Р Е Ш Е Н И Е № 261028
Гр.
Пловдив, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV
граждански състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при
секретаря Катя Янева
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2294, по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
искова молба от Община Родопи срещу Й.С.М., с която се предявява иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер от 6 361, 93 лв., представляваща обезщение за неоснователно обогатяване,
поради ползване на земеделски земи, собствени на ищеца, в периода 2013г.-
2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 07.02.2019г./ до окончателното изплащане на
сумата.
С исковата молба се поддържа, че ответникът е *******, като
за периода от 2013г. до 2015г. е обработвал редица земеделски площи,
собственост на ищеца и които са подрбоно описани в исковата молба. Изтъква се,
че ответникът е получавал субсидия за посочения период, като в нарочно подадени
документи за периода 2013г.- 2015г. е декларирал, че обработва описаните в
исковата молба площи. Именно и предвид това, ответникът е подал и заявление за
подпомагане по реда на чл. 32, ал. 1 Закон за подпомагане на земеделските
стопани, в което е очертал площта на ползваните от него земеделски земи. Сочи
се, че предвид факта, че ответникът неоснователно е обработвал земеделските
площи, в периода 2013г.- 2015г., Община Родопи е била лишена от възможността да
си служи и да извлича облаги от тях. Предвид изложеното, то се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на ответника М.. Релевира се възражение за изтекла погасителна
давност досежно претенията за неоснователно обогатявяне поради ползането на
земеделски площи през 2013г. Възразява се, че липсват каквито и да било
доказателства ищецът да е имал намерение да полва имотите през процесния
период. В тази връзка, то се изтъква, че ищецът не е предприел каквито и да
било действия в насока извличане на облага от собствеността си. Предвид това,
то се поддържа, че не е налице обедняване на ищеца. Възразява се и че голяма
част от площите, които ищцовата страна на посочила като земеделски, всъщност не
са обработваеми, тъй като представляват водни площи, дерета, оврази, полски
пътища и др. Моли се, така предявеният иск да бъде отхврълен в своята цялост.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото извлечения
от Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ към Общинска служба по
земеделие Родопи / л. 11- 70/ се установява, че описаните в исковата молба
земеделски площи се намират на територията на Общиа Родопи и същата е титуляр
на собствеността върху тях.
От представената по делото
справка от Държавен фонд „Земеделие” /л. 152- 238/ се установява, че процесните
имоти са посочени от ответника М. в декларации за подпомагане за процесните
2013г., 2014г. и 2015г. От посочената справка се установява и че от страна на
Държавен фонд „Земеделие” са извършвани плащания в полза на ответника М. за
декларираните от него обработваеми площи за периода от 01.12.2014г. до
30.06.2016г.
От показанията на св. Г.-Г. / л.
122/ се изяснява, че за периода от 2006г. до 2017г. е работила в *********.
Посочва, че е запозната с механизма за очертаване на ***************. Посочва,
че в периода от 2011г. до 2014г. не се е изисквало правно основание за
ползването, за да се включи дадена площ при разчертаването на блоковете, обработвани
от *********. Единственото, което е трябвало да стори ********** е да се яви
през ОСЗ с лична карта, да посочи в интегрираната система на ***** колко декара
обработва и къде. Св. изтъква, че ориентири за локацията на обработваемите
площи са били пътища, канали и др. подобни, като самото очертаване не блоковете
в системата е било окомерно. Съдът кредитира в цялост изложеното от св., като
счита, че поднесената от нея информация е обективна, логически последователна и
съответна на приобщените по делото доказателства.
От заключението по назначената
съдебно- техническа експертиза / л. 253- л. 261/ се установява, че ответникът е
заявил за обработване и подпомагане за периода 2013г.- 2015г. имотите, описани
от ищцовата страна в исковата молба и е получил субсидия съобразно заявеното.
Посочено е, че средният пазарен наем на описаните земеделски площи е, както
следва: за 2013г. наемната цена за ползване на земеделски земи с обща площ от
205, 04дка. е възлизала на 2 222, 62лв.; за 2014г. наемната цена за ползване на
земеделски земи с обща площ 241, 60 дка, е възлизала на 2 497, 65лв.; за 2015г.
наемната цена за ползване на земеделски земи с обща площ 92, 33дка е възлизала
на 1 145, 40 лв.
По делото е изготвено и допълнително
заключение от в. л. ***** / л. 271- л. 276/, като отново е изследвана наемната
цена. При допълнителното заключение обаче, в. л. е съобразило че в заявените за
ползване площи влизат редица елементи ( инфраструктурни и особености на
прилежащия терен), които не представляват земеделски земи и които на практика
са необработваеми- полски път, дере, водно течение, овраци и др. Предвид това,
то е налице корекция в дължимата наемна цена, както следва: за 2013г. наемната
цена за ползване на земеделски земи с обща площ от 205, 04дка. е възлизала на
1709, 85лв.; за 2014г. наемната цена за ползване на земеделски земи с обща площ
241, 60 дка, е възлизала 2115, 93лв.; за 2015г. наемната цена за ползване на
земеделски земи с обща площ 92, 33дка е възлизала на 894, 51 лв.
Съдът кредитира изготвените от в.
л. заключения, като счита същите за ясни, обосновани и компетентно изготвени.
Въпросът за начина, по който следва да се изчисли наемната цена е правен такъв
и ще бъде разгледан по- долу в настоящото изложение.
По правните аспекти на
спора:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да се породи в правната сфера на ищеца вземане
срещу ответника с основание чл. 59 ЗЗД, то следва да намерят своето проявление
следните материалноправни предпоставки: да е налице обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, причинна връзка между факта на обедняване и този на
обогатяване и да липсва валидно правно основание за това. Следва да се посочи,
че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, за разлика от този на чл. 55 ЗЗД не
изисква да се налице пряко и непосредствено имуществено разместване между
обеднелия и обогатилия се ( да е предадено имуществено благо). При чл. 59 ЗЗД
обогатяването и обедняването могат да имат различни проявления, сред които
безспорно е и хипотеза като процесната- когато собственик е лишен от
възможността да полза свои имоти, тъй като ползите от тях, неоснователно се
извличат от друго лице, което същевременно си спестява разходите, свързани с
наемната им цена.
В
конкрентия случай, от доказателствата по делото се изяснява, че ищецът е
собственик на земеделските имоти, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба. От приетите по делото съдебно техническа / л. 253- 261/ и
допълнителна съдебно- техническа експертиза / л. 271- 276/ се установява, че
посочените имоти за заявени от ответника Й.М. за обработване за 2013г., 2014г.
и 2015г., като е получил и съответна субсидия за обработването им. Съдът счита,
че това се явява достатъчно основание, за да се приеме, че през процесните
2013г., 2014г., 2015г. ответникът е ползвал процесните имоти, собственост на
ищеца, като същевременно се е облагодетелствал от това. При разпределена тежест
на доказване, ответникът не установи да си е служил с имотите по силата на
договор или друг акт, с който валидно да му е предоставено правото на ползване
върху тях. Предвид това, то налице е ползване на процесните имоти от страна на
ответника, съответно лишаване от възможност ищцовата страна да извлича техните
граждански плодове. Допълнително, ответникът не установи да е заплащал на
ищцовата страна наемна цена през периода 2013- 2015г., когато е обработвал
имотите и е получавал субсидия за това.
Във връзка
с наведеното възражение в отговора на исковата молба, съдът счита за нужно да
посочи, че доколкото претенцията на ищеца е с правно основние чл. 59 ЗЗД, то не
е необходимо последният да обективира по какъвто и да било начин воля да ползва
собственото си имущество. Настоящата претенция не е с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, при която една от материалноправните предпоставки за възникването й е
наличието на нарочна покана, отправена към съсобственика на вещта. Процесната
претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД почива на общия правен принцип,
установяващ забрана даден правен субект да се обогатява без основание за сметка
на друг- както вече бе посочено, чрез неоснователното ползване на земеделски
площи, собственост на ищеца, ответникът си спестява разходи за наем/ аренда,
които при обичайно протичане на правоотношението би сторил със сигурност.
По
отношение на дължимата наемна цена: доколкото ответникът не е заплащал наем за
това, че си служи с процесните имоти, то именно в това се изразява неговото
обогатяване ( спестил си е разходи, които при обичайно стечение на
обстоятелствата неминуемо би сторил), съответно с тази стойност ищецът е
обеднял.
В конкретния случай, по делото са приети
два варианта на заключение на вещото лице. В първия вариант, за да се формира
наемната цена на имотите за процесните 2013г.- 2015г. е посочено, че са взети
предвид пълните им площи така, както са заявени за
ползване от ответника ( и за които площи той е получавал субсидия). Във втория
варинт вече е отчетен фактът, че в заявените за ползване площи влизат редица
елементи ( инфраструктурни и особености на прилежащия терен), които не
представляват земеделски земи и които на практика са необработваеми- полски
път, дере, водно течение, овраци и др. Съдът счита, че досежно размера на
дължимата наемна цена следва да бъде взет предвид вторият вариант, обективиран
в допълнителното заключение на в. л. В случая, искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД
касае имоти, които ищецът реално е могъл
да отдаде под наем през процесния период, ако не бе неоснователното ползване от
страна на ответника. Ясно е, че полски път, дере, водно течение и други подобни
елементи от прилежащия терен не могат да бъдат годен обект на самостоятелно
ползване.
Допълнително, наличието на подобни дадености в самите обработваеми площи се
отразява негативно на тяхната наемна цена- чистата обработваема площ на имота
намалява за сметка намиращите се в него необработваеми обекти ( в каквато
връзка е и стр. 2- ра, абз. „първи” от допълнителното заключение на в. л.). Предвид това, те не следва да бъдат включени
при формиране на общата сума, която се дължи за ползвана земеделска площ.
Обстоятелството, че ответникът е регистрирал като обработваема площ на
съответната земеделска земя повече от действителната такава ( като е включил
като обработваеми полските пътища, дерета и водни течения) е ирелевантно за
настоящия процес. Това би било относимо към спор, касаещ размера на получената
субсидия ( доколкото тя се заплаща за реално обработваема площ). Съобразно
изложеното, съдът счита за меродвни стойностите, посочени от в. л. в допълнителното
заключение, които са както следва: наемна цена за ползване на земеделски площи
през 2013г. с обща площ 205, 04 дка- 1 709, 85 лв.; наемна цена за ползване на
земеделски площи през 2014г. с обща площ 241, 60 дка- 2115, 93лв.; наемна цена
за ползване на земеделски площи през 2015г. с обща площ 92, 33дка- 894, 51 лв.
С отговора на исковата молба е релевирано
възражение за недължимост на претендираното вземане за 2013г., доколкото същото
е погасено по давност. Съдът счита възражението за основателно. Вземанията с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД се погасяват с общата пет годишна давност,
разписана в чл. 110 ЗЗД ( в тази връзка Решение № 229 от 10.11.2014г. по гр. д.
№ 2796/ 2014г., по описа на ВСК, I- во
г.о.). Предвид това, вземанията за неоснователно лишаване от ползване за
2013г., дори и да се приеме, че обезщетението на м. декември 2013г. е станало
изискуемо в края на м. януари 2014г. са погасени по давност, тъй като исковата
молба е входирана в съда на 07.02.2019г. Следва да се посочи и че ищецът
неправилно обозначава в исковата молба отделните периоди като стопански години.
В конкретния случай претенцията не е за арендно вземане, а за вземане
произтичащо от неоснователно обогатяване. Предвид това, то неприложимо е
правилото, разписано в чл. 8, ал. 5 Закон за арендата в земеделието- „арендното
плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година”.
Съобразно изложеното, то претенцията на
ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена за процесните 2014г. и
2015г., като възлиза на сума в общ размер на 3010, 44 лв. ( 2115, 93лв. за
2014г. и 894, 51лв. за 2015г.) и която ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране не
исковата молба в съда / 07.02.2019г./, до окончателното й изплащане. За
разликата от 3010, 44 лв. до пълния претендиран размер от 6 361, 93лв., искът с
правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Съобразно уважената част на предявения иск
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по съразмерност разноски в размер от 631, 47 лв.
Съобразно отхвърлената част на предявения
иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника по съразмерност разноски в размер от 60, 58 лв. .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.С.М., ЕГН ********** ***, ********, на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 3 010, 44 лв. /три хиляди и десет лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване поради ползване на собствени на ищеца земеделски земи за периода
2014г.-2015г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за
разликата от уважения до пълния претендиран размер от 6 361, 93лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й.С.М.,
ЕГН ********** ***, ******** сума в размер от
631, 47 /шестстотин тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Община
Родопи, БУЛСТАТ ********* да заплати на Й.С.М., ЕГН ********** сума в размер от
60, 58лв. /шестдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните,
пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно
с оригинала!
КЯ