Р Е Ш
Е Н И
Е № 260144
гр. Пловдив,
19.05.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на
секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 4/2021
год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
– по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260041 от 29.09.2020 година, постановено по т. дело № 1122/2019
година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б. И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. В., п.к. **, общ. М., обл. П., ул. „З.“
№25, сумата от 36 835,85 лв. – дължим остатък от застрахователно обезщетение по
Добавък 3/01 „Промяна на собственост
или регистрация на МПС“ към застрахователна полица №** по застраховка „Б.",
подписан на 18.10.2017 г. с
обект на застраховката - полуремарке „П.”, с per. № ***, компанован на шаси с
идент. № ***, предназначено за превоз на животни, увредено на 13.05.2018 г. в резултат на възникнал в
полуремаркето пожар, което
обезщетение представлява разликата между платената от застрахователя сума в
размер на 33 574.15 лв. до
пълната застрахователната сума по полицата, както и сумата от 4 584.01 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано
от 20.09.2018г. до 11.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 19.12.2019г, до окончателното й изплащане,
както и сумата от 3 849.25
лв. – разноски по делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Б.” АД.
Оплакванията са, че решението е неправилно и незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че в
нарушение на процесуалните правила решението е постановено въз основа само на
част от събраните по делото доказателства, а не на съвкупната преценка на всички
доказателства. Поддържа се наличие на
предвидените в обвързващите страните Общи условия съм сключения договор за
застраховка „Каско” изключения, при които не се дължи застрахователно
обезщетение. Твърди се, че частичното заплащане на сумата от 33574,15 лева като
обезщетение по застраховка „Каско” преди завеждането на иска по настоящото дело
неправилно било прието от съда като извънсъдебно признание
за настъпването на застрахователно събитие по сключения между страните
договор, за което се дължи застрахователно обезщетение. Неправилно било прието
също, че съдържащите се в застрахователната преписка документи, в които се
обективирали неизгодни факти за ответника, се ползвали с материална
доказателствена сила. Твърди се, че макар да е извършено частично плащане на
застрахователното обезщетение, липсвало изрично признание на
основателността на претенцията на ищеца
и на каквито и да било факти и обстоятелства, относими към спора по делото.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът –
собственик на увреденото ремарке, не е предприел обичайните и разумни предохранителни мерки да запази от
вреди застрахованото имущество, не е положил грижата на добър стопанин, не е
изпълнил задълженията си по договора и
не е спазил нормативно установените правила, включително техническите и
технологични правила за експлоатация и
ремонт на ППС. Не били съобразени от
съда съдържащите се в застрахователната преписка документи за дадени
предписания да се поддържа застрахованото ППС в добро техническо състояние и
експлоатация, съобразно техническите изисквания, предвид настъпването на
идентични събития с ППС, собственост на
ищеца. Твърди се също, че по делото са събрани доказателства, че ищецът не е
поддържал, ползвал и пазил ППС с грижата на добър стопанин и не е предприемал
обичайните и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди, включително не се е съобразявал с установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС. Според жалбоподателя
ищецът не е извършил и най-елементарните
действия, за да предпази полуремаркето и е създал сигурни условия за настъпване на
събитието. Доколкото ставало дума за превоз на товари със специфични превозни
средства, което било дейност с повишена обществена опасност, се изисквала
професионална квалификация и повишено внимание към техническото състояние на
превозното средство от страна на ищеца. Съдът не съобразил показанията на
разпитания по делото свидетел, управлявал товарната композиция, който
установил, че пожарът е възникнал в зоната на дясната главина на първата ос на
полуремаркето, като това според него
били неизгодни за ищеца факти и обстоятелства. Не били обсъдени посочените от приетата по делото комплексна
експертиза – пожаротехническа и автотехническа, възможни причини за възникване
на механичното триене, довело до възникване на пожара и същите не били
съпоставени с показанията на разпитания по делото свидетел. Изводът за внезапна
техническа неизправност на първата ос на полуремаркето бил направен от съда,
без да има мотиви, като имало и противоречие между посоченото от съда за причината за пожара – техническа неизправност
в главината на първата ос на полуремаркето и за детайла, причинил горенето, а именно дясната
гума на първата ос. Не били взет предвид от първоинстанционния съд и данните за
частична подмяна на сдвоените гуми на ППС
в разрез с техническите правила за експлоатация и за безопасност. С оглед на това неправилни били изводите, че не е налице хипотезата на Общите
условия, раздел „Общи положения“, подраздел Девети
„Предохранителни мерки“, т. 1 и т. 1.1.2, при която застрахователят не
дължи обезщетение, когато застрахованият не поддържа, пази и ползва МПС с
грижата на добрия стопанин и не предприема всички обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди,
включително в случаите на нарушаване на установените технически и технологични
правила за експлоатация и ремонт на ППС. Според жалбоподателя със събраните по делото доказателства е
установено с голяма степен на вероятност, че събитието е възникнало поради
неизправност на полурамеркето от експлоатационен характер, а именно счупен и
постепенно разрушил се лагер в главината на първата ос, който е довел до механично триене на
нарушените детайли на лагера с детайли от главината /поради нарушените
повърхности и неправилно смазване на същите/, постепенно повишаване на
температурата в тази зона, което пък е предизвикало възпламеняване на
смазочните материали в главината. Не били обсъдени от първоинстанционния съд
установените по делото факти, че най-вероятните първоизточници на триенето,
респ. на възпламеняването, са износване на материали и детайли, които / и
предвид времето на експлоатация на полуремаркето/ следвало да бъдат обект на
засилен контрол и проверки от страна на
собственика на имуществото. Изобщо не било обсъдено и възражението на ответника
за принос на ищеца, респ. на негови служители за настъпване на вредите и
редуциране на застрахователното обезщетение съобразно този принос, който според
жалбоподателя бил в размер на 50%. По
тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Становището на ответника по въззивната жалба „Б.И.”
ООД, изразено в писмения отговор и в проведеното открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена е от
лице, имащо правен интерес от обжалване, а именно от
ответника срещу осъдителното първоинстанционно решение. При подаване на
въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение
на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на
някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР №
1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед
на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените от
жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
Безспорни между страните
са обстоятелствата, свързани с наличие на валидна към момента на настъпване на
процесното събитие /13.05.2018 година/ имуществена застраховка „Б.” за полуремарке „П.”, с per. № ***, компанован на
шаси с идент. № ***, предназначено за превоз на животни, собственост на ищеца „Б.И.”
ООД.
Страните
не оспорват, че в отношенията помежду им
във връзка с тази имуществена застраховка са приложими Общите
условия на ответното дружество, приети
като доказателство по делото / стр.
19-26 от първоинстанционното производство/.
От
протокола за ПТП № 1601618 от 13.05.2018 година
на ОДМВР- Ш.и от удостоверение от
15.05.2018 година на РД „П.” – Ш.се
установява, че на 13.05.2018 година по време на движение в застрахованото
полуремарке е възникнал пожар по време на движение на изхода от град Шумен, при
който са нанесени материални щети на полуремаркето.
От
представените към исковата молба доказателства се установява, че ищецът е
сезирал застрахователното дружество с искане за заплащане на обезщетение,
образувана е щета № ***. Безспорно е, а
и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е определило
и е заплатило реално на 23.07.2018 година на ищеца сумата от 33574,15 лева като обезщетение за материалните щети по процесното
полуремарке. С писмо изх. №
1142/УККЗПОЕ/13.08.2018 година ищецът е уведомен, че изплатеният размер на
обезщетението е съобразен с това, че застраховката е сключена с покритие за „изплащане на обезщетение само по
експертна оценка“ и е определен съгласно
правилата на Глава Трета – „Изплащане на обезщетение при частични повреди“,
раздел V
„Обезщетяване на МПС” над 13 години, т.1, като за подмяната на новите части е използвана цена от ценовата
листа на официалния доставчик с приложен
корекционен коефициент за вехтостта на
полуремаркето от 0,3 и е определена цената на труда по правилата на методиката
на застрахователя – 7 лева на сервизен час.
Искането
на ищеца за заплащане на обезщетение
съгласно Глава Четвърта от Общите условия, покриващо цялата стойност на
полуремаркето поради невъзможността от възстановяването му - тотална щета /писмо изх. № 30/28.08.2018
година/, е оставено без уважение от
ответното застрахователно дружество с писмо вх. № 16/20.09.2018 година, в което
отново се поддържа становището, че става дума за частични повреди на ППС, което
е над тринадесет годишно и за което е приложима Глава Трета, раздел Пети от
Общите условия.
Поддържаното от ответника пред
първоинстанционния съд възражение, че в случая не става дума за тотална щета на
застрахованото полуремарке, а за частични повреди по него, е опровергано от
приетата комплексна пожаро-техническа и автотехническа експертиза, според която
е налице икономически тотална щета,
доколкото възстановяването на ремаркето е технически възможно, но е
икономически нецелесъобразно, тъй като стойността на ремонта надхвърля
стойността на ремаркето преди повреждането му. Възражението на ответника, че не става дума за тотална
щета, не се поддържа с въззивната жалба,
поради което съдът не го обсъжда подробно.
Въведените
с въззивната жалба оплаквания касаят недължимост на застрахователно
обезщетение, евентуално намаляване на неговия размер поради съпричиняване с 50% поради виновно поведение от страна на ищеца.
На
първо място следва да се посочи, че обсъдената по-горе кореспонденция между
страните и писмените доказателства по образуваната преписка в застрахователното
дружество, както и заплащането на застрахователно обезщетение в определен
размер, представляват извънсъдебно признание на факта на настъпване на застрахователно събитие –
увреждане при пожар на застрахованото при ответника полуремарке, за което се дължи обезщетение. Доказателственото значение на извънсъдебно
признание на факти, когато е обективирано в писмена форма, следва от закона –
чл. 180 от ГПК. Според него частен документ, подписан от лицето, което го
издава, съставлява доказателство, че съдържащото се в него изявление е
направено от това лице. Неоспореният частен писмен документ / какъвто е настоящия
случай/ от гледна точка на подписа е
автентичен, а от гледна точка на съдържанието – истински и следва да бъде
заченета неговата формална доказателствена сила относно съдържащото се в него
признание. От гледна точка на доказателствения материал по делото направеното
признание следва да бъде ценено наред с останалите събрани доказателства. В този смисъл съдът не споделя изложеното във
въззивната жалба досежно значението на
писмените изявления на застрахователното дружество, съдържащи се в
застрахователната преписка.
Съдържащото
се в застрахователната преписка становище от дата 07.09.2018 година на
застрахователя / стр. 146/ не дава основание да се правят други изводи във
връзка с извънсъдебното признание на
застрахователя. В него е посочено, че
липсва основание да корекция и доплащане по процесната щета. Забележката, че
има изплатено обезщетение на същото дружество
по аналогичен случай, поради което следва да му бъде отправено
предписание за техническото състояние и начина на експлоатация на другите му
ремаркета, не дава основание да се правят каквито и да било изводи по
настоящото дело. Няма твърдения и данни
ищецът да е получавал предписания от застрахователя във връзка с процесното
полуремарке, по което са нанесени щети при пожар, настъпил преди тази дата - на 13.05.2018 година
Основният
спорен момент, който следва да бъде обсъден от въззивния съд с оглед въведените
във въззивната жалба оплаквания е свързан с клаузите на т. 1 и т. 1.1.2 от подраздел Девети - „Предохранителни мерки“ на раздел Общи
положения от Общите условия по застраховка „Б.“.
Според
т. 1 от подраздел Девети – „Предохранителни мерки“ застрахованият е длъжен да
поддържа застрахованото МПС в добро състояние, като полага грижата на добър
стопанин, да спазва техническите и технологични правила на производителя, да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за избягване на
загубата или повредата на застрахованото МПС, както и да спазва направените от
застрахователя и компетентните органи предписания за отстраняване на
източниците на опасност.
Според
чл.1.1.2 от същия подраздел Девети –
„Предохранителни мерки“, застрахователят не дължи застрахователно обезщетение,
ако загубите или повредите по МПС са вследствие на грубо нарушаване на установените
технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС.
Според
жалбоподателя от събраните по делото доказателства може да се направи извод за неизпълнение
на посочените по-горе задължения от страна на застрахования, респ. за наличие
на предвидените в чл. 1.1.2 от подраздел
„Предохранителни мерки” предпоставки, при които застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение.
В
тази връзка застрахователят се позовава на първо място на показанията на
разпитания в качеството на свидетел М.Г.Г., като твърди, че неговите показания
не са взети предвид при постановяване на решението. Свидетелят Г.е шофьорът,
който е управлявал композицията, в която се е намирало процесното полуремарке. Той установява, че
полуремаркето се е запалило по време на движение / на 13.05.2018 година в 12,30
часа според протокола за ПТП/, докато е
било натоварено с животни – прасета.
Първоначално той и колегата му забелязали пушек в дясната част на
ремаркето, спрели и докато се придвижили до него с пожарогасителите, вече имало
пламък. Пушекът според него излизал от средната ос, отдясно. Пламъкът
първоначално бил много лек и бил в самата ос, където била и главината, а не от
гумата. Преди всеки курс, както и преди този, при който полуремаркето се
запалило, механикът на дружеството подписвал пътния лист, като удостоверявал,
че ремаркето е проверено и готово за път. Според свидетеля огънят се е разгорял
много бързо, за секунди, макар че той и колегата му се опитали да го потушат с
пожарогасителите. Огънят бил потушен от
пристигналите пожарникари, като след това свидетелят видял, че самата ос е
изтъркана на главината.
На
стр. 67 от първоинстанционното дело е представен пътния лист, който е в
съответствие с показанията на разпитания свидетел и от който е видно, че при
напускането на гаража на 13.05.2018 година в 1.00 часа механикът на дружеството-ищец е вписал в
него, че МПС е технически изправно.
По
делото е представено доказателство, че към датата 13.05.2018 година, когато е
настъпило процесното събитие, полуремаркето е преминало необходимия
задължителен технически преглед. Става
дума за удостоверение за техническа
изправност на ППС / стр. 70/. От него е видно, че полуремаркето е преминало
технически преглед на 23.11.2017 година, при който е установено, че е
технически изправно и се допуска да се движи по пътища, отворени за обществено
ползване, като е посочено, че подлежи на
следващ преглед до 23.05.2018 година.
От
застрахователната полица / стр. 5/ е видно, че при извършения на 23.11.2017 година
оглед във връзка със сключената застраховка
Б. и добавък 3/01 с валидност от
18.10.2017 година, свързан с промяна на собствеността, застрахователят няма
забележки към застрахованото МПС.
Що
се отнася до твърдението на жалбоподателя за частична подмяна на сдвоените гуми
на полуремаркето, по делото липсват доказателства за такава, респ. за дадени
предписания преди процесното застрахователно събитие от 17.05.2018 година. В
тази връзка е само забележката на
служител на застрахователя върху опис на претенция, касаеща предходен случай от
22.01.2017 година / стр. 169/, в която е
посочено, че проблемът е частичната
подмяна на сдвоените гуми и че може би е редно да се отправи предписание към
клиента. Въз основа само на тази забележка, без други доказателства по делото,
не може да се приеме наличие на частична подмяна на сдвоени гуми и причинна
връзка между такава подмяна и
настъпилото запалване, нито дадени
предписания, касаещи отношенията между страните по процесната
застраховка. Напротив, от приетата по делото комплексна експертиза е
установено, че не са извършвани интервенции върху полуремаркето, водещи до
технически или конструктивни изменения.
Досежно
механизмът на настъпване на вредите, вещите
лица от комплексната експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, са
посочили, че вредите са настъпили вследствие на механично триене, предизвикало
запалване с последвал пожар в областта на дясната главина на първата ос на
полуремаркето. Според вещите лица механичното триене е възможно да бъде
предизвикано от дефектирал цилиндър на спирачната система – триене на
накладките в барабана, триене на гумата или счупен лагер на дясната главина на
първата ос на полуремаркето. Вещите лица са посочили, че най-вероятната причина
за възникване на пожара е внезапна техническа неизправност по време на движение
в областта на дясната главина на първата ос на полуремаркето, както и че
най-вероятно дясната гума на първата ос е детайла, причинил горенето, за което
говори пълното погиване на гумата за относително краткото време на развитие на пожара. Въз основа
на експертизата и изслушването на вещите
лица пред съда не може да се приеме, че която и да е посочените три вероятни
причини, довели до механичното триене, последвано от запалване, се дължи на
поведението на ищеца, а не на внезапно възникнала повреда при движението на
композицията с полуремаркето. Такива доказателства липсва по делото.
Нито
от експертизата, нито от което и да било друго доказателство може да се направи
извод, че има допуснати нарушения от страна на ищеца, респ. на негови
служители, при поддръжката и при експлоатацията на полуремаркето, които да са в
причинна връзка с възникналия пожар. Показанията на свидетеля, че след
потушаване на пожара е видял изтъркване на оста на главината не противоречи на
заключението на вещите лица и не е основание да се приеме пропуск или нарушение
от страна на собственика на полуремаркето при неговата поддръжка и
експлоатация.
При
съвкупната преценка на всички обсъдени по-горе доказателства, включително на
извънсъдебното признание на ответника, съдържащо се в писмените документи към
застрахователната преписка от една страна, а от друга при липса на каквито и да
е конкретни твърдения и доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на
ищеца, съдът намира, че не са налице предвидените в Общите условия основания,
обсъдени по-горе, за освобождаване на застрахователя от задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение.
При липсата на доказателства за виновно поведение на ищеца не може да се приеме за основателно и искането
за намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на застрахования.
По
тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С него ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разликата между заплатената до момента сума и
пълната застрахователна сума на полуремаркето от 70410 лева, при категорични доказателства, че става дума
за тотална щета, при която възстановяването на полуремаркето е икономически
неизгодно. Както е установено от вещите лица, сумата по застрахователния
договор е по-ниска от средната пазарна стойност на полуремаркето, поради което
застрахователят я дължи изцяло, както и мораторни лихви за забава и законната
лихва от датата на исковата молба.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи
разноски на ответника по въззивната жалба „Б.И.” ООД за въззивната инстанция.
Претендираните такива са в размер на 1772 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Има данни за реалното заплащане на тази сума по банков път,
както е уговорено в договора за правна защита и съдействие с адвокат И.С.И.,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да ги заплати на ответника по
въззивната жалба.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041 от 29.09.2020 година, постановено
по т. дело № 1122/2019 година по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Б. И.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. В., п.к. **, общ. М., обл. П., ул. „З.“ №25, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
1772 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Заплащането на дължимите
суми от З.
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, да бъде извършено по новата сметка на „Б. И.“ ООД,
ЕИК ***,
посочена пред въззивната инстанция, а именно: IBAN:***, банка: „П.“ АД; валута:
BGN/лева/, титуляр: „Б. И.“ ООД,
ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.