Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр.
Габрово, 09.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: В.
ГЕНЖОВА
Г. КОСЕВА
при секретаря Б. Бобчева, като разгледа докладваното от съдията Косева
В.гр.д.№92 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №405 от 05.12.2016г. по
гр.д.№922/2016г. Габровският районен съд е
отхвърлил предявените от Л.Г.П. *** против С.И.П. *** и наследниците на
починалия М.С.М.- П.А.М. ***, С.М. *** и И.М. ***, искове с правно осн. чл. 26
ал.2 пр.5 ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД, като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът е признал за
установена неистиността на декларация, подписана от М.С.М., на осн. чл. 194
ал.3 ГПК. Присъдени са и разноски.
В законният
срок решението е обжалвано от адв. Р. Т. от АК- Разград- пълномощник на Л.П..
С решение
№98/28.04.2017г. по в.гр.д.№34/2017г. състав на Окръжен съд- Габрово е
обезсилил решение №405 от 05.12.2016г. по гр.д.№922/2016г. на Габровският
районен съд, поради липса на правен интерес
от предявените искове и е прекратил производството по делото.
С решение
№95 от 12.04.2018г. по гр.д.№3025/2017г. ВКС на РБ е отменил решение №98/28.04.2017г. по
в.гр.д.№34/2017г. на Окръжен съд- Габрово и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав. Посочено е, че ищецът има правен интерес от провеждането на
съдебното производство.
При новото
разглеждане на делото, като се съобрази с указанията на ВКС в отменителното
решение, настоящият състав на Габровски окръжен съд намира за установено
следното:
Във
въззивната жалба на адв. Р. Т. от АК- Разград- пълномощник на Л.П., се излага,
че решението на районният съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. В деня на сделката Л.П. лично броил на М.М.
договорената сума от 8 000 лева. След сключване на сделката П. не видял
нотариалният акт- това станало едва по време на бракоразводния процес със
съпругата му, по повод установяване на собствеността им. Тогава разбрал, че нотариалния акт не е за покупко- продажба,
каквато била действителната воля на продавача и П., а представлявал нотариален
акт за дарение единствено в полза на съпругата му. Ответната страна не оспорила тази фактическа
обстановка, а се позовала на чл. 22 ал.1 СК, оспорила обратното писмо и
представила декларация по чл. 26 СК, че ищецът дал съгласие С.П. да продаде
придобития чрез дарение имот. С тази декларация той се съгласил да бъде
продадено единственото им семейно жилище, не се съгласявал, че сделката, с
която същия е придобит, е дарение- ако било така неговото съгласие не било
нужно. В сметката по чл. 89 от Закона за нотариусите, за придобиване на имота
от съпрузите, в графата удостоверен нотариален интерес било изписано
"покупко- продажба", а в п.2 било посочено "изготвяне нотариален
акт за покупко- продажба".
Районният съд не направил анализ на доказателствата по делото, не
изложил мотиви в решението си. Представената от ищеца декларация, подписана от М.М.,
също доказвала, че сделката е покупко- продажба и представлявала пълен обратен
документ / контралетър/. Тя била нарочно
съставен документ за разкриване привидността на сделката, съдържала писмените
изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната
сделка и действителната им воля. Когато обратното писмо доказвало привидността
на сделката и разкривало съдържанието на прикритата такава, само то било
достатъчно за признаване на симулацията.
Неучаствалия в процесния договор за дарение и неподписал обратния документ
съпруг- Л.П. можел да оспори симулацията.
Претендирано
е решението на районният съд да се отмени и да се уважат предявените искове,
както и да се присъдят разноските за всички съдебни инстанции.
Ответната
страна по жалбата С.П., чрез процесуалния си представител, оспорва същата и
излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Другите
ответници не са подали отговор на въззивната жалба.
С
разпореждане №238/17.04.2018г. ГОС е допуснал изслушване на тройна съдебно-
почеркова експертиза- доказателственото искане за същата е направено своевременно във въззивната
жалба; допускането на тази експертиза е
неправилно отказано от първата инстанция, в която е открито производство по
оспорване на подписа в документа "декларация" /л.11/. Видно от
заключението на в.л. В. И., Х. Б. и М. М., прието като доказателство от
въззивният съд и неоспорено от страните,
подписът положен за "декларатор" в декларация без дата на М.С.М.,
с която декларира, че е получил във връзка с дарение на недвижим имот сумата от 8 000 лева, е
изпълнен от М.С.М.. В с.з. на 26.06.2018г. вещите лица са потвърдили отново
изрично и категорично пред съда, че подписът положен за "декларатор"
в процесната "декларация" е положен от М.С.М..
Окръжният съд, като взе предвид представените по
делото доказателства и възраженията във въззивната жалба, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районният
съд е бил сезиран с иск от Л.П. срещу Ст. П. и другите ответници /наследници на
починалия М.М./, с който се иска да се прогласи нищожността на договор
за дарение, сключен на 14.12.2004г., обективиран в нотариален акт № № 3, том IV, peг. № 6406,
дело № 377 от 14.12.2004г. на нотариус И. И., вписан в службата по вписванията,
с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт № 185, том XIII, дело №
3007, партидна книга том 14189, стр. 14190, по силата на който М.С.М. с ЕГН: ********** от гр.Габрово
е дарил на С.И.П., с ЕГН: **********, собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69
"а", ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в
него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/
кв.м.; ЛЯТНА КУХНЯ, със
застроена площ 18 кв.м. и ПЛЕВНЯ,
със застроена площ 40 кв.м. /четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот
105 /сто и пет/ с квадратура 60 кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул.
О.Т.67-71 и ул.О.Т.67-68-69"а" и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ДА
се ОБЯВИ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между М.С.М. с ЕГН: **********
от гр.Габрово, като продавач и С.И.П., с ЕГН**********, като купувач, договор за покупко- продажба, с който М.С.М.
с ЕГН********** от гр.Габрово е продал недвижимият имот на С.И.П. по време на брака й с Л.
Г.П.. Претенцията си ищецът е обосновал
в исковата молба със следните обстоятелства:
процесния имот бил закупен от него и С.П., докато са били в брак, за
което той заплатил на продавача М. М. сумата 8 000 лева. Уговорката била
да се сключи договор за покупко- продажба. П. не настоявал да бъде вписан в
нотариалния акт наред със съпругата си и оставил тя да сключи договора за
покупко – продажба. В деня на сделката лично Л.П. броил на М.С.М. договорената
между тях сума от 8000 лева и в следствие на това той му връчил два документа в
оригинали- Удостоверение изх.№ 1770 от
14.12.2004г., издадено от Службата по вписванията при Районен съд гр.Габрово и
декларация за получената сума от 8000 лева. Разбрал, че сделката е оформена
чрез дарение само на съпругата му, когато започнал бракоразводен процес.
Първата инстанция е изложила следните мотиви, въз
основа на които е отхвърлила претенциите:
От заключението на вещото лице Г.М.се установява по
категоричен начин, че подписът на „декларатор” в декларация без дата на М.С.М.,
с която се декларира, че е получил сумата от 8000 лв. във връзка с дарението на
процесния имот на С.П., не е положен от М.С.М.. Следователно декларация на л.
11 от делото /Декларация, подписана от М.С.М. с ЕГН ********** от
гр.Габрово/ е неистински документ. Същата
не
съставлява нито обратен документ /тъй като дори да беше истински, не изхожда от
двете страни по атакуваната сделка и не разкрива в цялост всички елементи на прикритата сделка/, нито
начало на писмено доказателство за разкриване на твърдяната относителна
симулация. Не са представени други годни доказателства за това, че процесната
сделка не е дарение, а покупко-
продажба. Налице са писмени доказателства, че
сделката от 14.12.2004г. е била
дарение: вносна бележка към бюджетна сметка от 14.12.2004 година на С.И.П. за
5% за дарение на недвижим имот – 39,05
лв. на ДП Местни данъци и такси, копия
от Азбучен указател - л. 383 и л. 321, заверени от нотариус И. И., в които са
посочени страните по процесното дарение, Декларация по
чл. 26 от СК- нотариално заверена на 9.12.2010г., с която ищеца дава съгласие
собственичката С.П. да продаде имота, декларация, изхождаща от дъщерите на
дарителя И.Х. и С.М.Д., които в деня на сделката 14.12.2004г. са подписали нотариално заверена декларация, че няма да оспорват
направеното от баща им дарение на С.П.. Представената сметка за нотариални
такси от 14.12.2004г, че С.П. се
задължила да плати такса от 25,22 лв за
покупко- продажба върху 781 лв. не опровергава гореизложеното. Не
е доказано, че процесният договор за дарение е сключен като симулативен и
прикрива продажба на недвижим имот за 8000 лв.
При новото гледане на делото, като взе предвид представените
доказателства и новите събрани такива- тройната съдебно- почеркова експертиза,
настоящият състав на ГОС намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че Л.П. и С.П. са
били в брак към момента, към който е осъществена процесната сделка,
обективирана в нот. акт
№ № 3, том IV, per. № 6406,
дело № 377 от 14.12.2004г. на нотариус И. И., вписан в службата по вписванията,
с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт № 185, том XIII, дело №
3007, партидна книга том 14189, стр. 14190.
Факт
е също, че с решение по гр.д.№407/2015г. на РС Бяла бракът между тях е
прекратен.
Видно
от представената на л.11 от делото на РС декларация, в същата е посочено:
"Долуподписаният М.С.М. с ЕГН**********
от гр.Габрово, ДЕКЛАРИРАМ, че във
връзка с дарението на недвижим имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско -сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О.Т.67-68-69"а", ул.
О.Т.67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.; ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. на С.И.П. с ЕГН: ********** от гр.Свищов получих сумата от 8 000,00лева /осем хиляди лева/."
С
декларация от 14.12.2004г., с нотариална заверка на подписите /л.37 от делото
на РС/, С.Д. и И.Х. са декларирали, че нямат претенции във връзка с дарението
направено от М.С.М. на С.П.- описан е недвижимия имот.
С
декларация по чл.26 СК /л. 52 от делото/ Л.П. е декларирал, че е съгласен
съпругата му С.П. да продаде единственото им семейно жилище- описаният недвижим
имот по нот. акт № № 3, том IV, per. № 6406,
дело № 377 от 14.12.2004г. на нотариус И. И.. Декларацията е с нотариална
заверка на подписа на Л.П..
Видно
от последващите два нотариални акта на л.53 и 55 от делото С.П. е продала
имота.
Представена
е сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите, №2839/14.12.2004г., подписана от С.П.
/ л.72/, в която е посочено следното:
"покупко- продажба недвижим имот върху 781 лева";
"изготвяне нотариален акт за покупко- продажба върху 781 лева".
Видно
от писмо на л.82 от делото, от нотариус
И. И. ***, нотариалното дело за процесната сделка не може да бъде предоставено, тъй като е
унищожено.
Видно
от представената на л. 97 от делото квитанция, след изповядване на процесната
сделка С.П. е заплатила местни данъци и такси
за дарение на недвижим имот, както и, че сделката е посочена в
азбучника, извлечение от който е представено на л. 98 от делото, като дарение.
Пред
районният съд е било открито производство за проверка истинността на декларация
на л. 11 от делото /Декларация,
подписана от М.С.М. с ЕГН********** от гр. Габрово/,
досежно съдържанието и подписа на издател.
Изготвено е заключение на вещото лице Г. М.- че подписът на „декларатор”
в декларация без дата на М.С.М., с която се декларира, че е получил сумата от 8000
лв. във връзка с дарението на процесния имот на С.П., не е положен от М.С.М..
Пред
въззивният съд е допуснато изготвяне и изслушване на тройна съдебно- почеркова
експертиза, в заключението на която три вещи лица специалисти са дали
категорично заключение, потвърдено и в с.з. на 26.06.2018г. пред Окръжният съд,
че подписът положен за "декларатор" в декларация без дата на М.С.М.,
с която декларира, че е получил във връзка с дарение на недвижим имот сумата от 8 000 лева, е
изпълнен от М.С.М.. Заключението не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото. Същото следва да се цени от съда, тъй като е изготвено
от три вещи лица специалисти, които след като
са използвали повече сравнителен материал при изготвянето му, описали са
подробно методите и техниките с които са работили, са стигнали обосновано и
мотивирано до категоричен извод.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият състав на Габровски окръжен съд достигна до
следните правни изводи:
Приема се, че когато
симулативните уговорки при една привидна сделка са насочени срещу неучаствалия
при сключването й съпруг на едната страна, то обстоятелството, че същият
релевира свои собствени права, засегнати от привидността, е достатъчно за
придобиване качеството трето лице по смисъла на чл.
165, ал. 2, изр. II
от ГПК.В
настоящия случай успешното установяване привидността на договора за дарение,
както и разкриване на действително уговорен между страните договор за
покупко-продажба, ще открие пътя за установяване на собствени права на ищеца,
което е посочено в решението на ВКС и обуславя правния му интерес от предявяване на иска. За доказване
на симулацията от страна на ищеца, в качеството на съпруг- неучастник при
сключването на атакуваната сделка, са допустими всички доказателства.
След
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
описаната фактическа обстановка обуславя извод за симулативност на
обективирания в нот.акт №3, том ІV, рег. №6406, дело №377 от 14.12.2004г. договор за дарение на процесния недвижим имот.
Твърденията на ищеца са за възмездност в
отношенията по
сделката, чрез заплащане на
продажната цена на имота в размер на 8 000 лева- т.е.явното съглашение е договор за дарение,
но прикритата сделка е покупко- продажба, защото прехвърлянето на собствеността върху имота е
станало срещу заплащане на цена, а не безвъзмездно.
Симулацията като основание за
нищожност на договорите, предвидено в чл.
26, ал.2, пр.5 от ЗЗД се разглежда и като особен случай на липса на съгласие,
като привиден е този договор, чиито последици не са желани от страните по него.
Симулацията разкрива две основни разновидности. В първата от тях се включват
случаите, когато страните сключват договора само, за да създадат привидни
правни последици, каквито всъщност те не желаят да настъпят. В тези случаи е
налице абсолютна симулация. Втората разновидност на симулацията обхваща
случаите, когато действителната воля на страните се ограничава не само до
невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а обхваща и
желанието да се породят правни последици, различни от тези, към които е
насочена симулативната сделка. Тези правни последици възникват от друга правна
сделка, която е прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна
симулация.
От една страна симулацията
може да бъде пряко разкрита чрез съставено от страните по атакуваната сделка
обратно писмо, от което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от
последната сделка. В случаите на относителна симулация обратното писмо може да
съдържа и тяхната действителна воля, т.е. да обективира прикритата сделка.
Ищцовата страна- жалбоподател
пред въззивната инстанция, счита, че е представила обратно писмо- декларацията
на л. 11 /делото на РС/. Според ответницата Ст. П., чрез процесуалният й
представител, тази декларация не е обратно писмо.
Настоящият
състав на съда намира, че представената декларация на л.11 представлява обратно
писмо и същото е представено своевременно
по делото пред първата инстанция още с исковата молба. От него е видна действителната воля на страните и се
обективира прикритата сделка- че "във връзка с дарението"- т.е. за
прехвърлянето на конкретният подробно
описан недвижим имот, по сделката оформена като дарение, собственикът М.М. е
получил сумата 8 000 лева. Ответницата Ст. П. не твърди, че тя е заплатила тази
сума. Ищецът Л.П. твърди, че той я е заплатил, поради което и представената
декларация му е предоставена от продавача на него. От подписаната декларация се
установява, че сумата е получена от прехвърлителя М.М., както и, че положения в
същата подпис е изпълнен от него, видно от заключението на тройната съдебна
експертиза, приета от въззивният съд като доказателство и неоспорена от
страните. Съдържанието на декларацията е такова, че не оставя съмнение за това,
какво прехвърлителя е искал да потвърди с нея - то е, че собствеността върху
имота не е преминала в резултат на безвъзмездно дарение, а за това му е
заплатена сумата 8 000 лева- т.е. имота е продаден срещу посочената парична
сума. Документът сам по себе си е пълно
доказателство за симулацията и не е необходимо да има дата, нито да е съставен
преди сделката / по този въпрос съдебната практика е непротиворечива и
константна/.
Във връзка с гореизложеното
неоснователни са възраженията на ответницата Ст. П., чрез процесуалният й
представител, че този документ нямал дата и че по делото не са разпитани
свидетели които да го потвърдят. Законът не поставя изискване за времето на
съставяне на документа- писменото изявление за действителната воля на страните
може да е съставено преди или по време на извършване на привидната сделка,
както и след нейното сключване- Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 375/2010 г., IV г. о., ГК. Не е
необходимо при наличието на обратно писмо да се разпитват свидетели и е
недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на
декларацията. За това е налице забрана по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. С него симулацията се разкрива
пълно и ако документът е истински, както в случая е установено, той е
достатъчно доказателство за уважаване на иска.
Неоснователно е и
възражението на ответницата П., че тази декларация не представлява обратно
писмо, тъй като не е подписана от двете страни по сделката / в какъвто смисъл
също има съдебна практика/, а само от прехвърлителя. Настоящият състав споделя
съдебната практика, че не това е условието, за да се приеме един документ за
пълно обратно писмо. В съдържанието е разликата между началото на писменото
доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа. За да
се третира изявлението като обратно писмо не е необходимо то да е съставено
писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от
страната, която оспорва доводите за привидност. В случая едностранно съставеният документ от страната
по сделката, на която привидността се противопоставя, е обратно писмо и пълно
доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен
начин волята й правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да
настъпят- Р. №484/ 11.06.2010г. гр.д.№375/2010г. ІV ГО, ВКС.
Но дори да се приеме, че представеният
своевременно документ- декларация, не е обратно писмо, а представлява само
непълен обратен документ, то претенцията е подкрепена и с други доказателства
/които не е задължително да са само свидетелски показания/ и отново се явява
основателна. Събраните по делото доказателства
следва да се обсъдят и преценят по отделно и в тяхната взаимна връзка. Л.П. е трето лице спрямо атакуваната от него
сделка и твърденията му относно истинската воля на прехвърлителя по сделката за
наличие на прикрита възмездна сделка би могло да се приеме за доказано и по
пътя на косвеното доказване /чрез индиции/- Р. 352 от 31.10.2011г. по гр.д.№186/2011г.
ІІІ ГО, ВКС. Видно от представената на л. 11 от делото декларация прехвърлителя
е получил парична сума за прехвърлянето на собствеността именно върху процесния
конкретен недвижим имот. В подкрепа на
този факт, както и на твърдението за прикрита сделка за покупко- продажба, е и представена е сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите,
№2839/14.12.2004г., подписана от С.П. / л.72/, в която е посочено
следното: "покупко- продажба
недвижим имот върху 781 лева"; "изготвяне нотариален акт за покупко-
продажба върху 781 лева". По делото не се спори, а и изрично е посочено /в
писмената защита на ответницата Ст. П./, че тя е подписала тази сметка. Няма
данни и не се твърди между тези страни да е имало други сделки или каквито и да
било други отношения, за да възникне съмнение за коя от тях се отнася тази
сметка. Налице е и декларация от 14.12.2004г., с нотариална
заверка на подписите /л.37 от делото на РС/, видно от която С.Д. и И.Х.
/наследници на прехвърлителя/ са декларирали, че нямат претенции във връзка с
дарението направено от М.С.М. на С.П.. Този факт още веднъж сочи, че тъй като
за прехвърляне на имота е получена парична сума, а е оформена привидна сделка
за дарение, която е безвъзмездна, купувача е следвало да бъде уверен, че
наследниците на прехвърлителя няма да атакуват същата. Отделен е въпроса, доколко предварителен
отказ от права е правно валиден, но получателя на имота е следвало да бъде
уверен, че след като е платил придобиването на същия, но е прехвърлянето е
оформено чрез безвъзмездна сделка, той няма да има проблемите които биха могли
да възникнат във връзка с договор за дарение. Защото е житейски необяснимо и
нелогично едно лице, което има близки роднини, да надари с недвижим имот- земя
и сгради, друго абсолютно непознато за него лице, с което няма роднински
връзки, което не познава и не е срещало до момента на сделката.
Обстоятелството
дали Л.П. е знаел, че прехвърлянето на имота е оформено с дарение, е без
значение за настоящия казус за разкриване симулативността на договора. До
момента той не е имал интерес да разкрие тази симулация, поради което е без
значение дали е знаел или кога е разбрал как е оформено прехвърлянето на
недвижимия имот. Без значение е и обстоятелството, че П. е подписал декларация
за съгласие съпругата му да продаде имота, тъй като когато се отчуждава
единствено семейно жилище винаги и двамата съпрузи следва да изразят съгласие.
Обстоятелството, че С.П. е заплатила
местни данъци към Община
Габрово за дарение и прехвърлянето е
вписано в азбучника като дарение, не
оборва изложеното до момента по делото. След като явната сделка е оформена като дарение не е
възможно да се определи и заплати към местните данъци и такси данък за друг вид сделка или тя да се впише в
азбучника по друг начин.
Всичко изложено и преценено като
съвкупност на доказателствата, наред с представената декларация за предаването
на паричната сума на прехвърлителя М. М., налага извод, че сключения на 14.12.2004г.
договор за дарение между М.М. и С.П. за недвижимия имот описан в същия, е
привиден и прикрива договор за покупко-продажба /за което впрочем има
мотивиращи причини за евентуално избягване облагането на продажната цена,
получена от продавача/.
На
основание гореизложеното решението на първата инстанция следва да се отмени и
да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Разноски: С оглед изхода по
делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя
направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции в размер на сумата
3 947,70 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №405 от 05.12.2016г. по
гр.д.№922/2016г. на Габровският районен съд, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА за нищожен по иска на Л.Г.П. ЕГН**********, срещу С.И.П. ЕГН**********, и наследниците
на починалия М.С.М. с ЕГН**********, а именно: П.А.М. ***,
И.М. *** и С.М. ***, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №3, том IV, вх.рег. № 6406, дело 377/14.12.2004г.,
по силата на който М.С.М. е дарил на С.И.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ. Габрово с обща квадратура 590
кв.м. /петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69
"а", ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в
него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/
кв.м.; ЛЯТНА КУХНЯ, със
застроена площ 18 кв.м. и ПЛЕВНЯ,
със застроена площ 40 кв.м. /четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот
105 /сто и пет/ с квадратура 60 кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул.
О.Т.67-71 и ул.О.Т.67-68-69"а", като привиден, прикриващ договор
за покупко-продажба, на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен сключения
между С.И.П. ЕГН**********, като купувач и М.С.М. ЕГН:**********, като продавач,
договор за покупко-продажба на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69
"а", ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в
него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/
кв.м.; ЛЯТНА КУХНЯ, със
застроена площ 18 кв.м. и ПЛЕВНЯ,
със застроена площ 40 кв.м. /четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот
105 /сто и пет/ с квадратура 60 кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул.
О.Т.67-71 и ул.О.Т.67-68-69"а", на основание чл.
17, ал.1 ЗЗД.
ПРИЗНАВА
оспорването на Декларация, подписана от М.С.М. ЕГН:**********, находяща се на
л.11 от делото на РС- Габрово, за недоказано.
ОСЪЖДА С.И.П. ЕГН**********, П.А.М. ***, И.М. *** и С.М. ***, да заплатят на Л.Г.П. ЕГН**********, сумата 3 947,70 лева /три
хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки/, разноски по
делото пред всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: