Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември , през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова и в
присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 138 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по повод исковата молба на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“,бул.“***“ №***, Б. М., Б.ц., представлявано от П. Х. и Т. П. -
членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт В.З., съдебен адрес:***, Б.М. Б. Ц., срещу
Г.Й.Т., с ЕГН **********,***,в която се излагат
обстоятелства, че ищцовото дружество било заявител по заповедно производство
предмет на гр.д. №1738/2018г. по описа на Районен съд -Пазарджик образувано срещу
ответника Г.Й.Т., с когото дружеството е било в
договорно правоотношение, като искането било за дължима, но неизплатена парична
сума, по сключен договор. Твърди се в исковата молба,че ищцовото
дружество и ответникът Г.Й.Т. били страни по Договор за покупко-продажба на
съоръжения за присъединяване ДП 80291/02.09.2013 г. Съгласно чл. 5 от същия, ответника бил
поел задължение да заплати на „ЧЕЗ Разпределение Българоия“ АД сума, с общ
размер от 13 600 лв., представляваща цена за присъединяване, съгласно сключен
между страните Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа
ДПЕРМ Р100011658 от 05.06.2009 /ДПЕРМ/, ведно със Споразумение от 02.03.2010 г.
към него. Твърди се , че цитираният ДПЕРМ бил сключен, с оглед
присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД на следния обект на ответника: „Жилищна сграда с аптека, магазин и
гаражи, в ПИ 68134.4337.2260 /УПИ XI-1020****
Сочи, че според чл.19 от ДПЕРМ,
присъединяваното лице заплащало цена за присъединяване, съдържаща постоянна и
променлива компонента. Цената за присъединяване е определена, основа на чл.
117, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, чл. 25, ал. 2 от Наредбата за регулиране
на цените на електрическата енергия и във вр. с чл. 17, ал. 2 и др. от Наредба
№ 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ,
бр.74 от 2004 г., изм. и доп./, и утвърдените от ДКЕВР цени за присъединяване
на обекти на потребители към електроразпределителните мрежи, действащи към
момента на възникване на правоотношението. Като общия размер на цената
било присъединяване в размер на 13 600
лв. За посочената сума ищцовото дружество издало фактура № ********* от 14.09.2013г./
Съгласно чл.3 от процесния Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 80291/02.09.2013г.,
Дружеството било задължно да изкупи съоръженията за присъединяване по описания
по-горе ДПЕРМ, който са на обща стойност от 12 621.00 лв.
Съобразно чл. 8 от горепосочения
Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
80291/02.09.2013г., двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания, описани в т.
3 и т. 5 от него, се прихващали до размера на по-малкото от тях, като след
прихващането, Г.Т. дължал на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сума, с общ размер
от 979.00 лв., която не била заплатена и към настоящия момент.За извършеното
прихващане, съгласно чл. 7 от договора бил изготвен и разписан между страните
Споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания и задължения от
04.09.2013 г. Съгласно чл. 4 от протокола, ответникът е бил длъжен и е следвало да заплати
дължимата след прихващането сума, в размер на 979,00 лв., до 24.09.2013 г., което свое
задължение той не бил изпълнил. След тази дата ответника бил изпаднал в забава и за
Дружеството се породило правото да търси изпълнение за задължението по съдебен
ред.
Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, по отношение на ответника Г.Й.Т., с ЕГН **********,***, че дължи на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД претендираното вземане, в размер на 1 155,02
лева, представляващи: 979,00 лева - главница, представляваща дължима сума по
Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 80291/02.09.2013
г. и 176,02 лева - обезщетение за забава, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане за задължението. Направено е искане да бъдат присъдени и направените разноски в
заповедното производство и настоящия граждански процес, включително и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от особения представител на
ответника адвокат Ф.Ф. е постъпил писмен
отговор, в оспорва предявения иск изцяло, както по
основание, така и по размер. Счита, че искът бил процесуално допустим, но по
своята същност неоснователен и недоказан.
Твърди, че процесният договор за покупко-продажба бил сключен в
изпълнение на Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа № ДПЕРМ Р100011658 от 05.06.2009г. В чл.
24 ал. 1 от процесния договор за покупко- продажба било записано, че договор №
ДПЕРМ Р100011658 от 05.06.2009г. бил неразделна част от същия. Счита, че в този
случай, образувалата се облигационна връзка между страните по двата договора
обвързвала изпълнението на поетите задължения по договора за продажба, с изпълнението
на поетите задължения по договора за присъединяване към електрическата мрежа.
Сочи, че съгласно договора за присъединяване и Споразумение от 02.03.2010г„
неразделна част от него, ищцовото дружество се е задължило да извърши
присъединяване чрез изграждане на кабелни електропроводни линии ниско
напрежение. В чл. 7 ал. 1 от договор № ДПЕРМ Р100011658 от 05.06.2009г. било
записано, че изградените съоръжения за присъединяване се поставяли под
напрежение след сключване на договор между ответника и ищцовото дружество за
прехвърляне на собствеността им. В тази връзка липсвали всякакви данни по
делото за изпълнение на поетите от ищеца задължения за изграждане, въвеждане в
експлоатация и захранване с електроподаване на съоръженията. В конкретния случай и двете страни си
дължали насрещни престации, които по силата на договора за присъединяване
ищецът се задължавал да изгради съответните електропреносни съоръжения, а
ответникът да заплати определена цена, а по силата на договора за
покупко-продажба ответникът се задължавал да прехвърли собствеността на ищеца,
а последният да му заплати определената цена. Тъй като двата договора били
обвързани един с друг, съответно и изпълнението по тях и имайки предвид, че
липсвали всякакви данни по делото за изпълнените от ЧЕЗ поети ангажименти, то
би следвало и цената по договора за присъединяване да не се дължи от ответника.
Обръща внимание на съда, че в договора за покупко-продажба или в протокола за
прихващане не се съдържали изявления на страните, че изграждането на съоръженията
за присъединяване и поставянето им под напрежение било изпълнено точно. При
тези съображения счита, че не се дължат от ответника процесиите суми. Отделно от казаното по-горе твърди за
направено плащане от страна на ответника към ищеца на претендираните суми.
Представената счетоводна справка за неплатени задължения към „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД не представлявала валидно доказателствено средство доказващо
незаплащането на посоченото в нея задължение. Във връзка с
изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявената искова претенция.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно и се
установява от представените по делото писмени доказателства ,че ищцовото дружество и ответникът Г.Й.Т. са сключили Договор за покупко-продажба на съоръжения за
присъединяване ДП 80291/02.09.2013 г. Според чл. 5 от същия договор , ответникът е поел задължение да заплати на „ЧЕЗ Разпределение
Българоия“ АД сума в размер от 13 600,00 лв., представляваща цена за
присъединяване, съгласно сключен между страните Договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа ДПЕРМ Р100011658 от 05.06.2009 г. към електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД на следния обект на ответника: „Жилищна сграда
с аптека, магазин и гаражи, в ПИ 68134.4337.2260 /УПИ XI-1020/, ул.„Драгоман“ №
28, кв. 24, м. „Овча купел 1“. Според чл.19 от договора, присъединяваното лице следва да заплати цена за присъединяване, съдържаща постоянна и
променлива компонента , като цената е определена, основа на чл. 117, ал. 1,
т. 3 от Закона за енергетиката, чл. 25, ал. 2 от Наредбата за регулиране на
цените на електрическата енергия и във вр. с чл. 17, ал. 2 и др. от Наредба № 6
от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ,
бр.74 от 2004 г., изм. и доп./, и утвърдените от ДКЕВР цени за присъединяване на
обекти на потребители към електроразпределителните мрежи. Установява се , че за цената за присъединяване в размер на 13 600 лв., ищцовото дружество
е издало фактура № ********* от 14.09.2013г./
Съгласно чл.3 от процесния Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 80291/02.09.2013г.,
Дружеството- ищец се е
задължило да изкупи
съоръженията за присъединяване по описания по-горе ДПЕРМ, които са на обща стойност от 12 621.00 лв. Съобразно чл. 8 от горепосочения
Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
80291/02.09.2013г., двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания, описани в т.
3 и т. 5 от него, следва да се прихванат до размера на по-малкото от тях, като след
прихващането или разликата е в
общ размер от 979.00 лв.
Безспорно се
установява , че за извършеното прихващане, съгласно чл. 7 от договора е изготвен и подписан между страните Споразумителен протокол за
прихващане на насрещни вземания и задължения от 04.09.2013 г. Съгласно чл. 4 от протокола, ответникът сее
задължил да заплати дължимата
след прихващането сума, в размер на 979,00 лв., до 24.09.2013 г.
По делото е представено уведомително писмо адресирано до ответника за
плащане на процесната сума , за което писмо липсват данни за надлежното му
връчване на адресата.
От представеното копие от служабна справка издадена от ищцовото дружество се установява ,
че на името на ответника Г.Й.Т. са открити три абонатни номера / ********** ,
********** и **********/.
На 04.05.2018 г. ищцовото дружество
е депозирало в РС – Пазарджик заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника Г.Й.Т. , по което било образувано ч.гр.д. № 1738/2018 г.
по описа на РС – Пазарджик .Издадена е Заповед № 893/11.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът Г.Й.
Търпомонов да заплати на ищцовото
дружество сумата от 979,00 лв. главница
и сумата в размер на 176,02 лв. лихва за забавено плащане за периода 25.09.2013
г. до 27.04.2018 г. , както и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението – 04.05.2018 г. до изплащане на вземането ,
както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75,00 лв.
В това производство ответникът не е открит на постоянния му адрес при
условията на чл. 47 ал.5 ГПК , поради което на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК
съдът е дал указания на предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Исъкт е предявен в срок и е
процесуално допустим.
По същество. Исковите претенции са с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл. 422, вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.86 от ЗЗД.
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно договорно отношение с ответника / че между него и
ищцовото дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и
наличието на възникнало за последия задължение по този договор / дължимостта на
претендираните суми, редовността при издаването на приложената към исковата
молба фактура, размера на посоченото задължение,
начина му на формиране, падеж, периода
на дължимост /.
Събраните в
хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения
извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за покупко- продажба на съоръжения за присъединяване, по силата на
който ответникът е поел задължение да
заплати на „ЧЕЗ Разпределение Българоия“ АД сума, с общ размер от 13 600 лв.,
представляваща цена за присъединяване / за обект на ответника „Жилищна сграда с аптека, магазин и гаражи, в
ПИ 68134.4337.2260 /УПИ XI-1020/, ул.„**** като общият размер на цената за присъединяване е в размер на 13 600,00 лв. За посочената сума ищцовото дружество
е издало фактура № ********* от 14.09.2013г./
Съгласно чл.3 от процесния Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 80291/02.09.2013г.,
Дружеството се е задължило да изкупи съоръженията за присъединяване , които са на обща стойност от 12 621.00 лв. Съобразно чл. 8 от горепосочения
Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
80291/02.09.2013г., двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания, описани в т.
3 и т. 5 от него, се прихващат до размера на по-малкото от тях, като
след прихващането, Г.Т. дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сума, с общ
размер от 979.00 лв.
За извършеното прихващане, съгласно чл.
7 от договора бил изготвен и разписан между страните Споразумителен протокол за
прихващане на насрещни вземания и задължения от 04.09.2013 г. , според клаузите
на който ответникът е бил длъжен да заплати дължимата след прихващането сума,
в размер на 979,00 лв. до 24.09.2013 г. Не се твърди и не
се установява тази сума да е изплатена от ответника. Подписаното между страните
споразумение съдържа изрично и конктерно
признание за задължението от страна на ответника Т.. Налице е извънсъдебно
признанание на неизгоден за страната факт , което признанание има материална
доказателствена стойност. Споразуметелният протокол от 04.09.2013 г.
представлява договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД. С този договор страните са целели да избегнат един
възможен спор и са посочили вида размера
и падежа на задължението. Ответната страна не спори по действителността и валидността на договора , не поддържа
наличие на някакво основание за нищожност или унищожаемост , което да изключи
обвързващото му действие. В тази връзка и с оглед , направеното от ответната
страна признание, съдът намира за неоснователно възражението на защитата на
ответника за недоказаност на изпълнението на насрещно задължение по
първоначалния договор. Освен това настоящото производство е представена и неоспорена от ответната страна служебна
спаврка , удостоверяваща наличеото на открити на името на ответника абанотни
номера.
По изложените
съображения , съдът приема за доказано
от страна на ищеца в настоящото
производство , наличието на основание за
плащане на исковата сума по претендираната главница. Поради забавата –
неплащане след изтичане на определената падежна дата , ответникът следва да
дължи и лихва за забава , чието размер на основание чл. 162 ГПК във въз основа
на електронна изчислителна система , съдът определя на 456.28
лева. Тъй като тази
претенция се поддържа в по-малък от този размер – 176,02 лв., същата се явява
изцяло основателна и следва да бъде уважена в този размер. В заповедното
производство е установено задължение за заплащане на законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението , поради което и в
настоящото производство следва да бъде установено съществуването на такава
акцесорна претенция.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се
произнесе и относно дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
На ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски , които в заповедното производство
са в размер на 75,00 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса, а в
съдебното производство са в размер на 75,00 лв. за внесена държавна такса, в размер на 160,00 лв. възнаграждение на
особен представител и 100,00 лева за
възнаграждение на юрисконсулт или общо в размер на 335,00 лв.
Мотивиран
от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл. 422,
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, предявен от
на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“,бул.“Ц. ш.“ № ***, Б. М., Б. ц., представлявано от П. Х. и Т. П. - членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт В.З.,
съдебен адрес:***, Б.М. Б. Ц.,
против Г.Й.Т., с ЕГН **********,***, че съществува вземането
на„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК:********* по отношение на Г.Й.Т., с
ЕГН **********, като задължение по договор за покупко- продажба
на съоръжения за присъединяване ДП
80291/02.09.2013 г. и Споразумителен протокол за прихващане на насрещния
вземания и задължения от 04.09.2013 г. за сумата в размер на 979,00 лв. главници и 176,02
лв. лихва за забава считано от 25.09.2013 г. до 27.04.2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от 04.05.2018 г. до окончателното
изплащане, които вземания са удостоверени в издадената Заповед № 893
/11.05.2018 г. по гр.д. № 1738/2018 г. описа на ПРС .
ОСЪЖДА
Г.Й.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,бул.“Ц.ш.“
№***, Б. М., Б. ц., представлявано от П. Х. и Т. П. - членове на УС на
дружеството, чрез юрисконсулт В.З., съдебен адрес:***, Б.М. Б. Ц., сторените съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство в общ размер от 75,00 лева, както и разноски в исковото
производство общо в размер на 335,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: