Решение по дело №3744/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. Перник, 16.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Анотния Стоева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 3744 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република", против С.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 671,23 лв. /шестстотин седемдест и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 97,88 лв. /деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 724/07.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00844 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на педявените искове. Оспорва между страните да е налице твърдяната облигационна връзка, че е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност, както и че представените общи условия са влезли в сила. Възразява за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 724/07.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00844 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник срещу С.П.С., ЕГН **********, за сумата 671,23 лв. /шестстотин седемдест и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 97,88 лв. /деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

На съда е служебно известно, че представените по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в град Перник да публикувани във в. „Съперник“ бр. 82/3959 от 29.04.2008 г. /местен ежедневник/, както и във вестник „Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.

          От приетия по делото заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том II, дело № 634 от 1996 г. се установява, че на 26.03.1996 г. С. А. С. и М. В. С. са продали на С.П.С. недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се на адрес: гр. Перник, ул********.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор  № 232/12.10.2001 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово разпределение“, както и Договор № 97 от 30.11.2011 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 671,23 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 97,88 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., като към момента на извършване на проверката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в информационната система на ищцовото дружествто са отразени изравнителните сметки с отрицателен знак в размер на -622,24 лв.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

          От приетия по делото заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том II, дело № 634 от 1996 г. се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

          Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия е на стойност 671,23 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза.

С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в претендирания размер.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената  съдебно-икономическа експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 97,88 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер.

 

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В случая най-старото задължение от процесния период за главница е за месец 05.2017 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.07.2017 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.07.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.02.2019 г., към който момент съгласно чл. 422 ГПК се счита предявен искът за установяване на вземането по заповедта, с което давността е прекъсната на основание чл.116 б „б“ ЗЗД, преди изтичане на давностния срок и за най-старото вземане.

С оглед изложеното възражението, че вземанията са погасени по давност е неоснователно.

 

По горните съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 06.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 270,00 лв. – депозити за вещи лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, 10,00 лв. – такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, и 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 555,00 лв.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство в пълен размер.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 671,23 лв. /шестстотин седемдест и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 97,88 лв. /деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 724/07.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00844 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 555,00 лв. /петстотин петдесет и пет лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00844 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярна с оригинала: И.Д.