ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21.07.2020 г. гр.С.З.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.07. 2020година
В закрито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: АННА
ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
Като разгледа докладваното от
съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 49 по описа за
2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е образувано по предявен иск от „А." ЕООД град С. против ТД „О.Г."
град К..
В
исковата молба депозирана пред РС К. с вх. № 16425/16.12.2019г. ищецът „А."
ЕООД посочва, че на 23.11.2016г. като наемател е сключил договор за отдаване
под наем на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите с ответното
туристическо дружество за обект “Г.Х.Б.”, намираща се в землището на град К., Ш.С.П.,
община К., област С.З., подробно описан в договора, за месечен наем в размер на
1400 лева без включен ДДС.
Посочва,
че съгласно чл. 4 от договора наемодателят е длъжен да предостави на наемателя
обекта “Г.Х.Б.” във вид и състояние в момента на подписване на договора и приемопредавателния протокол, заедно с издадените лицензии
за категоризация на обекта. Твърди, че без издаден лиценз подобен търговски
обект не може да работи по предназначение, а именно да посреща туристи и групи
почиващи, т.е. още от деня на наемане на обекта същият не може да се ползва от
наемателя по преназначение, тъй като въпреки задължението на наемодателя да
предостави валиден лиценз в деня на подписване на договора, такъв не е
притежавал.
Посочва,
че за обекта е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризация на туристически обект № РК -17 -8042/2016г. със срок на валидност
09.06.2017г.
Посочва,
че е направил опити за свързване с туристически агенции за сключване на
договори за краткосрочни и дългосрочни заявки за прием на почиващи, но му било
отказано именно поради представеното временно удостоверение, от което ищецът
твърди, че търпи загуби и пропуснати ползи.
Сочи,
че удостоверение за категоризация на обекта № РК -22 – 0409 за категория “Три
еделвайса” е било издадено на 23.08.2018г., което е валидно до 23.08.2023г.
Счита,
че 14 месеца обектът е бил без категоризация, което е по вина на наемодателя,
въпреки че месечният наем се е заплащал редовно, а не е било възможно самият
обект да се ползва по предназначение. Твърди, че през този период няма никакви
парични постъпления от извършена дейност, а за обекта са били извършвани
единствено разходи за охрана, поддръжка, отопление през зимата с цел
предотвратяване на замръзване на тръбопроводи, почистване на снежна маса и
други необходими за ползването на имота с грижата на добър стопанин.
Въпреки,
че от 23.08.2020г. обектът вече притежава удостоверение за категоризация, все
още не може да заработи така, че от получените приходи да покрива направените
разходи, поради факта, че доста време наетият обект не е работил по
предназначение и изисква време, докато се разработи.
Освен
това посочва, че във връзка с предписания за извършване на ремонт на покривна
конструкция на навес с площ от 88 кв.м, описани в предмета на договора и участващи
във формирането на наемната цена, се оказало, че навесът не е построен в имота
на ответното туристическо дружество, а е построен незнайно от кой в Държавен
горски фонд, т.е. твърди, че е заплащал наем за нещо което не е ползвал и не е
собственост на наемодателя.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати цената на иска, както и направените
разходи по делото за адвокатски хонорар и държавни такси.
Цената
на иска е посочена в титулната част на исковата молба – 80 000 лева.
С
разпореждане от 17.12.2019г. съдът е оставил исковата молба без движение, като
е дал на ищеца едноседмичен срок да отстрани нередовностите,
а именно: да уточни обстоятелствата, на които се основава иска, в какво се
състои искането и как е формирана цената на иска, а също така и да внесе по
сметка на РС К. съответната държавна такса.
Постъпила
е уточняваща молба вх. № 530/14.01.2020г., в която ищецът е уточнил, че
обстоятелствата на които основава иска са подробно посочени в ИМ, а именно
съгласно чл. 4.1 от договора за наем е цитирано вида и състоянието на имота,
ведно с необходимите лицензии за категоризация на обекта. Такъв лиценз не е бил
предоставен от наемодателя, поради което наетият имот не е възможно да се
ползва като такъв – да се отдават самостоятелни стаи срещу заплащане. Освен
това договорът е порочен и с обстоятелството описано в чл. І.І от предмета на
договора, изразяващо се в отдаване под наем на имот, който не е собственост на
наемодателя, а именно навес с обща площ 88 кв.м, подробно описани в предмета на
договора.
На
въпроса в какво се състои искането и как е формиран искът ищецът е посочил
следното:
Искът
се състои в изплащане на неустойка по договора на горецитираните
основания, а именно неизпълнението на задължението по договора от страна на
наемодателя ТД “О.Г.” град К..
Относно
формирането на цената на иска, както е цитирано в исковата молба загуби от
нереализирана стопанска дейност на обект повече от 14 месеца, заплащане на
висок ежемесечен наем. С тази молба ищецът моли съда да изиска кореспонденцията
между двете страни - писмо с изх. № 22/18.10.2019г. на ТД “О.Г.” град К., писмо
подадено до председателя на ТД “О.Г.” град К. от наемателя, където подробно е
описано какво е направено от него за модернизиране на хижата, изразяващо се в
закупуването на телевизори, окабеляване, прекарване на водопровод, закупуване
на спални, ремонтиране на същите и ред други подобрения направени в обекта и
около него, които според специалисти надхвърлят цената на иска. Към молбата е
приложен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 324.24 лева.
С
разпореждане от 15.01.2020 г. съдът е оставил повторно исковата молба без
движение, като е дал на ищеца едноседмичен срок да отстрани нередовностите,
а именно: да посочи цената на иска; ако цената на иска е 80 000 лева, да внесе
по сметка на Районен съд - К. държавна такса 4 % от цената. Съдът е указал за
последиците при неизпълнение на указанията в срок.
С молба
с вх. № 1260/28.01.2020 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че
цената на иска е 80 000 лева. Представя банково бордеро за довнесена държавна
такса от 27.01.2020 г.
След
преценка на материалите по делото и с оглед посочената цена на иска, Районен
съд – К. е преценил, че така образуваното гр.д. № 3545/2019 г. по описа на РС -
К. не му е подсъдно и с определение № 195/29.01.2020г. е прекратил
производството по делото и го е изпратил за разглеждане на компетентния Окръжен
съд - С.З..
Настоящият
състав след като се запозна с постъпилата искова молба от „А." ЕООД против
ТД „О.Г." и направените уточнения с молба вх. № 530/14.01.2020 г. е приел следното:
Предметът на иска се определя от страните, правопораждащи
юридически факти /основание/ и петитум. Основанието на иска се
определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в
исковата молба, за да извлече претендираното право,
което свързва със заявения петитум на иска.
В молба
вх. № 530/14.01.2020 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че иска
се състои в изплащането на неустойка по договора. Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92
от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
В
настоящия случай действително между ищеца и ответника е налице облигационна
връзка, но ищецът не е изложил фактически обстоятелствата, че за твърдяното виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, е уговорена претендираната неустойка. Неустойка може да се претендира
само когато са налице елементите от фактическия състав, който я поражда т.е. тя
се дължи само ако е осъществена като юридически факт онази форма на
неизпълнение, за която е била уговорена. Оттук се извежда и задължението за ясно
посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които се претендира
задължението за неустойка, както и точното посочване на нейния размер и период, ограничен от реално настъпилите вреди
от неизпълнението на главното задължение. Поради това за да бъде предявен иск
за заплащане на неустойката, същата следва да бъде конкретизирана като размер
чрез определяне на начален срок на дължимост и
ограничена от краен срок, до който се претендира.
Предвид
гореизложеното съдът е постановил разпореждане № 774/11.05.2020г. с което е
оставил подадената искова молба без движение, като на ищеца са дадени указания
да изложи фактически обстоятелства за твърдяното виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, за което е уговорена претендираната неустойка, както и да посочи началният
момент от който се дължи претендираната неустойка и
крайният срок, до който се претендира, като представи по делото поправена
искова молба с преписи за ответника, тъй като в противен случай исковата молба
ще бъде върната.
В
дадения срок по делото е постъпила искова молба вх. № 5092/26.05.2020г. /пощ.кл. от 22.05.2020г./ Ищецът
посочва, че подава поправена искова молба с отстранени нередовности
във връзка с дадените му указания.
В поправената
искова молба се посочва, че на 23.11.2016 год. ищцовото дружество, като наемател сключва Договор за
отдаване под наем на недвижим имот Нотариално заверен на същата дата с рег. №
3955 на нотариус Павел Павлов с район на действие РС К. с
ответната страна ТД” О.Г.” с председател Жельо Тодоров Желев за следния имот а
именно: Обект „Г.Х.Б.” намираща се в землището на град К., Ш.С.П., община К. ,
област С.З. съставляваща: МАСИВНА ЧЕТИРИЕТАЖНА СГРАДА състояща се от СУТЕРЕН -
котелно помещение и складове, ПАРТЕРЕН ЕТАЖ - туристическа столова, кухня,
санитарен възел и приемна зала, ПЪРВИ ЕТАЖ - спални помещения, клубна зала и
коридор, ВТОРИ ЕТАЖ - СПАЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ СКЛАД И КОРИДОР, битова сграда - спални
помещения, склад и работилница, както и НАВЕСИ с обща площ 88 кв.м. с обща
разгъната площ 1539.86 кв.м. , които имоти попадат в ПИ № 000561 с площ от 2318
кв.м.
Посочва, че съгласно чл. 4 ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
НАЕМОДАТЕЛЯ от договора, наемодателят е длъжен да предостави на наемателя
обекта „Г.Х.Б.” във вид и състояние в момента на подписване на договора и ПППротокол, заедно с издадените лицензни за категоризация
на обекта.
От приложените писмени доказателства по делото е
видно, че такъв лиценз наемодателя не е предоставил в деня на подписване на
договора, а е предоставил временен лиценз на 14.12.2016 год. със срок на
валидност 09.06.2017 год. и впоследствие е издадено Удостоверение №
РК-22-0409/23.08.2018 год. със срок на валидност 23.08.2023 год., т.е повече от
14 месеца ищецът е заплащал месечен наем в размер 1500 лв. месечно, а именно 21 хил. лв. без да е извършвал търговска дейност, което
представлява неоправдан разход за периода от подписване на договора 23.11.2016
год. до 14.12.2016 год. и от 09.06.2017 год. до 23.08.2018 год., когато е било
издадено Удостоверение № РК -22-0409 за категория ТРИ ЕДЕЛВАЙСА.
Също така през изброения период от време посочва, че наемателят
търпи финансови загуби от факта, че наетият обект не може да работи по
предназначението за което е нает, а именно настаняване на туристи и ползване на
кухня и бар като за периода 14 месеца без лиценз за работа е претърпял загуба
от пропуснати ползи в размер на 50 хил. лв.
Въпреки направените опити за сключване на договори със
Туроператорски фирми без съответния лиценз - категоризация за работа, няма
осъществени такива.
Счита, че горното твърдение се доказва и от
приложеното ново писмено доказателство, а именно писмо с Изх.№ 01.23.01.2019 год.
на Председателя на УС на ТД „О.Г.” К., с което УС на дружеството е взело
решение да не се променя наемната цена на обекта, поради забавяне на
категоризацията на обекта хижа Г.Б..
Посочва, че други разходи които са направени за
цитирания по - горе период са за закупуване на високопроходима
техника, оборудване със зимни гуми на стойност 7 000 лв.
Твърди също така, че през периода са извършвани
разходи за
отопление на сградата, изразяващи се в закупуване на пелети
, дърва , ток , охрана и други на стойност 2 000 лв.
Посочва,
че другият факт, който поражда правен интерес за завеждане на делото е
обстоятелството, че наемателят заплаща наем съгласно описаните в договора за
наем сгради, а именно навеси с площ 88 кв.м, които не са собственост на
наемодателя - ТД „О.Г.”, което било видно и от приложеното ново писмено
доказателство писмо № 68-6307-1/11.03.2020 год. на община К..
Съдът
като взе предвид изложеното и данните поделото намира за установено следното:
В
първоначалната искова молба ищецът излага обстоятелства относно сключения с
ответника договор за наем на недвижим имот. Посочва, че ответникът като наемодател
не е изпълнил свое договорно задължение да му предаде имота във вид и
състояние по предназначение, както и да му предостави валиден лиценз за
извършването на търговска дейност. Посочва, че в периода, в който липсва лиценз
не е ползвал обекта по предназначение, поради което липсват парични
постъпления, а натрупал разходи за охрана, поддръжка, отопление през
зимата с цел предотвратяване на замръзване на тръбопроводи, почистване на
снежна маса и други необходими за ползването на имота.
В първоначалната искова молба са изложени обстоятелства и относно навес
от 88 кв.м, за който се твърди, че е заплащан наем, а не е ползван и не е
собственост на наемодателя.
След
първото разпореждане от 17.12.2020г. за оставяне без движение на исковата молба
за да уточни обстоятелствата, на които се
основава иска, в какво се състои искането и как е формирана цената на иска, а
също така и да внесе по сметка на РС К. съответната държавна такса, ищецът е
представил уточняващата молба вх. № 530/14.01.2020г. В тази молба ищецът е
посочил отново, че обстоятелствата на които основава иска са липсата на
лиценз и отдаване под наем на навес от 88 кв.м, който не е собственост
на наемодателя. С тази молба изрично заявява, че предявява иск за
заплащане на неустойка по договора, поради неизпълнението на задължението по
договора на ответника. Но също така относно формирането на цената на иска
се сочи, без пояснения загуби от нереализирана стопанска дейност на обект
повече от 14 месеца, заплащане на висок ежемесечен наем, разходи за
модернизиране на хижата, изразяващо се в закупуването на телевизори,
окабеляване, прекарване на водопровод, закупуване на спални, ремонтиране на
същите и ред други подобрения направени в обекта и около него, които според
специалисти надхвърлят цената на иска.
С
второто разпореждане от 15.01.2020г. съдът отново оставя без движение исковата
молба за внасяне на дължимата държавна такса, в случай, че цената на предявения
иск е 80 000 лева. Няма спор, че задължението за внасяне на дължимата
такса е изпълнено.
След
прекратяването на производството пред РС К. и образуване на настоящото дело,
съдът за трети път е оставил исковата молба без движение с разпореждане от
11.05.2020г., като на ищеца са дадени указания
да изложи фактически обстоятелства за твърдяното виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, за което е уговорена претендираната неустойка, както и да посочи началният
момент от който се дължи претендираната неустойка и
крайният срок, до който се претендира, като представи по делото поправена
искова молба с преписи за ответника, тъй като в противен случай исковата молба
ще бъде върната.
В изпълнение на това разпореждане
е депозирана поправена
искова молба вх. № 5092/26.05.2020г. /пощ.кл. от 22.05.2020г./, с която ищецът предявява четири
нови иска: за заплащане на сумата от 21 000 лева,
представляваща заплащането на месечен наем за 14 месеца, през които не
извършвал търговска дейност, поради липсата на лиценз; за заплащане на
сумата от 50 000 лева, представляващи загуба от пропуснати
ползи; сумата от 7000 лева, представляваща разходи за закупуване на високопроходима техника,
оборудване със зимни гуми и сумата от 2000 лева, представляващи разходи
за закупуване на пелети, дърва, ток, охрана
и други.
С
оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че нередовностите
на исковата молба не са отстранени и същата следва да бъде върната на ищеца, а производството
по делото следва да бъде прекратено, като съображенията са следните:
Исковата
молба три пъти е оставяна без движение и с нито една от двете уточнителни /поправени/ искови молба ищецът не е направил
необходимото за отстраняване на посочените недостатъци, а вместо това с всяка
нова молба въвежда нови факти, посочва нов предмет и прави различни от
първоначално заявените искания.
В
случая ищецът първоначално заявява една претенция от 80 000 лева, без да
уточни по какъв начин е формирана тази претенция и какво представлява тази
искова сума. След това уточнява, че предявява иск за заплащане на неустойка
/в размер на 80 000 лева/ по
договора, поради неизпълнението на задължението по договора на ответника. В
тази молба без никакви пояснения се посочват загуби от нереализирана
стопанска дейност, заплащане на висок ежемесечен наем, разходи за
модернизиране на хижата, изразяващо се в закупуването на телевизори,
окабеляване, прекарване на водопровод, закупуване на спални, ремонтиране на
същите и ред други подобрения направени в обекта и около него, които според
специалисти надхвърлят цената на иска.
С
втората поправена искова молба вече формулира четири нови претенции - за
сумата от 21 000 лева неоснователно заплащан месечен наем, за сумата от
50 000 лева, която не е ясно загуба или пропусната полза представлява и по
какъв начин е формирана, за сумата от 7000 лева разходи за закупуване на високопроходима техника и зимни гуми /каквито са първи път
се посочват/ и за сумата от 2000 лева разходи
за закупуване на пелети, дърва, ток, охрана и други.
Ищецът
е този, който чрез своите фактически твърдения очертава предмета на правния
спор. Тези твърдения трябва да са достатъчно конкретни, за да може съдът да се
ориентира и определи правната квалификация на предявените искове, да разпредели
доказателствената тежест между страните и в крайна сметка да постанови едно
решение в съответствие с фактите и закона. Когато това не е сторено от ищеца,
исковата молба е нередовна и следва да бъде върната, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба на „А." ЕООД, ЕИК *** град С., ул. ***против ТД „О.Г.",
ЕИК *** град К., ул. ***, поради неостраняване на
допуснатите нередовности.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 49/2010г. по описа на Окръжен съд С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред Апелативен съд Пловдив.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: