Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 294 / 27.07.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 253/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Община Варна, подадена чрез юрисконсулт П.К., срещу
Решение № 90 от 30.03.2022 г. по НАХД №
279/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 007/ 10.02.2020 г. на Заместник – кмета на Община Варна.
Касаторът
счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства
относно авторството на нарушението и неговия конкретен субект. Твърди, че
жалбоподателят не бил изразил причините, поради които не е съгласен със
съставения АУАН и не е подал възражения срещу същия в законоустановения срок. С
оглед на това настоява, че след като наказаното лице не е посочило на кого е
предоставило автомобила за управление, то е следвало да се приеме, че то е
автор на нарушението. Позовава се на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и
сочи, че правилно е определен въззивникът като собственик на конкретното МПС за
нарушител. Счита, че като водач лицето следва да знае правилата за движение по
пътищата, поради което и от субективна страна деянието е доказано. При тези
съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго
по същество на спора, с което да бъде потвърдено НП. Претендира възнаграждение
за юрисконсулт.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя Писмени бележки
чрез упълномощения адв. Б., в които оспорва касационната жалба, като излага
доводите си за незаконосъобразност на НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази наведените касационни основания и задължението си за
служебна проверка по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са
следните:
Производството
пред РС - Добрич е образувано по подадена от М.Н.Х. *** жалба срещу Наказателно
постановление № 007 от 10.02.2020 г. на Заместник – кмета на Община Варна, с
което на ответника по касация за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178е от с.з. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
НП
е издадено за това, че на 04.01.2020 г., около 14.15 часа, в гр. Варна, като
водач на лек автомобил Тойота с рег. № ***, на ул. „Цар П.“ срещу № 13, М.Н.Х.
е паркирала с лекия автомобил върху тротоар, с което е създала пречки за
преминаването на пешеходците, като изрично е посочено, че виновно е нарушила чл.
94, ал. 3 от ЗДвП и е изписана конкретно нарушената норма. Отразено е в НП, че
по АУАН са постъпили възражения, които са обсъдени и не са приети.
С
жалбата пред РС е оспорена фактическата обстановка и констатациите в АУАН, без
да са изложени конкретни пороци на АУАН и НП. Във Възражението срещу АУАН е
оспорено единствено авторството на нарушението.
Въззивният
съд е отменил Наказателно постановление, като е приел, че нарушението е
доказано от обективна страна, не са налице процесуални нарушения при
съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, но не са налице
доказателства, от които да се установява, че наказаното лице е извършител на
нарушението. Решението на въззивния съд е неправилно:
На
основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, ако собственикът не посочи на кого е
предоставил превозното си средство, се счита той за нарушител. Това е и
основанието да бъде издаден АУАН и съответно НП срещу конкретното лице, което
на базата на лизинг се води ползвател на МПС, а оттам спрямо него са приложими
нормите за собственик при нарушения по ЗДвП. В този смисъл поради липса на
деклариране от М.Н. кой е управлявал автомобила, правилно е прието от
актосъставителя и административнонаказващия орган (АНО), че тя е нарушител. Като
е стигнал до обратния извод, РС е постановил решението си в противоречие със
закона, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно.
От
обективна страна РС правилно е приел, че нарушението е доказано. Нормата на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП съдържа следните признаци на нарушението, а именно, че за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. В случая, към административноказателната преписка е приложен
снимков материал, макар и необсъден от РС, от който се установява по безспорен
начин, че са изпълнени признаците на състава на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Видно е,
че МПС е паркирано по начин, по който липсва, каквото и да е разстояние откъм
страната на сградите, камо ли най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Като се има предвид, че този снимков материал е приложен по делото като част от
преписката, съответно и нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, то АНО е доказал и
подкрепил със съответните доказателства, твърденията и констатациите си относно
извършеното административно нарушение, а именно, че на посочените дата и място,
конкретното лице с процесното МПС е паркирало същото в нарушение на
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В
тази връзка настоящият състав не споделя изложеното в Писмените бележки на
ответника по касация за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с описанието на нарушението, и по-конкретно масата на
автомобила, дали е по оста на движение, какво е отстоянието от сградите и дали
в участъка има места, определени от собственика на пътя или администрацията за
паркиране. Нормата, за която е повдигнато обвинение в извършване на нарушение,
предписва какво следва да бъде законосъобразното правило за поведение, като
посочва какви са условията, за да се допусне паркиране на автомобили на
тротоара. За да е налице нарушението, следва да се приеме неизпълнението на
всички или на което и да е от тях, най-вече, ако не е налице условието за
отстоянието от автомобила до сградите. От гласните доказателства, еднопосочни
със снимковия материал, се установява, че не е установена забранителна или
разрешителна табелка, указваща правото/забраната за паркиране върху тротоара, в
каквато насока са задавани въпроси в първоинстационното производство на
разпитаните свидетели. Това обстоятелство е ирелевантно за спора обаче. От
значение е, че в НП е отразено, че с паркирането са създадени пречки за
пешеходците, което е във връзка с признаците на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а защо
са създадени пречки, се установява от снимковия материал. С оглед на това,
описанието на поведението на въззивника е пълно, ясно и конкретно, без да е
необходимо допълнително описание, като не е нарушено правото му на защита.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, при липса на нарушения по
съставянето и връчването му, както правилно е приел ДРС. Нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН, от което право се е възползвал, но подаденото Възражение
не опровергава изводите за необходимост от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Въз основа на акта е издадено и
процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено
с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
видно от Заповед № 0506/ 07.02.2020 г. на Кмета на Община Варна, приложена към
административнонаказателната преписка.
Наложеното
административно наказание „глоба“ е в минималния, предвиден за процесното
административно нарушение в санкционната норма на 178е от ЗДвП, размер и е
определено в този размер при съобразяване с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид
изложените съображения настоящият състав намира, че нарушението е доказано от
обективна и субективна страна, нарушителят е установен, поради което решението
на ДРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.
При
този изход на спора и изрично стореното от процесуалния представител на
касатора искане, на основание чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно
който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета
на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и
следващите от АПК, Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 90 от 30.03.2022 г. по НАХД №
279/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно
постановление № 007/ 10.02.2020 г., издадено от Заместник – кмета на Община
Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 007/ 10.02.2020 г., издадено от Заместник – кмета
на Община Варна.
ОСЪЖДА
М.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет
лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: