Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13507 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД
от Р.Р.Д. срещу К.А.К. за заплащане
на сумата от 1
800.00 лв. /хиляда
и осемстотин лева/, представляваща дължима сума по предоставен паричен заем от
27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата излага, че на 27.03.2015г.
е предоставила в заем на ответника К.А.К. сумата от 1800
лева. За предоставената сума е подписана на 27.03.2015г.
разписка, която удостоверява и реалното предаване на заетата парична сума.
Между ищцата и ответника било уговорено сумата да се върне до 31.12.2015г.
В потвърждение на тази уговорка, както и за обезпечаване коректното изпълнение
на задължението, ответникът подписал и запис на заповед в полза на Р.Д. за
сумата от 1800 лева, с дата на издаване: 27.03.2015г. и падеж на
плащане -31.12.2015г.
Поради невръщане на заетата сума,
ищцата предявява претенцията си по исков ред. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище. Оспорва иска. Възразява,
че не е получил сумата от 1800 лева по издаден РКО в заем. Твърди, че като
служител в представляваното от ищеца дружество
„В.“ ЕООД е подписвал разходни
ордери при получаване на служебни суми, които след това е отчитал с
документи. Ответникът оспорва де е
подписвал и Запис на заповед за сочената сума.
Твърди, че на дата 27.03.2015г. е
бил в командировка в района на гр.***. Оспорва записа на заповед да е бил подписван
като обезпечение на възникнали преди това правоотношения, и че същият удостоверява предаване на сумата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложената на л.5 от делото разписка се
установява, че на 27.03.2015 г. ответникът е получил в заем от ищеца сумата от
1800 лв.
По делото е представен запис на заповед от
27.03.2015г. с издател К.А.К. за сумата от 1800лв. и поемател
Р.Р.Д. с падеж 31.12.2015г.
По делото са представен документи за установяване
отношенията между ответника и В. ЕООД и Г. Т.ЕООД и двете с управител Р.Д., трудов договор №
251/02.06.2014г., трудов договор №
274/06.07.2015г., трудов договор № 260/14.08.2014г., справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388143110869/14.08.2014г., уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ, копие от заповед № 29осв/13.10.2017г., трудов договор № 270/28.08.2014г.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
03388143116124/28.08.2014г. и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Поставени са въпроси на ищцата Р.Р.Д.
по реда на чл. 176 от ГПК, на които отговаря, че на ответника не са давани служебни
аванси. Зареждал е гориво с карти.
Поставени са въпроси на ответника К.А.К. по реда на
чл. 176 от ГПК, на които той дава отрицателен отговор да е получавал в заем
сумата от 1800 лева от ищцата и да я е използвал за лични нужди.
За установяване от ищеца, че подписите върху издаден
ордер и запис на заповед от 27.03.2015г. са положени от ответника след
издаването им, във връзка с направеното от ответника оспорване, че К.К. е подписал празни бланки е разпитан свидетеля Д. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Сумата се претендира от ищеца въз основа на
договор за заем между страните, като сочи, че е издаден и запис на заповед, който го обезпечава.
Договорът за заем е реален договор и
произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на
паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със
задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за
заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на
задължение за нейното връщане е въпрос на доказване, а за доказването на
договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153
и сл. от ГПК. При наличие на частен документ, подписан от страната, която
го е съставила /разписка, съдържаща изявление за реално получаване на
предоставената сума/, същият съставлява доказателство, че изявлението, което се
съдържа в него е направено от посоченото в него лице и удостоверените в него
факти са се осъществили така, както са посочени. В случая такъв документ е
разписка, за сумата от 1800 лв. от 27.03.2015г., подписана от К.А.К.. Ответникът не е оспорил автентичността на същата. В разписката е
посочено като основание заем, същата представлява истински документ, който е
подписан от ответника. Ирелевантни са възраженията на
ответника, че на тази дата е бил командирован и се е намирал в района на гр.***,
тъй като предвид отдалечеността на това място в един ден лицето би могло да се
намира и в гр.Варна в района на гр.***.
Освен това в издадената разписка липсва посочване място на издаване, което не е
и задължителен реквизит от договора за заем,
който е реален договор.
По делото не се доказа подписите върху разписка от
27.03.2015г. и процесния запис на заповед да са
положени
върху празен текст или да е налице бланков ефект. Разпитания по делото свидетел
С., чийто показания съдът приема като обективни и достоверни, преценяйки и разпоредбата на чл.172 от ГПК и с оглед
останалите доказателства по делото, излага, че лично е съставил документите и в
негово присъствие са подписани от К.К..
В съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника
бе да установи, че е върнал заетата сума, което той не направи. Ето защо, съдът
намира иска за присъждане на главницата за основателен, поради което следва да
бъде уважен в предявения размер от 1800 лева.
Сключеният между страните договор за заем е
бил обезпечен със запис на заповед, които отговаря на установените в чл. 535 ТЗ
изисквания за форма и съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.
Доколкото от текста е видно, че като падеж на задължението е посочена датата 31.12.2015
г., и вземането е станало изискуемо с настъпването на тази дата и не е
необходимо предявяването на записът за плащане. Това е още един аргумент за
основателност на предявения иск.
С оглед на което искът следва да се уважи в претендирания размер от 1800 лева, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда
05.09.2018г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - д.т.72 лв. и 300 лв. внесен адв. хонорар, общо
в размер на 372 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати
на Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) дадена в заем на 27.03.2015г.,на
осн.чл.240 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати
на Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 372 (триста седемдесет и два лева), представляща направени в
производството разноски, на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: