Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. М., от [населено място] против Решение №272/24.11.2023 год., постановено по АНД №1080/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №94/22.08.2023 год., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – [населено място] /ДНПЦБ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че неправилно е прието от районният съд, че не са налице прдепоставките, даващи основание конкретния случай да се приеме за маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.81, ал.3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Въз основа на тези доводи е направено искане за изменение на обжалваното решение, с което е потвърдено наказателно постановление №94/22.08.2023 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – [населено място].

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – [населено място], редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез представената по делото молба от адв. М. А., с характер на писмена защита, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на А. Й. М. от [населено място] против наказателно постановление №94 от 22.08.2023 год., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” [населено място], с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0224111 от 05.08.2023 год., на А. Й. М., на основание чл.81, ал.1, т.1, предложение първо от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл.17, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 05.08.2023 год. в 09.00 часа в защитена територия - част на територията на „Национален парк Централен Балкан”, зона Резервати, Парков участък Тъжа, Охранителен участък Соколна, на място с GPS координати N 42°40’30.6” и Е 25°07’53.5”, в землището на [населено място], общ. Павел баня, обл. Стара Загора, А. Й. М. извършва риболов с въдица, марка FL 1.80 Ultra G, цвят черен, дължина 180 см., в нарушение на режима на защитената територия, определен в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, а именно в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите.

За да потвърди обжалваното наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че А. М. е нарушил забраната за извършване каквато и е да е дейност на територията на Централен парк Балкан. Приел е, че нарушението е безспорно установено, като не се оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, потвърдена и от показанията на разпитаните свидетели. Разгледани, преценени и отхвърлени като неоснователни са доводите на жалбоподателя за квалифициране на конкретното деяние като маловажен случай и приложимостта на чл.81, ал.3 от ЗЗТ. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на наказателното постановление, с което е и осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ разноски в размер на 480.00 лв.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обстойно обсъдени в решението писмени и гласни доказателства Казанлъшкият районен съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Съдът е мотивирал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършеното от А. М. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин, като при спазване на изискването на чл.339, ал.2 от НПК съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, описана в издаденото наказателното постановление.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, предвижда, че в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите, както и за потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Очевидно е че риболова, не е предвиден в разрешените по изключение дейности, поради което и с осъществяването му е налице нарушение на посочената разпоредба. Съгласно §1, т.25 от ДР на ЗРА, „риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Ето защо, с оглед на установеното при проверката, че въдицата е била разположена във водата, може да се направи обоснован извод, че е налице извършване на риболов от страна на касатора.

Що се касае за оплакването за приложение на чл.81, ал.3 от ЗЗТ, то съдът споделя мотивите на районният съд, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

За пълнота на изложението, следва да се добави, че са неоснователни наведените в съдебно заседание аргументи за прилагане на чл.81, ал.3 от ЗЗТ. Видно от показанията на разпитаните свидетели, мястото на което е установено извършването на риболов и доста далеч от началото на територията на парка, а до там може да се стигне само по пътеката, която е маркирана, като в началото й е налице табела, указваща навлизането в парка. Доводите, че лицето се е движело по реката, остават недоказани, а маркираната пътека по която се е движил касатора е по протежението на реката, поради което и А. М. е следвало да е възприел маркировката и е действал при умисъл. Не е спорно също така, че е съдействал при проверката, както и че не е установена уловена риба, които обстоятелства обосновават налагането на предвидената от закона глоба в минимален размер.

С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че А. Й. М. виновно е нарушил забраната на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, което сочи на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1, предложение първо от същия закон.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №272/24.11.2023 год., постановено по АНД №1080/2023 год. по описа на на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.