Решение по гр. дело №5073/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260387
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20183230105073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Д., 29.12.2020г.

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:                                                      

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА                         

При участието на секретаря: ...................................

Разгледа докладваното от районния съдия М. Неделчева гр. дело №5073/2018г. по описа на Д.КИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по искова молба на Г.С.Х., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д.Ж. от ДАК срещу А.Х.Х., ЕГН ********** и С.Ю.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:*** и Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Исковете са с правно основание чл.32 от ЗС, с искане за .

В исковата молба се излага, че страните по делото са съсобственици на имот, находящ се в гр.Д., ул. ”**” №22, представляващ едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор **със застроена площ от 104 кв.м., състояща се от дневна, антре, килер, кухненски бокс, баня, тоалетна, спалня, изба, ведно с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ от 160 кв.м. в идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор **по КККР на гр.Д., цялото с площ от 218 кв. м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със стар идентификатор/ ** в квартал 13 по плана на гр.Д.. Ищецът твъдят, че е собственик на ½ ид.ч. от сградата, а ответниците А.А. и С.Ю. на останалата половина. Между страните съществува спор, относно начина на ползване и разпределение на съсобственото жилище и дворно място, описани по-горе. Предвид това, че ищецът не може да се споразумее с ответниците, моли съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да се разпредели ползването на процесното жилище с кадастрален идентификатр **, както и ползването на дворното място, /в което е построено това жилище/, а именно: ПИ с идентификатор **, находящи се в гр.Д., ул. „**” №22, съобразно правата на всеки от съсобствениците, като съдът съобрази съществуващото в момента фактическо застрояване.

Тъй-като дворното място е общинско, ищецът е поискал конституиране на Община град Д. в настоящото производство и съдът с Определение от 28.01.2019г. е конституирал като главна страна – ответник Община град Д..

Отделно от горното, съдът е конституирал като ответник Н.И.М., която е  титуляр на правото на собственост на жилищна сграда с идентификатор №**.3, /видно от констативен нот. акт №2, том ***, дело №**/2009г. по описа на СВ-Д. и скица на сграда с идентификатор №**по КККР на гр.Д./, построена върху ПИ с идентификатор №**– собственост на Община гр.Д..

       С разпореждане ДРС е изпратил на ответните страни преписи от исковата молба и от доказателствата към нея.

        В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението А.Х. и С.Х. не са изпратили отговор. Ответникът Община град Д. е депозирал такъв, като е изразил становище, че искът по отношение на дворното място е недопустим, алтернативно – неоснователен, защото страните не са собственици, а Общината. Върху дворното място ищеца и сем. Х. имат само учредено право на строеж. По отношение на разпределение ползването на сградата, искът е допустим и вероятно основателен. Към отговора си общината е приложила писмени доказателства.

         Ответницата Н.М., чрез назначения и особен представител е депозирала отговор, в който заявява, че искът е допустим, не възразява да се извърши по съдебен ред разпределение на ползването на дворното място между сички собственици на жилищни сгради, построени в него. Прави искане Община град Д. да представи заповеди за учредяване на вещно право на строеж за дворното място с пл. №** в кв.13 по ДРП на гр.Д. /номер по предходен план/ и за признаване на вещно право на строеж за това дворно място или договор за учредяване на вещно право на строеж, респ. признаване на вещно право на строеж.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът моли съда да разпредели реалното ползване на процесната сграда и прилежащия му терен, съгласно варианта предложен от заключението на в.л. ** К.Б..*** чрез процесуалния си представител, сочи, че искът е недопустим, тъй-като не е налице правен спор между страните, относно ползането на сградите и на самото дворно място, следователно не бил налице правен интерес от водене на делото /от процесуалното поведение на страните не се установило несъгласие между тях, относно ползването на имотите - сгради и двор/, отделно от горното, в парцела имало построена сграда с площ от 12.93 кв.м., която не била нанесена в КККР на гр.Д., било неясно кой е собственика и, респ. той не бил установен и конституиран в процеса, а и постройката била незаконна. Респ., сочи се, че искът е неоснователен и недоказан и трябва да се отхвърли, защото в имота било осъществено безконтролно строителство и много малка част от него не бил застроен. Съдът не можел да се произнесе по настоящия иск,  докато не се съборели всички незаконни постройки в парцела, а никоя от страните не била предявила иск по чл.109 от ЗС.

Ответниците А.Х. и С.Х. не се явяват, не се представляват в процеса и не изразяват становище по молбата на ищеца.

Ответникът Н.М., чрез назначения си особен представител в съдебно заседание, моли съдът да разпредели реалното ползване на процесната сграда, съгласно варианта от заключението на в.л. Б..

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства, ищецът Г. Х. и ответниците А.Х. и С.Х. са съсобственици в равни идеални части на следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. ”**” №22, представляващ едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор **със застроена площ от 104 кв.м., състояща се от дневна, антре, килер, кухненски бокс, баня, тоалетна, спалня, изба, ведно с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ от 160 кв.м. в идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор **по КККР на гр.Д., цялото с площ от 218 кв. м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със стар идентификатор/ ** в квартал 13 по плана на гр.Д., видно от нот. акт №**, том ***, дело №***/2009г. по описа на СВ-Д. /л.4/.

Безспорно теренът, върху който е построена горепосочената сграда е общинска собственост, факт, отразен и на скица от 07.09.2018г. /л.6/.

Ответницата Н.И. се легитимира като собственик на жилищна сграда с идентификатор №**.3, /видно от констативен нот. акт №*, том ***, дело №**/2009г. по описа на СВ-Д. /л.111/ и скица на сграда с идентификатор №**по КККР на гр.Д./, построена върху ПИ с идентификатор №**– собственост на Община гр.Д..

         По данни на вещото лице, посетило два пъти процесните имоти, те не се обитават към момента.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на в.л. К. Б., по допуснатата от съда експертиза подлежащите на разпределение обекти са едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор **със застроена площ от 104 кв.м., състояща се от дневна, антре, килер, кухненски бокс, баня, тоалетна, спалня, изба, ведно с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ от 160 кв.м. в идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор **по КККР на гр.Д., цялото с площ от 218 кв. м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със стар идентификатор/ ** в квартал 13 по плана на гр.Д. и сграда с идентификатор **.3.

В парцела има три смостоятелни постройки, като третата /освен двете, описани по-горе/ е незаконна и е с площ от 12.93 кв.м., която е с достъп откъм имот **.

 Вещото лице е извършило огледи на имотите и е оцифрило измерените свободни площи, съобразно получения цифров модел от СГКК и е представило само един вариант, ведно със скици, в които графично е показало реалното ползване на сградите и разпределението на ползваната общинска земя от собствениците  в имот №**/Приложение №2 към втората експертиза/, както следва: разпределението на свободната общинска земя в имот №**между страните е следното: ищецът Г. С. ползва свободна общинска площ от 16.04 кв.м. с конкретно посочени координати на граничните точки на свободната площ в Приложение №2, ответниците А. Х.С.Х. ползват свободна общинска площ от 9.02 кв.м. с конкретно посочени координати на граничните точки на свободната площ в Приложение №2, ответницата Н.И. ползва свободна общинска площ от 13.55 кв.м. с конкретно посочени координати на граничните точки на свободната площ в Приложение №2 Така общата свободна площ от застрояване площ в имота е 38.61 кв.м. и е заснета на място с 18 бр. ъглови точки.

По отношение на едноетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **с площ по КК 104 кв.м. /установена и измерена на место/, има и вкопан приземен етаж и първи жилищен етаж.

Разпределение на ползването на сградата между съсобствениците е възможно и е осъществено посредством формиране на две напълно самостоятелни части с отделни входове към обслужващата улица и без никаква връзка помежду им. Това е станало при самото строителство. Измерените на място площи, ползвани от ищеца и от ответника от приземния етаж на сградата са: ищецът ползва южната част на сградата с площ от 54.79 кв.м., а ответниците А.Х. и С. Х. ползват северната част от сградата с площ от 48.96 кв.м. Вътрешното разпределение на приземния етаж е показано на Приложение №4 към експертизата.

Първият етаж от сградата е с нормална височина, външните му оградни стени имат еркерно издаване, което формира по-голяма площ на жилищния етаж – 107.26 кв.м. Вътрешното разпределение /ползване/ между ищеца и ответниците Х. е решено, посредством формиране на две напълно самостоятелни части с отделни входове към обслужващата улица и без никаква връзка помежду им. Това е станало при самото строителство.

Измерените на място площи, ползвани от ищеца и от ответника от първия етаж на сградата са: ищецът ползва южната част на сградата с площ от 47.86 кв.м., а ответниците А.Х. и С. Х. ползват северната част от сградата с площ от 59.40 кв.м. Вътрешното разпределение на първия етаж е показано на Приложение №5 към експертизата.

Разгърнатата застроена площ от сградата, която се ползва от страните е: ищецът ползва южната част от сградата – РЗП - 102.65 кв.м., а ответниците Х. ползват северната част от сградата – РЗП - 108.36 кв.м. Така процентното съотношение при ползване на РЗП е: 49% за ищеца и 51% за сем. Х..

Предвид факта, че ползването на сградата е по фактическата застройка и отделните части на ползване са определени от строителната конструкция на сградата и че имат самостоятелен достъп и обслужване, вещото лице не е могло да предложи друго ползване на сградата, освен установеното към момента.

При измерването е установено от експерта, че ищецът и ответниците Х. неправомерно са заградили част от тротоара, обслужващ ул. „**” и ул. „П.”, видно от Приложение №2 /оцветено в зелен цвят/

Съдът кредитира и двете заключения на вещото лице като компетентни, обективни и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание в чл. 32, ал. 2 от ЗС.

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се сформира мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ  начина на нейното ползване и управление се определя от районния съд. В процесния случай, съобразно твърдяното от страните, съсобствениците на процесния имот не могат да постигнат и съгласие относно начина на ползването, му съобразно притежаваните от тях права. Предвид изложените аргументи настоящия съд приема предявения иск за допустим, тъй като самото му предявяване сочи, че мнозинство относно използването и управляването на общата вещ не може да се сформира.

По основателността на иска:

           Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата вещ се използва и управляв,а съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Когато не може да се образува мнозинство или няма решение на мнозинството за управлението или когато е налице решение, но то е вредно за общата вещ или пък взетото решение е незаконосъобразно, всеки от съсобствениците може да се обърне към съда, като поиска разрешаване на спора за ползването и управлението на общата вещ. По своята правна природа, искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС съставлява правно средство за осъществяване на съдебна администрация на граждански отношения с цел, да се създаде правна промяна в използването и служенето с общата вещ. В случаите, когато предмет на спора е съсобствено жилище, при разрешаване на въпроса за разпределение на ползването му, е необходимо съда да извърши преценка, доколко то може да бъде използвано за задоволяване на нуждите на всеки от съсобствениците. Тук следва да се отбележи, че съдът няма право в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, да предписва каквито и да е промени и преустройства, с цел обособяване на отделни дялове, а следва да постанови решението си като изхожда само от фактическото положение на имота, съобразно което и следва да се определи начина на ползването му /В този смисъл е и постоянната съдебна практика - решение № 59/4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г. на ВКС, II ГО; решение № 303 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 427/08 г. на II ГО и др./.

В случая, на първо място съда съобрази, на база приложените доказателства, че безспорно страните /ищеца и ответниците сем. Х./, са съсобственици в равни ид. части /по 1/2 / от имота с КН **. Според вещото лице, Г. С. ползва 49% идеални части от процесната сграда, а ответниците Х. - останалите 51% идеални части от същата сграда.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът прие, че в процесния имот е възможно обособяване на отделни дялове, съобразно квотите на собственост на всяка от страните, които реално да се ползват от всяка една от тях.  Предложеният вариант от вещото лице и възприет и от съда, съвпада с настоящото фактическо положение, а също и максимално се приближава до правата на страните, осигурява и на ищеца и на ответниците Х. достъп до имота, откъм улицата, поради което следва да бъде предпочетен.

При това положение, след като съобрази единствения възможен вариант, предоставен от вещото лице, изложеното от страните и задължението на съда, де не предписва каквито и да е промени и преустройства, с цел обособяване на отделни дялове, а да постанови решението си, като изхожда само от фактическото положение на имота, настоящия състав счита, че най-удачния вариант за разпределение на реалното ползване на процесния имот, се явява този предложен от вещото лице ** Б. в заключението по СТЕ, съгласно който за ползване от ищеца Г. Х. се предоставя южната част на сградата с площ на приземния етаж 54.79 кв.м., включващ две стаи, тоалетна, баня, коридор и на първи етаж с площ от 47.86 кв.м., включващ 2 стаи, антре, и остъклена тераса, на приложените скици на л.82 и 83 от първото заключение на вещото лице, отразени със жълт цвят, а за ползване от ответниците А. и С. Х.  се предоставя за ползване северната част от сградата с площ на  приземния етаж 48.96 кв.м., включващ две стаи,  баня и гараж и на първи етаж с площ от 59.40 кв.м., включвщ 3 стаи, тоалетна и остъклена тераса, на приложените скици на л.82 и 83 от първото заключение на вещото лице, отразени на скиците със син цвят.

Според съда, единствено при този вариант не се налага събаряне и/или изграждане на нови стени, врати или извършване на други промени и преустройства в имота. Отделно от това, единствено при този вариант и на двамата съсобственици се осигуряват помещения с достатъчно слънцеогряване и светлина. Според съда, при разпределението по варианта на вещото лице, страните в процеса ще имат пълната възможност да се ползват от имота, съобразно квотите си, без да си създават пречки една на друга, като и частите, които ще ползват, са равностойни от гледна точка функционалност, битови условия и възможност съсобствениците да ползват слънчеви и осветени стаи.  

Ползването на дворното място от страните в имот с КН **е отразено на Приложение №2 от второто заключение на вещото лице по СТЕ, приложено на л.194 по делото, съгласно което общата свободна от застрояване площ е 38.61 кв.м., заснета с общо 18 ъглови точки и следва да се разпредели така: ищецът Г. С. ще ползва свободна общинска площ от 16.04 кв.м., колорирана в зелен цвят, с посочени координати на граничните точки между 1 и 7 на скица- Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложено на л.194 по делото, ответниците А. Х.С.Х. ще ползват свободна общинска площ от 9.02 кв.м., колорирана в жълт цвят с посочени координати на граничните точки между 8 и 13 на скица-Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложено на л.194 по делото, а ответницата Н.И. ще ползва свободна общинска площ от 13.55 кв.м., колорирана в оранжев цвят с посочени координати на граничните точки между 14 и 18 на скица-Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложено на л.194 по делото.

         В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищци и ответници, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение ще останат така, както са сторени. Разноските по делото за ДТ, депозит за особен представител и депозити за вещо лице са направени от ищеца, но същият не претендира сторените съдебни разноски.

 

Р   Е   Ш   И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на следния недвижим имот, представляващ едноетажна и еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. „**” №22 с кадастрален идентификатор **по КККР на гр.Д. със застроена площ от 104 кв.м., състояща се от приземен и първи етаж, ведно с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място между съсобствениците на сградата Г.С.Х., ЕГН **********,***, А.Х.Х., ЕГН ********** и С.Ю.Х., ЕГН **********, последните двама съпрузи с постоянен адрес:***, така:

- за Г.С.Х., ЕГН **********,*** – частта от приземния етаж с площ от 54.79 кв.м., включваща две стаи, тоалетна, баня, коридор и частта от първия етаж с площ от 47.86 кв.м., включващ 2 стаи, антре, и остъклена тераса, защриховани в жълт цвят на приложените скици на л.82 и 83 по делото от първото заключение на вещото лице по СТЕ.

- за А.Х.Х., ЕГН ********** и С.Ю.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:*** – частта от приземния етаж с площ от 48.96 кв.м., включваща две стаи, баня и гараж и частта от първия етаж с площ от 59.40 кв.м., включваща три стаи, тоалетна и остъклена тераса, защриховани със син цвят на приложените скици на л.82 и 83 по делото от първото заключение на вещото лице по СТЕ.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на следното общинско дворно място с площ от 160 кв.м. в идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор **по КККР на гр.Д., цялото с площ от 218 кв. м. с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със стар идентификатор/ ** в квартал 13 по плана на гр.Д. между страните: Г.С.Х., ЕГН **********,***, А.Х.Х., ЕГН ********** и С.Ю.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:*** и Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** по следния начин:

- за  Г.С.Х., ЕГН **********,*** – свободната общинска площ от 16.04 кв.м., колорирана в зелен цвят, заключена между гранични точки от 1 - 7 на скица-Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложена на л.194 по делото,

- за А.Х.Х., ЕГН ********** и С.Ю.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:*** – свободната общинска площ от 9.02 кв.м., колорирана в жълт цвят, заключена между гранични точки от 8 – 13 на скица-Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложена на л.194 по делото,

- за Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** - свободната общинска площ от 13.55 кв.м., колорирана в оранжев цвят, заключена между гранични точки от 14 – 18 на скица-Приложение №2 от заключението на вещото лице по СТЕ, приложено на л.194 по делото.

ОБЯВЯВА скици, приложени на л.82 и л.83 по делото и скица-Приложение №2, приложена на л.194 по делото, /приподписани от съдията/, към заключенията по съдебно–техническите експертизи, изготвени от вещото лице К. Б., за неразделна част от настоящото решение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :