М О Т И В И
от 30.03.2016 г. към Присъда № 101 от 30.03.2016
г.,
постановена по НОХД № 417/2016
г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура
Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Г.М.А., ЕГН: ********** за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че в периода от 09.05.2015
г. до м. декември 2015 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
1205 от 07.04.2015 г., постановено по
гр. дело № 1293 по описа на Районен съд гр. Пловдив, I бр. състав за 2015 г., влязло в
законна сила на 19.05.2015 г., да издържа свой низходящ – синът си И.Г.А., ЕГН
**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., чрез неговата
майка и законен представител М. И. Т., ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на 8 - месечни вноски, като общият размер възлиза на сумата от 1040 лв.
/хиляда и четиридесет лева/.
По
делото не участва частен обвинител.
До приключване на проведеното съдебно заседание, подсъдимият е
възстановил дължимите вноски, въз основа на което той е поискал прилагане на
привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК.
От
своя страна прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че
предвид обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задължението си и не са
настъпили други вредни последица за пострадалия, спрямо него следва да намери
приложение нормата на чл. 183, ал. 3 НК, а именно да бъде признат за виновен,
но да не бъде наказан.
От
своя страна подс. А. заявява, че не оспорва обвинението и признава вината си,
като в последната си дума моли да не бъде наказан.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият Г.М.А. е роден на *** ***, ..., български
гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН:
**********.
През лятото на 2009 г. свид. М.И.Т. *** на съпружески начала с
подс. Г.М.А.. Двамата живели заедно до
пролетта на 2013 г.
В резултат на съвместното им съжителство им се родило и детето им -
И.Г.А.. През пролетта на 2013 г. свид. Т. и подс. А.
се разделили, но продължили да живеят и двамата в гр.Пловдив. Детето останало да живее при свид. Т.. Тъй като подс. А.
не полагал никакви грижи за детето си
в началото на 2015 г.
Свид. Т. депозирала жалба до РС гр. Пловдив и било образувано гр. дело № 1293
по описа на Районен съд гр. Пловдив, І бр. състав за 2015г., с което Т. поискала подс. А. да заплаща издръжка на детето
си. Делото приключило с решение № 1205
от 07.04.2015 г., с което подс. А. бил осъден да заплаща на детето си И.Г.А.
издръжка в размер на 130.00 лева/месечно. Тази издръжка детето трябвало да
получава чрез законния си представител -
свид. Т.. Решението влязло в законна сила на 19.05.2015 г. Въпреки, че подс. А.
бил уведомен за постановеното съдебно решение с което бил задължен да издържа
детето си, той не изпълнявал решението в периода от м. май 2015 г. до
м.декември 2015 г. По този начин, като неплащал дължимата издръжка по 130.00
лева за детето си, сумата която дължал в края на описания период възлизала на
1040.00 лева. Тъй като свид. Т. била в затруднено положение и не можела да
полага достатъчно грижи за детето си, предвид неизпълнението на съдебното
решение от страна на подс. А. тя депозирала жалба в Районна прокуратура гр. Пловдив.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира
като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от събраната по
делото доказателствена съвкупност, в това число и от обясненията на подсъдимия.
Такива са: показанията на свид. Т., обясненията на подсъдимия, Решение № 1205
от 07.04.2015 г., постановено по гр.
дело № 1293 по описа на Районен съд гр. Пловдив, I бр. състав за 2015 г., влязло в
законна сила на 19.05.2015 г.,
Удостоверение за раждане, Характеристична справка, Справка съдимост и
други справки. Съдът не установи противоречия в така събраните доказателства,
поради което и доколкото в случая няма спор нито по фактите, нито по правото,
събраните по делото доказателства не се нуждаят от по-нататъшен анализ.
По същество
подсъдимият А. не оспорва събраните по делото доказателства, установените въз основа
на тях факти и обстоятелства, както и повдигнатото му обвинение въз основа на
тях, а единствено желае да се възползва от привилегированата разпоредба на чл.
183, ал. 3 НК, като не бъде наказван, предвид обстоятелството, че е заплатил
всички дължими месечни вноски за издръжката на децата си.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Събраният по делото
доказателствен материал дава основание да се приеме, че подсъдимият Г.М.А. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: в периода от 09.05.2015 г. до м.
декември 2015 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1205 от
07.04.2015 г., постановено по гр. дело №
1293 по описа на Районен съд гр. Пловдив, I бр. състав за 2015 г., влязло в
законна сила на 19.05.2015 г., да издържа свой низходящ – синът си И.Г.А., ЕГН
**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., чрез неговата
майка и законен представител М. И. Т., ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на 8 - месечни вноски, като общият размер възлиза на сумата от 1040 лв.
/хиляда и четиридесет лева/.
Съгласно Семейния
кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението. За съставомерността на
деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
В конкретния случай
по делото се установи (от свид. показания на свид. Т., които не се оспорват от
подсъдимия), че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното решение, по силата на което
същият е осъден да заплаща на сина си - И.Г.А., месечна издръжка в
размер на 130 лв., чрез неговата майка и законен представител - М. И. Т.,
считано от постановяване на решението
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане. Това решение е влязло в сила на 19.05.2015 г. Това означава,
че за времето от месец май 2015 година до месец декември 2015 година,
подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, като през цялото това
време за всичките потребности на детето се е грижела майка му - свидетелката
Т..
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно,
че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава
постановеното от РС-Пловдив влязло в сила съдебно решение, но въпреки това
съзнателно се е отклонил от това си задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от
свобода” до една година или с
“пробация”.
Следователно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък,
посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 183, ал. 3 НК деецът не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като
тази разпоредба не се прилага повторно. Съдът намери, че в случая са налице
предпоставки за приложение на тази привилегирована хипотеза, доколкото в проведеното пред настоящия съдебен
състав съдебно заседание подс. А. заяви и свид. Т. потвърди, че цялото задължение, касаещо инкриминирания
период от осем вноски е било погасено или подс. А. е заплатил на свид. Т.
сумата от 1040 лева. Същото е сторено преди постановяване на присъдата от
първата инстанция, като по делото не са налице доказателства, сочещи на
настъпили други вредни последици за пострадалия, т.е. неизпълнението на
задължението за издръжка не е поставило пострадалия в особено затруднено
материално положение, като подсъдимият не се е ползвал до сега от привилегията
на този законов институт. Изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се
стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което
настоящата съдебна инстанция призна подсъдимия А. за виновен, но на основание
чл. 183, ал. 3 НК постанови същият да не бъде наказан.
По делото не са
направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК