Решение по дело №13507/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 21
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20183110113507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………….., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Марияна Рашева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13507 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД от Р.Р.Д. срещу К.А.К. за заплащане на сумата от 1 800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща дължима сума по предоставен паричен заем от 27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата излага, че на 27.03.2015г. е предоставила в заем на ответника К.А.К. сумата от 1800 лева. За предоставената сума е подписана на 27.03.2015г. разписка, която удостоверява и реалното предаване на заетата парична сума. Между ищцата и ответника било уговорено сумата да се върне до 31.12.2015г. В потвърждение на тази уговорка, както и за обезпечаване коректното изпълнение на задължението, ответникът подписал и запис на заповед в полза на Р.Д. за сумата от 1800 лева, с дата на издаване: 27.03.2015г. и падеж на плащане -31.12.2015г.

Поради невръщане на заетата сума, ищцата предявява претенцията си по исков ред. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище. Оспорва иска. Възразява, че не е получил сумата от 1800 лева по издаден РКО в заем. Твърди, че като служител в представляваното от ищеца дружество  „В.“ ЕООД е  подписвал разходни ордери при получаване на служебни суми, които след това е отчитал с документи.  Ответникът оспорва де е подписвал и Запис на заповед за сочената сума.  Твърди,  че на дата 27.03.2015г. е бил в командировка в района на гр.***. Оспорва записа на заповед да е бил подписван като обезпечение на възникнали преди това правоотношения, и  че същият удостоверява предаване на сумата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложената на л.5 от делото разписка се установява, че на 27.03.2015 г. ответникът е получил в заем от ищеца сумата от 1800 лв.

По делото е представен запис на заповед от 27.03.2015г. с издател К.А.К. за сумата от 1800лв. и поемател Р.Р.Д. с падеж 31.12.2015г.

По делото са представен документи за установяване отношенията между ответника и В. ЕООД и Г. Т.ЕООД и двете с управител Р.Д., трудов договор № 251/02.06.2014г.,  трудов договор № 274/06.07.2015г., трудов договор № 260/14.08.2014г.,  справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388143110869/14.08.2014г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, копие от заповед № 29осв/13.10.2017г., трудов договор № 270/28.08.2014г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388143116124/28.08.2014г. и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Поставени са въпроси на ищцата Р.Р.Д. по реда на чл. 176 от ГПК, на които отговаря, че на ответника не са давани служебни аванси. Зареждал е гориво с карти.

Поставени са въпроси на ответника К.А.К. по реда на чл. 176 от ГПК, на които той дава отрицателен отговор да е получавал в заем сумата от 1800 лева от ищцата и да я е използвал за лични нужди.

За установяване от ищеца, че подписите върху издаден ордер и запис на заповед от 27.03.2015г. са положени от ответника след издаването им, във връзка с направеното от ответника оспорване, че К.К. е подписал празни бланки е разпитан свидетеля Д. С..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сумата се претендира от ищеца въз основа на договор за заем между страните, като сочи, че е издаден и запис на заповед, който го обезпечава.

Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие на частен документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка, съдържаща изявление за реално получаване на предоставената сума/, същият съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от посоченото в него лице и удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени. В случая такъв документ е разписка, за сумата от 1800 лв. от 27.03.2015г., подписана от К.А.К.. Ответникът не е оспорил  автентичността на същата. В разписката е посочено като основание заем, същата представлява истински документ, който е подписан от ответника. Ирелевантни са възраженията на ответника, че на тази дата е бил командирован и се е намирал в района на гр.***, тъй като предвид отдалечеността на това място в един ден лицето би могло да се намира и в гр.Варна  в района на гр.***. Освен това в издадената разписка липсва посочване място на издаване, което не е и задължителен реквизит от договора за заем,  който е реален договор.

По делото не се доказа подписите върху разписка от 27.03.2015г. и процесния запис на заповед да са положени върху празен текст или да е налице бланков ефект. Разпитания по делото свидетел С., чийто показания съдът приема като обективни и достоверни, преценяйки и разпоредбата на чл.172 от ГПК и с оглед останалите доказателства по делото, излага, че лично е съставил документите и в негово присъствие са подписани от К.К..

В съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника бе да установи, че е върнал заетата сума, което той не направи. Ето защо, съдът намира иска за присъждане на главницата за основателен, поради което следва да бъде уважен в предявения размер от 1800 лева.

Сключеният между страните договор за заем е бил обезпечен със запис на заповед, които отговаря на установените в чл. 535 ТЗ изисквания за форма и съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Доколкото от текста е видно, че като падеж на задължението е посочена датата 31.12.2015 г., и вземането е станало изискуемо с настъпването на тази дата и не е необходимо предявяването на записът за плащане. Това е още един аргумент за основателност на предявения иск.

С оглед на което искът следва да се уважи в претендирания размер от 1800 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда 05.09.2018г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - д.т.72 лв. и 300 лв. внесен адв. хонорар, общо в размер на 372 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) дадена в заем на 27.03.2015г.,на осн.чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 372 (триста седемдесет и два лева), представляща направени в производството разноски, на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ: