РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Айтос, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100513 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ"
ЕАД, ЕИК: *** (конституиран на осн. чл. 227 ГПК като правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: ***), със съд. адрес: ***, чрез адв. М. Й., против Б. Л. Б.,
ЕГН ***, и Л. Л. БЛ., ЕГН ********** (представляван от законния представител: ХР. К. ХР.,
ЕГН **********) - двамата като наследниците на Л. БЛ. БЛ., с ЕГН: **********, б.ж. на
***, чрез адв. Д.З.. Предявени са искове за осъждане на ответниците да заплатят задължения
на общия им наследодател, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 26.08.20 г.,
сключен между последния и ищцовото дружество. По силата на съглашението в полза на
кредитополучателя (наследодателя) бил отпуснат кредит в размер от 10 000 лева, която сума
била усвоена съобразно уговореното. Сочи, че договорът бил сключен за срок от 60 месеца,
като кредитополучателят следвало да върне общо сумата от 23 593,73лв.- главница и
възнаградителна лихва по кредита съобразно погасителен план на 60 м.вноски.
Кредитополучателят не извършил никакви погашения по кредита. С ИМ е направено
изявление за предсрочна изискуемост на главницата по кредита. Първоначално ищецът
претендира от ответниците (като наследници съобразно наследствените им квоти) следните
суми по договора за кредит: 10 000 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното плащане; 2
948.03 лв. - сбора на девет просрочени вноски за договорна възнаградителна лихва за
периода 20.09.2020-20.05.2021г.; 115,50 лв. - начислена лихва за просрочие за периода
21.09.2020-21.05.2020г. на осн. чл. 19.2 от договора. В хода на производството ищецът е
направил отказ от исковете срещу отв. Б.Б.. По отношение на иска срещу отв.Б. ищецът
претендира заплащане единствено на сумата от 2050 лв. – главница, оттегляйки претенцията
си за заплащане на главница над посочената сума до размера от 5000 лв., същевременно
правейки отказ от исковете срещу този ответник за сумите от 1474,01 лв. (договорна лихва)
и от 57,75 лв. (наказателна лихва за забава). Претендира разноски.
1
В срока за ОИМ от ответниците е постъпил такъв. Намират исковете за неоснователни.
Молят за отхвърлянето им. Не оспорват качеството наследници на починалия
кредитополучател (техен баща). Твърдят, че отв. Б. се е отказала по надлежния ред от
наследството на баща си, поради което не носи отговорността за задълженията на
починалия, а отв. Б. е приел по надлежния ред наследството на своя баща под опис и
отговоря съгл. чл. 60, ал.2 ЗН. Оспорват действителността на процесния договор, намирайки
го за нищожен и съдържащ неравноправни клаузи – нарушени били чл. 8, ал.2 ЗПК, чл. 10 и
чл. 11 ЗПК, чл. 12 ЗЗД, чл. 19 ЗПК. Считат, че информацията в погасителния план е
объркваща и неясна, както и че съдържащата се в договора информация за контакт с
потребителя е невярна, поради което е било невъзможно изпълнението на задълженията.
Поддържат, че са недействителни уговорените в чл. 9 и чл. 10 лихвени проценти, които
противоречали на добрите нрави и предвид липсата на еквивалентност на престациите,
считайки претенцията за възнаградителна лихва за неоснователна (чл. 83, ал.2 ЗЗД вр. чл.
19.3, т.1 от договора – неполагане от ищеца на ГДТ). Евентуално намират, че приложение
към процесния договор следвало да намерят чл. 23 вр. чл.22 и чл. 33 ЗПК. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
Не се спори, а и се установява наличието на Договор за потребителски кредит от
26.08.2020 г., сключен между "Мъни Плюс Мениджмънт" ООД (в качеството на
кредитодател) и Л. БЛ. БЛ., с ЕГН: ********** (в качеството на кредитополучател), по
силата на който последният следвало да получи сумата от 10 000 лв. по банков път,
задължавайки се да върне 23 593,73 лева на 60 месечни вноски съобразно уговорения
погасителен план. Уговореният по договора ГПР е 49,72 %, а годишният лихвен процент е
41.00 %, при лихвен процент на ден от 0.11 %. Общият размер на кредита е формиран от
следните компоненти: сумата от 2772,78лв. - за погасяване на съществуващи задължения и
сумата от 7227,22 лв. - за текущи нужди на потребителя. В чл. 19.3 страните се съгласили
относно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита при настъпване на уговорените
в съглашението условия.
Видно от удостоверение за наследници от 08.07.21 г., издадено от общ.А., Л. БЛ. БЛ., с
ЕГН: **********, е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон сина си Л. Л.
БЛ., ЕГН ********** и дъщеря си БЛ. Л. БЛ., ЕГН *** (т.е. ответниците по делото). На съда
е служебно известно, че отв. Б. се е отказала от наследството, който отказ е вписан под №
31/02.12.20г. в особената книга на РС Айтос, както и че отв. Б. е приел наследството под
опис, вписано по реда на чл. 49 ЗН в особената книга на съда под № 2/12.01.21 г. (съгласно
представения опис в наследствената маса се включват подробно описани МПС – л.а., чиято
справедлива пазарна стойност е в общ размер на 2050 лв.).
По делото е изслушана СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, ВЛ по която заключава, че кредитополучателят е усвоил отпуснатия
му кредит по договора в размер на 10 000лв., на два пъти - 2772,78лв. и 7227,22 лв. ВЛ е
установило 9бр. падежирали непогасени вноски на обща стойност от 3605,62лв., както и че
задълженията по договора след обявена предсрочна изискуемост е в размер на 13 063,10лв.,
от които 10 000 лв. - предсрочно изискуема главница, 2 948.03 лв. – дог.лихва и 115,50 лв. –
мораторна лихва. ВЛ е посочило, че ГПР е 49,6536, представяйки аналитична справка, както
и че разходите на потребителя, включени в ГПР, са размер на кредита: 10 000 лв. и
договорена възнагр.лихва 41% - в размер на 13 593,73 лв.
При установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на възникнало между ищеца и наследодателя на
ответниците облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ищецът е
бил изправна страна по договора, отпускайки заемната сума, като кредитополучателят я е
2
получил, усвоявайки я. По делото не се твърди и установява получената парична сума да е
била върната от кредитополучателя. След смъртта на кредитополучателя неговото
имущество преминава в патримониума на наследниците (в случая на ответниците като
негови законни наследници). При двама низходящи наследници размерът на наследствените
им дялове е равен (арг. от чл. 5, ал.1 ЗН), т.е. в случая от всеки ответник се претендира
сумата от по общо 6531,76 лв. Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично
към наследниците. При откриване на наследството, което в случая е станало на 23.10.21 г.,
лицата, имащи право да наследяват се призовават към наследяване. Придобиването на
наследството става с приемането му и проявява обратно действие (от датата на откриване на
наследството).
В случая Б.Б. се е отказала от наследството на баща си по см. на чл. 52 ЗН, обуславящо
извод, че същата не носи отговорност за поетите негови задължения (вкл. по процесния
договор). Освен това ищецът е направил отказ по см. на чл. 233 ГПК от исковете срещу този
ответник, обуславящо извод за прекратяване на делото в тази му част.
Ответникът Л.Б. е приел наследството по опис преди обраузване на делото и на осн. чл.
60, ал.2 ЗН отговаря само до размера на полученото наследство. Значението на приемането
на наследството по опис е да ограничи отговорността на наследника, приел наследството по
опис, за задълженията на наследодателя до размера на приетото наследство, ако
наследството е обременено с повече дългове, отколкото с права. Описът привежда в
известност наследственото имущество, има отношение за отговорността пред кредиторите
на наследството и доказателствено значение за обема на оставеното в наследство
имущество. Нормата на чл. 60, ал. 2 ЗН е установена в защита на наследника, като това най-
ясно следва от разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗН, според която недееспособните (какъвто е
отв.Б.), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
Съгласно Решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г. на ВКС, II т.о. преценката
относно обема на отговорността на наследниците, приели наследството по опис,
задължително се извършва в производството по предявен срещу тях иск за задължения на
наследодателя им и има отношение към пасивната им материалноправна легитимация. Тази
преценка се извършва на общо основание в исковото производство като исковете се
уважават до размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в
производството по чл. 553 и сл. ГПК; ако има извършено плащане, то се приспада от
горната сума; а ако е установено, че наследството е с нулева стойност, исковете се
отхвърлят. В случая след съобразяване на пределите на отговорността на ответника Л.Б.
(приетото по опис наследство е в размер на общо 2050 лв.) и доказателствата, както и
съобразно извършеното по делото десезиране от ищеца за горницата над посочената сума до
пълните размери на исковите претенции, съдът намира, че искът е основателен и следва да
се уважи за сумата до 2050 лв., а за горницата производството по отношение на този
ответник също подлежи на прекратяване. Относно основателността на иска до размера от
2050 лв. съдът съобрази редовно извършеното с ИМ уведомяване на наследниците за
настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото липсва изпълнение от кредитополучателя
на негови изискуеми парични задължения по договора. Ищецът е упражнил надлежно
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил предсрочната изискуемост в
хода на делото на осн. чл.19.3, т.1 от договора с връчване на препис от ИМ на ответниците
на 30.8.21г. (в т.см. решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., I т.о., решение №
114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г., II т.о., определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. №
1369/2017г., I т.о, решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г., I т.о. на ВКС). Съдът
намира, че предвид извършеното десезиране по реда на чл. 232 и чл. 233 ГПК по отн. на
ответника Б. не се налага подробно обсъждане на наведените възражения за наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор. Макар да намира възраженията за
неравноправни клаузи за основателни поради наличие твърдените в ОИМ нарушения,
обуславящо недействителност на договора по см. на чл. 22 ЗПК, то съгласно чл. 23 ЗПК
3
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предмет на делото е останало единствено искането за главница от 2050 лв., но не и други
акцесорни вземания. В случая не са ангажирани доказателства за извършени погашения по
кредита, сумата е била предоставена от ищеца на кредитополучателя, обуславящо извод за
основателност на иска в претендираната част.
Ищецът е направил разноски по делото в общ размер на 1177,92 лв. Съобразно изхода
от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът Л.Б. следва да му заплати разноски от 184,85
лв. Ответницата Б.Б. е направила разноски от 1000 лв. – заплатено адв.възнаграждение и на
осн. чл. 78, ал.4 ГПК също има право на разноски. Съобразявайки направеното възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК и че ищецът е претендирал от този ответника сумата от общо 6531,76
лв., съдът намира, че на отв.Б.Б. се следват разноски от 656,59 лв., които ищецът да й
заплати. На отв.Л.Б. е била предоставена на осн. чл. 38 ЗАдв. безплатна пр.помощ, като
съобразно изхода от спора и на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв. на адв. Д.З. ищеца следва да й заплати
сумата от 450,52 лв. (при МРАВ от 656,59 лв. за искове срещу този ответник общо от
6531,76 лв.), представляваща адв. възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за МРАВ, съответстваща на частта от исковете срещу този ответник, за
която производството се прекратява.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК Л. Л. БЛ., ЕГН **********,
представляван от законния представител: ХР. К. ХР., ЕГН **********, със съд.адрес: ***,
чрез адв. Д.З., да заплати на "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, ЕИК: ***
(правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: ***), сумата 2050 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит от 26.08.20 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното плащане, както и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 184,85 лв. – разноски.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК и чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 513/2021
г. на РС Айтос, в частта му по исковете срещу БЛ. Л. БЛ., ЕГН ***, за сумите: 5000 лв. –
главница, 1474,01 лв. – договорна лихва и 57,75 лв. – наказателна лихва за забава, както и в
частта му по исковете срещу Л. Л. БЛ., ЕГН **********, представляван от законния
представител: ХР. К. ХР., ЕГН **********, за сумата над 2050 лв. до 5000 лв. – главница,
както и за сумите 1474,01 лв. – договорна лихва и 57,75 лв. – наказателна лихва за забава.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, ЕИК: ***
(правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: ***) да заплати на БЛ.
Л. БЛ., ЕГН ***, със съд.адрес: ***, чрез адв. Д.З., сумата от 656,59 лв. – разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД, ЕИК: ***
(правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: ***) да заплати в полза
на адв. Д.Л. З. от АК-Стара Загора, със съд.адрес: ***, сумата от 450,52 лв. – адв.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок (а в прекратителната му
част, имаща характер на определение, в 1-седм. срок) от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4