от 19.04.2019г. на Директора на
АДФИ и трудов договор от 09.07.2021г., сключен между МФ и Стефан Белчев.
При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на атакуваното НП на това основание.
Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП и същите съдържат всички необходими
реквизити, визирани в ЗАНН.
Спазен е специалния срок за издаване на АУАН, визиран в чл. 261, ал. 1 ЗОП – 6
месеца от установяване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършване на
нарушението. НП е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл. 34 ЗАНН от издаване на
АУАН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Описанието на нарушението е достатъчно подробно и ясно, така, щото
санкционираното лице да разбере срещу какви точно факти и обстоятелства следва да се
защитава и да организира адекватна защита.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е осъществено.
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
вмененото нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Съгласно посочената разпоредба на закона: „При възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
4
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието
на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка”.
По делото безспорно се установява, че на 30.10.2019г. в гр. София, жалбоподателят, в
качеството си на главен изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД и секторен
възложител на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 ЗОП, с Решение за откриване
на процедура № ОП-22-1 от 30.10.2019г., открил процедура за обществена поръчка с
предмет: „Ремонт и сервизно обслужване на товарни автомобили над 3,5 тона и автобуси”, с
уникален номер на поръчката 00276-2019-0014, с обща прогнозна стойност 600 000,00 лв.
без ДДС, като в съответствие с чл. 22, ал. 2 от ЗОП одобрил обявлението за обществената
поръчка и документацията за участие.
Видно от обявлението за поръчка, приложено към преписката – в поле III. 1.3)
„Технически и професионални възможности“ /част от критериите за подбор/, като
минимално изискване към участниците, във връзка с техническите и професионалните им
възможности, в т. 2, възложителят е поставил следното изискване: „Участникът следва да
разполага с инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение
на поръчката, както следва: сервизна база (собствена, наета или ще използва капацитета на
подизпълнители или трети лица), най-малко в следните населени места: София, Велико
Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и Бургас“. Съгласно обявлението – т. III.1.3 –
т. – „За доказване съответствие с този критерий за подбор участниците представят: списък
на сервизната/ите база/и за обслужване и ремонт на автомобилите с посочване на адреси,
телефони и лица за контакт в сервизната/ите база/и за изпълнение на поръчката. “
Видно от документацията за участие - същите условия са посочени и на стр. 9 от нея,
раздел VI - „Критерии за подбор“,, т. 15 - „Технически и професионални изисквания към
участниците“, т. 3.
Правилно е било прието от актосъставителя, а след това и от
административнонаказващият орган, че в процесния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, в която е ситуирана забрана - при възлагането на
обществени поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки, и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка.
Поставеното от възложителя изискване, „Участникът следва да разполага с
инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение на
поръчката, както следва: сервизна база (собствена, наета или ще използва капацитета на
подизпълнители или трети лица), най-малко в следните населени места: София, Велико
Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и Бургас са ограничителни и
дискриминационни, тъй като ограничава възможността на потенциални участници в
процедурата да представят оферта. Изискването, участникът да разполага със сервизна база,
най-малко в населени места - София, Велико Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и
Бургас, ограничава участието на стопански субекти, които разполагат със сервизни центрове
в градове, различни от посочените.
Съдът споделя изводите на административнонаказващия орган, че поставяйки
посоченото по-горе изискване, възложителят неоправдано е ограничил участието на
стопански субекти, които имат на разположение сервизни бази на територията на страната и
биха могли да осигурят своевременното и качествено дейности по сервиз, ремонт и
техническо обслужване на товарни автомобили над 3,5 тона и автобуси /включително и в
посочените по-горе градове/, но не разполагат със сервизна мрежа на територията на в тези
селища към момента на подаване на офертите за кандидатстване. Това изискване прави
5
невъзможно участието на лица, имащи или наели сервизни бази в близките населени места,
без по същество това да оказва пряко влияние върху възможностите за качествено
изпълнение на предмета на поръчката.
Нещо повече, това изискване, не е обусловено от предмета, обема, стойността и
сложността на поръчката, доколкото условията за участникът да разполага със сервизни
бази /собствени, наети или чрез ползването на капацитет на подизпълнители или трети лица/
в конкретно населени места, се поставя към момента на обявяване на обществената поръчка,
а не е изискване в един бъдещ момент, свързан с последващ сключен договор. В контекста
на изложеното съдът ще посочи, че не би се стигнало до ограничаване на участието на
стопански субекти, които към момента на обявяване на решението за обществена поръчка
не разполагат със сервизни бази /лично, под наем или чрез трети лица/ в посочените селища,
ако изискването на възложителя е било - участникът да „осигури” сервизни бази в
конкретни населени места. в случай, че това обстоятелство е било свързано с конкретна
Транспортна схема за пренос на ценни пратки. В случая, обаче, в решението за обявяване на
обществена поръчка и в самата документация е посочено, че „Участникът следва да
разполага с инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение
на поръчката, както следва сервизна база (собствена, наета или ще използва капацитета на
подизпълнители или трети лица), най-малко в следните населени места -София, Велико
Търново или Горна Оряховица, Стара Загора и Бургас, като наред с това в т. III.1.3 е
посочено, че „За доказване съответствие с този критерий за подбор участниците представят:
списък на сервизната/ите база/и за обслужване и ремонт на автомобилите с посочване на
адреси, телефони и лица за контакт в сервизната/ите база/и за изпълнение на поръчката. “
В случая, изискването на етап кандидатстване - участниците да предоставят
информация за сервизните бази, с които разполагат с посочване на адреси, телефони и лица
за контакт в самите сервизни бази, обосновава извод, че за да представят на този етап
достоверна информация за тези сервизни бази, които ще бъдат използвани, участниците
следва да разполагат с нея още към момента на подаване на офертата, т. е. към този момент
трябва да имат собствена или наета база или да имат съответното правоотношение с трети
лица, за да могат отнапред, при кандидатстването си да впишат информацията за нея. В
частност, не е дадена възможност на всеки участник да декларира, че в случай, че бъде
избран за изпълнител, ще осигури изискваната сервизна база, в който случай не би се
стигнало до нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. В тази насока съдът съобрази практиката на
ВАС, обективирана в следните решения: Решение № 10705 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 4261/2020 г., VII о.; Решение № 1482 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7598/2021 г.,
VII о., Решение № 1872 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2020 г., VII о.
С оглед на горното, съдът не споделя възражението на жалбоподателя за нарушение на
чл. 13 НПК и чл. 44, ал. 2 ЗАНН, поради това, че в административнонаказателното
производство не били изискани Вътрешните правила за управление на цикъла на
обществените поръчки и изпълнението на сключените договори в „Български пощи” ЕАД,
заповедите на МТИТС и Транспортната схема за пренос на ценни пратки. Конкретно тези
възражения са ирелевантни, тъй като обстоятелството дали са били спазени всички
изисквания на вътрешните правила е без значение. Това е така, тъй като законодателят е
предвидил именно възложителят да носи юридическа отговорност за спазването на
разпоредбите на ЗОП, а не на вътрешните правила, действащи в „Български пощи” ЕАД.
Що се отнася до Транспортната схема за пренос на ценни пратки, дори хипотетично да
бъде установено, че тази схема е ограничена в конкретни населени места, посочени в
обществената поръчка, то това по никакъв начин не касае предмета, обема, стойността и
сложността на поръчката, нито качественото й изпълнение, тъй като всеки стопански
субект, който желае да участва в конкурса за обществената поръчка, дори да не разполага
със съответните сервизни бази /лично или чрез друго лице/ в конкретни селища, би могъл да
6
осигури такива в бъдеще с оглед изпълнение на евентуално сключен договор.
Ирелевантни възраженията, свързани с посочените заповедите на МТИТС.
Обстоятелството, че документацията по възлагане на процесната поръчка е изготвена и
съгласувана по съответния ред от множество физически лица, не представлява изключващо
вината обстоятелство по смисъла на чл. 14-16а НК, като допуснатите от тях нарушения и
пропуски биха могли да се третират като дисциплинарно нарушение, но не и да доведат до
формиране на извод, че физическото лице-възложител не е действало виновно. В тази
връзка съдът ще припомни, че вината представлява субективното отношение на дееца към
самото Д.ие, предизвиканите от него общественоопасни последици и причинната връзка
помежду им, като при небрежността не протичат процеси в съзнанието му спрямо
конкретното правонарушение и именно тяхното отсъствие е укоримо от юридическа гледна
точка. В контекста на изложеното съдът ще посочи, че в административнонаказателното
производство непредпазливите Д.ия не се наказват само в изрично предвидените случаи
/арг. от чл. 7, ал. 2 ЗАНН/, като подобно изключение не е уредено в ЗОП.
В конкретния случай, съдът приема, че нарушителят е действал именно при условията
на непредпазливост, доколкото е бил длъжен и е имал обективната възможност да предвиди
настъпването на общественоопасните последици /ограничаването на участието на лица,
които не разполагат към момента на подаване на офертите за участие със сервизни
бази/сервизи/ лично, наети или чрез трети лица в посочените селища, но не е сторил това.
С оглед на изложеното, съдът не споделя възраженията за нарушения и на
материалния закон.
Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП, която
предвижда отговорност за възложител, който сключи договор за обществена поръчка в
нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 10 000
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ЗОП е абсолютно определена в размер
2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В
конкретния случай административнонаказващият орган е съобразил стриктно визираната
норма, предвид обстоятелството, че прогнозната стойност на процесния договор е 600 000
лева, а видно от писмо с изх. № 06-03-2-1/05.04.2022г., по така сключения договор, през
периода от 02.04.2020 г. до 09.02.2022г. били начислени средства в размер на 599 990,69 лв.
без ДДС /719 988,83 лв. с ДДС/, въз основа на издадени фактури, като изплатените средства
са в общ размер на 719 988,83 лева.
Ето защо, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН съдът не би могъл да редуцира наложената
глоба под размера от 10 000 лева.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания
нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм
и т. н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
7
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата
алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на Д.ието,
съпоставима с нарушенията от същия вид. Провеждането на процедура за възлагане на
обществена поръчка по реда на ЗОП при нарушаване на забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП е
укоримо от правна гледна точка, тъй като дискредитира основните принципи по чл. 2, ал. 1
ЗОП и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в тази
насока. при този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане на
юрискосултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-474/05.09.2022г., издадено от
Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Д. С. Д. ЕГН
**********, на основание чл. 247, ал. 1 ЗОП му е наложена глоба в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН Д. С. Д. ЕГН **********,
да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8