О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
62/21.10.2022 г.
21.10.2022
г., гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в
закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ СТОЯНОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Велина
Митева разгледа докладваното от съдия Стоянова
КАНД № 111 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
По
делото е постъпила молба с вх. № вх. № 2438 от 12.10.2022г.от процесуалния
представител на Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас с искане за изменение на
Решение № 120/28.09.2022 г. постановено по канд №111/2022
г. на ЯАС в частта за разноските, като се претендира да се намали адвокатското
възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции до неговия минимален размер
от 300 лева, поради отсъствие на елемента фактическа и правна сложност.
В
дадения срок насрещната страна А.А.К. ***, чрез адв.И.С. *** с писмена молба оспорва искането като
неоснователно с претенция за отхвърлянето му.
В
дадения срок ЯОП не взема становище по молбата.
След
като се запозна с искането и приложените по делото доказателства, съдът го
приема за допустимо, но неоснователно поради следното.
С
Решение № 120/28.09.2022 г. постановено по канд №111/2022
г. на ЯАС е отменил Решение № 46/24.05.2022 г. по анд
№ 20222310200047/2022 г. на Районен съд-Елхово, отменил е Наказателно
постановление № 2307/2021 г., издадено на 11.01.2022 г. от В.И. - Зам.директор
на ТД Митница Бургас и е осъдил „Агенция „Митници“-ТД Митница Бургас да заплати
на А.А.К. *** със съдебен адрес ***, адв. И.С. направени по делото разноски пред двете съдебни
инстанции в общ размер на 900 (деветстотин) лева.
Съгласно
чл.248, ал.1 ГПК, приложим на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като
чл.250, ал.1 ГПК посочва, че страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В
настоящия случай както в пледоарията пред районния съд, така и в отговора на
касационната жалба процесуалният представител на Агенция „Митница“-ТД
Митница-Бургас е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от насрещната страна и е поискал намаляването му до
минималния предвиден в наредбата размер.
По
силата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата
на чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда, че ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, т.е. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението е 300 лева при интерес до 1000 лева.
Поради
това и доколкото с отмененото наказателно постановление е била наложена глоба в
размер на 1159,80 лева, то 300 лева е минималния адвокатски хонорар за
процесуално представителство, защита и съдействие по делото за една съдебна
инстанция.
Ето
защо заплатения и присъден хонорар от 300 лева за касационната инстанция е на
фиксирания минимум и не подлежи на намаляване.
Не
са налице законовите предпоставки за присъждане на по-нисък размер и на
разноските направени пред районния съд.
За
осъществяването им е необходимо заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото.
На
първо място не се предполага, че следва да е налице изключителна правна и
фактическа сложност на делото, за да се заплати възнаграждение за адвокат над
минимално предвидения размер.
На
второ място не отсъства елемента фактическа и правна сложност, а същия е
обичайния за този тип дела, без да се отличава с отклонение в някаква насока,
поради което и твърдението в молбата в този смисъл е неоснователно.
На
трето място не е налице прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото,
т.к. за прекомерност не може да се приеме двукратното му увеличение.
На
четвърто място в тази връзка следва да се посочи, че въззивната
инстанция е такава по същество, където се осъществяват редица процесуални
действия по провеждане на защитата, в т.ч. обосноваване на исканията и събиране
на доказателства, което обуславя липсата на прекомерност при заплащане на
възнаграждение в двоен на минималния размер.
На
пето място трябва да се съблюдава и свободната воля на договарящите страни при
определяне на адвокатското възнаграждение, без да се стига да злоупотреба с
право, каквото няма понастоящем.
Предвид
посоченото настоящата инстанция приема, че искането е неоснователно и следва да
се отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Ямболският административен съд, втори
касационен състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх. № 2438 от 12.10.2022г. на Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас за изменение на Решение №
120/28.09.2022 г. постановено по канд №111/2022 г. на
ЯАС в частта за разноските, с искане в полза на А.А.К.
*** да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение за
всяка от двете съдебни инстанции, а именно в минимален размер от 300 лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: п /не се чете/
ЧЛЕНОВЕ:1. п /не се чете/
2. п /не се чете/