Р Е Ш Е Н И Е
№
616
гр.
Пловдив, 19.03.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т. разгледа докладваното от
председателя административно дело № 3261
по описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на А.Т.Щ., ЕГН ********** ***,
против Ревизионен акт № Р-16001618000718-091-001/12.07.2018год. издаден от
органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 582/08.10.2018г.
на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който,
поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като
управител на „ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД, са определени задължения по ЗДДС за м.11.2013г.
в размер на 53 320,85лв. с прилежаща лихва в размер на 27 278,21лв.
Жалбоподателката твърди да не е налице реализиран фактически
състав на чл.19,ал.1 и ал.2 от ДОПК. Не спори, че за ревизирания период е била управител на „ЩЕРЕВ
ОИЛ“ ЕООД. Възразява,че въз основа на предадените й документи на дружеството,
за нея не е имало към нито един момент съмнение относно правилното деклариране
на търговската дейност от предходния управител,а по отношение на твърдяната от
приходната администрация липса на гориво, твърди същото да се е намирало в
базата на Булком плюс, поради което за нея като управител не са били налице
обстоятелства, които да са основание да се декларира липса на котелно гориво. С
това обосновава и липсата на умишлени действия по укриване на факти и
обстоятелства относно дължим ДДС. Твърди още и,че не е налице невъзможност за
събиране на установените задължения на дружеството,както и,че не е налице
причинна връзка между нейното поведение и тази невъзможност. Прави възражение и
за нарушаване на правото й на защита поради липса на яснота относно основанието,на
което и се търси отговорността – в хипотезата на чл.19,ал.1 или на чл.19,ал.2
от ДОПК. Моли да се отмени обжалвания ревизионен акт. Представя писмени и
гласни доказателствени средства.
Ответникът по жалбата - Директор на дирекция
"ОДОП" гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт с. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По
допустимостта :
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на
изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По основателността на жалбата:
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ревизията е повторна,във връзка с решение №
40/22.01.2018 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което е отменен
РА № Р-16001616008951-091-001/23.10.2017
г.
От представената административна преписка не се
констатира в хода на ревизионното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Издадените ЗВР са от компетентен орган и,противно
на възраженията на жалбоподателката, в тях изрично е посочен като предмет на
производството установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК.
За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001618000718-092-001/25.06.2018 г., а въз основа на него е издаден
и оспорвания РА, в който правното основание на вменената отговорност е посочено
по чл.19,ал.1 от ДОПК. Прави впечатление, по повод възражението на
жалбоподателката в тази насока, че в ЗВР е посочена разпоредбата на чл.19 от ДОПК без да се
конкретизира коя от всичките хипотези в нея ще е предмет на ревизията. В издадения ревизионен доклад са съвместени мотиви, както за
наличие на елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1,така и за обстоятелства
по ал.2, на база на които се прави извод за възникване на отговорността на
ревизираното лице. В нарушение на материалния закон, какъвто се явява
разпоредбата на чл.19 от ДОПК, е направен извод за наличието на
причинно-следствена връзка по ал.1 между действията на ревизираното лице и
невъзможността да се съберат задълженията на дружеството,на което лицето е било
управител на база наличието на обстоятелства по ал.2- недобросъвестно
извършване на разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, отчуждаване на имущество, довело до
намаляване имуществото на задълженото лице. В потвърждаващото РА решение на
директора на Дирекция „ОДОП“ отново не се конкретизира хипотезата, като
по-скоро изводите клонят към хипотезата на ал.1, тъй като мотиви в насока на хипотезата на ал.2 няма. Въпреки това, съдът
приема,че не е налице нарушаване на правото на защита на ревизираната в степен,
представляваща единствено основание за отмяна на оспорвания акт,още повече,че
се касае за повторна ревизия,като в хода на първоначалната такава ясно е очертан
предмета на разглежданите задължения и основанието на търсената отговорност,а и
едно от основанията за отмяна на първия РА е изследването и на обстоятелства по
чл.19,ал.2 от ДОПК. Тоест, предмет на вменената отговорност са и двете хипотези
на чл.19.
В производството по обжалване на ревизионния акт
пред директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, органът се е
произнесъл с решение, с което е потвърдил ревизионния акт изцяло. Именно в това
решение е посочено като основание за търсената отговорност и разпоредбата на
чл.19,ал.2 от ДОПК, но последното по никакъв начин не е обвързано с конкретни
факти и мотиви.
В хода на ревизионното производство е
установено,че по отношение на дружеството, на което жалбоподателката е била
управител през ревизирания период,„ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД е издаден и влязъл в сила РА
№ Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г., ведно с РД №
Р-16-1402308-092-01/19.11.2014 г., за извършена ревизия по ЗДДС за периода
01.08.2008 г. - 31.12.2013 г. с който за данъчен период м.11.2013 г. са установени
допълнителни задължения за ДДС в размер на 69 029,65 лв. с прилежаща лихва 7
265,51 лв., от които несъбрани са останали 53 320,85 лв. с прилежаща лихва 27 278,21 лв., до който размер е вменената
отговорност по чл. 19 от ДОПК на А.Т.Щ..
Не е спорно,че през м.11. 2013г., за който период
са определените задължения на дружеството, ревизираната е била управител - за
периода от 06.03.2012 г. до 07.10.2014 г.
Отговорността на А.Щ. е ангажирана за това, че в
подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.11.2013 г. като
управител на „ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД не е декларирала истинските стойности на дължимия
ДДС за внасяне.
Тези истински стойности ревизиращия екип извежда
от констатациите по ревизията,проведена по отношение на дружеството. В рамките
на тази ревизия допълнително е начислен ДДС, тъй като е установено липсващо
котелно гориво – 588 013,30 кг., което фигурира като налично в представените от
„ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД инвентаризационни описи и за него, като за стока,придобита по
облагаеми доставки е ползван данъчен кредит. Липсите на котелно гориво са установени към
25.11.2013 г. и с оглед на това ДДС е начислен за данъчен период м.11.2013 г.
Ревизиращият орган е определил данъчната основа на констатираните липси на
котелно гориво в размер на 345 148,24 лв. към 25.11.2013 г. На основание
разпоредбите на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху констатираните липси на котелно
гориво е начислен допълнително ДДС в размер на 69 029,65 лв. За
несвоевременното разчитане на допълнително определеното данъчно задължение от
69 029,65 лв., ревизията е начислила на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ прилежаща
лихва в размер на 7 265,51 лв. към датата на издаване на РА №
Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г.
Прието е,че несъответствието между действително
проявените факти и обстоятелства и тези, отразени в СД по ЗДДС, следва да бъде
квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото
управителят представлява дружеството, а и в това си качество подписва
първичните и вторични счетоводни документи, поради което е била наясно и е
знаела за установената липса на котелно гориво – 588 013,30 кг. и дължимият ДДС
в размер на 69 029,65 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, но с подадената
СД по ЗДДС съзнателно не е декларирала истинските стойности на ДДС за внасяне и
не е направила корекция на ползвания данъчен кредит при покупката на
установеното липсващо котелно гориво в размер на 69 029,65 лв., съответно е
подала невярна СД по ЗДДС за период м.11.2013 г.
Тези действия на А.Щ.,според ревизиращите, са били
насочени към укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в
подадената СД по ЗДДС за процесния период.
Относно следващите елемети от фактическия състав
на вменената отговорност, приходната администрация е изискала в хода на
ревизията информация от Дирекция
„Събиране“ към ТД на НАП Пловдив за действията, предприети във връзка с
обезпечаване на вземанията по РА №Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г.;
Видно е, че е било издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.1 и ал.2 от ДОПК изх.№ РД-10-465/19.09.2014 г.; /лист
1334/ с наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, до размера на очакваното
публично вземане, като са изпратени запорни съобщения до всички търговски
банки, осъществяващи дейност на територията на страната. В резултат на тези
действия са събрани 15 708,80 лв.
На 03.07.2015 г. е образувано изпълнително
производство за задълженията на дружеството по издадения PA.
Наложен е запор върху движими вещи - нивомерна
система- 3 бр., с обща балансова стойност 19 770,03 лв.; колонка Стимекс, с
балансова стойност 6 212,50 лв. камера Сони, с балансова стойност 2 375,00 лв.;компютърна
конфигурация, с балансова стойност 1 397,57 лв., по отношение на които е
установено по-късно,че не са собственост на дружеството. Тук не става ясно защо
не са насочени действия по принудително изпълнение и срещу друго имущество на
дружеството, каквото към същия момент е било налице, установено включително и в
хода на съдебното производство посредством заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ, като например описаните от експерта машини и съоръжения,
мотоциклет и стопански инвентар.
В този смисъл, необоснован се явява направения в
хода на ревизията извод,че липсва имущество, което да послужи за обезпечаване и
събиране на дълга на дружеството.
Изследвано е още от приходната администрация,че към
31.12.2013 г. наличните активи на дружеството са: Дълготрайни материални и
нематериални активи – 210 хил.лв.; Дълготрайни финансови активи - 47 хил. лв.;
Материални запаси - 599 хил. лв.; Вземания -
913 хил. лв.; Общо: 1 769 хил. лв.,а година по късно са : Дълготрайни
материални и нематериални активи – 18 хил. лв.; Материални запаси - 345 хил.
лв.; Вземания - 875 хил. лв.; Общо: 1 238 хил. лв.
При анализа на публикуваните в търговския
регистър ГФО за 2013 г. и 2014 г. на „ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД е установено, че до 2013
г. вкл. дружеството е реализирало
печалба / за 2012 г. - 28 хил. лв.; за 2013 г. - 173 хил. лв./, които са
оставали в патримониума на дружеството във вид на неразпределена печалба и
съответно на това собственият капитал е нараствал от 1 213 хил. лв. в края на
2012 г., на 1 386 хил. лв. към 31.12.2013 г., след което намалява на 1 250 хил.
лв. към 31.12. 2014 г. За 2014 г . е
реализирана загуба - 24 хил. лв. Паралелно са намаляли вземанията на
дружеството, които са най-голямото перо в актива на баланса и достигат до 915
хил. лв. в края на 2012 г.; 913 хил. лв. в края на 2013 г.; 875 хил. лв. в края
на 2014 г.
Очевидно е, че към момента на налагане на
предварителните обезпечителни мерки през м.септември 2014г. е било налице
достатъчно имущество върху което да се наложат подходящи обезпечителни мерки,с
които да се гарантира събирането на очакваните задължения на дружеството, за
които ревизионното производство към 2014г. вече е било започнало,а РА е издаден
още декември 2014г. Не е ясно защо не са наложени запори на така установените
вземания на дружеството.
Установено е още при ревизията, че има извършени от
дружеството в периода 01.11.2013 г. до
31.12.2014 г., 6 броя нотариални акта и 2 бр. договори за покупко-продажба на
МПС.
Представени са фактури № **********/19.09.2014 г. с предмет продажба
на недвижим имот - груб строеж и № **********/13.05.2014 г. с предмет продажба
на дворно място, ф. № **********/19.09.2014 г. с предмет нива 7,172 дка местност Касмера, Казанлък и
ф. № **********/19.09.2014 г. с предмет нива 7,172 дка местност Касмера,
Казанлък.
Констатирано е,че голяма част от сделките с
недвижими имоти са между свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от ДР на
ДОПК: „лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също
юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява
друго лице“. Органите по приходите са извършили
справки в информационната система на НАП и Търговския регистър на
Агенция по вписванията, при които са установили, че през ревизирания период А.Т.Щ.
е била свързано лице по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК със страните
по сделките за продажби на недвижими имоти – купувачите „ЩЕРЕВ ОИЛ ГРУП“ ЕООД ,„ЩЕРЕВ
ТУР“ АД и „ФАВОРИТ СТРОЙ“ ООД .
Въз основа на това е направен извод,че действията
на едноличния собственик и управител на дружеството А.Щ. са довели до
обстоятелството, че след разпродаване на имуществото и влошаване финансовото
състояние на предприятието, задълженията на дружеството са останали неплатени, както и че в тази връзка е налице
индиция за намерение за осуетяване заплащането на установените на „ЩЕРЕВ ОИЛ“
ЕООД задължения по ЗДДС за м.11.2013 г.
От изложеното за съда се налага извод за
необоснованост на оспорвания РА.
Разпоредбата
на чл. 19 ДОПК/в приложимата редакция преди изменението от 2015г./ урежда особени случаи на лична имуществена
отговорност на лица, управляващи задължения за данъци/осигурителни вноски
субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Фактическите състави по
чл. 19 ДОПК не характеризират типична хипотеза на установително производство по
глава петнадесета от ДОПК. За разлика от типичните ревизионни производства, в
които органите по приходите безусловно изискват субекта да установи изгодни за
себе си факти и обстоятелства (обикновено при отказа да се признае право на
данъчен кредит и при преобразуване на ФР за целите на корпоративен данък или на
друг пряк данък) в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на
чл. 19 за съответното физическо лице, всички факти, осъществяващи фактическите
състави по двете алинеи на чл. 19 ДОПК следва да се установят по несъмнен начин
още в хода на ревизията - чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното
производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите, т.е
задължение на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия
фактически състав като основание за реализиране на отговорността. Последното е
и изрично указано от съда в хода на настоящото съдебно производство.
Именно
това главно пълно доказване в случая не е проведено,а аргументите да се отмени
настоящия РА се съдържат в предхождащото го решение на директора на
Д“ОДОП“/лист 1049/, с което преписката е върната за издаване на нов ревизионен
акт, доколкото дадените в него указания всъщност не са били изпълнени.
Така,
включително и в хода на повторната ревизия не е установено нещо по-различно от
това,че въпросната СД,от подаването на която се извежда изпълнителното деяние,
всъщност е подадена от трето лице,а именно Кунчо Въжаров,изяснено подробно на
стр. 7 от РД/лист 44 от делото/ ,като тук не е установено от органите по
приходите в какво конкретно се изразява
участието на управителя в недекларирането на действитените стойности на ДДС
за внасяне в СД за м.11.2013г. Простото позоваване на разпоредбата на чл.141 от ТЗ нито презюмира знание,нито обосновава умисъл.
Не
са налице конкретни данни,че ревизираното лице е било наясно с установената
липса на котелно гориво, която липса съзнателно да е била използвана за
декларирането на неверни данни.
Не
може да се обоснове и факта на укриване,като елемент от фактическия състав,нито
пък причинно-следствената връзка между укриване и несъбиране на установените
задължения на дружеството. Това,в контекста на чл.19,ал.1 от ДОПК.
По
отношение на чл.19,ал.2 от ДОПК, действително е установено едно систематично
намаляване на имуществото на дружеството по време и след провеждане на
ревизията по отношение на същото, но нито е установено безвъзмезно отчуждаване
на имущество, нито е изследвано т. на цени значително по-ниски от пазарните.
Мотиви в тази насока не се съдържат нито в РД,нито в РА. Нещо повече, не е
установен,че тези изложени подробно в РД разпоредителни действия са станали
причина да не са изплатени дължимите данъци. Защото видно е от допуснатата
ССЕ,че към момента,в който жалбоподателката е престанала да е управител на
дружеството, последното все още е разполагало с достатъчно активи за
удовлетворяване на установеното публично вземане. Общата отчетна стойност по
счетоводна сметка 204 към 06.10.2014г. е в размер на 52 349,84лв., по
сметка 205 е заведен мотоциклет сузуки на стойност 17 160,80лв.,налице са
средства по сметка 206-стопански инвентар, както и наличнивземания от трети
лица.
Необосновано
остава поведението на приходната администрация при принудителното събиране на
задълженията на дружеството от неговото имущество. Описаните и проведени
действия по принудително изпълнение разкриват липсата на достатъчно проучване
относно наличното имущество,от което е можело да се удовлетвори публичното
вземане.
Налага
се извод,че не е налице нито една от двете хипотези на чл.19 от ДОПК. Дори и да
се приеме,че с поведението си,свързано с подаването на СД ревизираната е укрила факти и
обстоятелства,които по закон е била длъжна да обяви, то не тази СД и нейното
съдържание са станали причина да не могат да се съберат задълженията на
дружеството за данъци. И не намаляването на имуществото на дружеството,дори и
да се приеме,че то целенасочено е намалено в периода 2014г., е единствената
причина да се стигне до несъбираемост на задълженията. Не е обоснована връзка
между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения на дружеството.
На
следващо, разпоредбата на чл. 19, ал.1 ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчни задължения на представляваното дружество, т.е.
поведението на управителя трябва да е единствената причина за обсъжданата
несъбираемост на публичните вземания, като в доказателствена тежест на
приходните органи е да установят, по безспорен начин, че са предприели всички
необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. А
установи се,че към момента на издаване на РА на дружеството, последното е
притежавало имущество достатъчно за събиране на задълженията по ЗДДС. Това е
видно от обявените в ТР ГФО на дружеството към 31.12. на 2013 г. и 2014г. Спрямо
тези имущества на основния длъжник приходните органи не са предприели достатъчно
действия с цел удовлетворяване вземането по РА.
Не
се установяват кумулативните предпоставки на чл. 19, ал.2 ДОПК от една страна,
защото,каза се към края на 2014г. се установява дружествотовсе още да е
разполагало с достатъчно активи,които бихамогли да послужат за удовлетворяване
на публичните вземания, а от друга, изобщо не е изследвано дали и доколко
отчуждаването на имущество от стран на ревизираната е направено по цени
значително по-ниски от пазарните. Видно от събраните доказателства е,че
разпорежданията са правени на цени близки до и малко над данъчната оценка на
имотите. Дали се касае до цени
значително по-ниски от пазарните дори не се и твърди от приходната
администрация.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на жалбоподателката
не е установено и доказано, че са налице предпоставките за реализиране на
отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ДОПК, с оглед на което, оспореният
ревизионен акт следва да бъде отменен.
С
оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените разноски, които съгласно представения списък са в размер на 200лв.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618000718-091-001/12.07.2018год. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 582/08.10.2018г. на директора на
дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на А.Т.Щ.,
ЕГН ********** ***, поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като
управител на „ЩЕРЕВ ОИЛ“ ЕООД, са определени задължения по ЗДДС за м.11.2013г.
в размер на 53 320,85лв. с прилежаща лихва в размер на 27 278,21лв.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно
управление на Национална агенция по приходите да заплати на А.Т.Щ., ЕГН ********** ***, сумата от 200
лв. разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :