Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2020 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч.
ПЪРВИ СЪСТАВ
На 09.07.2020 г.
В публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Т.
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр. дело № 201 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 150 във вр.
с чл. 143 от Семейния кодекс СК).
В исковата молба (ИМ) предявена от Р.Б.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител Б.Н.Н.,
ЕГН ********** се твърди, че с Протоколно определение
от 22.03.2011 г. по гр. д. № 699/2010 г. по описа за 2010 г. на РС - Ч., влязло
в законна сила на 22.03.2011 г., упражняването на родителските права и
задължения върху ищцата Р.Б.Н., ЕГН
**********, било предоставено на баща й, Б.Н.Н., ЕГН **********, а майка й, П.И.Т.,
ЕГН **********, била осъдена да заплаща, чрез баща й и законен представител,
месечна издръжка в размер на 60,00 (шестдесет) лв., считано от предявяване на
ИМ в съда - 30.12.2010 г., до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката. Към датата на постановяване на съдебния акт, ищцата
била едва осемгодишна и нуждите й били значително по-малки от сегашните. От
тогава до настоящия момент минали 9 години. В този период тя пораснала и на
9-ти май тази година навършвала седемнадесет години. Вече се нуждаела от
значително по-голям размер от средства с оглед задоволяване на нарасналите й
битови, образователни и социални потребности. Естественото й физическо и
интелектуално израстване изисквало постоянни разходи по ежедневните й нужди -
закупуване на дрехи и обувки от първа необходимост, училищни пособия и учебни
помагала, нужни за пълноценното й участие в учебния процес, както и за развитие
на допълнителни образователни потребности и познавателни умения, за
задоволяване на нарасналите й интереси. Твърди, че през текущата 2019/2020
учебна година е ученичка в десети клас в СУ „П.К.Яворов", гр. Ч., профил -
Хуманитарни науки. Всички тези постоянни разходи, по отглеждането й,
личностното и социално развитие, представлявали особено затруднение за баща й.
От постановяване на Протоколно определение от 22.03.2011 г. по гр. д. №
699/2010 г. по описа за 2010 г. на РС - Ч., влязло в законна сила на 22.03.2011
г. до днешна дата инфлацията в страната
нараснала, животът поскъпнал значително и сумата от 60 лв., която била
определена за издръжка, се явявала крайно недостатъчна за задоволяване на
нуждите и потребностите й. Към момента минималната работна заплата в страната,
определена с ПМС № 350/19.12.2019 г., била в размер на 610.00 лв., а СК в чл.
142, ал. 2 определял минималната издръжка за едно дете именно на базата на размера
на МРЗ. Баща й, Б.Н.Н., при когото живеела и който полагал грижи за нея, бил
няколко месеца безработен, но сега очаквал да започне работа в Мелница „Първи
май" АД, цех Ч., на минимална работна заплата, който доход не позволявал
покриване на текущите битови разходи по домакинството, отоплението,
закупуването на храна, на облекло, учебници и учебни пособия, униформа и
екипировка по физкултура и други образователни потребности, лечебни средства и
др. От друга страна, ответницата нямала други деца, на които да дължи издръжка,
не страдала от заболявания, намаляващи трудоспособността й, не й било известно
къде работи и какви доходи има. Настоящият размер на постановената от съда
издръжка за нея, бил значително под минималния размер, определен с чл. 142 на
новия Семеен кодекс. Счита, че описаните по-горе обстоятелства аргументирали
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания, поради което
предявявала настоящия иск за увеличение на издръжката й, в размер на
180,00 лв. (сто осемдесет лева) на месец.
Моли съда, след
като се увери в твърденията й и прецени нуждата й от издръжка, възможностите на
баща й и на ответника, да постанови решение, с което да измени размера на
издръжката, като осъди П.И.Т., ЕГН ********** да заплаща на Р.Б.Н., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя
родител Б.Н.Н., ЕГН **********, издръжка в размер на
180,00 лв. (сто осемдесет лева) на месец, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата. Моли, ответникът
да бъде осъден, да й заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който сочи, че искът е допустим и частично основателен, за което
излага подробни съображения.
В о.с.з. ищцата се явява лично, със своя родител, и чрез процесуалния си
представител поддържа ИМ и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира за направените
по делото разноски.
В о.с.з. ответницата, чрез процесуалния си представител изразява становище да бъде определена
издръжка в минималния предвиден в закона размер.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ч., редовно и
своевременно призовани, не изпращат представител, като представят социален
доклад.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235
от ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0097/10.05.2003 г. на Община Ч. се
установява, че непълнолетната Р.Б.Н. е родена на *** г., с родители: баща - Б.Н.Н.
и майка П.И.Т..
По делото е приложено Протоколно определение от 22.03.2011 г. постановено
по гр.д. № 699 по описа за 2010 г. на Районен съд - Ч., влязло в законна сила
на 22.03.2011 г., от което се установява, съдът е постановил майката П.И.Т. да
заплаща на дъщеря си Р.Б.Н., чрез нейния баща и законен представител Б.Н.Н., в
размер на 60.00 лева, считано от предявяване на ИМ, до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
По делото е представено уверение, изх. № 395/27.04.2020г. на СУ „Пейо Крачолов Яворов“ гр. Ч.,
от което се установява, че непълнолетната Р.Б.Н. е ученичка в X-б клас през
учебната 2019/2020г.
От приложения по делото социален доклад се установява, че
хигиенно битовите условия, при което се отглежда момичето са добри. Задоволени
са основните жизнени потребности на детето от здравословна храна, дрехи
подходящи за пола и сезона. Детето има избран личен лекар. Посещава редовно
училище. Към момента майката заплаща издръжка за дъщеря си в размер на 60 лв.,
което е под минималния размер за страната.
От допуснатия по искане на ответната страна и разпитан по делото
свидетел Н.П.П., майка на ответницата и баба на ищцата се установи, че ответницата
П.И.Т. живее при Б.Н.Н. – баща на детето, на неговия адрес. Всички живеят заедно
и отношенията им са добри. От много години ответницата не работи, а и в момента
не работи никъде и няма трудов стаж. Свидетелката сочи, че към настоящия момент,
тя дава парични средства на майката за изплащане на издръжката за детето Р., както и че ответницата
не може да изплаща издръжка от 180 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът от
правна страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице - ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС № 5/1981 г. и
двете задължителни за съдилищата, предвид разрешението дадено в т. 2 на ТР №
1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
По делото се установи безспорно, че от датата на
първоначално определената за детето издръжка в размер на 60 лева, считано от
30.12.2010 г. до завеждане на настоящото дело е изминал период повече от 9
години, като понастоящем детето е навършило 17 години и е ученичка в Х клас за учебната
2019/2020 г. в СУ „П.К.Яворов", гр. Ч.. Поотделната и съвкупната преценка
на тези факти налага извода за трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка на детето -
увеличение на нуждите на търсещия издръжка съотнесени към променените
икономически условия на живот в страната за изтеклия период от време. Промяната в нуждите на детето има траен и
постоянен характер, което изключва възможността да се възвърне състоянието към
момента на определяне на първоначалната издръжка. Следователно са налице
предпоставките за увеличение на същата.
Съобразно чл. 142 от СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се установи, че
ответницата П.И.Т. не работи и не получава доходи. Поради това, съдът счита, че
ответницата ще има възможност да заплаща на детето си Р. издръжка в минималният
размер предвиден в закона, тъй като е в трудоспособна възраст. Не се
представиха доказателства, че е в лошо здравословно състояние, както и че има задължения за издръжки към други деца от което може да се презюмира, че може без затруднение да
дава издръжка в минимален размер. Още повече, че съгласно чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни, респ. дали могат да се издържат от имуществото си. Актуалният към
настоящия момент размер на минималната работна заплата, установен за страната е
610 лева, което означава, че минималната издръжка за едно дете е 152.50 лева.
По изложените
съображения съдът намери, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне
размера на присъдената издръжка е частично основателен и следва да бъде
частично уважен до размера от 152.50 лева, считано от датата на предявяване на
иска. Над този размер, исковата претенция е неоснователна и
следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за издръжка.
С оглед частичното уважаване на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно на
уважената част от иска, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
254.16 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна такса
върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на 133.34 лева, както и
сумата от 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр. дело № 699 по описа за 2010 г. на Районен
съд - Ч., като:
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********, адрес: *** и алтернативен адрес:
гр. Ч., ул. В.П.№ **, да заплаща на Р.Б.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя родител Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лева (вместо досега определената от 60
лева месечно), считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.04.2020
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на същата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция над този размер, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********, адрес: *** и алтернативен адрес:
гр. Ч., ул. В.П.№ **, да заплати на Р.Б.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя родител Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** направените по
делото разноски за един адвокат в размер на 254.16 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********, адрес: *** и алтернативен адрес:
гр. Ч., ул. В.П.№ **, да заплати в полза на Държавата
по Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Ч., сумата от 133.34 лева,
представляваща дължима държавна такса за разликата от постановената издръжка,
както и сумата от 5 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за
издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: