Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 416 от 18.03.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2340 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Г.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0282-000270/07.11.2020 год. на ВПД началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. „Форд Галакси“ с рег. № А 7206 МР за срок от шест месеца, считано от 07.11.2020 год., като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр.рег.табели №А 7206 МР. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в противоречие с материалния закон, като в подкрепа на така заявеното твърдение не са развити конкретни доводи. В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява, като по делото е постъпила молба от адв. С.К. ***, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя с надлежно представено по делото пълномощно. В молбата е заявено, че заповедта е немотивирана и с неясни обстоятелствена и диспозитивна част, като в подкрепа на това твърдение са развити конкретни доводи и аргументи и е формулирано искане за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът по оспорване - ВПД началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат редовно призован не се явява и не се представлява, представя административната преписка, към която е приложено становище по съществото на спора.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от
надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 07.11.2020 год. около 20.30 часа на ГП І-6, км. 449 в посока на движение от гр. Айтос към гр. Карнобат, полицейски служители при РУ Карнобат са спрели за проверка лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № А 7206 МР, собственост на С.Г.Н., управляван от Петър Веселинов Гемеджиев с ЕГН ********** ***. В хода на извършената проверка, полицейските служители са изискали от водача Гемеджиев документите му за правоуправление и за регистрация на автомобила. Последният е предоставил свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС, част ІІ) и е заявил, че не разполага със свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Във връзка с така заявеното, полицаите са извършили справка в дежурната част, при която са установили, че действително Петър Веселинов Гемеджиев не притежава СУМПС – никога не е притежавал такова. В хода на проверката е била извършена и проверка за алкохол с техническо средство – „Дрегер“, който е отчел наличие на алкохол в издишания от Гемеджиев въздух в концентрация от 0,14 промила. Във връзка с така установеното, против водача на автомобила Петър Гемеджиев е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 311151/07.11.2020 год., в който е описано посоченото деяние, което е квалифицирано като административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач.
Във връзка с така съставения АУАН, ВПД началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0282-000270/ 07.11.2020 год., с която, на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя С.Г.Н., в качеството му на собственик на МПС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 07.11.2020 год., като е разпоредено и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табела № А 7206 МР. В мотивите на заповедта е вписана фактическа обстановка идентична с тази по цитирания АУАН. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от ЗППАМ, същата е редовно връчена на жалбоподателя на 09.11.2020 год.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба не са посочени конкретни аргументи, относно твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед, като такива са заявени в представеното по делото становище на процесуалния представител на жалбоподателя. Заявено е, че от страна на административния орган не са представени доказателства за това, че лицето, управлявало собственото на жалбоподателя ППС действително е неправоспособен водач, като приложената справка за нарушител/водач не съдържа релевантна информация в тази насока. В подкрепа на това твърдение също е заявено, че липсва яснота въпросната справка от кого е направена и доколко лицето, което я е изготвило разполага с необходимите правомощия за това, което поставя под съмнение нейната достоверност. Заявено е също и твърдение за липсата на доказателства относно предоставянето на автомобила от собственика на лицето, което го е управлявало.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, постановен при спазване на административно производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този
извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът намира за несъстоятелно заявеното възражение относно законосъобразността на оспорената заповед. Видно от заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно който текст, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Анализът на събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на установена фактическа обстановка, която изцяло покрива състава на цитираната правна норма.
На първо място, в подкрепа на твърдението за наличие на хипотезата на приложената материално правна норма следва да се посочи съставения АУАН, който по силата на 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. установените в него фактически обстоятелства се считат за доказани, до доказване на противното. В настоящото производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства нито са заявени твърдения оборващи вписаното в АУАН фактическо обстоятелство, че на посоченото място, дата и час неправоспособния водач Петър Веселинов Гемеджиев е управлявал собствения на С.Г.Н. лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № А 7206 МР.
Настоящият съдебен състав не споделя развитите в допълнителното становище твърдения, съгласно които административния орган не е представил доказателства за това, че лицето управлявало МПС действително е неправоспособен водач. Анализът на представените по административната преписка писмени доказателства изцяло оборват така заявеното твърдение. На първо място, по административната преписка е приложен цитирания вече АУАН, в който е вписано обстоятелството, че Петър Веселинов Гемеджиев управлява ППС без да е правоспособен водач, като в мотивите на настоящото решение е изяснена доказателствената сила на така съставения АУАН. Като писмено доказателства удостоверяващо фактическата обстановка следва да се приеме и докладна записка с рег. № 282р-10171/16.11.2020 год., изготвена от мл. инсп. мл. автоконтрольор при РУ Карнобат, в която също е вписано относимото към казуса обстоятелство, че неправоспособния Гемеджиев е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил. Цитираната докладна записка е изготвена от длъжностно лице при и по повод изпълнение на задълженията му, поради което съставлява официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Като писмено доказателства, удостоверяващо посоченото обстоятелство се явява и приложената по делото справка за нарушител/водач, от която безпротиворечиво се установява, че на водача Петър Гемеджиев няма издадено СУМПС, т.е. същия е неправоспособен. По отношение на тази справка, съда намира за неоснователно твърдението, че възниква съмнение за нейната достоверност, доколкото липсва информация, кой я е изготвил и дали е имал правомощия за това. В случая въпросната справка съставлява разпечатка от информационната система на МВР и противно на заявеното съдържа информация за служителя, който я е направил – мл. ПИ П. Момчев, за което има положен подпис и печат на РУ Карнобат. По отношение на това възражение следва да се отчете и обстоятелството, че както самия жалбоподател, така и процесуалния му представител нито са заявили твърдения, нито са ангажирали доказателства, които да оборят извода на административния орган, че водача Гемеджиев е имал надлежна правоспособност на управлява МПС.
Съдът намира за неоснователни и възраженията относно липсата на доказателства относно факта на предоставянето на автомобила от собственика на неправоспособния водач. Анализът на приложимата правна норма указва, че ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства без да държи сметка дали това обстоятелство е възникнало със или без знанието и съгласието на собственика на МПС. За пълнота следва да се има предвид, че и самия жалбоподател не е заявил твърдение, че собствения му автомобил е управляван от неправоспособния Гемеджиев без негово знание или съгласие.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0282-000270/07.11.2020 год. на ВПД началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. „Форд Галакси“ с рег. № А 7206 МР за срок от шест месеца, считано от 07.11.2020 год., като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр.рег.табели №А 7206 МР.
На основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: