Решение по дело №470/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260842

                                      гр.Пловдив 23.06.2021г.

 

 

                      В    И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                     Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                 ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                                                                                                                                                                                                                

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№470/2021г. по описа на съда,за да се произнесе,взе предвид:

 

                       Обжалвано е решение №170/21.04.2020г. по гр.д.№440/2019г. по описа на РС-Асеновград,IIIгр. с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.372 от ТЗ и ответника „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТАКШЪН“ ЕООД е осъден да заплати на „ГРИН ОЙЛ ИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 10000лв.,представляваща остатъка от общо дължима сума в размер на 34 333,56лв. по издадени 4 бр.фактури-313/27.11.2017г.,315/30.11.2017г.,320/11.12.2017г. и 324/19.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли изцяло претенцията.  

                       Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

                       Постъпила е частна жалба против определение от 15.12.2020г. в частта за разноските,с която жалбоподателя счита,че разноските са прекомерни и моли същите да бъдат намалени съобразно НМРАВ.

                       Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по жалбата,с който счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

                       Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна,намира за установено следното:

                       Между страните са били налице облигационни правоотношения,като същите са били в търговски взаимоотношения,което е видно от представените писмени доказателства по делото,а именно представените товарителници,кантарни бележки и фактури.Страните по спора са подписали тристранно споразумение на на 29.12.2017г. заедно с „Пътища Пловдив“ АД,с което между тях са били изчистени финансовите взаимоотношения и по силата на което „Пътища“ прехвърля вземанията си от ГРИН на ЕСК.Видно от представените фактури, дължимата сума за извършените превозни услуги от страна на ГРИН спрямо ЕСК е била в размер на 41 536,71лв.От тристранното споразумение става ясно,че след като е направено прихващане между ГРИН и ЕСК размерът на задължението на ЕСК е останал в размер на 34 333,56лв.Постъпили са частични плащания от страна на ЕСК по банковата сметка на ГРИН,при което към момента на завеждане на делото сумата,дължима от ЕСК на ГРИН е била в размер на 20 000лв.И след завеждане на исковата молба отново са правени частични плащания от страна на ЕСК към ГРИН,при което към момента на назначаване на ССчЕ в първоинстанционното производство сумата,дължима от ЕСК на ГРИН е в размер на 10 000лв.От заключението на в.л.С. става ясно,че фактурите са осчетоводени и в двете счетоводства на дружествата,като по същите е ползван и данъчен кредит по ДДС,поради което и първоинстанционния съд и настоящия  приема,че превозите са били извършени.Това е така,защото в първоинстанционното производство е било открито производство по оспорването на писмените доказателства от страна на ответника,но при условията на пълно и главно доказване същия не е посочил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си,че не дължи процесната сума.

                       При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                       От представените и приети писмени доказателства и от назначената ССчЕ става ясно,че превозът е извършен,като процесната сума е останала неплатена от страна на ответника,поради което същия правилно е осъден да я заплати.Сумата в размер на 10 000лв. е дължима на база представените товарителници и пътни листове,от които може да се направи обоснован извод,че превозът е бил изпълнен,а твърденията на жалбоподателя,че цената не е била приета не може да се сподели от настоящата инстанция,тъй като е налице плащане по фактурите.Следователно условията между страните са били уточнени и едната страна е престирала труд,а другата е следвало да заплати цената на извършената услуга.Следва да се приеме,че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и да се потвърди.   

                       По отношение на частната жалба в частта за разноските настоящата инстанция намира същата за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение поради следното:

                       Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие,от който е видно,че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв.Делото е с голям обем от доказателствен материал,а освен това е и с фактическа и правна сложност.Договореният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение не е бил оспорен от ответника в първоинстанционното производство,поради което същия едва с жалбата си иска редуциране на адвокатското възнаграждение,без обаче да сочи причини за това.Следователно не може да се приеме,че е налице прекомерно платено адвокатско възнаграждение и същото да бъде редуцирано,поради което жалбата се явява неоснователна.

                       По отношение на разноските пред настоящата инстанция са претендирани такива от страна на въззиваемата страна и е представен списък по реда на чл.80 от ГПК,от който е видно,че същите са в размер на 2200лв. за инстанцията,поради което следва да се присъдят.

                        Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

                     

                       ОСТАВЯ В СИЛА решение №170/21.04.2020г. по гр.д.№440/2019г. по описа на РС-Асеновград,III гр.с-в.

                       ОСЪЖДА „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТАКШЪН“ ЕООД с ЕИК- **** със седалище и адрес:гр. *****,представлявано от А. В. М. да заплати на „ГРИН ОЙЛ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК- **** със седалище и адрес на управление:гр. ****,представлявано от А. Г. Д. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 2200лв./две хиляди и двеста лв./за адвокатско възнаграждение.   

                       РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                  Председател:                                                                      Членове: