Решение по дело №237/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. А. Б. с [ЕГН], адрес: с.Крушовица, обл.Плевен, [улица]против Решение №9/10.01.2024г. по АНД №1862/2023г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че при постановяване на решението въззивната инстанция не е съобразила всички обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение. Иска се от съда да отмени като незаконосъобразно решението на ПлРС.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. И. Ц.- АК-Плевен, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение, както и оспореното Наказателно постановление (НП) №23-0938-001414/15.06.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратурата Плевен прокурор А. Б. дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Плевен за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

АС-Плевен, трети касационен състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция Решение №9/10.01.2024г. по АНД №1862/23г. по описа на РС-Плевен е потвърдено Наказателно постановление №23-0938-001414/15.06.2023г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Г. А. Б., за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал.3 пр.1 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

Районен съд - Плевен приел от фактическа страна, че на 28.03.2023г. в 14,53 часа на кръстовището, образувано от [улица]и [улица], Г. А. Б. управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№496М801, негова собственост. Свидетелите Л. Х. Ц. и С. Г. К., служители на РУ –Д.Дъбник към ОС на МВР-Плевен, извършили проверка и установили, че Б. управлява моторното превозно средство с регистрационни табели за временно движение 496М801, със срок на валидност до 12.03.2023г. За констатираното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №869855/28.03.2023г.

Въззивният съд установил още, че материалите, свързани с констатираното нарушение, били изпратени на Районна прокуратура – Плевен. Било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 12.04.2023г. РП-Плевен прекратила наказателното производство.

РС-Плевен установил, че оспореното наказателно постановление е издадено въз основа на постановление № 1911/13.04.2023г. на РП-Плевен.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани в съдебното решение, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите длъжностни лица от МВР, които кредитирал с доверие.

От правна страна РС-Плевен приел, че Г. А. Б. е осъществил състава на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в качеството си на водач по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Счел, че в хода на производството са изяснение фактите и обстоятелствата, свързани с деянието, а правната квалификация е относима към извършеното административно нарушение. Въззивната инстанция изложила становище по възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, а именно неспазването на чл.36, ал.2 от ЗАНН. РС-Плевен приел, че административно наказващият орган правилно е приложил чл.36, ал.2 ЗАНН като е издал наказателното постановление именно върху постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изложеното РС-Плевен приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно и правилно е била ангажирана отговорността му.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност на основание чл.175, ал.1 т.3 ЗДвП. Правната квалификация за нарушенията е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Обжалваното съдебно решение е подробно и мотивирано, съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Парелелно с анализа на събраните по делото доказателства, съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

Следва да се има предвид, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление материалите се изпращат на съответния прокурор. В тази хипотеза административнонаказващият орган установява, че деянието е противоправно, извършителят е известен, а признаците на фактическия състав на конкретно административно нарушение са налице. Това деяние обаче е въздигнато в престъпление по смисъла на НК. Затова органът е длъжен да изпрати материалите в прокуратурата за преценка дали да се образува наказателно производство срещу виновното лице. От своя страна, прокурорът може да откаже да образува наказателно производство, да прекрати образуваното или да привлече извършителя като обвиняем. При отказ от образуване или при прекратяване на наказателното производство, прокурорът може да препрати (т.е. да върне) преписката на административнонаказващият орган за налагане на административно наказание. Последният от своя страна разполага с шестмесечен срок от получаването на преписката да издаде наказателно постановление, по аргумент от чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В случая постановлението за прекратяване на наказателното производство е издадено на 12.04.2023г., а НП-то – на 15.06.2023г. т.е. в законовия срок. Не съставлява допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че е съставен АУАН преди датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателно производство, предвид обстоятелството, че НП-то е издадено не въз основа на АУАН, а на постановление на прокурора по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Както правилно е посочил в мотивната част на решението си ПлРС процесното НП изрично съдържа вписване на обстоятелството, че се издава „на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и постановление №1911/13.04.2023г. на РП-Плевен“.

Неоснователно е и възражението на пълномощника на касатора, наведено в съдебно заседание пред касационната инстанция, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП обаче предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо правилно административнонаказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното и при извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение №9/10.01.2024г. по АНД №1862/2023г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.