Р Е Ш Е Н И Е № 159

гр. Сливен, 25.11.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на четвърти ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                                Николинка Йорданова                         и с участието на прокурора                              Христо Куков                                           като разгледа докладваното от                 председателя                              КАНД № 106        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 173/02.06.2020  г., постановено по АНД № 275/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 19-0804-001651/12.07.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, с което на Н.К.М. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Горното решение е обжалвано от Н.К.М.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че не е отказал да бъде изпробван с техническо средство, бил опитал осем пъти. Това можело да се установи от записа на камерата на полицейския автомобил. Не били разпитани с. Х.Х. и д. л. от ЦСМП – Сливен. Заявява, че бил отказал да даде кръвна проба поради р. причини. Бил боледувал от д. б., за което имал епикриза от преди десет години, но поради обстановката в страната, не можал да получи копие. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява..

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна поиска такова. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява законосъобразно и обосновано, като са налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2019 г. в 14.55 ч. на път I-6, 407.3 км. посока гр. Бургас, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер" с peг. № ********. Същият е бил спрян за проверка от органите на МВР, като отказал категорично да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 фабричен № ARDM-0204. На М. е бил издаден талон за медицинско изследване № 00339185, но същият не дал кръвна проба. По време на проверката жалбоподателят се е държал а., м. е на а. и е з..

Въз основа на констатацията за отказ от проверка на жалбоподателя е съставен АУАН и му е издадено НП, като АНО е приел, че е нарушен чл. 174 ал.3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 174 ал.З пр. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба" в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касатора е санкциониран е извършено. От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2019 г. в 14.55 ч. на път I-6, 407.3 км. посока гр. Бургас, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер" с peг. № ********, като при извършената проверка за употреба на алкохол, водачът на автомобила направила няколко опита да бъде изпробвана с техническо средство, но не изпълнявала точните указания на контролните органи, като не успяла няколко пъти да издуха за годна проба. Бил издаден талон за изследване № 0039185 на 20.06.2019 г. в 15 ч., в който М. отразен отказа да бъде изпробван.

Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на първата хипотеза, а именно отказ за проверка с техническо средство. В издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Това разширяване обаче в описанието на нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение, доколкото от събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установено, че талон за медицинско изследване е издаден на жалбоподателя, но същият е отказал да даде биологична проба. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно такъв е и настоящия случай.

Съдът счита, че не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен (чрез техническо средство или медицинско изследване) за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл. 174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства", се следва санкционирането на водача при прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В случая това съставомерно поведение и съотв. извършването на нарушение от наказаното лице се доказва по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото.

Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г. при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.(чл.2 ал.2).   След като касатора е разбрал и се е съгласил да му бъде направена проверка с техническо средство за наличие на етилов алкохол и полицейските служители са му разяснили коректно правата и задълженията по Закона за движение по пътищата, същият е следвало до изпълни техните указания по използване на техническото средство за получаване на валидна проба. След като чрез симулативни действия не е предоставил такава проба и липсват данни, че издишването на въздух с определена продължителност налага извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашава неговите или на други лица живот или здраве, то по силата на оборимата законова презумпция по чл.2 ал.2 от Наредба № 1/19 юли 2017 г. следва да се приеме за отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на   поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 173/02.06.2020  г., постановено по АНД № 275/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда Н.К.М., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.