№ 4179
гр. Варна , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503638 по описа за 2020 година
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
286877/04.12.2020 г. при ВРС от „Ай Тръст“ ЕООД гр. София против Разпореждане №
270955/17.11.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 13640/2020 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. В. Д. от гр. Варна за сумата от
80.16 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 11.06.2019 г.; сумата от 23.08 лева обезщетение за забава по този договор
за периода 21.09.2019 г. – 09.10.2020 г. както и сумата от 44.32 лева – административни
разноски за извънсъдебно погасяване на задължението.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на ВРС в атакуваните части и
издаване на заповед за изпълнение за сумите при твърдения, че разпореждането е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като клаузите от
договора за поръчителство са индивидуално уговорени, договорът за кредит би могъл да
бъде сключен и без договор за поръчителство и изборът е изцяло на кредитополучателя,
независимо, че дружеството, което гарантира задължението пред кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД гр. София е одобрено от последния предварително. Разходите за
административни разноски не попадат в обхвата на чл. 33 ал.1 от ЗПК, тъй като не е такса за
управление на кредита.
Жалбата е депозирана в законоустановения по ГПК срок, от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване акта на ВРС, но по същество е неоснователна.
Заповедното производство е инициирано от “Ай Тръст“ ЕООД, гр. София с искане да
се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. В. Д. при твърдения,
1
че по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 11.06.2019 г. към Договор за
кредит № 2042496 от същата дата и в изпълнение на покана от кредитора „Кредисимо“ ЕАД
и съгласно чл. 3 ал.2 от Договора за поръчителство е изплатил на кредитора дължими от
кредитополучателя А.Д. суми по кредита за главница, лихви и административни разходи,
които Д. следва да възстанови по пътя на регреса на „Ай тръст“ ЕООД, ведно с
възнаграждението по договора за поръчителство и съгласно чл. 4 ал.1 и ал.2 от същия.
Уговорките за поръчителство по договора за кредит и респективно свързания с него
Договор за предоставяне на поръчителство като неравноправни по смисъла на чл. 143 ал.1
от ЗЗП не обвързват потребителя и договорът следва да се прилага без тях съгласно чл. 146
от ЗЗП и предвид обстоятелството, че облигационното правоотношение може да съществува
без неравноправните клаузи.
Договорът за кредит и договорът за поръчителство са от една и съща дата,
поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е предварително одобрено от кредитора „Кредисимо“ ЕАД
лице съгласно чл. 4 ал.1 от Договора за кредит, а при избор да се сключи договор за
поръчителство от страна на потребителя, разглеждането за заявлението за отпускане на
сумата по кредита е в рамките на 24 часа, обратно без поръчител – 14 дни от подаване на
заявлението. Тези клаузи са типови по всички договори /предвид натрупалата се практика на
съда по сходни казуси/, кредитополучателят не може да влияе върху съдържанието нито да
избере с кое лице да сключи договор за поръчителство, а с уговаряне на възнаграждение и за
поръчителя по чл. 4 ал.1 от Договора за поръчителство на практика се постига по
заобиколен начин и в противоречие на чл. 19 ал.4 от ЗПК допълнително възнаграждение за
кредитодателя по договора за кредит. Възнаграждението по договора за поръчителство
следва да е част от ГПР и да са видни компонентите на формиране на размера съгласно чл.
19 ал.1 от ЗПК, а като не е сторено това съдът е в невъзможност и да прецени
законосъобразността на ГПР по кредита. Следва да се посочи и че съгласно чл. 16 от ЗПК
кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента
на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора
поръчител се прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение на горното задължение.
При този извод съдът счита, че не следва да се издава заповед за изпълнение на
парично задължение за възнаграждението на поръчителя, респективно за лихвата за забава
върху същото.
Относно административните разходи следва да се има предвид, че се претендира
обща сума от 44.32 лева при твърдения, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е разходвал
средства за посещения на адреси на потребителя, изпращане на напомнителни писма
ежемесечно и покани за плащане с цел избягване съдебно събиране на просрочените
задължения. Не се доказва разхода по пера, като това рефлектира върху редовността на
заявлението в тази част.
На следващо място и съгласно чл. 33 ал.1 от ЗПК кредиторът не може да изисква при
2
забава в плащането друго освен законната лихва. Това между другото е разписано и в раздел
VIII, чл. 3.4. от ОУ към договора за кредит, където е посочено, че разноските, които поема
потребителя, свързани с неизпълнение на задължението си по кредита са обезщетение за
забава, ведно с всички, присъдени с влязло в сила съдебно решение или изпълнителен титул
разноски при съдебно събиране на вземането. Съгласно чл. 10а от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Тук такова определяне отсъства, а в чл. 10а ал.2 от ЗПК е запретено кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисионни за дейности, свързани с управление на кредита.
По изложените съображения отказът на ВРС да издаде Заповед за изпълнение за
спорните суми е законосъобразен и разпореждането му ще бъде потвърдено в обжалваната
част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 270955/17.11.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. №
13640/2020 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. В. Д., ЕГН ********** от гр. Варна за
сумата от 80.16 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 11.06.2019 г. към Договор за потребителски кредит №
2042496/11.06.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и А. В. Д.; сумата от
23.08 лева обезщетение за забава по договора за поръчителство за периода 21.09.2019 г. –
09.10.2020 г. както и сумата от 44.32 лева – административни разноски за извънсъдебно
погасяване на задължението по договора за кредит.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3