Определение по дело №24/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 44
Дата: 22 януари 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500024
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 22.01.2018 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 24 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413, ал.2 .

           

            Подадена е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София- 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънев- управител, чрез юрисконсулт Десислава Венциславова Александрова, срещу Разпореждане № 812/10.09.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 584 по описа за 2018 година на Луковитския районен съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за такси и комисиони за допълнителни услуги.

            Жалбоподателят излага, че разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което е факултативно, едностранно и формално, съдът дължи проверка на формалната редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 , а споровете по обективираните в него материални субективни права, като тези относно претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .

По отношение заключението на съда за противоречие на тези допълнителни услуги със забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК конкретизира, че те включват „Такса за оценка на досие” и „Такса услуга „Кредит у дома” и тяхната същност е в съответствие с предвиденото в чл.10а, ал.1 ЗПК.  Според въззивника , в заповедното производство не е предвиден ред, при който съдът може служебно да констатира неравноправна договорна клауза и да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос, тъй като производството не е състезателно. Подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 се ограничава единствено до изложените от заявителя факти и се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвано в един бъдещ процес- исковия. Затова счита, че заповедният съд е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което е извън предмета на неговата проверка и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 .

Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Луковитския районен съд и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за всички, претендирани със заявлението по чл.410 суми.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу длъжника Д.Ц.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, за парично вземане, основано на  Договор за паричен кредит с № 2932098/08 юли 2016 г., сключен с ”Провидент Файненшъл България”ООД, съдържащ и условие, че кредиторът има право да прехвърли вземането си на трето лице. Излага, че предоставеният от  ”Провидент Файненшъл България”ООД (с ново име „Файненшъл България”ООД) на длъжника кредит е в размер на сумата 400 лева за срок от 45 седмици, а задължението за лихва е в размер на 54.64 лева. На 01.07.2017 г. кредиторът е прехвърлил своето вземане в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД, ЕИК *********, а на 3 юли 2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Изи Асет Мениджмънт”АД и заявителя, който става титуляр на вземането, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземане на 06.07.2018 г. с писмо с обратна разписка. Според заявителя, длъжникът Д.Ц.С. е извършил плащания в общ размер на 278.73 лева, а дължимите от него суми са: 260.67 лв. главница; 22.10 лева договорна лихва за периода 17 юли 2016 до 21 май 2017 г.; 37.83 лева мораторна лихва за периода 22 май 2017 г. до 24 август 2018 г. и такси и комисиони за допълнителни услуги- 170.26 лева, законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса 25 лева и 200 лв. за процесуално представителство.

Районният съд е уважил заявлението и издал разпореждане № 812/10 септември 2018 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 за главницата, договорната лихва, мораторната лихва, както и за разноските, а отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за претендираните такси и услуги в размер на 170.26 лева. Приел е, че в тази част искането противоречи на закона, за което съдът следи служебно на основание чл.411, ал.2,т.2 .Позовава се и на задължителното тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, дадено по дело С-618/10 СЕС.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

В настоящия случай претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва (лихва за забавено плащане на главницата), включва и такси за услуги: „Оценка на кредитно досие” и „Кредит у дома” . Заявителят сочи, че първата е платима при подписване на договора, но страните са се съгласили да бъде включена в месечните погасителни вноски, а втората се изразява в доставка на заемната сума в брой по местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя.Упоменато е, че последната такса е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улеснение на кредитополучателя.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.

Настоящият въззивен състав приема, че клаузата в договора за заплащане на таксата за услуга „Оценка на кредитно досие” и таксата за услуга „Кредит у дома” противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Частният жалбоподател неправилно се позовава на разпоредба на чл.10а,ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това е така, защото таксите са начислени след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем. Както правилно е приел и РС-Луковит таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит може да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за събиране на вземането е свързана с управлението на кредита.

Налице са пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за тези суми, тъй като съдът следи служебно за спазването на императивните изисквания на материалния закон. Позоваването от страна на първоинстанционния съд на тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дадено по дело С-618/10 СЕС е правилно, предвид неговия задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Българският законодател е транспонирал тази директива в разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, цитирани по-горе, поради което претендираното от заявителя вземане за такси и комисиони за допълнителни услуги в размер на 170.26 лева, не се дължат от заемателя като противоречащи на закона.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 812 от 10 септември 2018 година, постановено по ч.гр.дело № 584 по описа за 2018 година на Луковитския районен съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* срещу длъжника Д.Ц.С. ***, за такси и услуги в размер на 170.26 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: