Решение по дело №1102/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

267/9.7.2020г.

 

№......................                                   09.07.2020 г.                                          гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1102/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20-0869-001639 от 26.05.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като представя списък за разноските на основание чл. 80 от ГПК, във вр. чл. 144 от ГПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в проведените по делото съдебни заседания не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Д.Д.Й. на 12.05.2020 г. около 16.20 часа в гр. Шумен управлявала собствения си лек автомобил, марка “Фолксваген Голф“, с рег. № Н 7002 ВН, като се движила по ул. „Невен“ в гр. Шумен, от ул. „Марица“ в посока                    ул. „Гиньо Писков“. Същевременно по ул. „Ален мак“ в посока зала „Армеец“ свидетелят С.О.Д. управлявал лек автомобил, марка „Шкода Кодиак“ с ДК № СВ 1238 МН, като се движил от ул. „Гиньо Писков“. На кръстовището на ул. “Невен“ и           ул. “Ален мак“ жалбоподателката Й. не се съобразила с предписанията на пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство!“, като автомобилът, управляван от последната, ударил с предната си част движещият се с предимство по ул. „Ален мак“ лек автомобил, марка „Шкода Кодиак“ с ДК № СВ 1238 МН. Вследствие на причиненото ПТП били нанесени щети на задната лява врата и охлузвания по задната лява джанта на лек автомобил „Шкода Кодиак“ с ДК № СВ 1238 МН. На автомобила на жалбоподателката също били причинени щети в областта на преден ляв фар, предна броня в ляво и преден ляв калник. Веднага след удара Й. спряла и установила какви са щетите, а собственика на другия автомобил – свидетеля С.О.Д. също установил щетите, след което уведомил служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –               гр. Шумен. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след извършена проверка на всички обстоятелства съставили Протокол за ПТП № 1743088/12.05.2020 г., който бил подписан от двамата участници. Жалбоподателката не е заплащала на пострадалия пари за възстановяване на нанесените на автомобила имуществени щети. На жалбоподателката бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 238164 от 12.05.2020 г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Й. е нарушена разпоредбата на чл. 50,              ал. 1 от ЗДвП - за това, че при наличието на пътен знак „Б2 – Стоп!“ не пропуска и блъска в задната лява част движещият се по пътя с предимство лек автомобил, с което е станала причина за ПТП с материални щети. Актът е подписан от нарушителката, като е изложила, че има възражения по него, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала и допълнителни писмени възражения в срока по          чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20-0869-001639 от 26.05.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Впоследствие полицейските служители, посетили местопроизшествието, изготвили Докладна записка от 21.05.2020 г. с Рег. № 869р-2692/26.06.2020 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен относно констатираната нередовност на пътната мрежа на гр. Шумен, тъй като ул. „Ален мак“ е еднопосочна и при установената липса на пътен знак „Г3 – Движение само наляво след знака!“ на кръстовището на                         ул. „Гиньо Писков“ и ул. „Ален мак“ в гр. Шумен се създават предпоставки за ПТП,  при предприемане на маневра завой надясно и движение в обратна на движението посока по ул. „Ален мак“.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Ю.И. и на свидетелите Й.Н.Й. и С.О.Д., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.И. и Й.Й. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни, безпротиворечиви и логични. Посочените свидетели не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателката, като няма данни изобщо да са я познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в техните показания. Свидетелят С.О.Д. е втори участник в произшествието, при което последният не може да бъде счетен за непредубеден свидетел. Макар и свидетелят С.Д. да е заинтересуван от изхода на делото, съдът намира, че показанията му се явяват достоверни в достатъчна степен, тъй като кореспондират на обективните данни по делото и конкретно - описаният от него механизъм на произшествието съответства на следите от удар по двата автомобила. При това положение съдът не намира достатъчно основания да се съмнява в твърденията на свидетеля.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на двата автомобила, участвали в ПТП и на процесното кръстовище, направени непосредствено след настъпилото произшествие и отразяващи нанесени щети по автомобилите и наличието на поставени пътни знаци на кръстовището на ул. “Невен“ и  ул. “Ален мак“. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20-0869-001639 от 26.05.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –                         гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се по            ул. „Невен“, на кръстовището с ул. ”Ален мак” Й. не се съобразила с предписанията на пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство!“, като автомобилът, управляван от последната, ударил с предната си част движещият се с предимство по ул. „Ален мак“ лек автомобил, марка „Шкода Кодиак“ с ДК № СВ 1238 МН, вследствие на което е била охлузена задната лява джанта и деформирана задната лява врата. По автомобила на жалбоподателката също били установени имуществени щети. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля С.О.Д., който е собственик на пострадалия автомобил. В подкрепа на изложеното са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Ю.И. и Й.Н.Й., които заявяват, че непосредствено след подадения сигнал са посетили местопроизшествието, като жалбоподателката е споделила, че е ударила въпросния автомобил, тъй като се е движил по забранената еднопосочна ул. „Ален мак“. От показанията на свидетелите Г.И. и Й.Й. обаче става ясно също, че пострадалият автомобил се е движил по ул. „Гиньо Писков“ завивайки по ул. „Ален мак“ в посока зала „Армеец“, както и че на кръстовището на ул. „Гиньо Писков“ и ул. Ален мак“ липсва пътен знак „Г3 – Движение само наляво след знака!“, което е дало основания на актосъставителя да приеме, че виновен за настъпването на произшествието е жалбоподателката. В подкрепа на този извод е и изготвения от полицейските служители снимков материал, както и изисканата от Община Шумен информация и схема на нанесената вертикална и хоризонтална маркировка на ул. „Ален мак“ и на кръстовището на ул. „Невен“ и ул. „Ален мак“ в                         гр. Шумен към датата на процесното нарушение. От самото настъпване на ПТП е видно, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 50,            ал. 1 от ЗДвП, при което следва да се приеме, че същата действително е нарушила цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката  действително не е изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на               чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева за водач, който поради нарушение на правилата за предимство причини  пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр.                чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

По отношение твърдението на жалбоподателката, че административно-наказващият орган не е изложил мотиви относно обстоятелството защо приема, че нарушението не е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че същото не  е съществено процесуално нарушение, доколкото органът е извършил преценка, която макар и лаконично е била отразена в самото наказателно постановление. С оглед твърдението на жалбоподателката, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение е формално и признаците на състава му не изисква настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди.  Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при предимство и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени значителни щети на второто, участващо в ПТП-то превозно средство. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.      

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –                        гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателката, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД на МВР –   гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0869-001639 от 26.05.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА Д.Д.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: