Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 11.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на шести декември две хиляди и
шестнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1072 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на “П.-Н.” ЕООД с ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, по отношение на ответника “Ч.-**” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка – продажба на стоки, обективирани в 4 броя фактури, издадени от молителя на ответното дружество през месец декември 2015 г., на обща стойност от 30 568,80 лева. Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде определена начална дата на неплатежоспособност – 24.12.2015 г. и да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “У.Б.” АД с ЕИК *******. Банката
твърди, че е кредитор на ответното
дружество по Договор за банков револвиращ кредит № RC-393/27.05.2010 г., сключен между банката и “Ч.-**” ООД като кредитополучател, по силата
на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер от
1 950 000 лева за разплащане с доставчици на суровини, стоки,
материали и услуги за дейността, като с първоначалното усвояване се погасяват
текущите задължения по два договора за кредит. Твърди, че на 23.02.2016 г. кредитът
е обявен за предсрочно изискуем поради непогасяване от кредитополучателя на
изискуеми задължения по него. Твърди,
че към 01.03.2016 г. задълженията на ответното дружество към банката по Договор
за банков револвиращ кредит № RC-393/27.05.2010 г. и анексите към него възлизат общо на
1 812 885,04 лева, от които 1 801 533,10 лева – главница,
10 726,74 лева – общ размер на лихвите, 625,20 лева – разходи за
нотариални такси. Банката твърди, че е кредитор на ответното дружество
по Договор за банков инвестиционен
кредит № RC-614/08.04.2013 г. и анексите към него, сключени между
банката като кредитор и “Ч.-**” ООД като кредитополучател,
по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в общ размер до
3 385 000 лева за финансиране до 90 % на инвестиционен проект “Изграждане на цех за
млекопреработка” в с. *****,
община Дряново, област Габрово. Твърди, че към
01.03.2016 г. “Ч.-**” ООД има парични задължения към банката по
Договор за банков револвиращ кредит № RC-614/08.04.2013
г. и анексите към него в общ
размер на 2 121 194,61 лева, от които 2 106 377,28 лева –
главница, 14 817,33 лева – общ размер на лихвите. Моли да бъде открито
производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност. С определение от 02.03.2016 г. “У.Б.” АД
е конституирано като
присъединен кредитор по делото.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “К.” ООД с ЕИК *******. Твърди, че
е кредитор на “Ч.-**” ООД има качеството на
кредитор на длъжника по търговска сделка – продажба на стоки, обективирани в 3
броя фактури, издадени от “К.” ООД на ответното дружество, на обща стойност от 25 476,29
лева. Претендира да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение
на ответното дружество поради неплатежоспособност и свръхзадълженост. С протоколно определение от 26.07.2016 г. “К.” ООД
е конституирано като
присъединен кредитор по делото.
Ответното дружество чрез всеки от вписаните двама управители, действащи поотделно, е подало отговори на исковата молба.
В писмен отговор от 25.02.2016 г., ответното дружество, представлявано от управителя Й.Н., чрез адв. Д.З., изразява становище за основателност на молбата и моли да бъде открито производство по несъстоятелност за ответното дружество.
В писмен отговор от 31.03.2016 г., ответното дружество, представлявано
от управителя Ц.С.Ц., оспорва молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от “П.-Н.” ЕООД. Оспорва изискуемостта и ликвидността
на претендираните от молителя вземания. Оспорва получаването (доставката) на
стоките по процесните фактури. Твърди, че състоянието на дружеството е
стабилно, а вземанията на кредиторите са обезпечени и гарантирани. Не оспорва
задълженията на дружеството към присъединения кредитор “У.Б.” АД, но възразява, че вземанията на банката са обезпечени в
достатъчна степен.
Ответното дружество не изразява становище по
молбата на присъединения кредитор “К.” ООД, връчена му на 16.09.2016
г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са представени от молителя “П.-Н.”
ЕООД и
приети като доказателства фактура № **********/04.12.2015 г., фактура № **********/11.12.2015 г.,
фактура № **********/17.12.2015 г. и фактура № **********/23.12.2015 г.,
издадени от “П.-Н.”
ЕООД като доставчик на “Ч.-**” ООД като получател, на
обща стойност от 30 586,80 лева.
Присъединеният кредитор
“У.Б.” АД представя Договор за банков
револвиращ кредит № RC-393/27.05.2010 г., сключен между банката, “Ч.-**”
ООД като кредитополучател, и като солидарни длъжници – Й.Й.Н.,
Й.Й.Н., С.Н.С. и Ц.С.Ц., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредит в общ размер от 1 950 000 лева за разплащане
с доставчици на суровини, стоки, материали и услуги за дейността, като с
първоначалното усвояване се погасяват текущите задължения по два договора за
кредит, сключени между банката и “Ч.-**” ООД. Прието е, че
крайният срок за издължаване на главницата е на 02.07.2011 г. Представени са
също Анекс № 1 от 01.02.2011 г., Анекс № 2 от 16.05.2011 г., Анекс № 3 от
16.12.2011 г., Анекс № 4 от 27.06.2012 г., Анекс № 5 от 16.07.2012 г., Анекс №
6 от 01.07.2013 г., Анекс № 7 от 02.07.2013 г., Анекс № 8 от 01.07.2014 г.,
Анекс № 9 от 01.08.2014 г., Анекс № 10 от 01.07.2015 г., Анекс № 11 от
31.07.2015 г., както и допълнително споразумение от 31.07.2015 г. към договора
за банков кредит № RC-393/27.05.2010 г. С последния подписан между страните Анекс № 11 от 31.07.2015 г. към
договора се удължава крайният срок за погасяване на главницата – 02.07.2016 г.,
и се променя минималния лихвен процент за редовен дълг.
Присъединеният кредитор
“У.Б.” АД представя Договор за банков инвестиционен кредит № RC-614/08.04.2013 г., сключен между банката, “Ч.-**”
ООД като кредитополучател, и като солидарни длъжници – Й.Й.Н.,
Й.Й.Н., С.Н.С., Ц.С.Ц. и “Ч.-Й.Н.” ООД с ЕИК ******, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до
3 385 000 лева, с цел - финансиране до 90 % на инвестиционен
проект “Изграждане на цех за млекопреработка” в с. *****, община Дряново, област
Габрово, в т.ч. СМР на цех за млекопреработка и трафопост в
размер до 2 114 000 лева и технологично оборудване в размер до
1 271 000 лева. Страните са договорили краен срок за погасяване на
главницата на 08.04.2020 г. Представени са също Анекс № 1 от 22.07.2013 г. и Анекс
№ 2 от 16.09.2013 г.
Представени са извлечения от счетоводните книги на
банката за задълженията на ответното дружество по двата кредита, както и
документи, свързани с обезпечаването на задълженията по кредитите, и общите
условия на банката за предоставяне кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност.
Присъединеният кредитор “К.” ООД представя фактура №
**********/18.11.2015 г., фактура № **********/18.12.2015 г. и фактура № **********/25.01.2016
г., издадени от “К.” ООД като доставчик на “Ч.”
ООД като получател, на обща стойност от 25 476,29 лева,
както и приемо-предавателен протокол към всяка фактура.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “Ч.” ООД. Изискана е справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество са регистрирани 20 пътни превозни средства към 19.06.2016 г. От НАП е постъпила информация за наложени обезпечителни мерки върху имущество на ответното дружество и за започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК.
В дадения срок ответникът не е представил счетоводни и
фирмени документи, които е бил задължен да представи на основание чл. 621а, ал.
1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК.
За установяване на финансово-икономическото
състояние на ответника, по делото са изслушани и приети Съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.,
като вещото лице е анализирало периода 2011 г. – 2015 г. вкл. и към 30.09.2016
г. Вещото лице е дало
заключение за структурата на
активите и пасивите на ответното дружество и е
изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и
задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че задълженията на “Ч.” ООД към молителя “П.-Н.” ЕООД към датата на изготвяне на заключението възлизат общо на 30 568,80 лева - главница по процесните фактури и 239,70 лева - законна лихва върху главницата. Вещото лице посочва, че при извършената проверка в счетоводството на ответното дружество не били предоставени доказателства за извършено плащане по тези фактури.
Вещото лице дава заключение, че задълженията на “Ч.” ООД към присъединения кредитор “К.” ООД възлизат общо на 25 476,29 лева по процесните фактури. Фактурите са включени в дневника за покупки на “Ч.” ООД и съответно в справка декларация за ДДС, предадени в НАП, и ответното дружество е ползвало правото си на данъчен кредит по тези фактури.
Вещото лице дава заключение, че задълженията на ответното дружество към финансови институции възлизат общо на 4 163 583,71 лева към 31.12.2015 г., а към 31.07.2016 г. – общо на 3 798 624,73 лева.
Вещото лице констатира от анализа на капиталовата структура на ответното дружество, че капиталовият му ресурс към 31.12.2015 г. се състои от собствен капитал в размер на 393 хил.лв., съставляващ 4,8 % от капиталовия ресурс, и привлечен капитал (задължения) в размер на 7 854 хил.лв., съставляващ 95,2 % от капиталовия ресурс.
Вещото лице дава заключение, че за 2015 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността си в размер на 763 хил.лв., в резултат на което собственият капитал е редуциран до 393 хил.лв.
Вещото лице установява, че най-голям относителен дял за периода 2011 г. – 2013 г. са имали текущите активи на ответното дружество, докато за периода 2014 г. – 2015 г. най-голям относителен дял са имали нетекущите активи – дълготрайните материални активи.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2015 г. в счетоводството на ответното дружество се водят задължения към доставчици в общ размер на 2 276 177,48 лева, а към 31.07.2016 г. – в общ размер на 1 534 851,34 лева. Съгласно допълнителното заключение към 30.09.2016 г. задълженията към доставчици възлизат на 1 527 168,31 лева.
В допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице изчислява показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество, като съобразява, че към 31.12.2015 г. задълженията на ответното дружество към са били изисуеми и е следвало цялото задължение да се посочи в баланса като краткосрочно.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 1,0237 за 2011 г., 0,9744 за 2012 г., 0,6823 за 2013 г., 0,7189 за 2014 г., 0,4023 за 2015 г. (съгласно допълнителното заключение), 0,1004 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение).
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,7868 за 2011 г., 0,5187 за 2012 г., 0,3277 за 2013 г., 0,4056 за 2014 г., 0,2094 за 2015 г. (съгласно допълнителното заключение), 0,1004 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение).
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2.
През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност е със следните стойности: 0,1997 за 2011 г., 0,0177 за 2012 г., 0,0079 за 2013 г., 0,0068 за 2014 г., 0,0154 за 2015 г. (съгласно допълнителното заключение), 0,0014 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение).
Коефициентът за абсолютна ликвидност е със следните стойности: 0,1997 за 2011 г., 0,0177 за 2012 г., 09,0079 за 2013 г., 0,0068 за 2014 г., 0,0154 за 2015 г. (съгласно допълнителното заключение), 0,0014 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение).
Вещото лице дава заключение, че съгласно коефициентите на обща ликвидност към 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г., наличните краткотрайни активи на “Ч.” ООД не са били достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения, особено със засилваща се тенценция и към 30.09.2016 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,2178 за 2011 г., 0,2122 за 2012 г., 0,1356 за 2013 г., 0,1780 за 2014 г., 0,0500 за 2015 г., -0,2738 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение). Вещото лице прави извод, че за целия изследван период коефициентът на финансова автономност е под нормата, възприета в практиката от 0,33.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 4,5919 за 2011 г., 4,7133 за 2012 г., 7,3718 за 2013 г., 5,6184 за 2014 г., 19,9847 за 2015 г., -3,6524 към 30.09.2016 г. (съгласно допълнителното заключение).
Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на капитала. Вещото лице дава заключение, че за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ответното дружество е реализирало печалба от дейността си, показателите за рентабилност имат положителни стойности и всеки от тях определя степента на възстановяване на капитала. За 2015 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността си, поради което показателите за рентабилонст имат отрицателни стойности и всеки от тях определя степента на декапитализация на предприятието.
Вещото лице дава заключение, че длъжникът не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, поради липса на оборотни средства и обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В допълнителното заключение вещото лице констатира, че краткотрайните и дълготрайни активи на ответното дружество са надвишавали краткосрочните му и дългосрочни здължения с 886 хил.лв. за 2012 г., с 1030 хил. лв. за 2013 г., с 1284 хил.лв. за 2014 г. и с 393 хил.лв. за 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че към 30.09.2016 г. цялото имущество на ответника – дълготрайни и краткотрайни активи с балансова стойност 3 044 хил.лв., от които ДМА – 2 623 хил.лв. и КА – 421хил.лв., не е достатъчно за изплащане на дългосрочните и краткосрочни задължения на ответното дружество, възлизащи на 4 193 хил.лв. Не достигат 1 149 хил.лв. за изплащане на всички задължения на ответника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Ч.-**” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от
кредитор (присъединен кредитор), който е включен в кръга на легитимираните лица
по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
В случая съдът е сезиран от молителя “П.-Н.” ЕООД, който твърди, че има вземане към ответното дружество, произтичащо от договори за продажба на стоки, обективирани в процесните четири фактури. Съгласно нормата на чл. 318, ал. 1 вр. с чл. 286 от ТЗ, търговска е продажбата, сключена от търговец и свързана с упражняването от него занятие. Следователно в случая следва да се приеме, че сключените между молителя и ответното дружество сделки са търговски по своя характер. Стоките по издадените от молителя “П.” ЕООД процесни фактури са приети от ответника, което се установява от положените от получателя на фактурите подписи. С факта на получаване на стоките е изпълнено задължението на молителя и съответно възниква насрещното задължение за ответното дружество да заплати цената на доставените стоки. От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява при проверка в счетоводството на ответното дружество, че задълженията към молителя са осчетоводени.
В случая не е уговорен срок за плащане, поради което съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Следователно вземанията по фактурите, издадени в периода 04.12.2015 г. – 23.12.2015 г., са изискуеми при подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, поради изтичането на 14-дневния срок от получаването на съответната фактура. При тези данни съдът намира, че е налице изискуемо вземане на молителя към ответното дружество за цената на всяка продажба по фактурите, като неизпълнението е настъпило още за първата продажба, считано от 19.12.2015 г. (с изтичането на 14-дневен срок от датата на получаване на първата фактура - 04.12.2015 г.).
По същия начин следва да се третира
претендираните вземаня от присъединения кредитор “К.” ООД, произтичащи от договори
за продажба на стоки, обективирани в три броя фактури. Вземанията на
присъединения кредитор също са изискуеми съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.
Вземанията на присъединения кредитор “У.Б.” АД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията на банката произтичат от Договор за банков револвиращ кредит № RC-393/27.05.2010 г., сключен между банката и “Ч.-**” ООД като кредитополучател, съгласно който на кредитополучателя е предоставен кредит с цел - разплащане с доставчици на суровини, стоки, материали и услуги за дейността, като с първоначалното усвояване се погасяват текущите задължения по два договора за кредит, и анексите към него, както и от Договор за банков инвестиционен кредит № RC-614/08.04.2013 г., сключен между банката и “Ч.-**” ООД като кредитополучател, съгласно който на кредитополучателя е предоставен инвестиционен кредит, с цел - финансиране до 90 % на инвестиционен проект “Изграждане на цех за млекопреработка” в с. *****, община Дряново, област Габрово, и анексите към него.
Вземанията на банката не се оспорват от
ответното дружество, видно от отговора на исковата молба. От представените от банката погасителни планове и
извлечения от счетоводните книги се установява, че банката има изискуеми
вземания по договорите за кредит.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално
погасяване на вземанията на молителя, съответно присъединените кредитори, не
представи доказателства в тази насока.
С оглед на това съдът приема, че е налице
активна процесуална легитимация на молителя и присъединените кредитори да поискат
откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.
Коефициентът на обща ликвидност за ответното дружество е в нормата за 2011 г. и 2012 г., но след 2013 г. започва да се влошава и към 30.09.2016 г. е със стойност 0,1004. Съпоставен с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период 2013 г. - 2015 г., вкл. към 30.09.2016 г., ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
От изчислените от вещото лице финансови показатели се
установява, че след 2014 г. ответното дружество изпада в голяма зависимост от своите
кредитори и е декапитализирано, както и че е работило нерентабилно през 2015 г.
и към 30.09.2016 г.
Съдът приема извода на вещото лице, че ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, поради липса на оборотни средства. Затрудненията имат траен характер и това дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В разглеждания
случай безспорно се установява от събраните доказателства, че ответникът има
изискуеми парични задължения по търговски сделки, които не е платило. В тежест
на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е
сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената
тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни
или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
От заключението на ССчЕ се установява, че задълженията на
ответното дружество към доставчици са намалени от 2 276 177,48 лева
към 31.12.2015 г. на 1 534 851,34 лева към 31.07.2016 г., като за
периода 01.01.2016 г. – 31.07.2016 г. са изплатени задължения към доставчици в
общ размер на 741 326,14 лева. Изплащането обаче на част или изцяло на вземанията
на отделни кредитори не води до различен извод, колкото неплатежоспособността
може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори къгласно чл. 608, ал.
3 от ТЗ.
След съвкупен анализ на заключението на вещото лице и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прави извода за
влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Съобразявайки
посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, съдът приема, че след 2013 г. ответното дружество е в нестабилно
финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения,
които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат
погасени в срок. Установените неплатени задължения на дружеството са към
финансови предприятия и към доставчици, т.е. свързани с търговската му дейност.
Ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в
състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки. Това
състояние има траен и необратим характер.
Присъединеният кредитор “К.” ООД
претендира да бъде открито производство по несъстоятелност по
отношение на ответното дружество поради неплатежоспособност и свръхзадълженост,
предявени при условията на кумулативност.
В Решение №
201 от 11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКСы Т. К., І Т. О., е
даден отговор на поставения правен въпрос, че двете основания (неплатежоспособност
и свръхзадълженост) могат да бъдат предявени в условията на кумулативност и е
възможно откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване
на решението. С оглед на задължителната практика на ВКС и предвид заявяването
от присъединения кредитор на основанието – свръхзадълженост, съдът следва да
разгледа и това основание.
За разлика от
неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване на
производство по несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично
визирани в чл. 607а, ал. 2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват
търговска дейност под формата на дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции.
Ответното дружество “Ч.-**” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество – дружество с ограничена отговорност, и е сред кръга на визираните в чл.607а, ал.2 от ТЗ търговци.
Според легалната дефиниция на чл. 742 от ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика няма спор, че под “имущество” по смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 и следващите от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия момент.
От заключението на вещото лице се установява, че през целия
изследван период коефициентът на финансова автономност за всяка година е под
нормата, възприета в практиката от 0,33. Към 30.09.2016 г. предприятието е
декапитализирано, коефициентът на финансова автономност и на задлъжнялост има
отрицателна величина.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото, включително и от изслушаното и прието по делото заключение на ССчЕ, съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на молителя и приема, че към 30.09.2016 г. ответното дружество не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на паричните му задължения към всички кредитори. За целия изследван период 2012 г. – 2105 г. обаче активите на ответното дружество (краткотрайни и дълготрайни) са превишавали задълженията му (краткосрочни и дългосрочни) и са били достатъчни за покриване на всичките му парични задължения към кредитори. Поради това не се установява състоянието да е трайно и необратимо. И искането на присъединения кредитор “К.” ООД да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост следва да бъде оставено без уважение.
При така установеното, съдът намира, че по молбата по чл.
625 от ТЗ и молбите на присъединените кредитори са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Ч.-**” ООД, поради
неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не е в състояние да
изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка. По данните от делото настоящият състав намира, че
най-старото изискуемо вземане на молителя/присъединените кредитори е това на “К.” ООД
за продажба на стоки, обективирана в представената по делото фактура № **********/18.11.2015
г., което на основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, доколкото не е уговорено друго, е
станало изискуемо с изтичане на 14-дневен срок от получаването на стоката, т.е.
на 03.12.2015 г. След като към тази дата ответното дружество не е било в
състояние да изпълни свое изискуемо задължение по търговска сделка, то като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 03.12.2015 г.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на
кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т.,
с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде
уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в
размер на 1 000 лева, считано от датата
на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина
за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 14.03.2017 г. от 10,30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. ****, бул. “***” № *, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят “П.-Н.” ЕООД има право на разноски. В настоящото производството същият не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат по делото.
Присъединеният кредитор “У.Б.” АД претендира разноски,
както следва: 1 250 лева – депозит за вещо лице и 250 лева – държавна
такса, които следва да му бъдат присъдени по делото.
Присъединеният кредитор “К.” ООД претендира разноски за държавна такса - 250 лева, депозит за вещо лице – 350 лева. Претендира и адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (на лист 278 от делото), договореното адвокатско възнаграждение от 1 400 лева е платено по сметка, за което не се представят доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и тази сума не следва да се уважава. По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на “К.” ООД направените по делото разноски от 600 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 03.12.2015
година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана
в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието
и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че
следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по
чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 1 000 (хиляда) лева
месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, което следва да се проведе на 14.03.2017 г. от
10,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. ***, бул. “***” №*, в залата за провеждане на
съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на присъединения кредитор “К.” ООД за откриване на
производство по несъстоятелност на “Ч.-**”
ООД, ЕИК *******, поради свръхзадълженост.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “У.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. “*****” 7, сумата от 1 500
(хиляда и петстотин) лева
- направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.-**” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “К.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 600 (шестстотин) лева – направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :