Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 334 26.10.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми септември Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 336 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от П.К.Н. с ЕГН ********** с посочен съдебен адрес: *** – къщата зад блока, представляван от адв.П.Й.Н. ***, със служебен адрес: гр.Варна, ул.Цар Освободител № 44, ет.4, офис 6 против „Медиатор 2010” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.53, вх.3, ет.8, ап.15, представлявано от управителя Веселин Йорданов Василев, чрез адв.Стоянка Димитрова и адв.П.Ч. ***, със съдебен адрес:*** да бъде осъдено да заплати сумата от 40 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване, обида, потъпкване на достойнството, смущение, изнервеност, стрес, изнасяне на невярна информация и приписване на престъпление, затова, че на 07.02.2012г. в публикация на интернет страницата flagman.bg в статия със заглавие „За 8 март Перата се прибра при мама, ще чете за изпити”; на 08.03.2012г. в публикация на интернет страницата в статия със заглавие „Перата студент по право и загрижен за майка си, не ще да търка нарове”; на 13.03.2012г. публикация на същата интернет страница със заглавие „Натикаха обратно в ареста биячите от Джубокс“, е наречен бияч в заглавието, а в статията било посочено, че на 12.02.2012г. бил нанесъл побой на частен охранител в заведение „Джубокс“ на ул.Шейново в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от 13.03.2012г., до окончателното изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че публикуването на статиите е довело до сериозни затруднения ищеца, който изгубил свой бизнес партньор, майка му преживяла здравословни проблеми, прекъснал да учи право, защото изгубил вяра в справедливостта, имал неприятности с тогавашната си приятелка. Оприличаването му като „бияч“ в едно от заглавията е обидно и позорящо. При търсене чрез името на ищеца в „Гугъл“ излизали посочените статии и го злепоставяли. Неверни са и твърденията, че бил нанесъл побой на частен охранител на 12.02.2012г. По повод това деяние е била постановена оправдателна присъда 1895/2012г. на РС-Бургас, потвърдена от ОС-Бургас.
Процесуалният представител на “Медиатор 2010“ ООД в отговора на исковата молба твърди, че ответното дружество не носи отговорност за съдържанието на отделните статии в интернет страницата, тъй като сайта flagman.bg съществува едва от м.октомври 2012г. Всички изнесени факти са почерпени от официални източници – текста на постановление на разследващ полицай, данни от пресцентъра на МВР-Бургас, обвинителния акт, актове на съдилищата разгледали мерките за неотклонение на ищеца, електронни писма от говорителя на ОДМВР-Бургас и др., затова не могат да бъдат „неверни“. При търсене чрез „Гугъл“ по имената на ищеца, не излизат описаните статии. Фактите за предишни регистрации в МВР са били изнесени от самото министерство. Изнесените твърдения за претърпени страдания, не отговарят на истината. Предявяване на искания, свързани със здравословни проблеми на майката на ищеца, е недопустимо, тъй като това е нейно право. Направено е възражение за изтекла давност съобразно чл.110 от ЗЗД, респ.чл.111 б.“в“ относно претендираните лихви. При условията на евентуалност се твърди прекомерност на търсеното обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска в пълен размер като основателен и доказан. Ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание пълномощниците на дружеството оспориха отново изнесеното в исковата молба и изразиха становище, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, а в полза на ответната страна бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ангажирани бяха свидетелски показания. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Налице е правен интерес от водене на делото предвид изнесените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди от действия на ответното дружество. Според приетото разрешение с Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму в две хипотези: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Отговорност по чл.49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. С оглед факта, че „Медиатор 2010“ ООД е собственик на сайта „Флагман“, в който е публикувана процесната статия, дружеството отговаря съобразно чл.49 от ЗЗД за евентуално причинените от нея вреди на трети лица. Установяването на конкретния автор на статията или доказване възлагане на написването й от страна на собственика на сайта на автора, не е необходимо, след като служители на ответното дружество администрирайки сайта му, са публикували в него процесните статии (решение № 340 от 15.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 178/97 г., 5-членен с-в).
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.52 и чл.86 от ЗЗД, доколкото статиите са написани и публикувани в сайт, собственост на „Медиатор 2010“ ООД.
На 07.03.2012г. в сайта flagman.bg е публикуван статия „Арестуваха П.Н. – Перата за побоя на охранител в „Джубокс““, с текст „Тримата са задържани днес за мелето в дискотеката, в което беше ранен тежко Запрян Стефанов. Двадесет и шест годишният П.Н., популярен с прякора Перата, е бил арестуван тази нощ заради побоя на охранителя Запрян Стефанов от фирма „VTA“ в дискотека „Джубокс“ на бургаската улица „Шейново“. Мелето станало в нощта на 12 февруари около 3,20 часа. Освен Перата, който от години е известен в клими средите като част от групата на Рижите, са задържани и ….“. Статията завършва с „…съобщават от пресцентъра на ОД на МВР Бургас“. Проверка в сайта flagman.bg към датата на постановяване на съдебното решение установи, че при търсене се появява статия със заглавие: „За 8 март Перата се прибра при мама, ще чете за изпити“ и следния текст: „Съдът пусна от ареста и двамата му авери, с които преби охранител в дискотека „Джубокс“
П.Н. – Перата, Мартин Кавалджиев и Атанас Р. Вече няма да са зад решетките, след като днес съдът промени мерките им задържане под стража в по-леки – домашен арест. Още тази вечер Перата ще е при майка си, за която бе толкова загрижен и трогна съдията по време на заседанието в 13 часа, на което трябваше да се реши дали да търкат наровете в ареста тримата или да се облекчи положението им.
Тъй като нямало опасност да се укрият, съдът прецени, че могат да бъдат достатъчно дисциплинирани и тримата като седят по домовете си.
Приятелите на Перата въздъхнаха облекчено и казаха пред Бесове.бг, че сега не се чувстват толкова притеснени за неговото интелектуално развитие в университета. Перата щял да чете лекции по право и да се готви за изпити, а професорите щели да идват у дома му, за да го препитват по сложната юридическа терминология.“.
На 13.03.2012г. е била публикувана и статия „Натикаха обратно биячите от „Джубокс“ и текст „П.Н. – Перата и хората му очакваха от втората инстанция на съда да припнат свободни, но се получи обратното….“ В статията е споменато, че „…т.е. в ареста, съдето се търкат нарове и за физиологични нужди се ползва кофа.“
Няма спор, че на 07.03.2012 г. П.Н. е бил привлечен като обвиняем с постановление на РП-Бургас (л.130-131) за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.9 и т.12 НК в съучастие с две други лица. На 08.03.2012 г. с определение по НЧД № 956/2012 г. по описа на РС-Бургас, спрямо обвинените лица, вкл. и ищеца, е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ (л.135-141). По протест на прокурора, с определение № 37/13.03.2012 г. по ВЧНД № 332/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (л.142-147), определението на РС-Бургас е отменено, като спрямо обвинените лица, вкл. и спрямо ищеца е била наложена мярка за неотклонение “Задържане под стража“, а лицата са били приведени в ареста. За взетата спрямо ищеца и другите обвинени лица мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на 13.03.2012 г. от говорител на БРП (Районна прокуратура – Бургас) прокурор Евгени Узунов е била разпространена „Информация за медиите“, вкл. до mediator.bs@gmail.com (л.67), потвърдено със справка от РП-Бургас (л.106). На същата дата е било препратено съобщение от МВР – Бургас (л.68) до медии, съдържащо информация, че лице с инициали „П.Н. е с регистрации за нанасяне на две средни телесни повреди, две леки телесни повреди, пет хулиганства, унищожаване на чуждо имущество, общо 14 регистрации – до момента са му били наложени общо три присъди.“. С присъда № 1895/ 2012г. по НОХД № 1746/2012г. по описа на РС-Бургас, ищеца е бил признат за невинен по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1, т.1, т.9 и т.12, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.23 ал.1 от НК при условията на съвкупност с престъпление по чл.325 ал.2, вр.ал.1 от НК затова, че на 12.02.2012г. около 03.00 ч. в дискотека „Джубокс“ при условията на съвкупност в съучастие като съизвършители с още две лица по хулигански подбуди с особена жестокост причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота, на длъжностно лице Запрян Стефанов. Присъдата е била потвърдена с решение № 130/ 16.07.2013г. по ВНОХ № 333/2013г. по описа на ОС-Бургас и е влязла в сила.
П.Н. е бил отчислен от Бургаския свободен университет със заповед № УМО – 100/ 25.09.2014г. с право на дипломиране, като през периода на обучението си – 11 август 2008 – учебната 2012/2013г. не е прекъсвал, става ясно от приложено становище от ректора на БСУ (л.104). Според приложената справка за съдимост (л.133-134), Н. има наложени от съда наказания за извършени престъпления по чл.325 ал.1, вр.чл.78 от НК – едно и по чл.131 от НК – три.
С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото бяха събрани гласни доказателства.
В съдебно заседание, свидетелката Р. – инспектор по превенция и връзки с обществеността към дирекция „Пресцентър“ в МВР, ОД - Бургас заяви, че в началото на 2012г. по повод инцидент в дискотека „Джубокс“ е било изготвено извънредно съобщение до медиите (около 280 адресата) при участието на служители от сектор „Борба с организираната престъпност“ с изписване инициалите на участвалите лица. РП-Бургас го е разширила чрез вписване на регистрираните криминални прояви на лицата. Оповестяването е извършено по електронен път и съдържа общодостъпна информация. Свидетелката не е разполагала с информация към онзи момент, кой е човекът с инициали П.Н.
Свидетелката Надя Василева – сестра на ищеца заяви, че когато преди 7-8 години арестували брат й, във Флагман излезли няколко статии за него, които не били приятни. Майка им също ги прочела и се разстроила, а свидетелката живяла при нея 8 месеца. Статиите го очернили пред приятелите му и колегите в университета. Клиенти на фирмата на ищеца се отказали от услугите й заради статиите. Н. се скарал с приятелката си пак заради статиите, защото тя не можела да приеме, че той бил какъвто е описан там. В университета започнали да говорят лоши работи за ищеца, според негов приятел, който споделил това със свидетелката. Златан си признал за деянията в дискотеката и майка им копирала неговите показания и ги изпратила до медиите, но това не било отразено никъде. След освобождаването му от ареста, Н. бил загубил вяра в правото. Митьо Очите бил виждал само по телевизията, а за Рижите чул от Флагман. Саятът имал лично негативно отношение към ищеца.
Свидетелят Атанас Рачев (познат на ищеца) твърди, че познава Н. от 7-8 години, а статиите за ,,Джубокс“ са били и за свидетеля. Заедно са били в килията след задържането им по случая. Статиите им били донесени разпечатани от майката и сестрата на ищеца. Чели ги заедно, а ищеца много се ядосвал, дигал кръвно и не ядял. Изнесеното в статиите довело до кавги с приятелката на Н.. Не е чувал Н. да е член на банда, да се е срещал с Митьо Очите.
Според показанията на свидетеля Тони Новачев – познат на Н. от 2002г., а понастоящем работник във фирмата на майката на ищеца, бил чел статия от м.майрт 2012г. във Флагман, че ищеца бил един от биячите в „Джубокс“ и в ареста трябвало да ходи по нужда в кофи. Научил затова от майката на ищеца. Същият след излизането си от ареста му казал, че бил много обиден и смятал да се отказва да учи право, защото след статиите никой не го вземал насериозно. Според свидетеля, Н. е отличник и спортист, но не и побойник, не пиел. В следствения арест имало тоалетни, а не кофи. Преди година – две, Н. пак се записал да следва право.
С оглед така изложената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи. Отговорността на ответната партия произтича от нормата на чл.49 от ЗЗД. Журналистите, подготвили и издали статията, са служители към „Медиатор 2010“ ООД, което е собственик на сайта. Както беше отбелязано по-горе, това обуславя пасивната процесуална легитимация на дружеството като ответник по делото. Отговорността за действията на лицата, които дружеството е наело на работа, е обективна, безвиновна. Насочването на иск за обезщетение директно против възложителя на дадена работа, а не върху прекия извършител, е допустимо.
Непозволеното увреждане, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние - действие или бездействие; вреда; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
В разглеждания случай не се установява наличието на повечето от кумулативно изискуемите предпоставки, като ищецът не проведе пълно и главно доказване на изброените по-горе елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Н. не доказа противоправност на извършеното по възлагане от ответника деяние, наличието на причинно-следствена връзка между деянието и твърдяните от него вреди, както и настъпили за въззивника претендираните неимуществени вреди.
Ищецът счита, че противоправните и нанесли му неимуществени вреди действия се изразяват в изложената в процесните публикации информация, че на 12.02.2012 г. около 03.20 ч. ищецът е нанесъл побой на частен охранител в заведение “Джубокс”, в ареста бил ходил по нужда в кофа и търкал нарове, неправомерно била изнесена информация за негови осъждания, която била за вътрешноведомствено ползване в МВР. Това е и предметът на спора по делото, както и твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на изложената в заглавията и в съдържанието на процесните статии информация за нанесен от ищеца побой на частен охранител в заведение “Джубокс” и последвалите събития.
Никога не е имало спор в съдебната практика, че чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България прогласяват свобода на словото, но само до определени граници, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности – правата и доброто име на гражданите. Фактическите твърдения, изнесени в процесните статии и които Н. твърди, че са клевета, бяха предмет на съдебното дирене. След като се установи, че те са верни, не е налице клевета дори и да позорят адресата, след като изявлението се основава на настъпили факти, а следователно не са противоправни. Според трайната и безпротиворечива практика на ВКС (Решение № 85/ 23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486/2011 г. на ІV г.о.; Решение № 204/ 12.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/2014 г. на ІV г.о.; и др.), когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБългария и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медиите могат да се разпространяват свободно. Негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, ако не засягат нейното достойнството, съотв. ако не осъществяват състав на престъплението обида. В Решение № 7/1996г., тълкувайки съотношението между свободата на изразяване (комуникационните права) и правото на неприкосновеност на личността, Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична критика, особено на публични личности.
Практиката на ЕСПЧ също трайно и безпротиворечиво провежда принципа на свобода на словото. ЕСПЧ приема, че при условията на §2 на чл.10 от КЗПЧОС, свободата на словото и свободата на изразяване се прилага не само по отношение на „информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или като безобидни, безвредни или с безразличие, но също и по отношение на такива, които засягат, обиждат, шокират или смущават, като такива са изискванията на плурализма, толерантността и либерализма, без които нито „едно демократично общество“ не би могло да съществува (делото Perna v. Italy, делото Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, и др.). Чл.10 от КЗПЧОС ограничава свобода на изразяване и я подчинява на ограничения, които следва да се тълкуват стриктно и необходимостта от всяко едно от тях трябва да бъде установена по убедителен начин. Изобщо според практиката на ЕСПЧ, преценката дали ограничението на свободата на словото е легитимно и правомерно, се свежда до преценка във всеки конкретен случай на следните критерии: 1) да е предвидено в закон; 2) да преследва легитимни цели; 3) намесата да е необходима в едно демократично общество. По смисъла на §2 на чл.10 от КЗПЧОС, понятието „необходима в едно демократично общество“ включва изискването намесата (ограничаването на свободата на словото) да отговаря на належаща обществена нужда и в частност да е пропорционална на преследваната законова цел (делото Leander v. Sweden).
Фактическите твърдения, разпространени чрез процесните статии на сайта Флагман.бг, бяха успешно доказани в настоящото производство. Арестът на Н. и другите две лица е факт, както и задържането им първоначално по разреждане на наблюдаващия прокурор, а по-късно с нарочно определение на ОС-Бургас; в свидетелството за съдимост на ищеца към 13.03.2012г. са фигурирали общо 4 броя осъждания за деяния по чл.325 ал.1 и чл.131 и др. от НК.
Както беше посочено, за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Необходимо е също така действието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени норми. Ищецът се е превърнал посредством собствените си действия в публична фигура, подлагана на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно от това, на което са подложени обикновените хора. Дори да се приеме, че в статията е нарушен добрия тон, това не води до противоправност на деянието.
От друга страна, трите статии, публикувана в сайта на посочените дати, възпроизвеждат изцяло изнесеното в нарочния бюлетин на ОД на МВР – Бургас, съобщенията от РП-Бургас и действително постановените мерки за неотклонение „задържане под стража“ от въззивен състав на ОС-Бургас спрямо Н.. Нито една от статиите не представлява журналистическо разследване. Същата съдържа единствено излагане на факти, изнесени от ОД на МВР – Бургас, РП-Бургас и ОС-Бургас. Не може да се приеме и че цитираните изрази за търкането на нарове в следствения арест и ползването на кофа за физиологични нужди; че групата задържани изкопчили от районния съд съжаление и излязла от клетката, представляват фактическо (клеветническо) твърдение, с което ответника е разгласил позорно обстоятелство. В този израз няма конкретно съдържание, което да носи информация за точно определено обстоятелство, явление. В случая, ответникът е изразил своето мнение, оценъчно съждение с негативен характер, което може да е пристрастно, негативно и експресивно обективирани, но не са факти, поради което не може да бъдат проверявани за достоверност. Прагът на допустимата критика срещу една публична личност, каквато е ищеца (не само като субект на разследване в няколко наказателни дела, а като застъпник на популярни или не обществени позиции по отношение на мигрантите в България напр.) несъмнено включва нейните изявления да бъдат оспорвани. Изложените в публикуваните материали факти безспорно възпроизвеждат изнесеното от държавни институции обстоятелства. Съдържанието на текста насочва към извод, че думите изхождат от служби на МВР, прокуратура. Видно от съдържанието на материала, издателят не е излязъл извън рамките на информацията от конкретното събитие или използваните думи. Разпространеното чрез сайта не представлява клеветническо твърдение, а са отразени действителни събития (Решение № 557 от 28.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1599/2009г., ІІ г.о.).
Изложеното дотук обосновава извода, че макар и претендираната от ищеца намеса в свободата на изразяване на ответното дружество, чрез публикуването на процесните статии, действително да е предвидена в чл.45, ал.1 ЗЗД и да преследва законна цел, каквато е защита на репутацията на ищеца, в случая търсената намеса не е „необходима в едно демократично общество“, доколкото по делото не е установено противоправно поведение на авторите на статиите, а следователно и на собственика на медията, в която статията е публикувана. Оправдаването на Н. с присъда по НОХД № 1746/2012 г. по описа на РС-Бургас, влязла в сила на 16.07.2013 г. по повдигнатите му обвинения, не променя горния извод. ЕСПЧ е последователен, че отразените в статията факти и обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали и са били възприети от журналиста към момента на настъпването им, а не от дистанцията на времето (делото Bozhkov v. Bulgaria, делото Yordanova and Toshev v. Bulgaria и др.). Ето защо употребеният в първата статия израз, че П.Н. - Перата, Мартин Кавалджиев и Атанас Рачев – Мъфито през февруари т.г. около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Джубокс“, не съставлява клеветническо и позорящо твърдение, доколкото изнесените факти отговарят на обективната действителност към момента на публикацията – обективен факт е арестуването на ищеца, привличането му като обвиняем за посоченото престъпление и налагането спрямо него на мярка за неотклонение. Към момента на публикацията авторът на статията е изложил събитията в началния стадий на наказателното производство - след вземането спрямо ищеца на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към този момент е нямало как да знае и не е било възможно да предвиди, че година и половина по-късно ищецът ще бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. След като разпространените със статията фактически твърдения са верни, авторът на статията, а оттам – и собственикът на сайта, в който е публикувана статията, не носят отговорност дори и тези твърдения да позорят адресата. Изложеното в пълна степен се отнася и до статията от 08.03.2012г. – изменението на мярката за неотклонение е факт и доколкото ищеца не твърди, че не е живял при майка си към този момент, отразява обективната истина.
След като липсва противоправност на деянието, това е достатъчно за отхвърляне на иска за обезщетение за непозволено увреждане както против извършителя (по чл.45 ЗЗД), така и против възложителя на работата, при и по повод на която са настъпили твърдените вреди (по чл.49 ЗЗД). В настоящия случай обаче, не са налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В подкрепа на твърдението си, че е бил накърнен авторитета му пред приятели, състуденти, приятелката му (тогава) и семейството му, както и останалите негативни последици, Н. ангажира гласни доказателства – показанията на своята сестра и св.Новачев и Василев. Представените писмени доказателства - извлечение от регистъра на районната координационна централа на Център за спешна медицинска помощ – Бургас, доказват действително, че в периода 13.04.2012 г. - 20.04.2012 г., екип за спешна медицинска помощ е бил викан за ищеца в следствения арест и са били поставени диагнози „разстройството на вегетативната нервна система, уртикария“ и „уртикария“, с предписано медикаментозно лечение. Съдът приема за доказано, че в периода след публикуване на процесните статии, ищецът е претърпял част от посочените от него душевни травми – притеснения и изнервеност, стрес, усещане за унизено достойнство, довели до влошаване и на здравословното му състояние. Но публикуването на статията от 13.03.2012 г., съвпада с деня на изменение на мярката за неотклонение на ищеца и задържането му под стража, както и с публикуването на множество други статии в различни медии по същия повод. Затова и не може да се направи еднозначен извод, че посочените от ищеца душевни травми и влошаване на здравословното му състояние, са резултат именно от процесната статия във Флагман. А и според датите, нервните кризи на ищеца в следствения арест, са започнали един месец след датата на въпросната публикация. Ето защо съдът приема, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между публикацията и претърпените от ищеца вреди.
От друга страна, „прекъсването“ на следването на ищеца също не може да се приеме, че е следствие именно на процесните публикации, след като според приложеното писмо от БСУ Н. никога не е прекъсвал своето следване. „Загубването на вяра в правото и справедливостта, довело до прекъсване на следването му“, както твърди, е душевно състояние, което обаче не се е отразило на следването му, след като е имал възможност да се дипломира успешно.
Съмнение поражда и изложеното в исковата молба за степента на въздействие върху ищеца на причинените от процесните статии унизяване честта, опозоряване, обида, потъпкване на достойнството, смущение, изнервеност, стрес, след като настоящата искова претенция за обезвреда се предявява пет години по-късно.
Това налага и извода на съда, че по делото не е доказано наличието на втория елемент на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД – вредоносно деяние; не е доказана при условията на пълно главно доказване, причинно-следствената връзка между конкретната публикация и претендираните от ищеца неимуществени вреди; връзката между интензивността на преживения от ищеца стрес и статията и предвид наличието и на други дела със същите основание и предмет, заведени против други медии, в които са изложени същите твърдения.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и иска за присъждане на лихви.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1750 лева, от които 1730 лв. адвокатски хонорар по договор за правна помощ и съдействие, както и издадена фактури и 20 лв. такси за издаване на 4 бр. съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното и на основание чл.49 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.Н. с ЕГН ********** с посочен съдебен адрес: *** – къщата зад блока, представляван от адв.П.Й.Н. ***, със служебен адрес: гр.Варна, ул.Цар Освободител № 44, ет.4, офис 6 против „Медиатор 2010” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.53, вх.3, ет.8, ап.15, представлявано от управителя Веселин Йорданов Василев, чрез адв.Стоянка Димитрова и адв.П.Ч. ***, със съдебен адрес:*** искове да бъде осъдено да заплати сумата от 40 000 (четиридесет и хиляди) лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване, обида, потъпкване на достойнството, смущение, изнервеност, стрес, изнасяне на невярна информация и приписване на престъпление, затова, че на 07.02.2012г. в публикация на интернет страницата flagman.bg в статия със заглавие „За 8 март Перата се прибра при мама, ще чете за изпити”; на 08.03.2012г. в публикация на интернет страницата в статия със заглавие „Перата студент по право и загрижен за майка си, не ще да търка нарове”; на 13.03.2012г. публикация на същата интернет страница със заглавие „Натикаха обратно в ареста биячите от Джубокс“, е наречен бияч в заглавието, а в статията било посочено, че на 12.02.2012г. бил нанесъл побой на частен охранител в заведение „Джубокс“ на ул.Шейново в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от 13.03.2012г., до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.К.Н. с ЕГН ********** с посочен съдебен адрес: *** – къщата зад блока, представляван от адв.П.Й.Н. ***, със служебен адрес: гр.Варна, ул.Цар Освободител № 44, ет.4, офис 6 да заплати в полза на „Медиатор 2010” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.53, вх.3, ет.8, ап.15, представлявано от управителя Веселин Йорданов Василев, чрез адв.Стоянка Димитрова и адв.П.Ч. ***, със съдебен адрес:*** сумата от 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, направени по делото съдебно - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: