№ 245
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба, подадена от
К. Х. П., с която оспорва разпореждане №17 от 04.01.2022 г., постановено по т.д. № 2 859/21
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, граждански състав, с
което съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба на К. Х. П. вх.№ 35
464/30.12.21г.и е прекратил производството по т.д. №2 859/21г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 7 състав.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Твърди, че съдът е направил незаконосъобразен извод като е
приел, че евентуалното уважаване на иска няма да доведе до автоматично възстановяване на
мандатното правоотношение, поради което е счел предявеният иск за недопустим, поради
липса на правен интерес. Твърди, че в депозираната искова молба е навел твърдения за
нищожност на решенията, обективирани в заповедта на Министъра на транспорта и
съобщенията, като твърди, че същата не представлява индивидуален административен акт, а
е едностранно волеизявление, с което се пораждат и прекратяват права. Твърди, че в
резултат на това едностранно са прекратени договорите за управление, което го лишава от
възможността да получава възнаграждение и да изпълнява задълженията си по тях. Твърди,
че при прогласяване на нищожността ще бъде променен статутът му и ще бъде възстановен
като генерален директор на дружеството. Ето защо твърди, че съдът е длъжен да разгледа
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, вр.чл.44 от ЗЗД. Моли съда да постанови
определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, като претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното разпореждане №17 от 04.01.2022
1
г., постановено по т.д. № 2 859/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 7 състав, граждански състав, че съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК
исковата молба на К. Х. П. вх.№ 35 464/30.12.21г. и е прекратил производството по т.д. №2
859/21г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че Производството е образувано по искова молба подадена от К. Х. П., с която същият е
предявил срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ обективно
съединени искове за прогласяване на нищожността на решенията на Министъра на
транспорта и съобщенията, упражняващ правата на Държавата в предприятието,
обективирани в заповед №ПД-268/23.12.2021 г. за освобождаване на ищеца като директор и
член на управителния съвет на предприятието, за прекратяване на договора му за възлагане
на управлението, за изплащане на обезщетение за неспазване на предизвестието, за
назначаване на З. К. за член на Управителния съвет и генерален директор на „Национална
компания железопътна инфраструктура“ и искове за признаване за установено по реда на чл.
29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че обстоятелствата, за които е подадено заявление А9 вх.№
20211229141912 за вписване на промени по партидата на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ в търговския регистър (за освобождаване на ищеца като
директор и член на управителния съвет на предприятието и за вписване на З. К. като член на
управителния съвет и генерален директор на НКЖИ), като несъществуващи обстоятелства.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
С атакуваното разпореждане №17 от 04.01.2022 г., постановено по т.д. № 2
859/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, граждански
състав, съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба на К. Х. П. вх.№ 35
464/30.12.21г. и е прекратил производството по т.д. №2 859/21г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 7 състав.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в установените от
закона срокове и от оправомощено лице. Атакуваното определение е валидно и допустимо.
В частната жалба са инвокирани твърдения за неправилност на изводите на
съда по отношение на допустимостта на предявените искове, с оглед на липсата на правен
интерес. Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни, по следните съображения:
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ е създадена по
силата на разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЖТ и притежава статут на държавно предприятие
по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Безспорно създадените държавни предприятия не са
търговски дружества, съгласно изричната разпоредба на закона, но те са търговци, по
смисъла на ТЗ. Органите за управление на държавното предприятие и техните функции са
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, управителният
съвет и генералният директор. Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗЖТ министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда общата транспортна
политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и
експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон
правомощия, свързани с дейността на НК "ЖИ", които включват назначаване на тримата
членове на управителния съвет, сключването на договори за управление с тях,
назначаването на генерален директор, сключването на договор за управление със лицето,
2
както и прекратяването на сключените договори за управление и освобождаването на
генералния директор. В закона изрично са изброени предпоставките за предсрочното
прекратяване на сключените договори за управление - когато лицето не отговаря на
изискванията на чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗЖТ, когато нарушава или не изпълнява условията,
предвидени в закона или в договора за управление, когато е подадена писмена молба за
освобождаване, както и по решение на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията с едномесечно предизвестие. С оглед на така очертаната
законодателна рамка за безспорно следва да се приеме, че Министъра на транспорта,
информационните технологии изпълнявайки възложените му по силата на закона
правомощия, извършва действия по управлението на държавното предприятие и
представлява върховен орган на управление. Безспорно е, че издавайки актове в кръга на
предоставените му пълномощия, той прави изявление като орган на управление на
предприятието, сходен по правомощия, компетентност и власт на общите събрания на
акционерното и дружеството с ограничена отговорност. Едно от тези правомощия е
сключването на договор за възлагане на управлението на държавното предприятие с
членовете на управителния съвет и генералния директор. Сключеният между държавното
предприятие и членовете на управителния съвет, вкл. с ищеца договори за възлагане на
управление има правната характеристика на договор за поръчка, изпълнението на който е
разсрочено за период от 5 години. Предсрочното прекратяване на действието на договора в
конкретния случай е поради оттегляне - втората хипотеза по чл. 287 ЗЗД, а именно
оттегляне на поръчката. Такова волеизявление за оттегляне на поръчката е обективирано в
заповедта на Министъра на транспорта и съобщенията. Като неоснователни следва да се
възприемат наведените в частната жалба твърдения, че успешното провеждане на
предявеният иск за нищожност на волеизявлението, обективирано в заповедта ще доведе до
възстановяването на поста генерален директор. За да бъде основателно това твърдение
действително следва да е установена по предвиден в закона ред нищожност на решението на
органа за управление. Действайки като орган на управление на търговец и предвид липсата
на уредба в специалния закон, по които е създадено държавното предприятие настоящият
състав намира, че по отношение на действителността на актовете на следва да се приложат
по аналогия уредбата относно нищожността на актовете в Търговския закон. Търговския
закон е уредил нищожността на актовете с изрични разпоредби. С оглед на задължителните
указания дадени в тълкувателните мотиви на ТР № 1/02 г. по т.д. № 1/02 г. на ОСГК на ВКС
извън изрично посочените в закона като нищожни решенията на органа за управление на
дружеството са и липсващите (невзети) решенията, както и решения, които са извън
пределите на компетентността, определена от закона и учредителния акт. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба ищецът макар и да твърди, че решението относно
прекратяване на неговата представителна власт и прекратяване на договора за възлагане на
управление е решение, което не е надлежно взето, както и твърдения, че актът (решението)
относно това е взето от орган, извън неговата компетентност, с което формално покрива
допустими искове за нищожност на акт на управителен орган, настоящият състав намира, че
това не може да обоснове допустимост на предявените искове. Непосочването на основание,
въз основа на което е се прекратяват пълномощията на ищеца не би могло да обоснове извод
за нищожност на взетото решение, с оглед на законово разписаните пълномощия,
включващи право да оттегли мандата. От друга страна твърдението, че оглед вписването в
наименованието на министерството като такова и на информационните технологии (в ЗЖТ)
и издаването на заповедта от министъра на транспорта и съобщенията не допуска
определяне на функциите на министъра, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователно. За тази промяна е налице акт на Народното събрание, обективиран в
решението, с което същото е одобрило предложената от избрания за министър-председател
структура на Министерския съвет. Такова основание би било налице само в случаите когато
дружеството е в сферата на информационните технологии, които с оглед акта на Народното
3
събрание са преминали към друго министерство. Ето защо настоящият състав намира, че
макар и формално да са изведени твърдения, които биха направили допустим иска за
нищожност на решенията на органа на управление на държавното предприятие,
обективирани в процесната заповед, с оглед на въведената обосновка на тези твърдения не
може да се направи обоснован извод, че предявените искове са допустими.
Неоснователен е и втория наведен довод относно приложението на
приложение на разпоредбите относно нищожността на договорите, уредена в разпоредбите
на чл.26 и чл.44 от ЗЗД. С оглед на задължителните тълкувателни указания по
приложението на закона дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГК на
ВКС решенията на ОС, като върховен орган на управление на търговец не следва да бъдат
разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на
този закон относно тяхната недействителност. За тях са приложими специфични критерии,
въведени от ТЗ.
Ето защо настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд
относно недопустимостта на предявените искове за нищожност.
По отношение на допустимостта на втория иск за признаване за установено по
реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че обстоятелствата, за които е подадено заявление А9 вх.№
20211229141912 за вписване на промени по партидата на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ в търговския регистър (за освобождаване на ищеца като
директор и член на управителния съвет на предприятието и за вписване на З. К. като член на
управителния съвет и генерален директор на НКЖИ), са несъществуващи обстоятелства,
настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни. Ищецът няма правен интерес от да предяви искове за защита срещу
заличаването му от търговския регистър като последица от решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството. По въпросите относно липсата на правен интерес
на заличен управителен орган на търговско дружество от предявяване на искове за защита
срещу заличаването му от партидата на дружеството в търговския регистър е налице и
трайно установена съдебна практика на ВКС (в т.см. решение №311 от 06.02.2019 г. по т.д.
№2 742/17 г. на ВКС, II ТО и цитираната в него съдебна практика). Същата се отнася до
хипотезите на освободен управител на дружество с ограничена отговорност. С оглед
изложеното по-горе по отношение на приложимостта на разпоредбите на ТЗ по отношение
на държавните предприятия настоящият състав намира, че същата е приложима и към
хипотезите на освободен член на управителен съвет на държавно предприятие.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Видим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №17 от 04.01.2022 г., постановено по т.д. № 2 859/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, като правилно и
законосъобразно.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5