Р Е Ш Е Н И Е
№71
гр. Велико Търново, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10050 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Д.Ц.Й.,
чрез *** Б. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразно решение №615 от
16.12.2021 година, постановено по АНД №633 по описа на ВТРС за 2021 година, с
което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №21 -1275 –
000411/01.03.2021 година на началника на сектор „пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново, с което на касатора на основание
чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер от 200 лева.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно
касаторът сочи, че съдът е достигналл
до погрешни фактически изводи, които са довели и до неправилно приложен
материален закон. Всъщност съдът неправилно е приел, че цялото пътно платно, на
което е реализирано ПТП, е било мокро, тъй като е очевидно от доказателствата,
че само една част от него е мокра. Лоши пътни условия не са били налице, както
необосновано е приел съда, а за настъпването на ПТП е допринесло изцяло
поведението на служителите на общинското предприятие „Зелени системи“, тъй като
те неправилно са паркирали служебен автомобил в дясно на пътното платно, като
от този автомобил е слязъл и неправилно е пресякъл това платно единият от тях и
то в посока лентата на движение на автомобила на касатора.
Единствено съобразената скорост на касатора е
причината ПТП да не завърши с по-тежки общественоопасни
последици. Затова поведението му е несъставомерно по
административно-наказателния състав, приложен от наказващия орган. Касаторът моли за отмяна на решението и потвърденото с него
постановление, като претендира и сторените по делото разноски както за въззивната инстанция, така и за касационната инстанция.
Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не е
изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваната част на решението въззивният
съд е потвърдил законосъобразността на наказателно постановление №21 - 1275 –
000411/01.03.2021 година на началника на сектор „пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново, с което на касатора на основание
чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер от 200 лева.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че на
04.02.2021 година около 14,50 часа е получен сигнал на тел.112 за ПТП в град
Велико Търново на ул.“Никола Габровски“ до №74, като местопроизшествието е било
посетено от двама свидетели. Установено е било, че на място в най – дясната
част на еднопосочното двулентово платно за движение
се намирал автомобил „Опел“ с №***, който се е движил по улицата в посока към
центъра на Велико Търново, и пешеходец, който е бил блъснат от този автомобил.
От пострадалото лице и от водача на автомобила, който е настоящият касатор е установено, че последният се е движел по
посочения маршрут на прав пътен участък при мокра настилка, в светлата част от
денонощието и не е успял да спре пред видимо препятствие на пътното платно –
пострадалото лице. Това лице е слязло от неправилно спрял товарен автомобил на
ОП „Зелени системи“, като е пресякло двулентовия път
в едната посока и било леко блъснато от автомобила на касатора.
След извършения медицински преглед на пострадалото лице и констатацията, че липсват
наранявания, а са налице само леки охлузвания, на касатора
е съставен акт за нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗАНН. Установено е обаче и, че
товарният автомобил на ОП „Зелени системи“ е престоявал от лявата страна на
пътното платно, което е от две ленти, като това е било в нарушение на правилата
за движение по пътищата. Съответно на водача на този товарен автомобил също бил
съставен фиш за неправилно паркиране, а на пешеходеца /пострадалото лице/ бил
съставен фиш за неправилно пресичане на пътното платно. Съдът е аргументирал,
че скоростта на жалбоподателя ес явява несъобразена с пътните условия с оглед
на мократа настилка, при което за касатора се оказало
невъзможно да спре преди настъпването на удара с пострадалото лице. Приел е и,
че за настъпването на удара е допринесло и неправилно паркиралото МПС на ОП
„Зелени системи“, а и неправилно пресичащият служител на това предприятие в
посока лентата на движение, по която се е движил автомобила на касатора. Съдът е приел, че тези обстоятелства е следвало
да бъдат съобразени от касатора при избиране на
скоростта си на движение, което не е сторено предвид настъпването на общественоопасни последици. Водачът е следвало да съобрази
скоростта на движението на управлявания от него автомобил с всички налични
пътни условия, имащи значение за безопасността на движение по пътя, като в
случая е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че липсва
случайно деяние, тъй като наличието му се обуславя от поведение на
жалбоподателя, което да е изцяло правомерно, без да е налице нарушение на
закона за движение по пътищата, като обективните пътни условия да са налагали
последният да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди настъпването на
вредоносните последици. С тези доводи въззивният съд
констатира, че е налице претендирания от наказващия
орган състав на чл.179, ал.2, предложение първо от ЗДвП. Съдът е приел най –
сетне формалната и процесуална законосъобразност на процесното
пред него наказателно постановление.
Решението е неправилно, тъй като е нарушен
закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разпоредбата на чл.179, ал.2, предложение
първо от ЗДвП, на която се е позовал административнонаказващият орган, гласи следното: „Който
поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“.
Като фактически обстоятелства, които да
обосноват несъобразената скорост, причинила ПТП в обстоятелствената част от
постановлението са посочени липсата на избор на скоростта на движение според
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и
други обстоятелства, без да е посочено какви. Видно обаче от снимковия
материал, приет по делото, а и от показанията на свидетелите, изслушани от съда,
не се установяват специфични условия, релеф или условия на видимост, които да
са налагали касаторът да се движи с далеч по-ниска
скорост от нормативно предписаната. Обратно на констатираното от съда, от
материалите по делото е видно, че не цялата пътна настилка е била мокра, а само
незначителен участък преди и непосредствено на местопроизшествието. От друга
страна е констатирано виновно поведение и на пострадалото от ПТП лице, а и на
трето лице – водач на неправилно паркирано ППС, които са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилите, макар и незначителни, обществено опасни
последици. Следва да се констатира, че съставът на нарушението изключва в
обективната си страна такива фактически обстоятелства, които да са в пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка или поне да допринасят в решителна
степен за настъпването на съответните общественоопасни
последици, а и такова поведение на трети лица не е обхванато от изискванията на
чл.20, ал.2 от закона, доколкото става въпрос за непредвидимо препятствие.
Най – сетне, няма нито едно сигурно и
безспорно доказателство, че пряката и единствена причина за настъпването на ПТП
е несъобразената скорост на касатора. Настъпването на
неблагоприятна последица под формата на ПТП не може да е единствен и
самостоятелен индикатор и основание за извод, че е налице несъобразена скорост.
Извън всичко дотук изложено и предвид данните
по делото, касационната инстанция констатира, че дори и да се приеме
несъобразяване от страна на касатора с конкретно
пътно условие, представляващо неправомерно поведение на пострадалото лице,
довело до несъобразяване на скоростта на движение на МПС, то в случая е
абсолютно обоснован извода за това, че е налице „маловажност“ по смисъла на §6,
т.32 от ДР на ЗДвП, като приложима е хипотезата на чл.28 от ЗАНН в редакцията
и, действала към момента на обективирането на
деянието от страна на касатора.
Следва решението да се отмени, като на касатора следва да се присъдят разноски за касационната
инстанция от 300 лв., както и сторените разноски пред районният съд в размер от
300 лв. за осъщественото процесуално представилетлство.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №615 от 16.12.2021 година, постановено по АНД №633 по
описа на Великотърновският районен съд за 2021 година, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21 -1275 – 000411/01.03.2021 година
на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Д.Ц.Й. ***,
ЕГН разноски за касационното
производство в размер от 300 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Д.Ц.Й. ***,
ЕГН разноски за въззивната
инстанция в размер от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.