№ 1078
гр. Перник, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500585 по описа за 2025 година
С решение № 505 / 24. 05. 2025 г., постановено по гр. д. № 4381/2024 г. по описа на
Пернишки районен съд е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, срещу С. К. Р., ЕГН
********** от гр. П. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. чл. 99,ал.3 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата в общ размер
от 523.61 лева, представляваща главница, в размер на 450, 00 лв., законна лихва за забава
върху главницата, в размер на 73.16 лв., за период от 13.03.2019 г. до 09.01.2024 г. ведно с
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч. гр. дело № 287/2024 г. на Районен съд-П..
Недоволен от така постановеното решение е ищеца АПС Бета България" ЕООД,
който чрез неговия пълномощник юрисконсулт Б. Т. моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и съдът да постанови ново решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Посочва, че Договор за потребителски кредит № 258171 / 13.01.2019 г.
между кредитополучателя С. К. Р., ЕГН: **********, и кредитодателя "Сити Кеш" ООД,
ЕИК202531869 бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на кредитополучателя била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Доколкото договор за кредит с № 258171 / 13.01.2019 г. бил сключен от разстояние, същият
1
както и представените общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план,
не носили подписа на никоя от страните. Представен бил обаче документ "лог файл", от
който се установявала хронологията на кореспонденцията между ответницата С. К. Р., ЕГН:
********** и кредитодателя /включително с посочване на часове на съответните операции/
по повод сключване на процесния договор. Видно от т. нар. "лог файл" ответницата била
получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр, както и самия
договор за кредит. В посочения "лог файл" освен това се съдържал достатъчен обем лични
данни на ответницата /ЕГН, № на лична карта, телефон и др. /, от които следвало еднозначен
извод, че именно тя била провела съответната кореспонденция по сключване на договора с
ищеца. От приетите по делото доказателства: договор за паричен заем Кредирект № 258171 /
13.01.2019 г., индивидуални условия на договора, лог файл по договор за паричен заем №
258171 искане за сключване на договор за кредит от 13.01.2019 г. от С. К. Р., ЕГН:
**********, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, ОУ, се установявало, че ответницата на 28.08.2020 г. била
отправила искане за сключване на договор за заем между нея и "Сити Кеш" ООД, ЕИК
*********. Искането било отправено чрез попълване на бланка на сайта на Заемодателя. В
бланката ответницата била попълнила своите лични данни, актуална електронна поща,
телефон за връзка, параметри на желания заем размер на главница - 1000 лева и период на
погасяване - 3 вноски, две лица за контакт, както и била посочила желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. Ответницата се била съгласила с ОУ видно от лог
файла по договора. В случай, че съдът приемел, че договорът не бил скючен по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
следвало да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор
и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Пълната
преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число
ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит и погасителен план. Същата
информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея,
същият бил отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от
ЗЕДЕУУ на сайта чрез ,Декларация за вярност на предоставените данни, прие ОУ и
декчарира, че е получил СЕФ“. Въпреки, че първоинстанционният съд, в мотивите на
решението си правилно приемал, че бил налице сключен договор за кредит между С. К. Р.,
ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, неправилно бил постановил отхвърляне на
предявените от „АПС Бета България“ ЕООД искове като неоснователни и недоказани.
Неправилно било твърдението на първоинстанционния съд, че връчването на уведомление
за цесия на особен представител нямало действие спрямо страната. Съдебната практика била
в обратния смисъл и допускала длъжникът да бъде уведомен за цесията, посредством
връчването на исковата молба на особения представител - Решение № 198/18.01.2019 г. по
т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. Връчването на всички книжа по делото на ответника било
надлежно, ако било извършено на особен представител и от този момент се пораждали
свързаните с факта на връчването правни последици. Следвало да бъде уточнено, че законът
не въздигал като изискване уведомлението за цесията да било фактически достигнало до
2
знанието на длъжника — например в случай, в който било изпратено уведомление до
длъжника, но последният не бил намерен на посочения адрес, уведомлението щяло да бъде
надлежно изпратено. В този смисъл доводите за достигане до знанието на длъжника на
уведомлението за цесия били лишени от аргументация. Следователно следвало да бъде
прието, че уведомление за цесия, изпратено до особения представител, пораждало
действието, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следвало да се има предвид, че целта на
съобщаването за прехвърляне на вземането на вземането била да се предпази длъжника от
ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на
материалното право. Неизпълнението на това задължение не засягало действието на
договора за цесия и цесионерът се явявал активно легитимиран да получи плащането. Срещу
неговата претенция длъжникът можел успешно да възрази, че цесията не му е била
съобщена, само ако едновременно с това твърдение било налице плащане в полза на
предишния кредитор. Такова плащане би освободило длъжника на основание чл. 75, ал. 2
ЗЗД - изпълнение на лице, явяващо се овластено да получи плащането. При липса на такова
плащане - какъвто бил процесния случай - обстоятелството дали и на кого е била съобщена
цесията, е ирелевантно. /Определение № 987 от 18.07.2011 по гд 867/2011 на ВКС, IV с-в, го
и Решенеи № 173 от 15.04.2004 по гд 788/2003 на ВКС/. Неправилно съдът бил приел, че не
били представени доказателства кредитодателят да е изпълнил задължението си към
кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 450 лв. С депозираната
искова молба била предоставена разписка за извършено плащане от системата на ePay.bg под
Номер: 2000000169537782 Дата: 13.01.2019 г. 16:33 ч. от която било видно, че сумата е
предоставена на клиента целево, а именно, по договор за паричен заем № 258171. Видно от
представените доказателства и в частност приложения към исковата молба пред
първонстанционния съд била представена извадка от Приложение № 1 към договор за цесия,
която показвала, че лицето С. К. Р. било индивидуализирано и се явявало длъжник по
прехвърленото вземане. От извадката било видно, че ищецът бил кредитор по
прехвърленото вземане съгласно Договор за цесия от 21.07.2022 г., като бил описан
длъжника и размера на прехвърлените вземания.
Моли съдът да отмени постановеното първоинстанционно решение като неправилно
и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове
срещу ответника С. К. Р., ЕГН: ********** за вземането, произтичащо от неизпълнение по
Договор за паричен заем № 258171 / 13.01.2019 г.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба С. К. Р. чрез особения си представител адв.
И. С. е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Заявява, че ищецът не успял да докаже в
първоинстанционното производство, че било налице валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит сключен между него и ответницата, нито
получаването на заемната сума от страна на ответницата, като представената разписка от
трето лице не съдържала подписа на ответницата, че била получила сумата. Представеното
3
по делото копие от лог файл по договор за паричен заем № 258171, съставлявало неподписан
свидетелстващ частен документ, който нямал доказателствена сила. Ищецът не бил доказал
да е изпълнил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. Не било установено по делото да бил
сключен между страните договор за потребителски кредит от разстояние. Уговорената в чл.
6.2 от договора неустойка излизала извън обезпечителната си функция и била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Същата била част от печалбата на кредитора и не
била отразена в ГПР. Не било представено по делото Приложение № 1 към договора за
продажба и прехвърляне на вземане от 21.07.2022 г. между кредитора и цедент „Сити кеш“
ЕООД и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, поради което не можело да се направи
извода, че процесните вземания били прехвърлени на ищеца. Договорът за цесия бил
недействителен поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, моли съдът да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно и претендира присъждане на сторените по делото разноки.
Във въззивната жалба и в писмения отговор не са направени доказателствени
искания.
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба се явява
редовна и процесуално допустима.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 22. 10. 2025 г. от 11.00 ч.
Да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, като им се изпрати и
препис от настоящето разпореждане. На жалбоподателя, да се изпрати и препис от писмения
отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4