№ 1100
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, длъжник по изп. д. №
20229210400119 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС,
срещу постановление от 09.02.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали
размера на приетото за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя в размер на 420 лв., както и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не е намалил
адвокатското възнаграждение от 420 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Единственото действие, извършено от пълномощника на взискателя към момента на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение, било подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. В срока за доброволно
изпълнение длъжникът бил погасил изцяло задължението си. Не била налице и фактическа
и правна сложност на изпълнителното дело. Предвид изложеното се моли съдът да отмени
атакуваното постановление и да намали адвокатското възнаграждение от 420 лв. на 200 лв.,
а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът да реши въпроса по
същество. Претендират се разноски за настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „Б.Л.“ ЕООД не е депозирал
1
отговор на жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ С.П., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно
разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изп. д. № 20229210400119 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по
молба от 14.01.2022 г. на „Б.Л.“ ЕООД, с управител В.С., чрез пълномощник адв. В.Ч. от АК
- Враца, срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.01.2022 г., издаден по гр.
д. № 20201450100880/2020 г. на РС - Мездра, съгласно който длъжникът е осъден да заплати
на взискателя сумата от 809 лв., представляващи направени деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумите по
изпълнителния лист, като е претендирано и адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 420 лв. С молбата взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника до размера на вземането в „Ц.К.Б.“ АД, като е извършено и
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 11.01.2022 г., с което взискателят е
упълномощил адв. В.Ч. да го представлява по изпълнителното дело, както и Договор за
правна защита и съдействие от същата дата, видно от който за образуване на изпълнително
дело срещу „Т.С.“ ЕАД и извършване на действия за събиране на парично вземане на
адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 420 лв., в брой, за което договорът служи
за разписка.
С постановление от 14.01.2022 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изпълнително дело, да
се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се уведоми НАП за
започнатото изпълнение, да се извърши справка за притежавано от длъжника движимо и
недвижимо имущество и при наличие на такова да се наложи запор и/или възбрана, да се
извърши справка за банкови сметки и при наличие да се наложи запор, присъединено е за
събиране и адвокатското възнаграждение на взискателя.
На 17.01.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Ц.К.Б.“ АД за налагане на запор
върху всички сметки на длъжника в банката, банкови касетки и вземания, които длъжникът
има по договори, сключени с банката, до размера на сумата от 1 439,47 лв., изчислена към
31.01.2022 г.
На 19.01.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която като
дължима е посочена сумата от общо 1 439,47 лв., от които 809 лв. – присъдени разноски, 420
2
лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 210,47 лв. – такси и разноски
по ТТРЗЧСИ, дължими към 31.01.2022 г.
Със съобщение от 24.01.2022 г. от „Ц.К.Б.“ АД са уведомили ЧСИ, че цялата дължима
сума по запора – 1 439,47 лв. е преведена по посочената от ЧСИ банкова сметка с платежно
нареждане реф. № 79000П-АН-7648 от 19.01.2022 г.
С възражение вх. № 02050/21.01.2022 г., подадено в двуседмичен срок от получаване на
поканата, длъжникът е поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски
хонорар от 420 лв. на 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като
прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и да
намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като несъобразена с размера на дълга по изпълнителния
лист.
От взискателя „Б.Л.“ ЕООД е депозирано становище вх. № 03645/07.02.2022 г. за
неоснователност на искането на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар.
С обжалваното постановление от 09.02.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение поради липса на прекомерност.
Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи
правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази
разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед
извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат,
но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
3
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в относимата за спора редакция към 11.01.2022 г., е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е
200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7, т. е. според материалния интерес. В случая не се спори, че уговореното
възнаграждение от 420 лв. е заплатено. Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното
постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение.
Приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй
като единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие е
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за
образуване на изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за
нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК, а не съставлява действие, което да обуслови
дължимост и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Безспорно към 19.01.2022 г.
дългът е бил заплатен изцяло в резултат на наложения запор, поради което за в бъдеще от
пълномощника на взискателя няма да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т.
2 на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва
да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 420 лв. на 200 лв.
Жалбата в частта, с която се иска коригиране размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
съобразно материалния интерес по изпълнителния лист, евентуално - съобразно намаления
размер на адвокатското възнаграждение, е неоснователна. В процесния случай по изп. дело
са определени разноски, но не и конкретна пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В тази
връзка доводите на длъжника, изложени в жалбата относно обстоятелството, че
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена от ЧСИ не
следва да бъдат обсъждани от въззивния съд. При липса на конкретно определена по
процесното изп. дело пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът не може да извърши
преценка и контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ в тази насока. С оглед на
което жалбата на длъжника в частта, с която е направено искане за редуциране на размера на
начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Независимо от частичната основателност на жалбата, в настоящото производство не
следва да се присъждат разноски. В производството относно дължимостта и размера на
разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение № 114 от
20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ВКС, ІІ г. о., определение № 66 от 02.02.2017 г. по
ч. гр. д. № 5503/2016 г., ВКС, ІV г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., ВКС, ІІІ г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г.,
ВКС, І г. о., определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., ВКС, IV г. о.,
4
определение № 52 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г., ВКС, I г. о., определение № 50
от 06.04.2021 г. по ч. гр. д. № 355/2021 г., ВКС, I г. о. и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 05780/22.02.2022 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, постановление от 09.02.2022 г. по
изп. д. № 20229210400119 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие
СГС, с което е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване
размера на приетото адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на взискателя „Б.Л.“
ЕООД, ЕИК *******, адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20229210400119 по описа на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, както следва: от 420 лв.
(четиристотин и двадесет лева) на 200 лв. (двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 05780/22.02.2022 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, в частта, с която е
направено искане за преизчисляване на размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса по изп. д. № 20229210400119 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на
КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5